№ 286
гр. Варна, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20223100500005 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива след отмяна на предходно въззивно решение
№ 1656 от 07.12.2020 г. постановено по гр.д. № 2330 по опис на ВОС за 2020 г., което е било
допуснато до касационно обжалване с Определение № 60586 от 21.07.2021 г. по к.гр.д. №
682 по опис на ВСК за 2021 г.
В отменително решение № 117 от 17.05.2021 г., съставът на върховния касационен
съд е дал задължителни указания, да се изяснят факти, за които е приел, че са от значение за
спора по направено от ответника възражение в евентуалност, че сумата се дължина
основание чл. 200 от ЗЗД, както следва: 1. Кога и по какъв начин са възникнали показанията
в регистър Т3 на процесното средство за търговско измерване; 2 . установената в
Констативен протокол № 901/02.04.2019 г. на Български институт по метрология намеса в
тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне
на действително потребената ел. енергия и върху невизуализирана тарифа ; осъществено ли
е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско
измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел, при
съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на
обекта техническо средство за търговско измерване, възможно ли е през него да е преминало
отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за които
допълнително е начислена стойността й, т.е. за период от 1 година.
Настоящият въззивен съд е сезиран с въззивна жалба вх. Рег. № 51973 от 31.07.2020 г.
, подадена от „Енерго – про Продажби“АД с ЕИК ********* срещу Решение № 3136 от
15.07.2020 г. постановено по гр.д. № 2220 по описа на ВРС за 2020 г. С обжалваното
решение, първоинстанционният със е уважил предявен от М. ИВ. Г.,ЕГН: ********** с
адрес гр.Врана, бул.“Владислав Варненчик“№142, ет.5,ап.18 против „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна
Тауърс – Г“, бул. “Вл.Варненчик“ № 258 отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, с който е отречено задължение в размер на 6 091.12 /шест хиляди и
1
деветдесет и един лева и дванадесет ст./ лева, начислено по фактура №**********/
05.04.2019г., за периода 22.12.2016г. до 21.12.2017г. представляващо корекция на сметка за
потребена ел. енергия за същия период по партида с абонатен №**********, клиентски
№********** с адрес на потребление гр.Б., ж.к.“Балик“ бл.34, вх.Б, ет.1, ап.3 и е осъдил
ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, ВАРНА ТАУРС – Г да заплати на
М. ИВ. Г.,ЕГН: ********** с адрес гр.Врана, бул.“Владислав Варненчик“№142, ет.5,ап.18
сумата от 898.64 /осемстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и четири ст./лева,
представляваща направените разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон.
Въззивният жалбоподател моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В писмен отговор на въззивната жалба, въззиваемата оспорва същата като
неоснователна.
При новото разглеждане на делото пред настоящия въззивен съд, страните чрез пр.
представители поддържат становищата си пред съда.
Въззивният съд, след извършената служебна проверка, приема обжалваното решение
като валидно, допустимо и обосновано, но неправилно поради нарушение на материалния
закон – чл. 183 от ЗЗД.
Първоинстанционното производство е образувано възоснова на предявен
отрицателен установителен иск основание чл. 124, ал.1 ГПК от М. ИВ. Г. срещу
„Енерго –Про Продажби”АД с искане да се приеме за приеме за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответника заплащането на сумата от 6 091.12 лева,
начислена следствие на неправомерно извършена корекция за потребена ел. енергия по
фактура №**********/05.04.2019г., за периода 22.12.2016г. до 21.12.2017г. по партида с
абонатен №**********, клиентски №********** с адрес на потребление гр.Б., ж.к.“Балик“
бл.34, вх.Б, ет.1, ап.3.
