РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. гр. Хасково, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Нина П. Делчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200355 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от ***************, представлявано от
управителя С.Д.Г., чрез адв. Г.П. срещу Наказателно постановление №
001824 от 21.03.2023 г. на и. д. Директор на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора
със седалище Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП,
упълномощена със Заповед № 118 от 02.02.2023 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството -
жалбоподател, е наложена: по т. 1 от НП, на основание чл. 208 от Закона за
туризма, имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 114,
т. 2 от ЗТ. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се от законния
представител на дружеството – жалбоподател, че при описание на
1
нарушението и при посочване на правната квалификация било допуснато
несъответствие, в което се изразявал и същественият порок на издаденото
НП. Отделно, документите по категоризацията били издадени от Община
Хасково, станало след надлежна проверка, а жалбоподателят не е имал за цел
да укрива или при предоставяне на туристическата услуга да въвежда
клиентите в заблуждение. Освен това, наложената административна санкция
се явявала несъразмерно тежка спрямо тежестта на нарушението. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление и присъди в полза на жалбоподателя направените по делото
разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството –
жалбоподател – ***************, редовно призовани, се представляват от
упълномощения по делото процесуален представител - адв. Г.П. от АК -
Хасково, която заявява, че поддържа подадената жалба, а в хода по същество
развива конкретни съображения в подкрепа на тезата за нейната
основателност. Моли за отмяна на НП. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган – и. д. Директорът на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и
Стара Загора със седалище Пловдив към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при КЗП, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното
На 16.01.2023 г. в около 12:15 часа, свидетелите А. П. К., на длъжност
гл. инспектор в КЗП, РД – Пловдив и А. М. К., на длъжност сътрудник в КЗП,
РД – Пловдив, в изпълнение на план – програмата на КЗП за месец януари
2023 г. с тема „Закон за туризма – места за настаняване“ извършили проверка
в търговски обект – хотел „*******”, в град Хасково, находящ се на *******.
В посетения обект, помещаващ се на един етаж от масивна сграда,
2
разполагащ с 13 стаи за нощувка, от които 4 тройни и 9 двойни, на видно
място било поставено Удостоверение № Х4-ИИЮ-1ПВ-Г1/2255/ от
05.07.2022 г. за утвърдена категория „две звезди”. Цитираното удостоверение
било издадено от Община Хасково за обект хотел „*******“ с капацитет 13
стаи /31 легла/ на името на ***************, което юридическо лице било
вписано като субект, от чието име се извършва дейността в посочения хотел.
В хода на извършената проверка в посетения обект, който се намирал в
работен режим, било установено, че въпреки, че разполагал утвърдена
категория „две звезди”, нямало апартамент за нощувка, което контролните
органи преценили като несъответствие с минималните изисквания за
определената категория за хотел „две звезди“, обективирани в Наредба за
изискванията към категоризираните места за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за
условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости,
Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1, т. 1 Раздел II Хотели, категория „две
звезди“ II. 1 Изисквания към изграждането на хотели категория „две звезди“
№ по ред VII Хотелски апартамент. Във връзка с констатациите, до които
достигнали контролните органи и обективирани в Констативен протокол № К
– 2696370, съставен на място на същата дата и в присъствие на подписалия го
представител на ЮЛ, било разпоредено на представляващия търговеца в
лицето на дружеството - жалбоподател, да се яви на 10.02.2023 г. в 09:30 ч. в
сградата на КЗП в град Хасково.
С оглед констатираните обстоятелства и въз основа на преценката, за
допуснати нарушения, на 10.02.2023 г., срещу дружеството - жалбоподател е
съставен от свид. А. П. К. Акт за установяване на административно
нарушение № К-001824 от 10.02.2023 г. за нарушение по чл. 114, т. 2 от
Закона за туризма.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на представителя по закон дружеството – жалбоподател –
С.Д.Г., който в качеството му на Управител на *************** подписал
АУАН, а в съответната графа по същество не били вписани обяснения и
възражения, а единствено изявление, че е запозната с правото да подаде
допълнително писмени възражения.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
3
нарушение не били направени и допълнително в рамките на установения срок
за това от връчване на екземпляр от него, станало на датата на съставяне,
според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административно
наказващият орган възприел фактическите констатации, описани в акта за
установяване на административно нарушение и на основание чл. 208 от
Закона за туризма, наложил процесната имуществена санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. П. К. и А. М. К.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на
проверката в обекта и констатациите, до които са достигнали в хода на
същата, както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като
достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, т. 2 от Закона за туризма лицата,
извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по
чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в
туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му
категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5. Съгласно нормата на чл. 208,
ал. 1 от Закона за туризма, на хотелиер или ресторантьор, който в
категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не
съответстват на изискванията за определената категория, се налага глоба в
размер от 200 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000
до 3000 лева, а според ал. 2, при повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба
в размер от 400 до 2000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 2000
до 6000 лева. Наказателните постановления се издават от председателя на
Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от тях
длъжностни лица, съответно от кмета на общината или от оправомощени от
него длъжностни лица – чл. 232, ал. 2 ЗТ. Следователно, деянието, за което е
наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от
закона за наказуемо със съответната административна санкция.
4
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт. Не са допуснати нарушения на
чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на
АУАН на лицето, явяващо се представител по закон на дружеството –
жалбоподател, които да се квалифицират като съществени. Съставеният акт
за установяване на административно нарушение отговаря и на изискванията
на чл. 42 от ЗАНН. Конкретно по отношение на датата на нарушението е
уместно на това място да се отбележи принципното положение, че датата на
неговото извършване, респ. довършване и датата на установяването му, макар
да е възможно да съвпадат, се различават една от друга и за тези различия
следва да се държи сметка, както от актосъставителя, така и от съда. А
твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в
НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. В случая обаче с оглед характера на описаното нарушение,
пропускът изрично да се впише дата на неговото извършване не обуславя
извод, че допуснатото процесуално нарушение може да се квалифицира като
съществено. Критерият за преценка е дали в резултат на допускането му е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да
разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна
отговорност, респ. препятства ли се съдебният контрол. Отговорът на всеки
от тези въпроси по делото е отрицателен, след като от твърденията в акта
става ясно, че деянието, описано в него, продължава и към момента на
извършване на проверката - в случая 16.01.2023 г. и твърденията на
актосъставителя в тази насока ясно и непротиворечиво водят към датата на
осъществяване на процесната деятелност – действие или бездействие. В
подкрепа на тази теза е и застъпеното виждане на Административен съд –
Хасково по въпроса, споделяно и от настоящия съдебен състав. По отношение
на въпроса с правната квалификация на описаното деяние в съставения
АУАН, респ. издаденото наказателно постановление следва да се има
предвид, че както приложената в санкционния акт наказваща норма по чл. 208
от Закона за туризма, /както е посочено в НП/, така и посочената като
нарушена в съставения АУАН и впоследствие в НП, са бланкетни по своя
характер и в диспозицията си препращат към съответните относими
разпоредби. А те в случая са свързани с релеватните към описаната
5
фактическа обстановка изисквания по наредбата по чл. 121, ал. 5 от Закона за
туризма с оглед препратката на чл. 114, т. 2 ЗТ. Този подзаконов нормативен
акт е Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и
заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както
и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости,
приета с ПМС № 139 от 26.06.2020 г., обн., ДВ, бр. 59 от 3.07.2020 г., която е
действаща и следователно приложима в случая, с оглед действащия Закон за
туризма, като няма пречка законовото препращане да е именно към
изискванията в нея. В случая относимите изисквания по тази наредба, приети
за неудовлетворени в дейността на дружеството – жалбоподател, са вписани
при самото описание на нарушението, поради което и допуснатата
непрецизност в АУАН относно неговата правна квалификация не обосновава
извод за нарушено право на защита на привлеченото към отговорност лице,
явяващо се критерий за характеризиране на процесуалното нарушение като
съществено и оттам като евентуално основание за отмяна на санкционния акт,
доколкото тези изисквания са конкретно посочени при самото описание на
нарушението.
На следващо място, както АУАН е съставен, така и обжалваното
наказателно постановление е издадено от оправомощено длъжностно лице,
съответно от компетентен орган, както се установява от представените като
писмени доказателства Заповед № 118 от 02.02.2023 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите в кръга на неговите правомощия,
спазена е формата и редът за издаването на НП, но по съдържанието си не
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите
реквизити, с необходимите уточнения, направени по отношение
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и
конкретно на изискванията за ясно, точно и конкретно посочване на правната
квалификация, като освен непрецизността при посочване вида на
нарушението с необходимите препратки, е допусната неяснота и относно
приложената санкционна норма. Не е съобразено от наказващия орган, че с
измененията в законовия текст ДВ, бр. 17 от 2020 г. са предвидени вече две
алинеи, санкциониращи отклонение от задължение на субектите, адресат на
задължението да предоставят туристически услуги в туристически обект,
който отговаря на изискванията за определената му категория съгласно
наредбата по чл. 121, ал. 5 от Закона за туризма и отклонение при проявление
6
на квалифициращия признак повторност. Изискването за пълно, точно и ясно
посочване на правната квалификация и на санкциониращата норма пряко
кореспондира, освен с принципа за законоустановнеост на санкцията, така и с
изискването за обезпечаване правото на защита в пълен предоставен от
закона обем, което се явява и критерият при дефиниране дали допуснатото
процесуално нарушение попада в категорията на съществените. В случая, с
оглед невъзможността съдът да запълва волята на наказващия орган относно
подбраната наказваща норма, включително чрез извличане на волята му от
съдържанието на описанието на нарушението или чрез прилагане на
правилата на логиката, означава да замести тази воля, което на този етап от
произнасянето е недопустимо. Наказателното постановление подлежи на
отмяна на процесуално основание без да се обсъждат доводи по същество, с
оглед допуснатия процесуален порок.
Все пак, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че от
материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени
средства, действително се установяват. Доказано е, че на посочените в АУАН
и НП дата и място, свидетелите А. К. и А. К., са възприели лично в хода на
осъществената проверка, че в процесния обект е налице поставено на видно
място удостоверение за категоризация с утвърдена по надлежния ред
категория „две звезди“, обектът е бил в работен режим и в него имало общо
13 стаи за нощувка – 4 тройни и 9 двойни, а след приканване да бъде показан,
присъстващият служител на дружеството е заявило, че хотелът не разполага с
апартамент. На следващо място, установено е и от контролните органи и в
хода на настоящото производство, че в обекта се предлагали в деня на
проверката топли, безалкохолни и алкохолни напитки, супи, ястия, салати,
сладкарски изделия. Това характеризира процесния обект, като предлагащ
услугата „хотелиерство“ по смисъла на т. 55, на Пар. 1 от ДР на Закона за
туризма. Съгласно тази разпоредба, „хотелиерство“ е предоставяне на
настаняване в категоризирани или регистрирани туристически обекти.
Особено показателно е, че на видно място било поставено Удостоверение №
Х4-ИИЮ-1ПВ-Г1/2255/ от 05.07.2022 г. за утвърдена категория „две звезди”.
Следователно, в него се предоставя туристическа услуга „хотелиерство” и са
относими изискванията по цитираната Наредба за изискванията към
категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения,
7
за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за
регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости, приета с ПМС № 139
от 26.06.2020 г., обн., ДВ, бр. 59 от 3.07.2020 г. С установяване на факта, че
обектът не разполага с апартамент, може да се приеме, че е установено от
обективна страна неизпълнение на минималните изисквания, обективирани в
Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1, т. 1 Раздел II Хотели, категория „две
звезди“ II. 1 Изисквания към изграждането на хотели категория „две звезди“
№ по ред VII Хотелски апартамент, към които препраща нормата на чл. 114,
т. 2 ЗТ. При преценка на въпросите, определящи за отговорността не буди
съмнение, че дружеството - жалбоподател именно е субект на нарушение, тъй
като именно това е лицето имащо качеството „хотелиер” по смисъла на
Параграф 1, т. 56 от ДР на ЗТ, доколкото чрез стопанисвания от него обект
предоставя услугата „хотелиерство”, изразяваща се съгласно т. 55 на
цитираната разпоредба в предоставянето на туристически услуги във всички
видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения и
заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи, но липсва оценка
на обществената опасност на това деяние, съпоставено с факта, че
компетентният орган, издал удостоверението за категоризация не е отчел
неизпълнение на такова изискване, за да даде предписание за отстраняване
или да откаже да издаде удостоверение. Липсват и доказателства след факта
на издаване на удостоверение да са извършени определени строително –
монтажни дейности за промяна на разположението и вида на помещенията.
От друга страна, отговорността по чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна,
но естеството на несъответствието и горният факт на издадено удостоверение
от компетентен орган следва да се интерпретират, като определящи за по –
ниската степен на обществена опасност на деянието и наличието на
основание за приложение на чл. 28 ЗАНН и отправяне на предупреждение с
мотивирана резолюция на наказващия орган, а не с издаване на процесния
санкционен акт. Като е подходил по различен начин, наказващият орган в
нарушение на процесуалните правила и необосновано е ангажирал
отговорността на дружеството – жалбоподател, водещо до единствено
възможната последица от това при осъществяване на съдебния контрол, а
именно отмяна на наказателното постановление.
С оглед изхода на спора и предвидената възможност за това в
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, следва да бъде уважено и искането на
8
жалбоподателя, който е юридическо лице, търговец за присъждане в негова
полза на направените по делото разноски за възнаграждение за
упълномощения процесуален представител в размер, попадащ в нормативно
установените рамки предвид размера на наложената административна
санкция и при липса на отправено възражение за прекомерност.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 001824 от 21.03.2023 г. на и
и. д. Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, упълномощена със Заповед №
118 от 02.02.2023 г. на Председателя на Комисията за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив към
Главна дирекция „контрол на пазара“ при КЗП да заплати на „*******
**********, със седалище и адрес на управление: ***************,
представлявано от управителя С.Д.Г. сумата в размер на 400 лева,
представляваща разноски по делото за възнаграждение на упълномощен
адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
9