№ 1499
гр. Русе, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20234520102070 по описа за 2023 година
Ищецът “АПС Бета България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Триадица”, бул.”България” № 81 В, представлявано от Христо Маринов Маринов и
Джозеф Мартинак, твърди, че на 05.05.2017г. между „Кредисимо” ЕАД – като кредитор и
ответника – като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит №
072433, по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което при отправяне на
предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация
от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние от доставчика,
при която от отправяне на предложението до сключване на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът за
потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и
приложимото законодателство. Съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същ вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по договора за
1
потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и
договор за потребителски кредит № 872433/05.05.2017г., установяват сключения между
страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и
съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не е
сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод,
че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10,
чл.11 и чл.22 от ЗПК. На 05.05.2017г. длъжникът С. М. е сключил договор за кредит №
872433 с „Кредисимо” ЕАД, по силата на който е получил сумата от 600.00 лева, срещу
което се е съгласил да върне 6 броя вноски по 112.37 лева в срок до 10.11.2017г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ погасителен план,
неразделна част към договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер
на 41.24%, както и ГПР в размер на 50%. В раздел Х, чл.2 от Общите условия за
предоставяне на кредити на заемодателя, неразделна част от договора за кредит, страните са
уговорили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. В раздел VI, чл.7 от ОУ, неразделна част от договора за кредит,
страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В раздел VIII, чл.2.6 от ОУ било уговорено правомощие на
„Кредисимо” ЕАД да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма и стикери. Ответникът С. М. е сключил на 05.05.2017г. и
договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст” ЕООД. По силата на
договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор
с трето за процеса лице – „Кредисимо” ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо” ЕАД солидарно
със С. М. за всички задължения по договора за кредит с „Кредисимо” ЕАД така, както те са
установени в договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл.3 от договора за
предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от „Кредисимо” ЕАД. На 05.05.2017г. „Ай Тръст” ЕООД и
„Кредисимо” ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст”
ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо” ЕАД за всички задължения на С. М. по договора
за кредит. Така „Ай Тръст” ЕООД е изпълнило задълженията си към С. М. по договора за
предоставяне на поръчителство. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по
договора за кредит. „Кредисимо” ЕАД е поканило „Ай Тръст” ЕООД да плати всички
изискуеми задължения на С. М. по договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство
и в изпълнение на уговореното в чл.3, ал.2 от договора за предоставяне на поръчителство
2
„Ай Тръст” ЕООД е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021г., в което е посочило
всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст” ЕООД. На 23.02.2021г. „Ай
Тръст” ЕООД е погасило дължимите от С. М. на „Кредисимо” ЕАД суми, както следва:
413.35 лева – главница по договор за кредит; 36.13 лева – договорна лихва за периода
10.06.2017г. до 10.11.2017г. и 152.83 лева – лихва за забава в размер на законната лихва. На
23.02.2021г. „Ай Тръст” ЕООД е уведомило по електронната поща длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3, ал.4 от Договора за предоставяне на
поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст” ЕООД в правата на кредитора „Кредисимо”
ЕАД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 184.52 лева, ведно със сумата от 62.73 лева,
представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство. С договор за цесия от 02.03.2021г. „Кредисимо” ЕАД и „Ай
Тръст” ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния
договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България” ЕООД. Длъжникът е
бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от
30.03.2021г. От представения по делото договор за цесия между „Кредисимо” ЕАД като
цедент и „АПС Бета България” ЕООД, като цесионер е видно, че страните са постигнали
договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено,
че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021г., неразделна част от
договора за цесия. С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „Кредисимо” ЕАД е
прехвърлил на цесионера „АПС Бета България” ЕООД вземанията от настоящия ответник.
Съгласно представената извадка от Приложение № 1 вземането на „Кредисимо” ЕАД към
ответника по договор за паричен заем № 872433/05.05.2017г. е прехвърлено на „АПС Бета
България” ЕООД, за сумата от 849.56 лева. Връчването на съобщението за сключения
договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за
кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено
изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана
сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква
уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор –
цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо
действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.
