Р Е Ш Е Н И Е
Номер 507 19.12.2019г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и
седми ноември две хиляди и деветнадесета
година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№785 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №1279 от
30.09.2019г. постановено по гр.д.№5136/2018г. по описа на същия съд, е признато
за установено в отношенията между страните, че В.Т.И., ЕГН ********** ***, дължи на „В.И.К.У.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.Я.“ № 6, в качеството
му на правоприемник на „В.И.К. – в ликвидация“ ЕООД, сумата от 160,68 лв. –
главница по неплатени месечни фактури за доставка на питейна вода и отвеждане
на отпадни води за периода от 18.10.2015 г. до 01.04.2016 г., и сумата от 31,77лв.
– лихва за забава за периода от 18.10.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със
законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – 17.10.2018 г., до окончателното изплащане
на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4163/2018г. на Районен съд-П.. Със същото
решение е осъдена В.Т.И., ЕГН **********
***, да заплати на „В.И.К.У.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „В.Я.“ № 6, разноски за държавна такса в размер на
47,95 лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 230,16 лв., за депозит за
възнаграждение на особен представител в размер на 191,80 лв. и за депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 127,87 лв. за исковото производство,
както и държавна такса в размер на 15,98 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 95,90 лв. за заповедното производство.
Решението се обжалвано изцяло в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от ответницата по иска В.Т.И.,
чрез назначения й при условията на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.К.Р. ***. Порочността на решението се
свързва на първо място с недоказаност по делото, че между страните
съществува валидно облигационно
правоотношение, пораждащо задължение за жалбоподателя да заплати претендираната
услуга.В тази връзка счита, че неправилно съдът приел за безспорно доказано, че
ответницата е изразходвала констатираното в карнетите количество тъй като
последните касаели апартамент, различен от притежавания от нея, с различен
номер-ап.18 вместо ап.42. Не били отчетени от съда издадените фактури за
консумирана вода на база карнет за друг
апартамент както и направеното
възражение за невръчване. В тази връзка се поддържа, че според разпоредбите на
ОУ операторът на ВиК услугите има
задължение да връчи на потребителя фактурата и че доказателства за такова
връчване няма по делото, доколкото е предвиден 30-дневен срок за плащане след
датата на фактурирането и доколкото недоказано било на коя дата е била фактурирана всяка една от
дължимите суми и момента на свеждането им до знанието на длъжника. На следващо
място, не било установено от ищеца как е отчитано потребеното количество вода,
с какви показания на конкретния водомер за конкретен адрес, от кого е ползван,
дали и на кого са предоставяни, отчетени
ли са на място показанията на водомера и как е извършено самото отчитане.Твърди
се, че претендираното изразходвано
количество вода във фактурите и
карнетите е произволно и недоказано и е налице неяснота как е формирано като
количество при липса на доказателства за реално отчитане. Не ставало ясно как
съдът е установил, че от отбелязванията в карнетите може да се направи извод,
че посещенията на адреса от инкасатор са
извършвани, но че не е имало достъп до обекта за да бъдат отчетени показанията
на водомера, в каквато връзка е следвало ищецът да събере гласни доказателства.
В тази връзка се поддържа довод за недоказаност на реалното отчитане на
потребеното количество вода.Счита за неоснователен извода на съда за неизтекла
погасителна давност, предвид позоваването за обратното направено от жалбоподателят. Твърди се, че
ищецът не е доказал законосъобразно начисляване на консумацията на В и К услуги
и че има вземане срещу ответницата. Предвид изложеното се моли да се отмени
обжалваното решение и се отхвърли предявения иск.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната по спора страна.
Няма направени доказателствени искания от страните по
реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 ал.1 от ГПК
валидността и допустимостта на обжалваното решение , а по неговата правилност
съобрази изложеното във въззивната жалба и в писмения отговор и прие за установено следното:
Предявен е иск с правно
основание в чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с чл.203 от
Закона за водите /ЗВ/ , чл.79 ал.1 от ЗЗД,
чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
от В и К оператор „В.И.К. в ликвидация“
ЕООД-гр.П. от 2014г., с правоприемник „В.И.К.У.“ ЕООД –гр.П..
В исковата си молба против В.Т.И.,
ЕГН-********** ***, ищецът „В.И.К.У.“ ЕООД, гр.П., ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.П., ул.“В.Я.“ №6, представлявано от управителя А.У.,
като правоприемник на „В.И.К.- в ликвидация“ ЕООД, ЕИК *********, гр.П., със
същото седалище и адрес на управление, се поддържа, че ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу ответника В.И. с посочен адрес и ЕГН, по което е образувано
ч.гр.д.№4163/2018г. по описа на РС-П.. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2290 от 22.10.2018г.,
с която на ответника И. било разпоредено да заплати на „ВиК-в ликвидация“ ЕООД гр.П.
