Р Е Ш Е Н И Е
№
…….
гр.
Провадия, 29.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н.С., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1070 по
описа за 2015г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството образуването по искова молба от М.М.И., ЕГН **********, адрес ***, Д. М.И. ЕГН **********
адрес с.В., П.Х.Г. ЕГН ********** адрес с.В. против П.И.П. ЕГН ********** със
съгласието на попечителя му М. Г. С. ЕГН ********** за делба на наследство.
В исковата молба
ищците твърдят, че с ответника са съсобственици по наследство на следния
недвижим имот, находящ се в с.В.: Дворно място с пространство от 1360 кв.м., съставляващо парцел XI-479, в кв.42, по
плана на селото, ведно с построената в имота жилищна сграда на два етажа: първи
етаж състоящ се от две стаи коридор и втори етаж състоящ се от две стаи и
коридор, лятна кухня, и стопански постройки, при граници на дворното място:
улица, УПИ, X-403, УПИ XX-404, УПИ XXVI-483 и УПИ XII-479 по плана на
с.В.. Твърди се, че гореописаните имоти
са придобити от общия им наследодател И. П. М. чрез завещание от 1945г. Ищците твърдят,
че от придобИ.ето на имота по завещание до смъртта си
И. М. е живял в имота и го е владял заедно със съпругата си, като след тяхната
смърт собствеността върху имота преминала върху страните - негови наследници.
Претендира се делба на гореописаните имоти при следните квоти: 1/6 ид.ч. дял на М.М.И.; 1/6 ид.ч. дял на Д. М.И.; 1/6 ид.ч
дял на П.Х.Г.; 3/6 ид.ч. дял на П.И.П..
В законоустановения
срок е постъпил отговор от ответника, в който той оспорва предявения иск, търди, че процесния имот е негова
лична собственост. Ответникът твърди че, П. М. П., е общ роднина на страните.
Същият, със завещателно разпореждане, обявено на
09.10.1959г., се е разпоредил за след смъртта си с притежаваните от него имоти
в полза на сина си И. П. М.. Един от завещаните имоти бил „къща
с 2.5 (два декара и пет арс ) дворно място, изходящо се в село В.
- Провадийско до
съседи: П. Ю., улица, М. Ж. и С. М....". Към настоящия момент, за това
дворно място били отредени два урегулирани ПИ, а именно: УПИ XI - 479, с площ
от 1360 кв.м. и УПИ XII - 479, с площ от 1510 кв.м., и двата в кв. 42, твърди
се че е налице пълна идентичност на общите им граници с тези на завещания имот.
Ответникът излага че след смъртта на И. П. М., преживялата му съпруга и двамата
му сина - П. И.П. и М. И.П., остават да живеят в къщата в с. В.. След време, М.
И.П. напуска това жилище, а П. И.П., а в последствие и неговия син И. И. остава
в този имот до смъртта си. Своенето на съсобствения имот било започнало още от П. И.П.. Тъй като
не е имал документи за собствеността си, след смъртта на П. И.П., синът му И. П.И.,
се снабдил с нотариален акт №8/21.07.1989г, по нот.
дело №564/1989г., за собственост на процесните
недвижими имот, придобити по наследство и давностно
владение. Процесните имоти П.П.
и И.П. владели за себе си явно,
несъмнено и непрекъснато още преди 1975г., като многократно били извършвали
действия, отричащи правото на собственост на останалите правоимащи.
След 05.06.2015г. до настоящия момент, това владение се продължавало в същия
обем и от правоприемника им П.И.П.. Ответникът счита
предявения иск за делба за неоснователен, като моли
да бъде отхвърлен тъй като, процесиите имоти били негова лична собственост. Моли за присъждане на сторените в настоящото
производство разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си
представител поддържат предявения иск, оспорват обстоятелствата изложени в
нотариален акт вписан под № 8, т. ІІ, н.д. № 564/1989 г. при РС гр.Провадия,
молят иска да бъде уважен. Ответника чрез процесуалният си представител моли
предявения иск да се отхвърлят като неоснователен, тъй като имота бил негова
индивидуална собственост.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От Протокол № 095722/09.10.1959 г. и Тайно завещание от 02.11.1945 г. се
установява, че П. М. П. е завещал на 2.11.1945г. със саморъчно завещание на сина си И. П. М. няколко недвижими имота,
единият от които бил къща с 2.5 дка дворно
място, изходящо
се в село В. при съседи: П. Ю., улица, М. Ж. и С. М. Саморъчното завещание е обявено на 09.10.1959г. от
народен съдия при РС Провадия.