Съгласно съдебната практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия
кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено. Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да бъде прието за
надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. С. М. не е изпълнил в
срок задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на
3
кредита, като към момента задължението му все още не е погасено. Към момента ответникът
дължи: 413.35 лева – главница по договор за кредит; 184.52 лева – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство; 36.13 лева – договорна лихва за периода
10.06.2017г. до 10.11.2017г.; 152.83 лева – лихва за забава върху главницата по договора за
кредит за периода 10.06.2017г. до 23.02.2021г. и 62.73 лева – лихва за забава върху
главницата на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. За периода
от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. законна лихва за забава по договора за кредит не е била
начислявана, т.е. претендираната лихва изцяло е съобразена с изискванията на чл.6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците. Ищцовото
дружество за дължимите суми по договор за потребителски кредит № 872433/05.05.2017г. и
договор за предоставяне на поръчителство от 05.05.2017г., подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №
5163/2022г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК е била изпратена на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ
адрес, където не е бил открит, поради което същата е била счетена за връчена на основание
чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск относно вземането си, което той е
направил по настоящото дело. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на С. М., че му дължи сумите от 413.35 лева – главница
по договор за кредит № 872433/05.05.2017г.; 184.52 лева – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 05.05.20117г.; 36.13 лева – договорна лихва за периода
10.06.2017г. до 10.11.2017г.; 152.83 лева – лихва за забава върху главницата по договора за
кредит за периода 10.06.2017г. до 23.02.2021г. и 62.73 лева – лихва за забава върху
главницата на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, ведно със
законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда – 10.10.2022г. до окончателното им изплащане, по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5163/2022г. по описа
на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът С. М. М. в срока за отговор не е представил такъв, не се явява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва
да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като
предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на
С. М. М., че дължи на ищцовото дружество сумите от 413.35 лева – главница по договор за
4
кредит № 872433/05.05.2017г.; 184.52 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 05.05.20117г.; 36.13 лева – договорна лихва за периода 10.06.2017г. до
10.11.2017г.; 152.83 лева – лихва за забава върху главницата по договора за кредит за
периода 10.06.2017г. до 23.02.2021г. и 62.73 лева – лихва за забава върху главницата на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва
върху главниците считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
10.10.2022г. до окончателното им изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5163/2022г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение
№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 5163/2022г. по описа на РРС,
разноски в размер на 75.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело
разноски в размер на 225.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. М. от ***********, с ЕГН:
**********, че дължи на “АПС Бета България” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Триадица”, бул.”България” № 81 В, ЕИК *********, представлявано от
Христо Маринов Маринов и Джозеф Мартинак, сумите от 413.35 лева /четиристотин и
тринадесет лева и тридесет и пет стотинки/ – главница по договор за кредит №
872433/05.05.2017г.; 184.52 лева /сто осемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 05.05.20117г.; 36.13 лева
/тридесет и шест лева и тринадесет стотинки/ – договорна лихва за периода 10.06.2017г. до
10.11.2017г.; 152.83 лева /сто петдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ – лихва за
забава върху главницата по договора за кредит за периода 10.06.2017г. до 23.02.2021г. и
62.73 лева /шестдесет и два лева и седемдесет и три стотинки/ – лихва за забава върху
главницата на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, ведно със
законната лихва върху главниците считано от 10.10.2022г. до окончателното им изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
5163/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С. М. М. от ***********, с ЕГН: **********, да заплати на “АПС Бета
България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”,
бул.”България” № 81 В, ЕИК *********, представлявано от Христо Маринов Маринов и
Джозеф Мартинак, сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева - направени по заповедното
5
производство – ч.гр.дело № 5163/2022г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА С. М. М. от ***********, с ЕГН: **********, да заплати на “АПС Бета
България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”,
бул.”България” № 81 В, ЕИК *********, представлявано от Христо Маринов Маринов и
Джозеф Мартинак, сумите от 225.00 лева /двеста двадесет и пет/ лева - направени по
настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6