сумата от 238.10лв-главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка
на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода 02.06.2015г. до 01.04.2016г., мораторна лихва
върху главницата от 62.91лв за периода от 31.07.2015г. до 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-17.10.2018г. до
изплащането на вземането и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на
175лв, от които 25лв за държавна такса и 150лв адвокатски хонорар.Твърди се
още, че с договор за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 от ТЗ “В и К -в ликвидация“ ЕООД гр.П. прехвърлило безвъзмездно на ищеца „В.И.К.У.“
ЕООД правото на собственост върху цялото си търговско предприятие, ведно с
всички пасиви и активи на предприятието, съгласно Разпореждане на МС № 7 от
29.12.2017г. Твърди се, че в качеството си на правоприемник и предвид на
връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, за ищеца
възниква правен интерес да предяви иск по чл.422 от ГПК. Твърди, че в отношенията
между страните по спора са приложими Общите условия/ОУ/ за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „В.И.К.“ ЕООД гр.П., одобрени от
ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.3 от ЗРВКУ с решение №ОУ-071 от 17.07. 2006г. и
действащите към момента на предявяване на иска ОУ за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от В и К оператора „В.И.К. в ликвидация“ ЕООД гр.П. ,
одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-09 от 11.08.2014г.-т.26.
Ищецът твърди още, че ответникът е ползвател на В и К услуги и е титуляр на
партида с абонатен номер №*********, с адрес гр.П., ул.“П.“ №75, ет.6 ап.42, за
което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода
02.06.2015г.-31.08.2018г. от „В.И.К. в ликвидация“ ЕООД, изискуеми съгласно
чл.31 ал.2 и чл.42 от посочените ОУ от 2006г., съответно чл.33 ал.2 и чл.44 от
посочените ОУ, одобрени през 2014г. Твърди се, че ответникът не е заплатил
доставеното му количество питейна вода и отвеждане на канална вода, като общата
дължима сума от последния е от 301.01лв,
от която 238.10лв главница по неплатените месечни фактури за периода
02.06.2015г. до 01.04.2016г. дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадъчни води, съгласно счетоводна справка-извлечение и мораторна лихва върху главницата от 62.91лв
за периода 31.07.2015г. до 31.08.2018г. Ищецът претендира и законната лихва
върху главницата от подаването на заявлението до заповедния съд до
окончателното изплащане на вземането, разноските в заповедното производство от
175лв, формирано от заплатената държавна такса от 25лв и 150лв адвокатски хонорар
и разноски за образуваното исково производство от 360лв за адвокатски хонорар
и 25лв държавна такста. Моли да се
приеме за установено по отношение на ответницата В.И., че в полза на ищеца „В.И.К.У.“
ЕООД-гр.П. съществува вземане по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №2290 по чл.410 от ГПК от 22.10.2018г., издадена по
ч.гр.д.№4163/2018г. по описа на РС-П. за процесните главница, мораторна лихви,
конкретизирани по размер и периоди, както и разноските направени в заповедното
производство.
На ответницата по иска е
назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК на разноски на
ищцовото дружество, като в срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
пълномощника му адв. К.Р. ***, в който искът се оспорва по основание и по
размер. Излагат се доводи, че на първо място липсва валидно облигационно
правоотношение между страните, което да е породило задължение за плащане на
претендираната услуга доколкото не бил
представен писмено договор за възникнало такова правоотношение по доставка и
ползването на ВиК услуги и че откриването на партида на името на ответника не е
достатъчно за обосноваване на извода за наличие на договорни отношения. Счита, че
не е установено от доказателствата ответницата да е била собственик на
водоснабденото жилище, поради което същата нямала качеството на потребител на
услугите на ищеца. Затова се оспорва
качеството на ответницата на потребител на В и К услуги. Обсъдени са
представените по делото карнети с извършени в тях зачертавания на имена и
вписани имена на ответницата и положени подписи, като поддържа, че не ставало
ясно от кого са положени подписите-от зачертаната Е.А.К. или от вписаната В.Т.И., като в тази връзка се оспорва
верността и съдържането на представените карнети. Не е направено изрично
оспорване на подписите, положени в документа и неговото авторство нито е изложен
категоричен довод, че подписите не са
положени от ответницата В.И.. На следващо място се поддържа, че не били представени по делото твърдяните от
ищеца издадени месечни фактури за процесния период описан в исковата
молба-02.06.2015г. до 31.08.2018г. като се навежда извод, че ищецът не е
отчитал и фактурирал редовно количеството вода и такава реално не е доставена.
Оспорва се и количеството доставена вода
и че ищецът не бил представил доказателства за ползвана пречистена и отведена
вода от абоната. По отношение на представената от ищеца справка за задължения
на абонат, истинността и съдържанието на същата също се оспорва предвид липсата
на посочените в справките фактури.Твърди
се, че липсвали данни за това на кого са предявявани показанията на водомера,
как е извършено отчитането, съобщавано ли е на абоната от ищеца за задължението
му по извлечения от сметка или като проформа фактура и че липсвало да са издавани ежемесечни фактури и съответно
ответницата да е имала възможност да възразява срещу начисленията, както и
липсвала покана за доброволно изпълнение. На последно място се поддържа, че
претенцията на ищеца е погасена по давност.
Предвид направеното
възражение за погасителна давност, претенцията е редуцирана от ищеца по реда на
чл.233 от ГПК/л.136-л.137/, като е направен частичен отказ от иска за главницата за периода 02.06.2015г. до 17.10.2015г. в размер на 137.28лв и мораторна
лихва от 31.14лв и производството по
делото в тази му част е прекратено, като се претендира главница за периода от 18.10.2015г. до 01.04.2016г. в
размер на 160.68лв и мораторна лихва от 31.77лв.
Пазарджишкият окръжен съд за
да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се от
доказателствата по делото, че ищецът „В.И.К.У.“ ЕООД, регистрирано в Търговския
регистър на дата 05.10.2018г. , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.П., в качеството си на приобретател, на
01.11.2018г. в гр.Пловдив е придобило от прехвърлителя „В.И.К.-в ликвидация“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.П., с договор за прехвърляне на
търговско предприятие по реда на чл.15 от Търговския закон и съгласно
Разпореждане №7 от 29.12.2017г. на МС, безвъзмездно правото на собственост
върху цялото търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и
фактически правоотношения, създадени при осъществяване на досегашната му търговска дейност, ведно с всички пасиви и
активи на предприятието. В чл.4 от договора е посочено, че прехвърлителят прехвърля
на приобретателя и всички останали права,
задължения и фактически отношения, както и договорите за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на
територията на Община П. и на други посочени общини и населени места, за което
следва да бъдат уведомени всички длъжници и кредитори на прехвърлителя в
14-дневен срок от вписването на прехвърлянето /чл.10 от договора/.
Установява се, че ответницата
В.Т.И. е придобила в собственост на 04.08.2004г. апартамент №42 разположен на
етаж 6-ти, от вход „Б“ на улица „П.“ №75 в гр.П. видно от приложената по делото справка по лице, издадена от Службата по вписванията-гр.П.
за периода 01.01.1992г. до 17.06.2019г. на В.Т.И..
Видно от приложения по
делото карнет, записан на името на
ответницата В.Т.И., същата е посочена като абонат на дружеството и има определен абонатен номер №11370045001 с
адрес на абоната гр.П., ул.“П.“ №75, ет.6 ап.18, с посочен в карнета водомер /ВМ/
№8660 и с номер на пломба №3286644. Факт е, че първоначално карнета е записан
на името на Е.А.К., и това име е зачертано, като липсват данни кога е станало
зачертаването и вписването на новото име. Независимо от това, от ответницата по
иска не е заявено оспорване досежно факта, че тя е била записана в карнета като абонат на В и К услуги,
индивидуализиран с конкретен абонатен
номер, номер на водомер и на пломба, и в тази връзка като потребител на питейна
вода или че този абонатен номер не съответства на действителния такъв за ответницата
И. или че тя примерно изобщо не е била абонат на В и К оператора на посочения адрес-улица, номер,
етаж и апартамент. Факт е, че процесният карнет отразява записвания за потребена вода от 04.11.2013г.,
като първото отчитане е направено на 31.01.2014г. В карнета са отразени данни
за отчетени, съответно неотчетени месеци за потребена питейна вода от абоната
за цялата 2015г. и за цялата 2016г. От изслушаната по делото съдебно–икономическа
експертиза, заключението по която изготвено от вещото лице Л.Ц. въззивният съд
възприема изцяло като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от
страните и от което се установява, че за исковия период-18.10.2015г. до
01.04.2016г. праводателят на ищеца „В и К - в ликвидация“ ЕООД-гр.П. е издал
два броя фактури за доставена вода, канал и пречистване на името на ответника В.И.,***
№********** от 08.12.2015г. за периода 01.07.2015г. до 01.12.2015г. за
количество от 70куб.м. вода, плюс 70куб.м. вода-канал и за пречистване на
70куб.м. на стойност 109.20 с ДДС, / виж показанията на водомера по карнета
272куб.м. на дата 01.07.2015г. с положен подпис от абоната и до 342куб.м. на
дата 01.12.2015г. също с положен подпис или разлика от 70куб.м./ и фактура
№********** от 11.04.2016г. за 33куб.м.
вода, 33куб.м вода-канал и 33куб.м. пречистване на стойност общо от 51.48лв. за
периода 01.12.2015г. до 01.04.2016г. или общо за 160.68лв/виж показания на
водомера 342куб.м. на 01.12.2015г. до 375 куб.м. на 01.04.2016г., или разлика
от 33 куб.м., също с положени подписи от абоната за извършената проверка на
показанията на водомера и констатираното изразходвано количество вода/. Установено
е от вещото лице, че тези количества изразходена вода са отразени и по посочения
по-горе карнет към 01.12.2015г. и към
01.04.2016г. и е налице съвпадение на количеството консумирана вода по
фактурите с отразеното по карнета на И.. Посочено е, че цената на количеството доставена
вода е равна на 0.85лв на куб.м., а отведената вода е от 0.10лв на куб.м., а за
пречистване е равна на 0.35лв на куб.м.
както и че съгласно Общите условия от 2006г.
и от 2014г. количеството на отведените отпадни води е равно на количеството
изразходена питейна вода /чл.25 от 2006г.
и чл.27 от 2014г./ и че в издадените фактури от „ВиК-в ликвидация“ ЕООД количеството на
изразходената питейна вода, количеството на отпадните води и количеството на
пречистените води е едно и също. Според вещото лице размера на мораторната
лихва за забава с натрупване е изчислена на 46.21лв за периода от 08.01.2016г. до 17.12.2018г. и от
11.05.2016г. до 17.12.2018г.