В исковата молба ищцата излага, че се намира в договорни правоотношения с
ответното дружество относно продажбата на електроенергия. Предявена й е фактура
№**********/05.04.2019г., в която е отразено, че дължи сума в размер на 6091.12 лева
вследствие на извършване на корекция на сметка за потребена ел.енергия за периода
22.12.2016г. до 21.12.2017г. Подала е възражение срещу начисляването и отправила молба
да бъдат преразгледани обстоятелствата съобразявани в корекционната процедура и
начисленото задължение да бъде отменено. Твърди, че по телефон е уведомена, че ако не
извърши плащане ел. захранването ще бъде прекъснато. Отрича дължимостта на сумата като
излага, че е налице константна съдебна практика на ВКС, в която е застъпено становището,
че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите от страна на
енергоразпределителните дружества за вече доставена и ползвана ел.енергия е лишено от
законово основание. Позовава се на това, че месец ноември 2018г. петчленен състав на ВАС
с Решение №13691/08.11.2018г. е отменил четири разпоредби на ПИКЕЕ, по които се
преизчислява погрешно измерената ел.енергия. Излага, че извършената проверка от
представители на „Енерго Про мрежи“ била осъществена в нейно отсъствие и не бил
направен опит тя да бъде открита, за да има възможност да се увери в коректността на
действията на служителите. По този начин още в начална фаза й била неправомерно отнета
възможността да се защити, като не й било позволено да се увери лично в констатациите на
проверяващите и съответно да ги опровергае. Излага, че поддържането на техническата
изправност на СТИ е задължение на електроразпределителното дружество, поради което
евентуалното неточно действие на електромера, като следствие неизпълнение на
задължението за поддръжка от страна на електроразпределителното дружество, било
недопустимо да влече след себе си санкция и ощетяване за потребителя. Единственото
основание за извършената корекция бил КП от проверката, който бил частен документ и не
бил подписан от нея или неин представител, поради което същият не се ползвал с
материална доказателствена сила и не й бил противопоставим, като удостоверените с него
2
факти и обстоятелства подлежали на доказване по общия ред.
Излага, че възниквало и основателно съмнение относно коректността и точността при
изчисляване на евентуално дължимата сума. Сочи, че ответникът напълно произволно и без
каквато и да е било обосновка и доказателства разпределил неотчетената според него
ел.енергия между три подпериода. Липсвали данни в кой часови диапазон са консумирани
тези допълнително начислени количества ел.енергия, което също било от значение за
точното определяне на размера на евентуалното задължение. Това произволно и
необосновано разпределение на търсеното от ответника количество ел.енергия между трите
отчетни периода водело до явно неточно изчисление и стойността на същата, което от своя
страна водело и до възможно неоснователно обогатяване от страна на
енергоразпределителното дружество.
В срока по чл.131 ГПК ответникът- „Енерго – Про Продажби” АД е депозирал
писмен отговор, в който не е отрекъл правото на иск. Защитата е по същество, оспорена е
основателността на иска с искане за отхвърляне на предявената претенция за
несъдължимост възоснова на проведена корекционна процедура по плавилата на ПИКЕЕ.
Сам е квалифицирал правно претенцията си като такава по чл. 50 от ПИККЕ и в условията
на евентуалност чл. 183 от ЗЗД. За обосноваване съществуването на отречената с иска
претенция е изложил следните фактически твърдения: На 21.12.2017г. е извършена
техническа проверка на СТИ от служителите на ЕРП – Север, в присъствието на двама
свидетели. Съставен е КП№1104289. Било установено, че в регистър Т3 има показания в
размер на 36499 квтч, в регистър Т1 отчетени 3698 квтч, в регистър Т2 13992 квтч, а в
сумарния регистър 1.8.0 – 54190 квтч. Твърди, че последният е сбор от натрупаното
количество в останалите регистри. Потребената ел.енергия в регистър Т3 не била
визуализирана на дисплея и съответно не била отчетена и заплатена от абоната. Процесния
електромер бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. За извършената експертиза
бил съставен КП №901/02.04.2019г. При софтуерно четене била установена намеса в
тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.енергия в регистър 1.8.3 в
размер на 036499.5 квтч, която не е визуализирана на дисплея. На 04.04.2019г.
„Електроразпределение Север“АД съставило становище за начисление на ел.енергия, с
което било установено точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане на
регистър 1.8.3 – 36 499 квтч. Вмешателството имало за цел консумираната ел.енергия да
бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на дисплея, за да не бъде отчитана от
инкасаторите. На 05.04.2019г. била издадена фактура №**********, с която била
определена цената на ел.енергията за процесния период. Отправя се искане за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
Първоинстанционият съд е уважил предявения отрицателен установителен иск, като
видно от мотивите е приел, че ответното дружество, се е позовало на нормата на чл. 50 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 год./, която дава възможност за корегиране на сметките за използвана от
потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством
метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия. Приел е такава норма не
действа към момента на корекцията, а ответникът не е доказал, че доставеното количество,
визуализирано след проверката в Т3е потребено в рамките на годината посочена във
фактурата.
