Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е
№…………………. 04.02.2020г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 04
февруари
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 6808,
по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид предявената
искова молба и депозирания писмен отговор на ответника и в изпълнение на
разпоредбата на чл. 312, ал.1 от ГПК,
Р А З П
О Р Е Д И:
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 24.02.2020г. от 9.30ч., за която
дата да се призоват страните.
ПРИЕМА като доказателства по делото,
представените от ищеца заверени копия на: Трудов договор № 259/ 19.07.2019г.; Заповед за прекратяване на трудовия договор
№ 15/13.11.2019г.; Уведомление по
чл.62,ал.5 от КТ от НАП от 17.11.2019г.; Уведомление по чл.62,ал.5 от КТ
приложение № 1; Експертно решение на ТЕЛК
№ 2778-155 от 22.11.2018г.; Болничен лист
№ Е20197947057 от 30.10.2019г.; Болничен лист № Е20198839523 от 19.11.2019г.; Трудова
книжка № 4504/стар образец/; Трудова книжка №1394/нов образец/; Диплома серия
Д,№ 001304/дубликат/; Обратна разписка и финансов бон от Български пощи.
ПРИЕМА като доказателства по
делото, представените от ответника заварени копия на следните документи:книга
за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана на „Атлантик уей” ЕООД – 2бр., служебна бележка №
241/22.07.2019г.; длъжностна характеристика, подписана от ищеца Георгиев,
заявление от 23.12.2019г. от ищеца Георгиев; Заповед № 15/13.11.2019г. на
„Атлантик уей” ЕООД гр. Твърдица
ЗАДЪЛЖАВА
ответника да представи под опис
заверени копия на документите от личното трудовото досие на ищеца Г.И.Й. и дневник за входяща и изходяща
кореспонденция на дружеството.
ДОПУСКА в качеството на
свидетели на страната на ищеца лицата Руска Иванова Иванова с адрес на
призоваване: с. Тулово, обл.Стара Загора, общ.Мъглиж, ул. „Роза” № 13, и Иван
Катанов -управител на Склад с адрес на призоваване по месторабота гр.Стара
Загора, ул. „Хрищенско шосе” № 4.
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО, както следва:
Предявени
са следните обективно съединени искове: за признаване уволнението за незаконно
и неговата отмяна по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за възстановяване на предишната
работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ.
Ищецът
Г. Иванова Й. ***, чрез пълномощника си,
твърди в исковата молба, че работил при ответника „АТЛАНТИК УЕЙ” ЕООД, гр.
Твърдица, от 22.07.2019г. Видно от Трудовия му договор № 259/19.07.2019г. бил
назначен на основание чл.67,ал.1 от КТ, във връзка с чл.70,ал.1 от КТ, като при
постъпването си на работа, ищецът представил Експертно решение на ТЕЛК №
2778-155/ 22.11.2018г.,с което уведомил работодателя, че е лице с увреждания
75% трайно намалена работоспособност, поради Епилепсия. Представил също и трудова
книжка, от която било видно какво и до кога е работил. Бил назначен на длъжност
„Машинен оператор дървообработване”,длъжностна характеристика не му била
връчена, въпреки, че поискал да му я връчат, знаейки от предишни работодателите,
че това е задължително приложение към трудовия договор. С това си поведение
работодателят нарушил задълженията си по чл.127 от КТ. Казали му ,че не му
трябва и ще прави каквото му кажат. Работата по своя характер била съответна на
това, което бил работил при различни работодатели повече от 6 години, а именно
„общ работник”, пълнели чували и палети с дърва, понякога режели на машината, въпреки, че нито при постъпването му на
работа, нито след това му бил правен инструктаж за безопасност на труда. Ищецът
уверил управителя на склада в гр.Стара
Загора - мястото където работел, че работата е обща и не изисква някакви
специални знания, умения или подготовка и всеки може да я върши,поради което не
се налага срок на изпитване, още повече, че имал средно специално образование и не бил
малограмотен човек. В отговор му било указано да работи така, като е било
написано.
В
края на октомври месец 2019г. ищецът се разболял и му бил издаден болничен лист
№ Е2019 7947057 /30.10.19г., с който му било определено домашно лечение от
30.10.2019г до 12.11.2019г. В последствие болничният бил продължен поради непълното
му възстановяване с издаден от ЛКК болничен лист № Е2019 8839523/13.11.19г., с
който му било определено домашно лечение от 13.11.2019г. до 26.11.2019г. Двата
болнични листи били връчени на работодателя в хартиен вид. Още по време на
първия му болничен, на ищеца се обадили и му казали, че болни не им трябват и
ще го махнат, въпреки че предварително знаели, че е лице с увреждания и
евентуално ще боледува от време на време.