По делото са представени процесните фактури,
описани в заключението на вещото лице, съставени от ищцовото дружество и отразяващи количеството потребена вода, изчислено на база показания на водомера, на абоната В.Т.И. *** с вписана дата на данъчното събитие и периода за който е установено
количеството потребена вода, канал и
пречистване, съответно цената за един кубик вода, канал и пречистване и общата стойност, дължима от
потребителя, както е посочен и размера на начисления ДДС.
Съгласно действалата към момента на придобиване
в собственост от ответницата В.И. апартамент №42, на етаж 6-ти на ул.“П. №75, в
гр.П. /04.08.2004г./ НАРЕДБА № 9 от 14.09.1994г.
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министъра
на териториалното развитие и строителството на основание чл.201 ал.1 от
ЗТСУ/отм/, обнародвана в ДВ, бр.77 от 23.09.1994г.,
отменена на 12.10.2004г., е
посочено в чл.1 ал.2 т.1 и т.2, че абонати по смисъла на тази наредба
са: юридически или физически лица, които са собственици на съответния
водоснабдяван имот; респективно отделните собственици на имоти в етажната
собственост, а съгласно чл.3 ал.1 от същата, ползването на
води от водоснабдителните системи и включването на отпадъчни води в
канализационните системи се извършва въз основа на писмен договор за водоснабдяване, който се сключва
между експлоатационното предприятие "В и К" и :1. собственика на
имота по негова писмена молба; 2. всеки един от собствениците на водоснабдявани
имоти в сгради - етажна собственост - по молба, подписана от тях, към която се
прилага решение на общото събрание за определяне на абонатите по чл. 1, ал. 2, т. 1. Съгласно чл.3 ал.6 е
предвидено, че при промяна на
собствеността на водоснабдявания имот върху новия собственик преминават всички
права и задължения, произтичащи от сключения договор
с експлоатационното предприятие "В и К" като новият собственик е
задължен само да уведоми експлоатационното предприятие "В и К" за
промяна на собствеността в седемдневен срок. Факт установен по делото е, че процесният
апартамент е закупен от ответницата В.Т.И. от предишни негови собственици физически лица-продавачите
Г.И.Г.. и Л.Н.Г. /виж имотната
партида-л.139/, тоест това предполага вече наличен договор между „В и К“
оператор и продавача и предишен собственик, доколкото липсват данни, апартаментът
да е придобит от И. неводоснабден и
неприсъединен към В и К мрежата, каквито твърдения липсват в отговора на
исковата молба, а и не са заявени в последствие, след представянето на
партидата, което означава, че няма основание да бъде сключван нов договор за
водоснабдяване, доколкото такъв първоначално е бил наличен с оглед цитираните разпоредби от
Наредбата. В последствие и считано от 12.10.2004г.
е приета нова Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
обн. ДВ., бр.88 от 08.10.2004г. издадена на основание чл.135 т.15 от Закона за
водите и чл.84 ал.3 от ЗУТ, с която е отменена цитираната Наредба №9 от 1994г.,
в която също е посочено кои са потребителите на В и К услуги между които са и
собствениците на водоснабдявани имоти и/или имоти от които се отвеждат
отпадъчни и дъждовни води /чл.3 ал.1 т.1/ и собственици на жилища в сграда-
етажна собственост /т.2/, като в чл.8 ал.1 е посочено, че получаването на услугите
В и К /за питейно битови нужди или за
стопански и обществени нужди-включително за нуждите на лицата на бюджетна
издръжка-чл.3 ал.2 т.1 и т.2/ се осъществява при публично известни общи условия
/ОУ/, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи и в които ОУ се
определят правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и
отведените отпадъчни води; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или
отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително
в жилищата на потребителите,както и прекратяването на водоподаването; редът за
откриване на партида, промяна и закриване на партида,включително и служебно от
оператора. В тази Наредба действаща и към момента са предвидени да се сключват
няколко вида договори, а именно- предварителен писмен договор за присъединяване
към водоснабдителната система –чл.12 и чл.13, /в хипотеза когато за първи път
един обект се присъединява към водопроводните и канализационни системи за да
стане водоснабден/ с последващ сключен между същите страни договор за
предоставяне на услугите В и К –чл.12 ал.2 т.5; договор за предоставяне на В и
К услуги /чл.14 ал.1/ за потребители за стопански и обществени нужди /чл.8 ал.6
във връзка с чл.3 ал.2 т.2/ и други. Съгласно чл.18 т.2 от
Наредбата не се разрешава присъединяването
на сградни водопроводни инсталации и вътрешни водопроводни мрежи към
водоснабдителната система без сключен договор
за предоставяне на услугите В и К; В чл.8 ал.4 от Наредбата е предвидено още, че
в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор
заявление, в което да предложат различни условия; че предложените от
потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени
споразумения, а при непостигане на споразумение в едномесечен срок от
получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия.Тоест
налага се извода, че Общите условия /ОУ/
са тези които при условията на чл.8 ал.1 регламентират всички права и
задължения на доставчика /оператора/ на
В и К услугите и абоната-потребител и начина на отчитане на
потребената вода и отведените отпадъчни води и други. Налага се и извода, че
качеството потребител на услугите на В и
К се придобива по силата на факта, че лицето е собственик на водоснабдяван имот,
а ако имотът не е водоснабден, това качество се придобива от момента в който новите
потребители приемат общите условия със сключването на предварителен писмен договор за присъединяване към водоснабдителните
и канализационните системи /чл.8 ал.5/,
като промяната на носителя на правото на
собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия
/чл.9а/. Тоест, в случая не се предвижда сключването на изричен нов предварителен
договор за предоставяне на услуги В и К, при всяка смяна на собствеността на
водоснабдявания обект, освен при първоначално присъединяване към В и К системите на нов потребител по
смисъла на §1 т.2 от ДР на Наредбата,
който може да бъде и купувач на такъв обект. Съгласно § 1 ал.1 т.2 от
Допълнителната разпоредба към Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги, в сила от 20.01.2005г. /ДВ, бр.18 от 25.02.2005г./ „Потребители" са: а) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, като няма предвидено сключване на индивидуални
договори, а отношенията се регулират на база на публикувани и влезли в сила
одобрени от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги /чл.11
ал.7/.
Установява се, че към момента на исковия
период за който се претендира заплащане на ползвана, но незаплатена питейна
вода, отвеждане на води и пречистване,
са в сила и действат Общи Условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К Оператор „В.И.К. в ликвидация“ ЕООД гр.П. от
11.08.2014г., в които е предвидено задължение на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица, упълномощени от В и К оператора за отчитане, монтаж или подмяна на
водомерите на водопроводните отклонения, включително в сгради-етажна
собственост, и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата и другите
обекти в сградата /чл.5 т.1/. В чл.23 ал.1 т.2 и ал.2 от ОУ е предвидено
отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер на потребители на В и
К услуги за питейно-битови нужди да се
осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24часа след отчитането на общия
водомер. В ал.3 на същия член е предвидено, че в междинните периоди между два отчета В и К
операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета; че след отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. В чл.24 е предвидено задължението на потребителя, че
/ал.2/ достъпът до
помещенията, в които са монтирани водомерите, се осигурява от потребителя за
времето, посочено в съобщението от В и К оператора по чл. 23, ал.5, а при невъзможност за отчитане на водомерите,
поради отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да
уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни
време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане /ал.3/.
Предвидено е отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на
потребителя, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета /чл.23 ал.4/. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ В и К операторът издава ежемесечни фактури при
наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, като възражения могат да се правят в
30-дневния срок за плащането на фактурата. Няма предвидено изискване в ОУ издаваната
фактура за консумираното количество вода
да се връчва на потребителя /виж чл.4 и чл.7 от ОУ/, освен задължение на В и К
оператора при поискване от потребителите да предоставя справки и информация,
свързани с предоставените В и К услуги /чл.7 т.14/. В чл.44 от ОУ е предвидено,
че при неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Предвидено
е в чл.59 ал.1 т.2, че за нуждите на откриването на партида потребителите физически
лица се идентифицират с трите имена, ЕГН и постоянен адрес по документ за
самоличност, адрес на обслужвания имот и адрес за кореспонденция, телефон, а
съгласно ал.2 В и К операторът открива партида с
потребителски номер на потребителя при подаване на заявление по образец и
представяне за справка на документи, съдържащи данни за идентификационните
белези по ал. 1, а при промяна на собствеността или на правото на ползване
новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К
оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за
откриване, промяна или закриване на партида, като представят за справка
документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или на правото на ползване на имота/чл.61 ал.1/. Установява се, че
ищцовото дружество е инициирало на дата 17.10.2018г. заповедно производство по чл.410 от ГПК пред
Пазарджишки районен съд с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата от 238.10лв-главница по
неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води за периода 02.06.2015г. до
01.04.2016г., мораторна лихва върху главницата от 62.91лв за периода от
31.07.2015г. до 31.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-17.10.2018г. до изплащането на вземането и сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на 175лв, от които 25лв за държавна такса и 150лв за адвокатски
хонорар. Искането е уважено като по образуваното ч.гр.д.№4163/2018г. на Районен съд-П. е издадена заповед за
изпълнение на парично задлжение по чл.410 от ГПК № 2290 от 22.10.2018г., с която претендираното вземане е уважено в
пълен размер. Предвид връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и
след указание на заповедния съд, в законния едномесечен срок заявителят „В.И.К.У.“
ЕООД е предявил настоящия установителен
иск за което своевременно е уведомен и заповедния съд.
I.Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от
надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по
предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищцовото
дружество да установи съществуването на парично вземане срещу неизправния
потребител на В и К услуги, изразяващо се в неизплатени суми за доставена
питейна вода и отвеждане на отпадни води за посочения в исковата молба времеви период
и размери, след частичния отказ от претенцията си посочен по-горе.
II.Разгледана по същество исковата претенция е частично
основателна.