Видно от нотариален акт вписан
под № 8, т. ІІ, н.д. № 564/1989г. при РС Провадия И. П.И. е признат за
собственик по давностно владение и наследство на
дворно място, находящо се в с.В., съставляващо УПИ XI - 479, в кв.42 по плана на с.В., с площ от 1360
кв.м. ведно с построените в него къща, кухня и навес, при граници на дворното
място: улица, К. М., М. С. М., Й. П. Й.
Видно от
Удостоверение от СВ при РС гр.Провадия нотариални дела от 1981г. до 1992г. са
предадени на Държавен архив в гр.Варна с протокол от 29.09.1998г. за
унищожаване.
Видно от нотариален акт вписан
под № 183, т. ІV, н.д. № 790/2014 г.; Удостоверение № 26/08.07.2015 г. в СВ при
РС Провадия М.М.И. е признат за собственик по давностно владение на дворно място, находящо
се в с.В., съставляващо УПИ XII - 479, в кв.42 по плана на с.В., с площ от 1510 кв.м.
при граници: улица,УПИ XXVI-483, УПИ XV-481, УПИ XIII-480.
Видно от Скица № 12/27.01.2016 г. и
Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/25.01.2016 г., процесният имот съставлява дворно място находящо
се в с.В., съставляващо УПИ XI - 479, в кв.42 по
плана на с.В., одобрен със Заповед № 5859/05.09.1964г., с площ от 1360 кв.м.,
границите му са: улица, УПИ XII-479, УПИ XXVI-483, УПИ XX-404, УПИ X-403. На скицата в имота са отразени масивна
жилищна сграда и стопанска постройка. Данъчната оценка на дворното място ведно
с построените в него къща, лятна кухня и навес е в размер на общо 6268,70 лева.
В община В. процесният имот се води собственост на
наследниците на И. И..
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 94АХ/2330/2/07.10.2015
г. И. П. М. е починал на 18.01.1967г. в с.В. и е оставил за свои наследници: Д.
К. М.а – съпруга починала на 14.12.1995г., П. И.П. – син, починал на
24.02.1984г. и оставил за свои наследници: И. П.И. – син, починал на
05.06.2015г. и оставил за свой наследник сина си П.И.П.; и М. И.П. – син на
наследодателя И. М. починал на 25.03.1998г. и оставил за свои наследници: П.Х.Г. съпруга, Д. М.И. – син и М.М.И. – син.
Видно от изготвената по делото
СТЕ от вещо лице Ж.Б., която съда кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че е налице идентичност между имота, описан в т.3 от саморъчно
завещание на П. М. П. от 1945г. – къща с 2,5 дка дворно място и процесният имот УПИ XI - 479, в
кв.42 по плана на с.В., с площ от 1360 кв.м., ведно с построените в него
жилищна сграда на 2 етажа всеки състоящ се от две стаи и коридор, лятна кухня и
стопански постройки, представляващ част от завещания имот. По плана на с.В.,
действащ до 1964г. имота описан в т.3 от завещанието е съставлявал парцел VIII в кв.31 по плана на с.В. при граници: парцел IX в кв.31 (П. Ю.), улица, парцел VII в кв.31 (М. Ж.) и парцел V в кв.31 (С. М.) по разписен лист. По кадастралният и регулационен план на
с.В., одобрен със Заповед № 5859/05.09.1964г., за имот описан в т.3 от
завещанието са отредени 2 имота УПИ XI - 479, с площ от 1360 кв.м. и УПИ XII -
479, с площ от 1510 кв.м., и двата в кв. 42 на с.В., като е налице пълна
идентичност на общите им граници с тези на завещания имот.
Видно то събраните
по делото гласни доказателства чрез разпита на св.М.а, св.Ж., св.С. и св.С. се
установява следното: в процесното дворно място от
1960г. живеели двамата братя П. П. и М. П. заедно с родителите си, последните
живеели в стара къща в последствие братята П.ви направили новата, като
първоначално М. П. живеел на втория етаж, а П. П. на първия. И. И. живеел в
къщата от раждането си през 1965г.. След смъртта на П. П. през 1984г. в къщата
останали да живеят М. П., майка му Д. М.а и И. И.. След смъртта на Д. М.а през 1995г. и на М. П. през 1998г. в
имота останали да живеят И. И., жената, с която живеел на съпружески начала А.,
сина им П.П. и дъщерята на А. М.С.. След смъртта на Д.
М.а през 1995г. М. П. заминал да живее в апартамент в гр.Варна, като ползвал и
къщата в с.В., в която имал стая на първият етаж, тогава И. И. и семейството му
живеели на втория етаж. През 1998г. М. П. починал в къщата в с.В.. След смъртта
му цялата къща започнала да се ползва от И. И. и семейството му, като през
годините той направил редица подобрения – изградил кухня, тоалетна и на двата
етажа. След смъртта на М. П. през 1998г. децата му Д. и М. И.ови отишли да живеят на квартира, а през 2000 години си
закупили апартамент в с.В.. Съда не кредитира показанията на св.М.а и св.Ж., че
до 1998г. в процесната къща са живели ищците заедно с
П. М. на втория етаж, тъй като те противоречат на казаното от самата св.М.а, че
след 1995г. П. М. е живеел в апартамент в гр.Варна, показанията в тази им част
противоречат и на показанията на св.С., която е живяла в имота от 1995г. и има
преки впечатления за обстоятелството, кои лица са живели в него. След смъртта
на М. П. през 1998г. И. и семейството му заживели в цялата къща, като И., А. и П.
заживели на първият етаж, а от около 2004г. св.С. заживяла в стая на втория
етаж от къщата. След като И. заживял самостоятелно в имота М. и Д. И.ови ходили в къщата при него само на гости и то след като
се завърнали да живеят в с.В. през около 2000г. Съда не кредитира показанията
на св.М.а и св.Ж., че Д. и М. И.ови имали ключ от
втория етаж от къщата и държали свои багаж там, тъй като св.М.а се е качвала на
втория етаж много рядко, а св.Ж. не е била в с.В. от 1975г. до 2001г., а и
поради факта че св.М.а в показанията си сама заявява, че Д. и М. И.ови след 1998г. са отивали в имота само на гости, това
обстоятелство се потвърждава и в показанията на св.С. и св.С. Съда кредитира
показанията на св.С., че с майка си А. са заживели в процесната
къща през 1995г., тъй като това кореспондира на показанията на св.М.а, че И. И.
се е оженил на 30 години. Отношенията между М. и Д. И.ови
и И. И. били обтегнати от 2003г. поради конфликти за процесният
имот. Ищците предявявали претенции спрямо него, но И. И. им казвал, че това е
неговият имот и те нямат собственост там. М. и Д. И.ови,
И.И., А., св.С. и св.С. през 2003г. оградили процесното място с плътна ограда, като ищците помагали за
направата й, след изграждането на оградата бил първият конфликт между ищците и И.
по повод собствеността, като И. заявил, че процесния
имот е негов и изгонил ищците от там. Конфликтите по този повод продължили през
годините. В с.В. се знаело, че къщата била на И. И.. И. и семейството му
обработвали процесното дворно място, а М. и Д. И.ови съседното дворно място на това, в което била
къщата.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е конститутивен
иск с правно основание чл.69, ал.1 ЗН. Основателността на предявеният иск за делба, се обосновава от наличието
на възникнала на твърдяното в исковата молба основание съсобственост между страните върху процесните имоти. Главно условие
за уважаване на предявеният иск е наличие на съсобственост между страните в процесните имоти възникнала в резултат на наследяване на
общият им наследодател И. М..
За основателността на възражението на
ответника с правно основание чл.79 вр. с чл.82 ЗС за придобИ.е на спорния имот въз основа на давностно
владение упражнявано през периода 1975г. от дядо му П. П., баща му И. И. и от
смъртта на последният лично от него ответникът следва да докаже упражняване на давностно владение върху гореописаните имоти, че същото е
било явно, непрекъснато, необезпокоявано, спокойно и тъй като се упражнява
спрямо наследници по закон следва да докаже, че дядо му, баща му и той са
превърнали държането на частите на останалите наследници във владение, че се е
променил animus, че са обективирали
това своене пред останалите сънаследници,
че са отблъснали техните противопоставими
наследствени права.
По
допустимостта на иска:
Съдът намира иска за допустим с оглед
твърдението за съсобственост на спорните имоти и обектите предмет на делба.
По
основателността на иска:
Предявеният иск е неоснователен въз
основа на следните мотиви:
От събраните по делото писмени
доказателства – саморъчно завещание на П. П., а е и безспорно между страните,
че И. М. е станал собственик по завещание на процесният
имот след смъртта на П. М. П.. След смъртта на И. М. на 18.01.1967г.
собственици на процесният имот на основание чл.5,
ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 ЗН са станали съпругата му Д. М.а и децата му П. П. и М.
П.. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че от 1960г. в
спорният имот са живели горепосочените наследниците на И. М., както и техните
деца след раждането им – И. И. сина на П. П. и ищците М. и Д. И.ови. В свидетелските показания не се споменава в спорният
имот да е живяла ищцата П.Г. – съпруга на М. П.. На 21.07.1989г. И. И. се
снабдява с нотариален акт вписан под № 8, т. ІІ, н.д. № 564/1989г. при РС Провадия за собственост въз основа на давностно
владение относно целият имот. Ищцовият процесуален
представител оспорва установеното в този нотариален акт и въз основа на ТР
11/2013 на ВКС в негова тежест бе да обори установеното в този нотариален акт.
От събраните по делото гласни доказателства ищецът доказа, че през периода от
1960г. до 1998г. в различни времеви периоди в имота са живели ищците М. и Д. И.ови, за които се установи че през 1995г. вече не са живели
в имота, не се установи точно през коя година са го напуснали, до смъртта си
през 1995г. в имота е живяла Д. К. и М. П., който го е ползвал до 1998г..
Същите са пребивавали в имота като негови собственици. Поради гореизложеното
ищецът обори доказателствената стойност на издаденият
в полза на И. нотариален акт – той не е владял самостоятелно целия имот, а и
след като е упражнявал давностно владение спрямо
наследници по закон каквито са били М. П. и Д. М.а в контекста на ТР №1/2012г.
на ВКС ответника следваше да докаже, че И. И. е извършил действия спрямо М. П.
и Д. М.а, с които е престанал да държи идеалните им части от процесния имот и е започнали да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. От събраните по делото гласни доказателства не се установи И. И.,
а преди него баща му П. П. да са свели до знанието на сънаследниците
си намерението си за своене на целият имот, не се
установи сънаследниците да са пребивавали и ползвали
имота с разрешението на П. и И., като държатели на имота, а не като негови
собственици по наследство. Поради гореизложеното възражението на ответната
страна за упражняване на давностно владение в периода
1967 – 1998г. от П. П. и И. И. е
неоснователно. Ищецът не е предявил
искане за отмяна на оспореният нотариален акт, поради което съда не дължи
произнасяне в тази насока.
От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че И. И. от 1998г. е владял еднолично спорните
имоти, това негово владение е било противопоставено на останалите наследници,
ищци в настоящото производство лично на Милиен и Д. И.ови, а чрез тях и на майка им П.Г. явно, недвусмислено,
като са отблъснати техните собственически претенции. Ищците М. и Д. И.ови са посещавали спорните имоти след 1999/2000г. само като
гости на И. И., те не са разполагали с ключ от същия и със свободен достъп
присъщ на собственик на даден имот. И. И. недвусмислено е отблъсквал
претенциите на ищците за право на собственост, заявявайки им, че той е
единственият собственик на спорните имоти, това се е знаело и в с.В.. След
смъртта на И. на 05.06.2015г. владението му е продължено от сина му П.П.. Владението на И. и П. И.ови е
продължило повече от 10 години от 1998г. до предявяване на исковата молба на
02.12.2015г. било е явно, спокойно, сведено до знанието на останалите сънаследници и техните претенции са отблъснати. Поради гореиложеното възражението на ответника в тази му част за давностно владение за периода 1998г. – 02.12.2015г. се
явява основателно. След като се установи, че ответникът е индивидуален
собственик на целия делбен имот, иска за делба се
явява неоснователен, тъй като не е налице съсобственост и следва да бъде
отхвърлен.
Ищецът не е направил искане за присъждане
на разноски, а и такова не се дължи с оглед развитието на делото. Ответникът е
направил искане за присъждане на разноски, като такива съобразно представеният
списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за сторени такива по делото са в
размер на 700 лева за адвокатски хонорар.
Мотивиран от така изложените съображения,
Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.М.И., ЕГН **********, адрес ***, Д. М.И. ЕГН **********
адрес *** и П.Х.Г. ЕГН ********** адрес *** против П.И.П. ЕГН **********
действащ със съгласието на попечителя си М. Г.С. ЕГН ********** с адрес *** за
делба на наследство на следният недвижим имот, находящ
се в с.В., общ.В., обл.Варна, съставляващ ДВОРНО
МЯСТО с пространство от 1360 кв.м., съставляващо парцел XI-479, в кв.42, по
плана на с.В., ведно с построената в имота жилищна сграда на два етажа: първи
етаж състоящ се от две стаи коридор и втори етаж състоящ се от две стаи и
коридор, ведно с лятна кухня и стопански постройки, при граници на дворното
място: улица, УПИ X-403, УПИ XX-404, УПИ XXVI-483 и УПИ XII-479 по плана на
с.В.,
на основание чл. 69 ЗН.
ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН
**********, адрес ***, Д. М.И. ЕГН ********** адрес *** и П.Х.Г. ЕГН **********
адрес ***, да заплатят на П.И.П. ЕГН ********** действащ със съгласието на
попечителя си М. Г. С. ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 700 лева -
разноските по производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………………