На 26.11.2019г. ищецът и сестра му Руска
Иванова отишли на работното място, за да разберат какво се случва, като му казали
„разписвай тук тези документи и се махай”. Ищецът отказал да положи подпис,
като си тръгнал, тъй като му се влошило състоянието. На другия ден 27.11.2019г.
пак отишъл, като с груб и подигравателен тон му било отказано да му дадат
документите, ако не подпише без условия и протести. Тогава забелязал, че
заповедта за прекратяване е с дата от 13.11.2019г. деня, който се явял начало
на продължения му болничния лист, който бил представен и приет от работодателя.
На 28.11.2019г. управителят на склада Иван Катанов му казал да подписва каквото
и както иска, и да се маха. Били му
връчени Заповед № 15/13.11.2019г. за прекратяване на трудовите му
правоотношения на основание чл.71,ал.1 от КТ, Справка от НАП с дата 17.11.2019г./което
се пада в съботен ден/ за регистрация на прекратяването на трудовия му договор,
Уведомление по чл.62,ал.5 от КТ от НАП. Всички документи ищецът подписал с особено
мнение, че са получени на 28.11.2019г. Заповедта за прекратяване не била
подписана от работодателя, но бил положен печат на дружеството. Печат на
дружеството бил положен и на другите два документа. Счита за легитимна дата на
прекратяване на трудовите му правоотношения 17.11.2019г./събота/,когато фактически е прекратено
трудовото правоотношение, чрез регистрацията в НАП,ако това може да става в
почивен ден, какъвто се падал събота.
Счита, че прекратяването на трудовия му
договор на основание чл.71,ал.1 от КТ е незаконно и неправомерно поради факта, че
клаузата в трудовия договор за „срок на изпитване” е недействителна поради заобикаляне
на закона.Мотивите му за това са следните:
Когато работодателят знае, че работникът
или служителят е годен за изпълняване на длъжността и уговаря срок за изпитване
в своя полза, то работодателят действа недобросъвестно при сключване на
трудовия договор. А когато работодателят упражни правото по чл. 71, ал.1 КТ в
срока за изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника или
служителя да изпълнява длъжността, то работодателят действа недобросъвестно при
прекратяване на трудовия договор. В първия случай възниквала недействителност
на клауза от трудовия договор, поради нарушение на забраната за
недобросъвестност по чл.8, ал.1 КТ, а във втория случай било налице злоупотреба
с право и незаконно уволнение отново поради нарушение на чл.8, ал.1 КТ . При
условие, че работодателят и управител на „АТЛАНТИК УЕЙ” ЕООД Стефан Георгиев
Башалов знаел, че ищецът е годен да изпълнява длъжността „машинен оператор
дървообработване”,която практически по характер и обем на работата отговаря на
общоизвестното си и обичайно използвано название „общ работник”, не му била
връчена длъжностна характеристика, която да потвърждава обратното, работа която
към момента на сключване на трудовия договор изпълнявал в същия обем и характер
и при други работодатели дълго време повече от 6 години и това било известно на
работодателя, чрез записите в трудовата му книжка, то прекратяването на
трудовия му договор на основание чл.71, ал. 1 КТ представлявало недобросъвестно
прекратяване на трудовия договор и злоупотреба с право, тъй като правото по чл.
71 КТ се използва не за преценка на годността на работника или служителя, а
единствено с цел да се причинят неблагоприятни правни последици на работника или
служителя, поради което счита уволнението за незаконно и следвало да се отмени
на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Сочи, че клаузата от трудовия договор за
определяне на „срок за изпитване” е недействителна поради заобикаляне на
закона, когато с нея не се цели проверка на годността на работника или
служителя за изпълняваната работа и в този случай прекратяването на трудовия
договор на основание чл. 71 КТ е незаконно поради злоупотреба с право в
нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Заобикаляне на закона е налице, когато с
правомерни средства се постига забранен резултат, а злоупотребата с право
представлява упражняване на субективното право с цел да се увреди друго лице. В
този смисъл е Решение № 96 от 15.06.2018 г. по гр. д. № 4048 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.
Работодателят се възползвал от възможността,
според него, прилагайки разпоредбите на чл.71,ал.1 от КТ неправомерно тъй като
и самата клауза, предвиждаща „срок на изпитване”, според ищеца е недействителна,
след като работодателят предварително е знаел,
че работникът е лице с увреждания.