Установява се
от доказателствата по делото, че ответницата В.И. е потребител на В и К услуги
за задоволяване на питейно-битови нужди в качеството си на собственик на апартамент
№42, разположен на етаж 6-ти на ул.“П.“ №75 в гр.П.. Същата е собственик на апартамента
от 04.08.2004г. Не се установява по делото към момента на закупуването на
апартамента, същият да не е бил водоснабден и неприсъединен към В и К системата
обект, което да предполага за първи път новият собственик в качеството си на
нов потребител по смисъла на §1 т.2 от
ДР на Наредба №4 от 2004г. /чл.1 ал.2 т.2 от Наредба №9/1994г./ да подава
заявление и да сключва предварителен договор за присъединяване към В и К
мрежата, с последващо откриване на партида на собственика, поради което по
аргумент на противното следва да се приеме, че продавачите на същия водоснабдяван
имот са имали открита такава партида и сключен писмен договор за водоснабдяване
между експлоатационното предприятие "В и К" и собственика, като при
промяна на собствеността на водоснабдявания имот върху новия собственик
преминават всички права и задължения, произтичащи от сключения договор с експлоатационното предприятие "В
и К" за което новият собственик е задължен да уведоми експлоатационното
предприятие "В и К" за промяна на собствеността в седемдневен срок/чл.3
ал.6 от Наредба №9/1994г./, тоест, сключеният договор обвързва с клаузите си и последващите
приобретатели на водоснабдения имот, респективно водоснабдяван имот в
режим на етажна собственост. В този
смисъл, с факта на придобиване на собствеността върху водоснабдения апартамент,
се създава облигационна връзка между потребителя на В и К услугите В.И. и В и К
оператора. В резултат на възникването на тази връзка, на собственика на
водоснабдения имот се открива партида и се изготвя карнет, съдържащ
индивидуализиращи признаци посочени в него досежно абоната-потребител като име, адрес, партиден номер /абонатен номер/,
номер на водомера и номер на поставената му пломба, както и вписани дати на които
е извършено засичане на количеството потребена питейна вода, отведени отпадни
води и пречистени води, като водещи са показанията на питейната вода по
пломбирания и изправен водомер и върху тях се определя количеството отпадни
води и количеството пречистени води, като обемът им е еднакъв-чл.27 и чл.29 от
ОУ от 2014г., а разликата е по отношение на стойността им. За потребеното
количество вода са съставени и съответните фактури.Следва да се отбележи, че
само една от фактурите напълно обхваща период като част от претендирания, а
именно това е втората по време фактура / №**********/, обхващата периода от
01.12.2015г. до 01.04.2016г. за потребени 33 куб.м. вода на обща стойност с ДДС
от 51.48лв. Първата по време фактура /№**********/ обхваща по- голям период от
време и то извън исковия. Предвид на обстоятелството, че за целия отчетен период
по тази фактура 01.07.2015г. до 01.12.2015г. или за 5/пет/ пълни месеца са
отчетени потребени общо 70куб.м. вода, а претендирания исков период е от
18.10.2015г. до 01.12.2015г. след извършени преизчисления на база равно
потребена вода през всички месеци и дни в периода, и при липса на друга утвърдена
методика за изчисление предвид неизвършени междинни месечни отчитания на показанията
на водомера, то се налага извода, че за 1 /един/ календарен месец се падат средно
по 14 куб.м. потребена вода, а за 1/един/ ден, съответно по 0.452куб.м. или за
14дни 6.323куб.м., то за периода 18.10.2015г. до 01.12.2015г. общия размер на
потребената вода е от 20.323 куб.м. на обща стойност 26.41лв или с ДДС 31.69лв. За втория период от време -
01.12.2015г. до 01.04.2016г. отчетеното потребление както се посочи е от
33куб.м. на стойност 51.48лв или общо за целия исков период 53.323куб.м. или
общо стойността за потребената вода за периода е от 83.17лв.
Периодът за който се дължи мораторна лихва за
забава, съгласно чл.33 ал.2 от ОУ по първата фактура започва да тече след
изтичането на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането, или
считано от 08.01.2016г. /фактурата е издадена на 08.12.2015г./ като следва да
се начислява мораторна лихва при условията на чл.44 от ОУ върху сумата от 31.69лв,
съответно по втората фактура от 12.05.2016г. /фактурата е издадена на
11.04.2016г./, като крайната дата за лихвата за забава по двете фактури е до
31.08.2018г. така както е поискано с исковата молба. Или по първата фактура размерът на мораторната лихва върху главницата
от 31.69лв, в изчислен с „онлайн калкулатор лихви“ за периода 08.01.2016г. до
31.08.2018г. е в размер на 8.51лв, а размерът на мораторната лихва по втората
фактура върху главницата от 51.48лв за
периода 12.05.2016г. до 31.08.2018г. е в размер на 12.05лв или общо сумата от 20.56лв и в такъв размер
следва да се уважи претенцията за мораторна лихва. Предвид данните ще следва да се редуцират и
размерът на разноските, направени в заповедното производство както следва- ще
следва да се присъдят разноски с оглед уважената част на иска, в размер на 51.69лв
разноски за адвокатско възнаграждение и
8.62лв разноски за заплатената държавна такса. За първата инстанция следва да
се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска както следва-40.42лв
за заплатената държавна такса, 194.03лв за адвокатско възнаграждение, 161.70лв
за особен представител и 107.80лв разноски за вещо лице или общо сумата от
503.95лв. За въззивната инстанция в полза на ответното дружество ще следва да
се присъдят разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК по който се
претендира адвокатско възнаграждение от 360лв
съразмерно с отхвърлената част на жалбата на ответница по иска или
сумата от 194.03лв.
Въззивният
съд не споделя доводите развити във въззивната жалба на особения представител
на жалбоподателката В.И. за пълно отпадане на отговорността й към В и К
оператора.
На първо място както се посочи, между
страните или по-точно между праводателя на ищеца като доставчик на В и К услуги
и ответницата В.И. на 04.08.2004г. е
възникнало валидно облигационно правоотношение-потребител и В и К оператор на В
и К услуги по силата на което „В.И.К.“ ЕООД гр.П. се е
задължило да доставя на потребителя вода с питейни качества, съгласно
изискванията на действащото законодателство, да отвежда и да пречиства
отпадъчни води, съгласно чл.8 т.1 от ОУ
от 2006г., срещу което потребителят в качеството си на нов собственик на водоснабден
и присъединен към В и К системата обект се е задължил да заплаща ползваните В и
К услуги, съгласно чл.31 ал.2. За възникването на тези права и задължения не е
било необходимо да се сключва изричен
нов писмен договор тъй като липсват данни към този момент закупеният от
потребителя обект да не е бил присъединен към В и К системата и водоснабдяван,
тоест, по аргумент на противното след като обекта е водоснабден, новият
собственик -потребител е обвързан от сключения от праводателите му договор,
съгласно чл.3 ал.6 от от Наредбата №9 от 1994г., и същият получава всички права и задължения по
този договор с В и К оператора. В този смисъл следва да се приеме, че е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните. Установява се, че
на този потребител е изготвен съответния карнет и партида, в които са
отразявани данните за консумираната от потребителя вода чрез пряко отчитане на
показанията на водомера от съответното длъжностно лице при В и К оператора, за
което е положен от потребителя собственоръчен подпис. Автентичността на подписа
в карнета на потребителя В.И. не е
изрично оспорена от ответника и не е открито производство по оспорване истинността
на документа, поради което следва да се приеме, че подписа е положен от лицето,
сочено за негов автор, а именно ответницата И.,
доколкото тя е сочена като потребител и абонат на В и К услуги с оглед и
на партидата, открита на нейно име. Фактът, че в карнета има зачертавания в имената не е достатъчен сам по себе си да
елиминира записванията в него както и кой е бил действителния потребител на В и
К услуги- в случая ответницата И.. В
този смисъл изразходваното количество вода е установено по период и по размер и
за което потребителят В.И. собственоръчно се е подписала след като се е съгласила
с тези показания на водомера и не е направила възражение. Без значение за срока
за плащане на изконсумираното количество вода е дали след фактурирането й, на потребителя
е връчена фактура или не е. Нито в закона нито в Общите условия е предвидено
изрично такова връчване като предвид
цитираната разпоредба на чл.7 т.14 от ОУ от 2014г. на преценката и на
инициативата на потребителя е предоставена възможността да поиска от ВиК
оператора справки и информация, свързани с предоставените В и К услуги, включително и да изиска да му
бъдат предоставени издадените фактури по които той дължи плащане на потребената
вода.Ако потребителят предпочита да бездейства и да не се възползва от това си
право да бъде информиран надлежно отправяйки искане по съответния ред, това е само
за негова сметка тъй като е недобросъвестен като това бездействие не влияе за
началото на срока, в който задължението към В и К оператора следва да се погаси,
съгласно чл.33 ал.2 от ОУ -30-дневен срок от датата на фактурирането, след
изтичането на който и при неизпълнение потребителят изпада в просрочие и дължи
лихва за забава. Знанието за размера на задължението е предоставено на инициативата
на потребителя да го установи чрез поискване на съответната информация по чл.7
т.14 от Общите условия. Фактът, че карнетът е оформен с подписа на потребителя
означава и времето, когато е посетен водоснабдявания обект, какви са показанията
на водомера и съответно какво количество вода реално е потребена за отчетния
период. Обстоятелството, че не е извършено ежемесечно отчитане на водомера не е
фатален, предвид и на механизма, който е предвиден в ОУ, периодичността на
отчитането на водомерите при потребители за питейно-битови нужди в
сгради-етажна собственост, междинните периоди между двата отчета, както и
процедирането при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
потребителя или негов заместник както и при отказ на потребителя да допусне
длъжностно лице до водомера /чл.24 ал.3 и ал.4/, доколкото в случая не са
налице такива данни по отношение на потребителя И. досежно посочения исков
период. Вземането на ВиК оператора след извършения от него частичен отказ от
иска не е погасено по давност тъй като се касае за периодично вземане по
смисъла на ЗЗД, но че същото е в рамките на 3г. период от преди завеждането на
иска поради което няма основание да се твърди, че то е погасено по давност.Нещо
повече, В и К операторът се е отказал от иска си за периода, надхвърлящ тригодишния
период по чл.111 букв“в“ от ЗЗД и в тази
част производството е прекратено.
Основното възражение което за първи път се повдига във въззивната
жалба е за индивидуализацията на водоснабдения
обект, доколкото според карнета и
издадените фактури се касае за разлика
единствено в номерацията на апартамента- №18 или №42, като другите индивидуализиращи
обекта признаци съвпадат-населено място, улица, номер и етаж. Освен, че
възражението е преклудирано по смисъла на чл.266 ал.1 във връзка с чл.133 и
чл.147 от ГПК тъй като не е съществувала пречка от обективен характер това
възражение да бъде въведено още с отговора на исковата молба, респективно след
представяне от ищцовото дружество на справката
от имотния регистър на ответницата В.И. за липса на идентичност на
водоснабдявания апартамент, то по същество е и неоснователно. В тази връзка с
отговора на въззивната жалба дружеството е направило възражение като е изложило
довод,че касае за преномериране номерата на апартаментите и че сегашния №42
съответства на стария номер №18. По този довод в откритото съдебно заседание пред
въззивната инстанция, от особения представител на жалбоподателя-потребител на В
и К услуги няма изрично направено оспорване на това твърдение, респективно не е
заявено, че в случая не се касае за един обект, а за два съвършено различни водоснабдявани обекта,
нито е ангажирал доказателства за това, то следва да се приеме, както се
посочи, че и по същество този довод е несъстоятелен. Потребителят не твърди, че
той е собственик на друг водоснабдяван апартамент, а не на описания в карнета или
че има на негово име друга партида, а не вписаната в карнета и че той е
собственик на друг апартамент, а не на процесния, поради което следва да се
приеме, че това възражение неоснователно. Освен това както се посочи при
идентичност на данните за апартамента като населено място, улица, номер и етаж,
номерът на апартамента е несъществен,
доколкото в случая потребителят не твърди, че на този адрес и етаж е собственик
на друг различен водоснабдяван апартамент или че на този етаж има както
апартамент с №18 така и апартамент с №42. Предвид изложеното въззивният съд
приема, че В.И. е собственик на апартамента така както е описан в исковата
молба и за който е съставен приложения по делото карнет с вписани номера на
партидата, на собственика на апартамента, на водомера и на пломбата на водомера
и издадените въз основа на него фактури за плащане.
Предвид изложеното
ответницата В.Т.И. е материалноправно легитимирана да отговаря по предявената
срещу нея искова претенция.
Решението ще
следва да бъде частично отменено предвид извършените от въззивния съд
допълнителни изчисления по отношение размерите на главницата, на лихвата за
забава, на периода от време за който се дължи, съответно се редуцират и
разноските в заповедното и в исковото производство.
Предвид изложеното и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд
№1279 от 30.09.2019г. постановено по гр.д.№5136/2018г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО е признато за установено в отношенията между страните, че В.Т.И., ЕГН ********** ***, дължи на „В.И.К.У.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.Я.“ № 6, в
качеството му на правоприемник на „В.И.К. – в ликвидация“ ЕООД, главница по
неплатени месечни фактури за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни
води за периода от 18.10.2015 г. до 01.04.2016г. за размера над 83.17лв. /осемдесет
и три лева и седемнадесет стотинки/ и до
сумата от 160,68 лв. /сто и шестдесет лева и шестдесет и осем стотинки/ или за
разликата от 77.51лв /седемдесет и седем лева и петдесет и една стотинки/ и за размера над 20.56лв/двадесет лева и
петдесет и шест стотинки/ и до сумата от
31,77лв./тридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/ или за разликата
от 11.21лв /единадесет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща лихва
за забава за периода от 18.10.2015г. до 07.01.2016 г., ведно със законната
лихва върху посочената разлика от
77.51лв като главница, от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – 17.10.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4163/2018г. на Районен съд-П..
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за главница и лихви за
посочените разлики и период.
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №1279 от
30.09.2019г. постановено по гр.д.№5136/2018г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С
КОЯТО В.Т.И., ЕГН ********** ***, е осъдена да заплати на „В.И.К.У.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.Я.“ № 6, разноски за
държавна такса за размера над 8.62лв/ осем лева и шестдесет и две стотинки/ и
до размера на 15,98 лв./петнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ или за разликата
от 7.36лв/ седем лева и тридесет и шест стотинки/ и адвокатско възнаграждение за размера над 51.69лв/
петдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ и до размера на 95,90лв /деветдесет и пет лева и деветдесет
стотинки/ или за разликата от 44.21лв /четиридесет и четири лева и двадесет и
една стотинки/ направени в заповедното производство.
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд
№1279 от 30.09.2019г. постановено по гр.д.№5136/2018г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО В.Т.И., ЕГН ********** ***, е осъдена да заплати на „В.И.К.У.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.Я.“ № 6,
разноски за исковото производство пред първата инстанция както следва: разноски
за държавна такса за размера над 40.42лв /четиридесет лева и четиридесет и две
стотинки/ и до размера на 47,95лв лв. или
за разликата от 7.53лв/седем лева и петдесет и три стотинки/; разноски за
адвокатско възнаграждение за размера над 194.03лв/сто деветдесет и четири лева
и три стотинки/ и до размера на 230,16лв.
или за разликата от 35.86лв/тридесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/;
за депозит за възнаграждение на особен представител за размера над 161.70лв/сто
шестдест и един лева и седемдесет стотинки/ и до 191,80 лв. или за разликата от
30.10лв/тридесет лева и десет стотинки/ и за депозит за възнаграждение на вещо
лице за размера над 107.80лв/сто и седем лева и осемдесет стотинки/ и до размера на 127,87 лв. или за разликата от
20.07лв/двадесет лева и седем стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен
съд №1279 от 30.09.2019г. постановено по гр.д.№5136/2018г. по описа на същия
съд, в ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА В.Т.И., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.И.К.У.“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.Я.“ № 6, разноски за въззивната
инстанция в размер на 194.03лв. /сто деветдесет и четири лева и седем
стотинки/.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК при
интерес до 20000лв за търговски дела, решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: Членове:1. 2.