Настоящият въззивен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
ПИКЕЕ са приети на основание законова делегация по смисъла на смисъла на чл. 83,
ал. 2 , изр. 2-ро ЗЕ, с решение по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год. на основание чл. 21,
ал. 1, т. 9, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Проверката на СТИ е извършена на 02.04.2019 г. В
периода от 14.03.2013 г. до 02.04.2019 г. са поставени две съдебни решения от ВАС – 1.
Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВОС по адм. дело 2383/2016 г. в сила от 14.02.2017 г. с
които са отменени ПИКЕЕ с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт и 2.
3
Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879 по опис на ВАС за 2017 г. , с което са
отменени и чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, считано от 07.03.2019 г. Следователно,
към датата на извършване на корекционната процедура, липсва правна норма, която да бъде
приета като правно признато основание както за извършването на проверката, така и за
начисляване на допълнително плащане възоснова на ПИКЕЕ чрез коригиране на вече
платени сметки към доставчика по договора за покупко-продажба.
Основното възражението на ответника по предявения отрицателен установителен иск
е неоснователно. Спорът по това възражение е правен и разрешението, дадено от настоящия
въззивен съд, напълно съвпада в мотивите, възприети от първоинстанционния, постановил
обжалвания съдебен акт.
По второто възражение /направено от ответника в евентуалност/, че сумата се дължи
затова, защото ел. енергия преминала в Т3 е доставена и потребена, на основание общата
правна норма чл. 183 – 200 от ГПК, настоящия съд приема следното от фактическа страна:
Видно от Протокол № 2007476 от 06.07.2015 г. в обект, отчитан с клиентски номер на
ищцата е монтирано измервателно средство за доставка и отчитане на ел. енергия с нулеви
показатели за дневна и нощна ел. енергия /Т1 и Т2/. На 21.12.2017 г. техническото средство
е демонтирано с показатели по протокол № 1104289 – Т 1 013993 и Т2 – 003698. След
проверка извършена в БИМ е констатирана софтуерна намеса в тарифната схема на
електромера и отчитане на показатели в Т3 в размер на 036499.5 кВ.ч.
От заключението, прието като доказателство в настоящото въззивното производство,
чиято цел е да се установят фактите приети от ВКС за относими към защитата на ответника
се установява, че няма данни преди 2015 г. процесното СТИ да е бил монтиран в друг
поради което, вещото лице поддържа, че софтуерната манипулация е осъществена в периода
от 26.07.2015 г. до 21.12.2017 г. , без да е възможно да бъде конкретизирана дата.
Манипулацията е довела до отклоняване на ел. енергия в регистър Т3. В тази тарифа,
постъпилата ел. енергия не е отчитана от дружеството доставчик, защото не е била заявена
за отчитане от потребителя, следователно и не е визуализирана на измервателното средство.
Според вещото лице за процесния електромер, технически не е възможна такава
визуализация. Вещото лице в констативно съобразителната част допуска, че технически е
възможно показателите на Т3 да са съществували в измервателно средство при неговия
монтаж, но в заключението приема, че това е станало в периода от монтажа до демонтажа /
26.07.2015 г. – 21.12.2017 г. / . Вещото лице презумира, че целта на софтуерната начена е
само една и тя е да се избегне плащане. Видът на СТИ прави възможно през него да
премине ел. енергия със захранваща мощност от 18.7 кВч, т.е. при 8 часово потребление
149.6 кВч . За една година числото би било 53750 кВч . Вещото лице счита, че към това
число ако се добави вече отчетената и заплатена ел. енергия, следва, че количеството може
да бъде потребето за две години и половина, поради което приема, че активирането на Т3 е
станало в момент близък до 2015 г. т.е. след монтажа на СТИ.
Спорно между страните е потребено ли е това число ел. енергия в периода посочен
във фактурата, каква е нейната цена и дължи ли се тя възоснова на договора за покупко-
продажба, на основание чл. 200 от ЗЗД. Доставчикът претендира да се плати коригирана
цена за доставка на ел. енергия, като същевременно твърди, че преминалата през регистър
Т3 ел. енергия е реално доставена. Тежестта да докаже реална доставка/потребление е за
ответника. Доказването следва да е пълно и главно.
От фактическа страна е установена манипулация на софтуера на измервателното
средство, чрез пренасочване в невизуализиран регистър на количества ел. енергия, които не
са отчетени от инкасаторите, поради липсата на видимост на дисплея. За да докаже
преминала ел. енергия, ответникът следва да установи, че техническото средство е било
изправно при монтажа, без налични показания в скрити тарифи, т.е., че манипулацията,
която е довела до натрупване в скрития регистър е следствие на действие осъществено след
монтажа. Това обстоятелство настоящия съд приема за доказано. Установи се обаче, че
количеството претендирана ел. енергия може да бъде потребена в период, различен от
посочения във фактурата. Поради невъзможността да се установи в кой период е натрупано
4
потреблението следва, че цената по фактурата следва да се коригира, като се преизчисли
количеството натрупано в периода от монтажа до демонтажа и се намали отречената
претенция, в съответствие с разликата от над една година до две години четири месеца и
четири дни.
С оглед изхода от спора, в тежест на страните следва да се присъдят направените по
делото разноски, като се разпределят по следния начин – в тежест на ищеца, разноските
направени от ответника съответни на отхвърлената част от иска и в тежест на ответника,
разноските съответни на уважената част от иска. Съдът приема, че съобразно цената на
предявения иск, минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразно чл. 7, ал.2
т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и в размер на 644 лева. При указана от първоинстанционния съд
доказателствена тежест за ответника и неговото пасивно процесуално поведение за
попълване на делото с доказателства в частта, в която е направил възражение в евентуалност
/чл. 200 от ЗЗД/ както и при наличието на изрично възражение за прекомерност на
претендираните разноски направено от ищцата, настоящия съд приема, че прекомерността е
налице до размер от 650 лева за всяка инстанция. Обратна е преценката по отношение на
възражението за прекомерност направена от ответната страна във връзка с претенцията за
разноски на ищцата. Претендираните разноски в частта адв. възнаграждения са в
съответствия с предвидения минимален размер на актуализирания в бр. 68 от 31.07.2020 г.
нормативен акт – 650лева. Възоснова на гореизложеното, съдът приема, че ищцата е
направила следните разноски в първоинстнационното производство – 898.64 лева, във
въззивните и касационното производство, липсва удостоверен разход. Съобразявайки
изхода от спора и общия размерна извършените от страните разходи следва, че в тежест на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1885.19 лева, а в тежест на
ответника в размер на 394.44 лева
Мотивиран от гореизложеното, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3136 от 15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2220
по опис на ВРС за 2020 г. в частта, в която е прието за установено, е ищцата М. ИВ.
Г.,ЕГН: ********** с адрес гр.Врана, бул.“Владислав Варненчик“№142, ет.5,ап.18 НЕ
ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл.Варненчик“ № 258 СУМАТА
над 2667.77 лева до 6 091.12 /шест хиляди и деветдесет и един лева и дванадесет ст./
лева, начислена по фактура №**********/ 05.04.2019г., за периода 22.12.2016г. до
21.12.2017г. за електрическа енергия по партида с абонатен №**********, клиентски
№********** с адрес на потребление гр.Б., ж.к.“Балик“ бл.34, вх.Б, ет.1, ап.3, на основание
чл.124,ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 3136 от 15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2220 по опис
на ВРС за 2020 г. само в частта, за сумата от 2665.77 лева и вместо него, постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. ИВ. Г., ЕГН: ********** с адрес гр.Врана, бул.
“Владислав Варненчик“ №142, ет.5,ап.18 не дължи на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.
“Вл.Варненчик“ № 258 за сумата от 2667.77 лева, дължима като цената на потребеното и
незаплатено количество ел. енергия в периода от 22.12.2016г. до 21.12.2017г.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, ВАРНА ТАУРС – Г да заплати
на М. ИВ. Г.,ЕГН: ********** с адрес гр.Врана, бул.“Владислав Варненчик“№142,
5
ет.5,ап.18 сумата от 394.44 лева, представляваща разноски в производствата по гр.д. № 2220
/ по опис на ВРС, в.гр.д. № 2330/20 по опис на ВОС, к.гр.д. № 682/21 по опис на ВКС и гр.д.
№ 5/22 по опис на ВОС, съобразно уважената част от иска чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. ИВ. Г.,ЕГН: ********** с адрес гр.Врана, бул.“Владислав
Варненчик“№142, ет.5,ап.18 да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258,
ВАРНА ТАУРС – Г сумата от 1885.19 лева, представляваща разноски в производствата по
гр.д. № 2220 / по опис на ВРС, в.гр.д. № 2330/20 по опис на ВОС, к.гр.д. № 682/21 по опис на
ВКС и гр.д. № 5/22 по опис на ВОС, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК .
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6