С оглед недействителността на сочената
клауза, според ищеца трудовият му договор не може да бъде прекратен на
основание чл.71, ал.1 от КТ от страна на работодателя./сочи в този смисъл е
Решение № 716 от 27.12.2010 г. по гр.д. № 253/2010 г. на Върховен касационен
съд/.
Счита, че уволнението му е и дискриминация
под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., основан на
защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а именно - обстоятелството, че е лице
с увреждания и това е известно на работодателя, като неговият поставеник, в
лицето на управителя на склада Иван Катанов, навярно с негово знание и
мълчаливо съгласие, се отнасял с него и по време на работата /както и при
връчването на акта за прекратяване на трудовите му правоотношения/ грубо, с
презрение и заплашително, за което свидетел била сестрата на ищеца. Счита,че
уволнението му е и в резултат на факта, че е реално лице с увреждания, а не
мнимо,тъй като и другите колеги боледували от време на време, но не ги уволнявали,
поради което било налице неравностойно третиране на персонала по признака хора
с увреждания и такива без.
Твърди още, че ответникът забавил
приключването на трудовата му книжка, която изпратил до седалището на
дружеството на 29.11.2019г. и била получена на 02.12.2019г. С това си поведение
го възпрепятствал да се регистрира в Бюрото по труда в законоустановения срок.
С оглед на гореизложеното ищецът моли, съдът да постанови решение, с
което:
-Да признае
уволнението му за незаконно и да постанови отмяна на Заповед № 15/13.11.2019г.
-Да постанови възстановяването му на
предишната работа „Машинен оператор дървообработване”, която заемал до момента
на връчване на незаконосъобразната заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение.
- Да присъди
обезщетение за времето,през което останал без работа, равняващо се на 6/шест/
месечни брутни работни заплати по 560 лв. /общо 3360 лв./ или неговата
съразмерна част,за времето през което останал без работа.
Ответникът по делото „Атлантик
уей” ЕООД гр. Твърдица, чрез пълномощника си, е депозирал писмен
отговор на исковата молба , като счита същата за неоснователна. Оспорва като
невярно и некоректно твърдението в ИМ, според което на ищецът не е била връчена
длъжностна характеристика за длъжността „Машинен оператор дървообработване”, на
която същият бил назначен със сключеният между страните Трудов договор № 259/19.07.2019
г. Категорично твърди, че такава длъжностна характеристика е била връчена лично
на ищеца, за което същият се е подписал и саморъчно е изписал трите си имена,
като била отразена и датата на връчване -19.07.2019 г. За удостоверяване на
тези факти представя заверен екземпляр от визираната длъжностна характеристика,
която е прикрепена към сключения между страните трудов договор. При наличието
на тези факти и обстоятелства оспорва изцяло като невярно и неоснователно
твърдението на ищеца, според което е допуснато нарушение на чл. 127 от КТ от
страна на ответното дружество-работодател.
Оспорва като невярно и некоректно твърдението в ИМ, според което „при
постъпване на работа” на ищеца, а и „след това” не му е извършван инструктаж за
безопасност на труда. Твърди, че такъв инструктаж му е бил провеждан и то лично
от управителя на дружеството работодател. Допълнително посочва, че на ищецът е
извършван и периодичен инструктаж, за удостоверяване на които факти представя
Книга за начален инструктаж на работниците и служителите по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана, както и Книга за периодичен и
извънреден инструктаж, в които ищецът лично е полагал подпис, удостоверяващ
извършените му инструктажи, а така също прилага и Служебна бележка № 241/22.07.2019
г., носеща лично положен подпис от „инструктираното лице”, респ. от ищеца Г.И.Й..
Посочва горезаявените доводи, независимо, че в тази им част твърденията на
ищеца са неотносими към предмета на повдигнатият с ИМ трудов спор.
По неясни причини в ИМ е заявено твърдение, според което ищецът се
„поинтересувал от основанията за назначаването му”, независимо, че същият е
получил екземпляр от сключеният между страните Трудов договор № 259/19.07.2019
г. В този договор изрично били посочени основанията за сключването му, а именно
чл. 67, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ. Т.е. между страните е бил
сключен трудов договор със „срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя”. Съгласно цитираният текст на чл. 70, ал. 1 от КТ „Когато
работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор
със срок за изпитване до 6 месеца...” Така предвидената законова възможност
съставлява суверенно право на работодателя да провери годността на работника
или служителя за изпълнение на работата, при което не се прилагат общите
правила, предвидени за сключването на договор за неопределено време и
последиците, които са разписани в КТ при неговото прекратяване. Напротив -
предвидена е възможността във всеки един момент от изпълнение на такъв договор,
същият да бъде прекратен от работодателя без предизвестие, за което същият не
дължи нито мотиви, нито получаването на разрешение от друг орган. В тази връзка
посочва трайно установената съдебна практика на ВКС.
