Решение по дело №393/2019 на Районен съд - Тервел

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………..

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,31.08.2021 година

Решение от книга за открити заседания №………….. от 31.08.2021   година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Тервелски районен съд в публично съдебно заседание,проведено на  дванадесети април, през две хиляди двадесет и  първа  година, в състав:

                                                                  Председател: Росен Балкански

          При участието на секретаря Ж.Ж., сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Росен Балкански гр.дело №393по описа на съда за 2019 одина и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по  делото е  образувано по искова молба  с вх. №2585  от  25.10.2019  година  от  З.С.  Д. с ЕГН ********** ***  и  А.  М.Д. с  ЕГН  ********** – същия адрес, чрез процесуалния им  представител – адвокат В.   Г.  Д.  Добричка адвокатска колегия със съдебен адрес ***.

      Предявен е  от  ищците иск срещу ответниците   С.С.  А. с  ЕГН **********,  Ф.  Р.  А. с  ЕГН ********** *** и М.С.  А. с  ЕГН **********  с постоянен адрес ***, както  следва  :

        Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 108 от ЗС по силата на който е направено искане, да се  признае в отношенията между страните, че  ищците са собственици  на следния  недвижим имот :

       ДВОРНО МЯСТО от 770  кв.м.  / седемстотин и  седемдесет квадратни   метра /  съставляващо   УПИ  VII – 225 /  седми – двеста двадесет и  пети /  попадащ в  кв. 36 / тридесет и  шести / ведно с  построеното в същото дворно място ЖИЛИЩЕ  състоящи есе от три стаи  и коридор със застроена площ от 67  кв.м. и ЛЯТНА КУХНЯ  със  застроена площ от  40  кв.м. по  ПУП на село  Жегларци, общ. Тервел,  обл. Добрич, одобрен със Заповед № 4979/ 10.08.1953 година  при  граници и  съседи: северозапад – УПИ-VI-219, североизток – улица „ Трета“,   югоизток – улица  „Седма“ , югозапад  УПИ VIII – 219, както и да бъде осъдена  третата ответница – М.С.А. да освободи и да  предаде  на  ищците владението върху  процесния недвижим имот .

        Заявена е претенция, съдът  на основание  чл.  537 ал. 2  от ГПК , съдът да отмени  нотариален акт  за собственост върху  недвижим имот: № 103, том  3,  рег. №  2951, нот. дело  № 342, по описа на  нотариус Д. П., вписан при службата по вписванията  гр. Тервел вх. рег. №  1945 / 17.08.2009  година,  с акт  №  32, том  V, дело  №  634 / 2009  година, с който на основание обстоятелствена  проверка нотариуса е  признал  първия ответник   за собственик на  имот   по давностно владение  върху следния имот :

     ДВОРНО МЯСТО от 770  кв.м.  / седемстотин и  седемдесет квадратни   метра /  съставляващо УПИ  VII – 225 /  седми – двеста двадесет и  пети /  попадащ в  кв. 36 / тридесет и  шести / ведно с  построеното в същото дворно място ЖИЛИЩЕ  състоящи есе от три стаи  и коридор със застроена площ от 67  кв.м. и ЛЯТНА КУХНЯ  със  застроена площ от  40  кв.м. по  ПУП на село  Жегларци, общ. Тервел,  обл. Добрич ,, одобрен със Заповед № 4979 / 10.08.1953 година  при  граници и  съседи: северозапад – УПИ-VI-219, североизток – улица „ Трета“,  югоизток – улица  „ Седма“,  югозапад  УПИ VIII – 219,

      Пред районния съд  е  предявен   иск  за нищожност на договор за дарение ,като сключен при липса на  основание,иск с правно  основание чл. 226   ал. 3  от ЗЗД във  вр. С  чл.26  ал. 2  изр. 1-во,  предл.  4 от ЗЗД - съдът да прогласи  нищожността на  договора за дарение от 17.08.2009  година, дарението обективирано в нотариален акт  № 104   том 3,  рег. №  2952 , дело  № 343 / 2009  година,вписан  при службата по вписванията  гр.  Тервел, вх.№  1946/ 17.08.2009  година , с  акт  №  33,  том 5,  дело  № 635 / 2009  година по силата на който   първите двама ответници  - С.С.  А. с  ЕГН **********,  Ф.  Р.  А. с  ЕГН ********** *** ДАРЯВАТ  на  М.С.  А. с  ЕГН **********   процесния недвижим имот.

         Съдът приема исковата молба за  редовна, при което и  с  Разпореждане  №  720 от 30.10.2019  година, на основание  чл.131 от ГПК, съдът: Допуща  разкриване на нотариална тайна, като изисква от  нотариус Д. П. в седмодневен срок  да  представи  по делото заверен препис от  нотариална преписка по нотариален акт  за собственост върху  недвижим имот № 103, то.  3,  рег. №  2951, нот. Дело  № 342,   по описа на  нотариус Д. П. , вписан при службата по вписванията  гр.  Тервел вх. Ре. №  1945 / 17.08.2009  година ,  с акт  №  32 , том  V , дело  №  634 / 2009  година .

    Със същото, съдът  разпореди препис  от  исковата молба  и от приложенията към  нея да се изпратят на  ответниците по гр. дело №393/ 2019 година  по описа на Тервелски районен съд- С.С.  А. с  ЕГН **********,  Ф.  Р.  А. с  ЕГН ********** *** и М.С.  А. с  ЕГН **********  с постоянен адрес ***.

   С писмо вх. № 2603 от 05.11.2019  година, нотариус Д. П.- изх. № 20 от 05.11.2019  година сочи ,че исканата нотариална преписка  по нотариален акт  за собственост върху  недвижим имот № 103, том  3,  рег. №  2951, нот. Дело  № 342,   по описа на  нотариус Д. П., вписан при службата по вписванията  гр.  Тервел вх. Ре. №  1945 / 17.08.2009  година ,  с акт  №  32, том  V, дело  №  634 / 2009 година не може да бъде  представена по делото, тъй като нотариалните дела от  2009 година са  унищожени.

            От ответниците С.С.А. и съпругата му Ф.Р.А. е депозиран писмен отговор на исковата молба – вх.2841 от 03.12.2019 година. Исковата молба се оспорва като са изложени съображения в тази насока.  Налагат твърдения че са придобили  имота по  давност, като и именно в тяхна полза на основание  извършена обстоятелствена проверка  нотариус е  признал първия от  ответниците / придобили  имота по правилата на СИО / за собственик на   поцесния недвижим имот . С дадения писмен отговор ответниците  правят и доказателствени искания – за справка и за допущане на двама свидетели  при режим на водене  от тяхна страна .

       С дадения писмен отговор ответниците депозират и  пълномощно  по силата на което  упълномощават адвокат Д.И.Д. ***.

      От ответницата М.С. Н., чрез адвокат  Д.И.Д. ***, със съдебен адрес ***   е депозиран писмен отговор на исковата молба – вх. № 2912 от 10.12.2019 година.Исковете се оспорват като  и в дадения писмен отговор са изложени съображения. Прави се правопогасяващо  заявление за това, че от  17.08.2009  година – дата на която е  сключен  договора за дарение  до  депозиране на исковата молба при съда ответницата е придобила  имота по давност, както по късата придобивна давност- като добросъвестен владелец, така и по обикновената - 10 годишната придобивна давност. Има доказателствени искания .

        В цялост заявено е становище, че е  придобила процесния имот чрез правна сделка- ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ  и по силата на придобивна  давност  като добросъвестен владелец  за периода от 17.08.2009 година до дада  на депозиране на  исковата молба при съда  25.10.2019  година – по късата и по обикновената придобивна давност . 

      Съдът   с Определение  №300 от  27.12.2019 година  изготвил проекто доклад по делото с който и разпредели на страните доказателствената тежест.

       Всяка от страните перетендира разноски  .

      С исковата молба ищците твърдят и в тази насока  е представено и писмено  доказателство,че с договор за покупко – продажба  от  21.10.1988 година, обективиран в нот. акт №  106, том 1, дело № 226 /1988 година , вх. рег. № 163, партидна книга том I, стр. 582 – /лист  6  по делото/,  по  правилата на  СИО са закупили  процесния недвижим имот .

    В съдебно заседание първия ищец З. С.Д. твърди, че е бил  един от първите които след принудителната смяна на имената на  български граждани от турски произход  е бил за кратко време затворник в Белене, като и  след  отварянето на границите е от първите които са били принудени да напуснат  Р. България и да се изселят в Р. Турция.  Ищеца твърди, че  броени месеци след  това  и  съпругата му го е последвала – също се е  изселила в  Турция.

       Ищецът твърди , че първия ответник по делото е негов вуйчо- брат на  майка му .

       След години на адаптация в  нова за  семейството среда ищците направили опити да  подновят българските си лични  документи за самоличност, при което и посетили Р. България . При  огледа на имота си   ищците установили, че в имота има складиранана селскостопанска продукция за която установили,че е  собствена  на ответника  С.С.А.  - вуйчото на  първия ищец.  Според твърдения обективирани по исковата молба ищците са  поставили  въпроса , като и   са  настояли първия  от ответниците да   престане до  ползва имота .

       След едно от  последвалите си идвания  в Р. България ищците според твърдения обективирани в  исковата молба ангажирали вниманието на кмета на село Жегларци, от който и  именно установили, че по документи при кметството  са загубили собствеността си върху процесния недвижим имот, след като  първия от  ответниците  е признат  от нотариус за собственик на имота, и  се е снабдил с констативен акт за  собственост, като и в  последствие  на същата дата  първите двама ответници / по реда на СИО / дарили  процесния имот на  третия ответник  -  дъщеря им  М.С.  А. .

      От твърдението на ищците обективирано в  исковата молба, от  становищата на ответниците обективирани в дадените  писмени  отговори, от показанията на разпитаните по делото свидетели:  водени от ищците -  И. С. *** понастоящем изселник в Р. Турция, пенсионер, без  родствена връзка  със страните, Д.С. Д. ***, в родствена връзка с първия от ищците, Ш.М.Д. – жител ***, без родствена връзка със страните  и свидетелите  водени от ответниците: М.И.Х. от село Жегларци, без родствена връзка със страните – ********** ,  общ. Тервел ,  С. С. ***, в родствена вързка с ответниците – син на  първите двама ответници и  брат на третата ответница, Н.Ю.Н. от гр. Добрич, в сватовска връзка с първите двама  от ответниците – техен зет  и съпруг на третата ответница,  от писмените доказателства депозирани по делото и събрани в хода на администриране на исковата молба  слез  разпореждането по  чл. 131 от ГПК, които съдът обсъди в тяхната цялост намира  за  установено  следното от  фактическа страна  :

      Твърденията си  ищците  подкрепят  с писмено  доказателство :

        С   договор за покупко – продажба  от  21.10.1988 година, обективиран в нот. акт №  106, том 1 , дело № 226 / 1988 година, вх. рег. № 163, партидна книга том I, стр. 582 – /лист  6  по делото/,  по  правилата на  СИО  ищците са закупили  процесния недвижим имот . По това обстоятелство между страните липсва спор.

      От показанията на всички свидетели  следва  извода ,че  след  изселването на  ищците в  Р.  Турция имота им е останал необитаем.По имота никой не е полагал  непосредствени  грижи, като осезаемо след  2007 година състоянието  на имота  се приема от свидетелите за критично –  построеното в  имота жилище е самосрутващо се според свидетелите водени от ищците, а и от свидетеля М.И.Х.  – кмет на село  Жегларци.  Водоподаването  и ел. захранването на имота са били прекъснати непосредствено след като стопаните са напуснали  имота  и са се изселили в Р. Турция. Имотът според  показанията на разпитаните свидетели е видимо необитаем, като около  жилището  е обрасло  с високи бурени.  Има разграбени метални елементи от външната ограда на имота, което  и говори според свидетелите за това, че имота е необитаем.  За част от имота се установи и за това страните не спорят, че се обработва от     първия от ответниците – в последните години имота е засят с люцерна , която се  коси от първия от ответниците.  Установи се, че именно той е правил през годините елементарни ремонти на стопанската пострайка на имота, с цел да  запази покрива от течове, за да складира там своя земеделска прокдукция . Видно  от  показанията на  разпитаните свидетели от момента на  изселването си в Р. Турция ищците са се прибирали  в Р. България  два или  три пъти  за период от по  няколко дена . 

   От правна страна :

      Предявеният  иск  в  установителната му част а и в осъдителната  е допустим, тъй като е подаден от  лица   имащи активна процесуално-правна легитимация. Разгледан по същество е  основателен и  доказан, поради което следва да се уважи, като и съдъте  мотивиран от следните съображения :               

            Съгласно гражданско-правната доктрина, собственикът на недвижим имот, наред с останалите правомощия от съдържанието на правото на собственост, притежава правото да го владее - лично или чрез избрано от него лице, упражнявайки фактическа власт върху него, която изключва упражняването на непосредствена фактическа власт от всяко трето лице. Когато това право е нарушено, законът – чл.108 от ЗС, установява право за собственика да иска своят имот от всяко трето лице, което го владее/държи без да има основание за това. Целта на иска и на търсената с него защита е да върне фактическата власт върху недвижимия имот на носителя на правото на собственост върху него, с оглед на което ревандикационният иск се определя като “иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик за връщане на отнетият имот”.

         За да бъде основателен искът за ревандикация следва да са налице три предпоставки: ищецът да е собственик на спорната вещ, тя да бъде във владение или държане на ответника и той да не владее или държи веща на правно основание.

        Ищецът по делото  З.  С.Д. твърди , че   с  договор  за покупко - продажба на недвижим имот от 21.10.1988 година е  закупил прицесния недвижим имот. Същия договор е обективиран в нотариален акт . Налице е писмено  доказателство по делото – лист  12 по делото -  у-ние за идентичност на лице  с различни имена, видно от което и удостоверение издадено от  Община ***** имената  А.С.Т.  и  З.С.Д. са имена на  едно и също  лице – първия  ищец по делото .

      Не  се спори  между страните, като и съдът приема  за безспорно  установено, че първия ищец е в родствена връзка с първия  от ответниците – ответника С.С.А.  - вуйчо на   ищеца – брат на  майката на ищеца З. С.Д..

      През 1989 година  ищците са се изселили в Р. Турция. По делото не се събраха доказателства за това  при изселването си ищеца да е снабдявал с пълномощно  вуйчо си  или пък да е сключвал  с него  какъвто   и да е договор за отговорно  управление на имота, под каквато и да е форма.

       През 2009 година първия от ищците е депозирал молба до нотариус. Нотариалното дело не е запазено, но видно  от писмено  доказателство – лист  7 по  делото на 17.08.2009 година нотариус Д. П. издава  свое  постановление.      Първия ответник на основание  постановление, с което е  била  финализирана  обстоятелствена проверка  е признат за  собственик  от  нотариуса и е снабден с нотариален акт  за собственост върху процесния недвижим имот, на основание  факт на упражнено от  него върху имота  давностно владение. Постановлението си  нотариус Д. П.  е обективирал  в  съставен в полза на  първия ответник  С.С.А.  нотариален акт, съставен на 17.08.2009 година - № 103, том 3, рег. № 2951, дело № 342/ 2009  година, вписан при службата  по вписванията   гр. Тервел вх. рег. № 1945 / 17.089.2009  година , акт № 32 , том 5 , дело № 634/2009  година .

          Същия ден в който  първия ответник  е бил признат за собственик на процесния недвижим имот на основание изтекла в  негова полза придобивна давност той и съпруата му – втория ответник даряват   процесния имот на своята дъщеря – третия ответник  М.С.А. – това е станало чрез сключен на  17.08.2009 година договор за дарение обективиран в нот.  акт  № 103, том 3, рег № 2952, дело № 343 / 2009 година, вписан при службата по вписванията  гр. Тервел,  вх. рег. *******/2009 година.

          По  естеството си, възникналия между страните спор е относно вещно право на собственост върху недвижим имот- процесния  такъв.

         На 17.08.2009 година  ответника С.С.А.  е признат за собственик на имота  по давностно владение .

        Ответтниците С.С.А. и Ф.Р.А.  са приели, че имота   е обект на  тяхно притежание и по силата на правна сделка  с дата   17.08.2009 година са отчуждили имота,чрез дарение в полза на третия от ответниците – дъщеря им М.С.  А.  .

      Съобразно т.3 б от тълкувателно решение № 4/2014 от 14.03.2016 год. по тълкувателно дело № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС, налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. С действието по  извършване на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждане с чужда вещ/, в най-сериозна степен се оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик и по –конкретно  правомощието му да се разпорежда със собствената си вещ. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова действителният собственик- в случая  ищците  имат правен интерес да установят правото си на собственост и срещу първите двама  ответници, които са  се снаблиди с констативен   акт  за собственост върху процесния имот и в  последстве  като праводатела на третата ответница    чрез правните си действия (изявена воля за дарение на несобствения имот) фактически са и оспорили правото на собственост на действителните собтсвеници. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателите му, ищците ще си  осигурят  максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на същите  ответници, които са засегнали правото  им на  собственост .

      Правото на собственост може да бъде изгубено само ако собственикът му се откаже от него-чл.99 от ЗС и с нарочен акт във формата по чл.100 ал.1 от ЗС. Правото на собственост се изгубва и ако друг го придобие –в случая на оригинерно основание –чл.99,във връзка с чл.79 ал.1 т ЗС,за което не е достатъчно собственика да бездейства,а следва новият владелец  да прояви активност,която да стане достояние на собственика.

      За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79 ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материално правни предпоставки, изключва придобиването на собствеността и вещната претенция основана на този придобивен способ следва да бъде отхвърлена.

       Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.В случая по делото , съдът няма  да изхожда от направената от страните формулировка на твърденията им с използване на правното понятие (предаде/не предаде владение;осъществява/неосъществява владение;беше/не беше във владение и други подобни изрази),а ще преценява данните както относно фактическата власт,така и  демонстрирано намерение.

        Владението е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.

      Съгласно разпоредбата  на чл. 69 ЗС предполага се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго.

        Държателят упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за себе си и  не може да се ползва   от презумпцията на чл. 69 ЗС .  

      Непосредствено към момента на изселването на ищците първия от  ответниците  предприема стъпки за ползване на имота .Несъмнено  през  годините  първия от  ответниците -  в родствена връзка с  първия от ищците – негов вуйчо се явява  държател на имота   собствен на   племенника му- първия ищец по делото .В случая  именно от анализа на   показанията на    разпитаните свидетели – от страна на ищците и тези свидетели водени от  ответниците   ясно  и категорично  се   установява, че  първия ответник  се явява до 17.08.2009 година  държател на имота. Съдът кредитира и цени  показанията на двете групи свидетели, като обективно дадени и  безпристрастни. От същите се налага извода именно,че  ответниците  се явяват държатели на  процесния недвижим  имот.  През годините е допустнато имота частично да бъде  разграбен, да се  руши,части от металните пана на  оградата са демонтирани от неизвестни лица, в имота след изселването на ищците в Р. Турция  не е  имало  повече ел. захранване, прекъснато е водоснабдяването на имота. Свидетелите са категорични, че само стопанската постройка видимо е подържана в добро състояние, но това е правено  само и единствено от ответника С.С.  А.  за да има място, където на сухо да складира своя земеделска продукция .

      По делото анализа  на свидетелските  показания дават на съда да заключи ,че  първия от  ищците не  установи  при позоваването си на придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС ,  такава  по  отношение на него да  е започнала да тече, чрез явна промяна на държането във владение и  това намерение да държи вещта като своя да е било доведено   до знанието на ищците – собствениците на имота .  

    Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си.

    Данните по делото сочат, че първия от ответниците е  извършвал определени дейности  по управление на имота , но те са били  със спорадичен характер.

    Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта (съседи, етажна собственост, дружеството оператор на ВиК услуги или енергоснабдяващото дружество). Не е достатъчно и простото служене с имота,тъй като както бе посочено,преди  констативния акт и след прехвърлителната сделка държането на имота от първия ответник  е за  ищците .

      Заплащането на консумативни разноски за имота, не представлява действия на отричане  правата на собдствениците,тъй като те са в тежест именно на ползвателя. Тезата за дезинтересираност на  собствениците – ищците   във връзка с недеклариране на имота,не плащане на данъци  през годините са ирелевантни –горното би съставлявало единствено неизпълнение на административно задължение от тяхна страна .

       Дори и  заплащането на дължимия данък  от  първия ответник  при и по повод снабдяването му с нотариален акт за  собственост  придобит по давностно владение   не би съставлявало действие на отричане правата на собствениците ,а би породило облигационни отношения между страните по делото.

      Плащането на данъчни задължения за определен недвижим имот на друго лице не е действие от такъв характер, както и правото на собственост не се прекратява с недекларирането на имота и с неупражняване ползването на същия.

        Следва да се  отчете обстоятелството, че ищеца З.С.Д.   и   първия от ответниците са  в родствена връзка - първия ответник  е брат на  майката  на ищеца З. С.Д., което налага  извода, че  по отношение на  ответниците по настоящото дело знаейки адреса и местожителството  на собствениците не е съществувала  обективна невъзможност, при което  те да нямат  възможността да известят  собствениците за  промяната на намерението им  да своят имота  за себе си - т.е. имали са възможност да изпълнят  задължението си да сведат до знанието на собствениците  намерението  да владеят  имота са  себе си. Анализа на  доказателствата  дава основание на съда да приеме, че  ответниците не са изпълнили това си  задължение- те са знаели адреса на   собствениците н Р. Турция, като и дори  при малкото срещи  между роднини – за посочения  дълъг период от време  ответниците не доказаха  чрез писмени или гласни  доказателства да са свели  намерението си за своене на имота до собствениците .Никой от свидетелите на  ответниците не посочи това намерение на  ответниците да е стигнало до знанието на собствениците, под каквато и да  е форма . По делото липсват писмени   такива в тази насока.

        В цялост  съдът приема, че по реда на пълното и главно  доказване  ищците  по настоящото дело разколебаха по отношение  на ответниците С.С.А. и Ф.Р.А. твърденията, че за  посочения от  закона давностен срок  по отношение на тях двамата  до дата  17.09.2009 година  са били налични  всички елементи от фактическия състав на придобивната давност: владение(непрекъснато и неопорочено упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез другиго като своя), противопоставяне на това владение по отношение на предишнитея собственици  на имота по начин по който това противопоставяне да достигне и  до тях и да бъде възприето от  тях , както и изтичането на определен срок от време.

     Да   отв. С.  С.  А.  от време на време, съобразно нуждите му от  площ за складова база  е   ползвал   имота, но ползването на имота не е факт, който доказва владелчески действия, насочени срещу действителнияте собственици и  не отговаря на изискването на несъмненост на владението.

        Напълно запустялата жилищна част от имота, липсата на  ел. захранване, частично разграбения имот, оборват тезата на ответниците С.С.А. и съпругата му Ф.  Р.А., че са придобили процесния имот на основание  изтекла в тяхна тяхна  полза  придобивна давност .

       По  предявения акцесорен иск  с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК :

      Доказателствата ангажирани от ищците по делото бяха в насока установяваща собствеността им  върху  процесния имот – съдът зачита , че има съсобственици които не са страна по делото  и в насока оборващи тезата , че ответника е упражнявал добросъвестно владение върху идеалните части на ищците, годно да го легитимира като собственик на техните  идеални части  и че това  му намерение е било  сведено до знанието на съсобствениците  -ищци по делото .

          Заявена е  претенция за отмяна на Нотариален акт  за собственост придобит по  давностно владение  № 103, том 3 , рег. №2951 , дело № 342 / 2009 година по описа на нотариус Д. П. с рег. № 174 при камарата на нотариусите, вписан при службата по вписванията гр. Тервел , вх. Рег. № 1945 от 17.08.2009 година  с акт № 32, том V, дело № 634 имотна партида 3462 ,по който нотариален акт ответника С.Р.А. / по правилата на СИО /     с постановление на нотариуса  от  17.08.2009 година  е признат за   собственик на процесния недвижим имот  съдът  намира следното:

        Констативният нотариален акт  е документ, който само установява, а не поражда права. В качеството му на охранителен акт, той не се ползва със сила на присъдено нещо, затова всяко трето лице, на което се противопоставя, може да доказва по смисъла на чл.537 ал.2 от ГПК, че лицето, легитимиращо се като собственик, не е собственик. В конкретния случай посредством заявено с исковата молба искане, ищците  са оспорили   правата на първите двама ответници.

       По делото  се доказа и бе установено, че удостовереното  по описания нотариален акт, не отговаря на действителното правно положение по отношение на процесния имот и между страните по делото .

       При установяване правото на собственост на ищците  по иск за собственост, то нотариалния акт, който легитимира ответника като такъв, дори и да не е направено изрично искане по чл.431 ал.2 ГПК /отм/ респ. чл.537 ал.2 от ГПК следва да бъде отменен. В настоящия случай има такова искане  и съдът следва да го уважи.

       Представеният констативен нотариален акт  с оглед на изложените по-горе доводи, не легитимира ответниците С.С.А. и съпругата му Ф.  Р.А..

       По претенцията на  ищците касаеща договор за дарение на недвижим имот  от  17.08.2009 година:

            С договор за дарение от 17.08.2009  година  обективиран в нот.-  акт  № 103, том 3 , рег № 2952, дело № 343 / 2009 година , вписан при службата по вписванията  гр. Тервел,  вх. Ре. № 1946 от 17.08.2009 година , акт № 33 , том 4 , дело № 635 / 2009 година  първите двама ответници даряват на  третия  – дъщеря им  ответницата  М.С.А.  процесния недвижим имот .

             Трайно прието е в съдебната практика, че продажбата или дарението  на чужда вещ не е нищожна, а само непротивопоставима на действителния собственик на имота .Дарението  не произвежда действие по отношение на собственика на вещта, тъй като за да бъде обект на транслативна сделка правото следва да е част от имуществото на прехвърлителя. Ако дарителите, като е в настоящия случай   не са  собственици на имота , то този договор не може да изпълни задължението да прехвърли правото, тъй като никой не може да даде или да дари това което не притежава. За действителността на такава сделка е без значение субективното възприятие на дарителя  – тоест дали той знае, че не е собственик или не. Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда действие за действителния собственик, не се отразява на действителността на сключения договор за дарение  в отношенията между сключилите го страни.

    От установеното  по делото следва, че принадлежащото на ищците   право на собственост върху  процесния недвижим  имот, не би могло да бъде отчуждено чрез дарение от първите двама ответници-дарители в полза на  третия от ответниците, по силата   на поднадзорния договор за дарение , тъй като сделката  е извършена от несобственици  и не прехвърля права, след като и като предявявайки настоящия иск по чл.124 от ГПК  и във вр. с  чл. 108 ЗС настоящите  ищци се противопостявят  на последиците  от договора  и не ги  приемат .

     По отношение правопогасяващото   заявление на  ответницата М.С.А.  - за това , че за периода от 17.08.2009 година до  дата на депозиране на идсковата молба  -  25.10.2019 година е придобила процесния недвижим имот  по давтностно владение на основание  чл. 79  от ЗС :

       В настоящия случай с оглед твърденията на страните, в тежест на ответницата   М.С.А.   бе да  докаже, че е завладяла правата на ищците -  собствениците, като намерението й  следва да е  намерило външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на собствениците  и съответно ги е придобила след изтичането на десетгодишния давностен срок. За да започне да тече в нейна полза придобивна давност е необходимо да докаже, че чрез явни действия е отрекла правата на съсобствениците, т.е. че явно е завладяла имота.

        Легитимиращото действие на констативния нотариален акт №103, том 3, рег. № 2951 , дело № 342/ 2009 година на нотариус Д. П. е оспорено от ищците, които твърдят, че към 17.08.2009 година  първите двата от ответниците не са  придобили събствеността върху имота им на  основание текла в тяхна полза придобивна давност  и от там се налага извода ,че на ответницата  М.С.А.  е  дарен   от родителите и чужд имот .Представените по делото доказателства установяват основателността на така заявената ищцова претенция.

От вписаните данни в нот.акт в който е   обективиран договора за дарение – нот. Акт № 104, том 3, рег. № 2952, дело № 343 / 2009 година е видно,че за установяване правото на собственост върху процесния имот праводателите на третия  от ответниците – дарената М.С.А. , са представили именно  нотариален акт №103, том 3, рег. № 2951 , дело № 342/ 2009 година на нотариус Д. П..

        От събраните по делото доказателства не се установява до 17.08.2009 година  праводателите на дарената  родителите и ответниците  С.С.А. и  Ф.Р.А. да са владяли процесния имот, следователно те са отчуждили безвъзмездно в полза на дъщеря си един  чужд имот .

        При така събраните доказателства е недоказано твърдението на третата ответница обектививано в дадения от нея писмен отговор на исковата молба, че е придобила правото на собственост върху процесния имот като дарена по договора за дарение  сключен на  17.08.2009 година  с нот.акт № 104 , том 3, рег. № 2952, дело №  343 / 2009 година . Прехвърлетелите – дарителите по договора  - нейните родители не са  собственици на имота към датата на сключване на сделката и не могат да прехвърлят на дарената  права, които не притежават.

     В този смисъл не се доказва осъществяването на първото придобивно основание, на което и се основава  ответницита М. С.А. – изтекла придобивна давност в хиротезата на  чл. 79 ал. 1 от ЗС  с начало на довностно владение – 17.08.2009 година .

     Не е доказано и осъществяането на второто придобивно основание, на което се е позовала с дадения  писмен отговор  ответницата М.  А.  - изтекла в нейна полза придобивна давност в хипотезата на чл.79,ал.2 ЗС,с начало на давностното владение 17.08.2009 година до 25.10.2019 година – дата на депозиране на исковата молба при съда .

      За да бъде осъществен състава на чл.79 ЗС, владението което е фактическо състояние, а не право, трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително, както е прието в установената съдебна практика и правна теория. Съгласно постановеното по чл.290 ГПК р.№68/02.08.2013г. по гр.д.№603/ 2012г. ВКС, І г.о. ,без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер.Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето,като не е необходимо непрекъснато фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. За разлика от собствениците както е в настоящия случай, които не са  длъжни  да упражняват правомощията си, владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, като в чл. 83 ЗС е установена оборимата презумция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелцът да извършва еднократни въздействия върху вещта - инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди. Само при владение с постоянен характер, владелецът може след изтичане на предвидения в чл.79 ЗС срок, да придобие собствеността по давност. В  настоящия случай   тези признаци на владението не са установени от ответницата М. С.А..

        Няма доказателства след 17.08.2009 година  ответницата М. А. да е установила фактическа власт и да е владяла процесния имот явно, необезпокоявано и непрекъснато  до  дата на вписването на исковата молба от  ищците или от дата на депозирането на истовата молба при съда – 25.10.2019 година -към предявяване на иска.В  показанията си по- голямат ачаст от  разпитаните свидетели установиха,че имотът е запуснат, необитаем, със свободен достъп от към улицата. Установи се ,че е неподдържан от изселването на собствениците – ищците за  Р. Турция,като  за делото се явяват ирелевантни  мотивите за изселването на   ищците. Именно  след  1989 година и  най- вече след  2007 годинае не е установено в него да са извършвани от който и да е от  ответниците  явни действия по стопанисването му,за които собствениците да са могли да  узнаят – да  с изключение на част от  от удобната  за обработка  двор и  стопанската постройка в имота -  ползвана като складова база от  пърмвия от ответниците . Това се  установява от показанията на  разпитаните свидетели  воден от  ищците  : И. С. ***,   Д.С. Д. ***, Ш.М.Д. – а така също и от  показанията на свидетелите водени от  ответниците - кмета на село  Жегларци  -  М.И.Х.,  С. С. *** , в родствена вързка с  ответниците – син на  първите двама ответници и  брат на третата ответница и  Н.Ю.Н. – съпруг на ответницита М.С.А.. С категоричност се  доказа ,че и след  17.08.2009 година  ответницата  М. А.  дори не е държател на имота. Само и единствено за целите на ползването на имота като  складова база  са правени опити частично да се подържа имота .  Брата на  отв. М. А. – свидетеля С. С.С.  твърид в  показанията си пред съда ,че никой от семейството му не е обитавал прицесния имот ,усилията на семейството му се простирали до там,че за засявали обработваемата част на имота  с люцерна  която  косили за  животните а след като силата на  насаждението отмине разоравали люцерната и ползвали имота за   засяване на култера  която обича азота кумулиран в поцвата от кърените на люцерната  след което отново  засяване определаната обработваема част от имота пак с  многогодишна култура – люцерна. В този ред на мисли са и показанията на  разпитания в качеството на свидетел супруг на отв. М. А. – св. Н.Й.Н. Според сдидетеля имота е самосрутващ се и нито съпругата му нито родителите и и мат намерението да възстановят имоита -  според показанията на свидетеля имота се ползва спорадично от ответниците.

       Заявеното от свидетелите  не доказва твърдяно от  ответницита М. А.   явно владение върху процесния имот за сочения в  писмения отговор период от време -  от  17.08.2009 година до  25.10.2019 година – дата на  депозиране на исковата молба  при съда, за извършвани  от нейна страна  фактически действия,които да са могли да бъдат узнати от собствениците.

    Да, ответницата М. А. и  съпруга и свидетеля Н.Й.Н, така както е по обичай и по добри нрави  при повечето  семейства  инцидентно са помагали  на   ответниците  А. / първите двама/  да прибират реколта добита от процесния имот, но тези действия не доказват такова  владение от страна  на  ответницата М. А., което именно да е демонстрирано срещу собствениците на имота.

      Инцидентния ремонт на част от покрива на  стопанската  постройка  също по  никакъв начин не може да се приеме,като явно и трайно установено владение от ответницата М. А., което и да е противопоставяла на това на ищците. Вероятно предприетите  постъпки на  отв. М. А.  -  административни действия по заплащане  на следващите се за имота  местни данъци, също не са от такова естество, което  да обосновава установено от  нея  явно и несъмнено фактическо владение върху имота след 17.08.2009 година до  25.10.2019 година, упражнявано така, че всеки заинтересован, включително и собствениците – ищците, да могат  да научат  за това и намерение за своене .

        Самото вписване на нот.акт №103, том 3 , рег. № 2952 , дело № 342 / 2009 година също не е действие, което да отблъсква владението на истинския собственик.В този смисъл се е произнесъл и ВКС с решение №596/30.06.2010г. по гр.д.№1534/2009, Іг.о., по чл.290 ГПК. В цитираното решение е прието,че не съществува задължение за собствениците  да следят за съдържанието на книгите за вписвания, нито установена от закона презумпция, че са запознати с него. Уреденото в чл.113 ЗС действие на вписването не предвижда подобни задължения и презумпция. Предвидените от закона последици от вписванията са неблагоприятни последици за приобретателите, които впишат по-късно от други приобретатели на един и същи праводател подлежащи на вписване актове. Разпоредбата не предвижда задължения и последици за лицата, които не възнамеряват тепърва да придобиват права. Тя мотивира да бъде извършвана проверка за вписванията в случаите, когато предстои придобиване на конкретен недвижим имот от конкретен собственик. За настоящите собственици, а не бъдещи приобретатели, дори житейски не може да се очаква да извършват проверка за вписванията за имот, който вече притежават, нито да се свързват неблагоприятни последици с липсата на подобна проверка. В случая това е приложимо за ищците – съпрузите Д., които   към 17.08.2009 година  са притежавали собствеността върху процесния недвижим имот .

     В този ред на мисли съдът е мотивиран да приеме правопогасяващото заявление  сторено от  ответницата М.С. Н. / М.С.А. / с ЕГН **********  с правно основание  чл. 79  от ЗС за неоснователно и като такова  следва да го остави без уважение .

        В този ред на мисли съдът е мотивиран да приеме, че по отношение на третия от ответниците са налице всички предпоставки за ревандикация на имота -иск  по  чл. 108 от ЗС .

        При този изход  на  делото и на  основание чл. 78 ал. 1 от  ГПК ищците имат правото да претендират разноски по  делото.

        Предвид изхода на спора, ответниците: С.С.  А. с  ЕГН **********,  Ф.  Р.  А. с  ЕГН ********** и М.С.  А. с  ЕГН **********  следва солидарно да заплатят  на ищците сторените по делото съдебно деловодни разноски, както следва : сумата от  800,00 / осемстотин / лева – сторени разноски по  упълномощен процесуален представител и  сумата от  166,00 / сто шестдесет и шест  / лева – внесена държавна такса  по делото .

Водим от изложените съображения , съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

    ОСТАВЯ без  уважение, като недоказано правопогасяващото възражение обективирано в дадения писмен отговор на исковата молба – вх. № 2912 от 10.12.2019 година  сторено от ответницата М.С. Н. / М.С.А. / с ЕГН ********** ,за това  да  признае по отношение на  ищците З.С.  Д. с ЕГН ********** ***  и  А.  М.Д. с  ЕГН  **********,че  същата  ответница е  собственик на  процесния нидвижим имот :

      ДВОРНО МЯСТО от 770  кв.м.  /седемстотин и седемдесет квадратни метра /  съставляващо   УПИ  VII – 225 /  седми – двеста двадесет и  пети /  попадащ в  кв. 36 / тридесет и  шести / ведно с построеното в същото дворно място ЖИЛИЩЕ  състоящо се от три стаи  и коридор със застроена площ от 67  кв.м. и ЛЯТНА КУХНЯ  със  застроена площ от  40  кв.м. по  ПУП на село  Жегларци, общ. Тервел,  обл. Добрич, одобрен със Заповед № 4979 / 10.08.1953 година  при  граници и  съседи: северозапад – УПИ-VI-219, североизток – улица „ Трета“ ,   югоизток – улица  „Седма“, югозапад  УПИ VIII – 219, на  придобивно основание на което и се основава  ответницата М.С.А. – изтекла придобивна давност в хипотезата на  чл. 79 ал. 1 от ЗС  с начало на давностно владение – 17.08.2009 година, както и на второто придобивно основание, на което се е позовала с дадения  писмен отговор  ответницата М.  А.  - изтекла в нейна полза придобивна давност в хипотезата на чл.79,ал.2 ЗС,с начало на давностното владение 17.08.2009 година до  25.10.2019 година – дата на депозиране на исковата молба при съда.

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по  предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 108 от ЗС,  по отношение ответнииците: С.С.  А. с  ЕГН **********,  Ф.  Р.  А. с  ЕГН ********** *** и М.С.  А. /М.С. Н.- след брака / с  ЕГН **********  с постоянен адрес ***, че  ищците З.С.  Д. с ЕГН ********** ***  и  А.  М.Д. с  ЕГН  **********  са собственици  на следния  недвижим имот:   ДВОРНО МЯСТО от 770  кв.м.  /седемстотин и седемдесет квадратни метра/  съставляващо   УПИ  VII – 225 / седми – двеста двадесет и  пети /  попадащ в  кв. 36 / тридесет и  шести / ведно с  построеното в същото дворно място ЖИЛИЩЕ  състоящо се от три стаи  и коридор със застроена площ от 67  кв.м. и ЛЯТНА КУХНЯ  със  застроена площ от  40  кв.м. по  ПУП на село  Жегларци, общ. Тервел,  обл. Добрич, одобрен със Заповед № 4979 / 10.08.1953 година  при  граници и  съседи: северозапад – УПИ-VI-219, североизток – улица „Трета“ ,   югоизток – улица  „Седма“, югозапад  УПИ VIII – 219, като осъжда  ответницата  М.С.  А. /М.С. Н.- след брака / с  ЕГН **********  с постоянен адрес *** да предаде на ищците   владението върху   гореописания недвижим имот.

            ОТМЕНЯВА на основание  чл. 537 ал. 2 от ГПК  Нотариален акт  за собственост придобит по  давностно владение нотариален акт  за собственост върху  недвижим имот: № 103, том  3,  рег. №  2951, нот. дело  № 342,   по описа на  нотариус Д. П., вписан при службата по вписванията  гр.  Тервел вх. Ре. №  1945 / 17.08.2009  година ,  с акт  №  32 , том  V, дело  №  634 / 2009  година, с който на основание обстоятелствена  проверка нотариуса е  признал  първия ответник  С.С.  А. с  ЕГН **********, за собственик по давностно владение  върху следния имот:   ДВОРНО МЯСТО от 770  кв.м.  /седемстотин и  седемдесет квадратни   метра /  съставляващо   УПИ  VII – 225 / седми – двеста двадесет и  пети /  попадащ в  кв. 36 / тридесет и  шести / ведно с  построеното в същото дворно място ЖИЛИЩЕ  състоящо се от три стаи  и коридор със застроена площ от 67  кв.м. и ЛЯТНА КУХНЯ  със  застроена площ от  40  кв.м. по  ПУП на село  Жегларци, общ. Тервел,  обл. Добрич, одобрен със Заповед № 4979/10.08.1953 година  при  граници и  съседи: северозапад – УПИ-VI-219, североизток – улица „Трета“,  югоизток – улица  „Седма“, югозапад  УПИ VIII – 219.

         ДАВА на ищците по делото З.С.  Д. с ЕГН **********    и  А.  М.Д. с ЕГН  **********, чрез процесуалния им  представител – адвокат В.Г.Д. -Добричка адвокатска колегия със съдебен адрес ***, шестмесечен срок от влизане на настоящото решение в сила за отбелязването му в Службата по вписванията съгласно чл.115 ал.2 от ЗС.

      ОСЪЖДА С.С.  А. с  ЕГН **********, Ф.  Р.  А. с  ЕГН ********** *** М.С.А. /М.С. Н.- след брака/ с ЕГН ********** ***  солидарно да заплатят на  ищците З.С.  Д. с ЕГН **********  и А.М.Д. с ЕГН ********** сторените от тях съдебно деловодни разноски по делото, както следва: сумата от 800,00 /осемстотин/ лева – разноски по  упълномощен процесуален представител и  сумата от  166,00 /сто шестдесет и шест/ лева – внесена държавна такса  по делото.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички  окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                                        Районен съдия :