Счита, че с депозираната от ищеца ИМ, същият се домогва по неправомерен
начин да се обогати неоснователно за сметка на ответното дружество-работодател.
В обстоятелствената част на ИМ са посочени два болнични листа. Единият от тях е
с № Е2019 7947057/30.10.2019 г., с който
на ищеца е било определено домашно лечение от 30.10.2019 г. до 12.11.2019 г.,
т.е. за срок от 13 дни. Така визираният болничен лист обаче не е оформен от
ЛКК, при което в същия нито са вписани трима члена на такава ЛКК, нито същият е
подписан от трима правоспособни лекари. Поради това оспорва така описания
болничен лист № Е2019 7947057/30.10.2019 г., издаден от д-р Маргарита Йонкова,
като незаконосъобразен и издаден в нарушение на законовите правила. Счита, че
същият вероятно е съставен и издаден нерегламентирано, за което е внесъл жалби
до ТП на НОИ гр. Стара Загора, до Районната здравна инспекция в гр. Стара
Загора и до Районната здравно-осигурителна каса гр. Стара Загора.
По начина описан по-горе и също вероятно в нарушение на разписаните
законови правила е бил издаден и последващ болничен лист № Е2019 8839523/19.11.2019
г., издаден вече от ЛКК, в състав от трима лекари. С този болничен лист на
ищеца е било определено домашно лечение от 13.11.2019 г. до 26.11.2019 г., т.е.
отново за срок от 13 дни. Прави впечатление обаче, че същият този болничен лист
бил издаден 6 дни след вписаната в него начална дата на предписания отпуск,
който факт внася дълбоки съмнения в неговата редовност и законосъобразност, в
т.ч. и относно начина, по който е бил диагностициран ищецът за по ранния
период, предхождаш датата на издаване на същия болничен лист. И по отношение на
последно цитираният болничен лист ответникът допуска, че същият вероятно е
съставен и издаден нерегламентирано, за което е внесъл жалби до ТП на НОИ гр.
Стара Загора, до Районната здравна инспекция в гр. Стара Загора и до Районната
здравно-осигурителна каса гр. Стара Загора.
В контекста на горепосочените факти и обстоятелства, както и на основание
чл. 193 от ГПК заявява, че оспорва истинността и съдържанието на посочените
болничен лист № Е2019 7947057/30.10.2019 г., издаден от д-р Маргарита Йонкова,
както и болничен лист № Е2019 8839523/19.11.2019 г.. издаден вече от ЛКК, в
състав от трима лекари.
Отделно от горезаявеното оспорва твърдението на ищеца, че същият е връчил
визираните болнични листи на работодателя-ответник. В това ищцово твърдение не
се сочели датите, респ. датата, на която е станало това. От друга страна твърди,
че ищецът не е уведомявал работодателя или негов представител, в т.ч. и преките
си ръководители, че ще отсъства от работа, камо ли да е посочил конкретен
период и причината за тези му отсъствия. Друг бил въпросът доколко тези факти и
обстоятелства са относими към предмета на спора.
Оспорва изцяло твърдението, наведено с ИМ, според което „прекратяването на
трудовия договор на основание чл. 71. ал. 1 от КТ е незаконно и неправомерно,
поради факта, че клаузата в трудовия договор за срока на „изпитване” била
недействителна, „поради заобикаляне на закона”. За обосноваване на това си
твърдение, ищецът е изложил съждения за налична недействителност на такъв тип
вписана клауза, според която срокът за изпитване е уговорен в полза на
работодателя. Тези си съждения обаче ищцовата страна механично е пренесла от
цитирани в ИМ две съдебни решения - Решение № 96 от 15.06.2018 г. по гр. дело №
4048/2017 г„ 3-то г.о., ГК на ВКС и Решение № 716 от 27.12.2010 г. по гр. дело №
253/2010 г„ 3-то г.о., ГК на ВКС. Предметът на цитираните съдебни дела е
съществено различен от настоящия трудов спор - касае се за случаи, при които
работодателят обективно е знаел, че съответният работник, респ. служител е имал
качествата за заемане на съответната длъжност и преди всичко поради това, че
последния/последните са били в трудови правоотношения със същия работодател в
предходни периоди. Поради това тези „доводи” на ищеца били категорично
неотносими към спорното право, предмет на настоящото производство. В настоящия
случай ответният работодател на ищеца нито е знаел, нито е могъл да знае с
какви качества разполага последния за изпълнение на работата, поради което
повече от резонно сключеният между страните трудов договор е включвал срок за
изпитване и клауза, според която този срок за изпитване е уговорен в полза на
дружеството-работодател.
Сочи, че крайно несериозно и във всички случаи несъстоятелно е да се
твърди, така както е сторил ищецът, че управителят на дружеството-работодател е
знаел, че същият е годен да изпълнява
длъжността „машинен оператор дървообработване”. Липсват наведени аргументи,
поради което и това твърдение оспорва изцяло като невярно и лишено от каквато и
да е обоснованост.
Ответникът посочва, че при сключване на трудовия договор № 259/19.07.2019
г., ищецът не само го е подписал доброволно, но не и имал каквито и да било
възражения или дори и конклудентно изразено несъгласие. Едва в хода на
изпълнение на този трудов договор и след настъпилото прекратяване на последния,
ищецът е възприел теза за договорна недействителност, която теза обаче не се
основава на никакви годни фактически и/или правни аргументи. Не е налице
каквото и да било неравностойно третиране на ищеца, поради което оспорва и това
негово твърдение като изцяло невярно и несъстоятелно.
Счита, че ищецът се домогва да получи имотна облага чрез така депозираната
ИМ, обективиран израз на което е и въведен от него иск за присъждане на
„обезщетение за времето през което същият е останал работа, равняващо се на 6
брутни работни заплати по 560 лева/общо 3 360 лева/ или неговата съразмерна
част, за времето, през което е останал без работа"... Такава претенция е
заявена от ищеца, който би следвало да бъде с ясното съзнание, че е работил и е
получил следващите му се трудови възнаграждения през времето на действие на
трудовия договор до неговото прекратяване, който договор е със срок общо в
размер на шест месеца.
Макар и отново без връзка със спорното право в ИМ било наведено твърдение,
според което се „бавело” връщането на трудовата книжка на ищеца. Това твърдение
също не отговаряло на истината, поради което го оспорва. В тази връзка твърди,
че трудовата книжка е върната на ищеца, при което последният лично е положил
подпис върху заявление от 23.12.2019 г., съдържащо декларативно изявление,
признаващо получаването на трудовата му книжка. За удостоверяване на този факт
представя заверен екземпляр от така цитираното заявление.
Категорично не отговаряли на истината и твърденията на ищеца за проявено
спрямо него грубо отношение от началника на склада Иван Катанов, както и за
проявено дискриминационно отношение, поради което оспорва и това твърдение не
само като неотносимо към предмета на спора, но и като некоректно.
Не отговаряло на истината и твърдението в ИМ, според което на ищецът била
връчена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, която заповед
била само подпечатана, но не носела подписа на управителя на дружеството,
поради което оспорва така заявеното твърдение. За опровергаване на последното
представя екземпляр от Заповед № 5/13.11.2019 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца без предизвестие, върху която заповед ищецът лично е
изписал саморъчен текст, както и лично положен от него подпис.
Моли след отстраняване на визираната нередовност на ИМ – връчване на
преписи от документи, приложени към исковата молба, да му бъде предоставен
съответен срок по чл. 131 от ГПК за депозиране на писмен отговор след като се
запознае с представените от ищеца и описани в ИМ писмени доказателства.
Ответникът моли, съдът да
постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявените от ищеца обективно
съединени искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира за сторените по делото разноски за които представя списък.
Тежестта на доказване в настоящото
производство лежи върху ответника. Твърдението на работника или служителя, че
уволнението е незаконно, се основава на упражненото от работодателя право на
уволнение. Ето защо носителят на това право – работодателят, трябва да докаже,
че законосъобразно го е упражнил. Ищецът
по делото следва да докаже основателността и размера на иска по чл. 344, ал.1,
т.3 от КТ – за претендираното обезщетение за претендирания период.
Съдът ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им РАЗЯСНЯВА, че едно доброволно уреждане на спора ще доведе до
благоприятен изход по делото.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните, като на ищеца да се връчи и препис
от писмения отговор на ответника, ведно с доказателствата към него.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на ответника препис от документите, приложени към исковата молба.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да
предприемат съответните процесуални действия, като в тази връзка да направят
своевременно исканията си.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Делото да се
докладва незабавно, в случай на постъпване на искания на страните, депозирани
по повод указанията на съда и доклада по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: