№ 4496
гр. Варна, 02.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Лазар Василев
като разгледа докладваното от мл. с. Лазар Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100500827 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба вх. № 25134/27.10.2022 г. от Н. С. К. и Р. И. К., чрез адвокат Петър
М., за допълване на постановеното по делото Решение № 1223 от 14.10.2022 г. в частта за
разноските.
Молителите сочат, че на 14.10.2022г. е постановено Решение № 1223 по в.гр.д. №
827/2022г. по описа па ВОС, с което е потвърдено изцяло Решение № 260007/07.01.2022г. по
гр. д. № 5189/2020г. на Варненски районен съд, но съдът не се е произнесъл по искането на
страната за присъждане на сторените разноски.
Процесуалният представител на въззиваемите твърди, че искане за присъждане на
разноските е релевирано както в депозирания отговор на въззивната жалба, така и в
проведеното на 13.07.2022г. открито съдебно заседание, поради което моли за допълване на
постановеното решение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.
Производството по настоящото дело е приключило с Решение № 1223/14.10.2022г., с
което е потвърдено изцяло Решение № 260007/07.01.2022г. по гр. д. № 5189/2020г. на
Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Ж. Г. с ЕГН ********** с
адрес ...., Общ. Аксаково срещу Р. И. К. и Н. С. К., двамата с адрес ...., общ. Аксаково, ..........
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ...., общ.
Аксаково, обл. Варна, .........., представляващ Дворно място с площ от 398 кв.м.,
представляващо УПИ №V-000 в кв.№34 по плана на гр.Игнатиево, при граници УПИ с
№№000 II-църква; IV-399, заедно с построените в същото място Двуетажна жилищна сграда
с площ от 60 кв.м. с маза с площ 12 кв.м. и стопанска постройка с площ 24 кв.м.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителите е представил списък
на разноските, сторени пред настоящата инстанция, ведно с доказателства за действителното
им извършване. Към молбата са представени доказателства за действителното заплащане на
адвокатското възнаграждение, а именно оригинал на фактура с № 3347/30.03.2022г., както и
вносна бележка за заплащане на сумата от 2000 лв.
В същото съдебно заседание процесуалният представител на въззивника е въвел
1
възражение за прекомерност на така претендираните от въззиваемите разноски за адвокатско
възнаграждение.
В Решение № 1223 от 14.10.2022 г., постановено по делото, съдът не се е произнесъл
по искането за присъждане на разноски на страните.
Настоящият състав на съда намира, че на основание чл. 248 от ГПК постановеното по
делото решение следва да бъде допълнено в частта за разноските. При този изход от делото,
претенцията на въззиваемите за компенсация на разноските, направени за защита във
въззивното производство, следва да бъде уважена. Както беше посочено по-горе, същите
претендират разноски в размер на 2000 лв., за извършването на които са представени
надлежни доказателства.
Съдът следва да съобрази и своевременно направеното възражение за прекомерност
по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Данъчната оценка на целия процесен недвижим имот
възлиза на сумата от 28 091,60 лв. Спорът в настоящото производство обаче е за ½ идеална
част от имота, което подведено под нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК води до извода, че
цената на иска по делото е 14 045,80 лв.
Предвид това и предвид нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 за минималните
адвокатски възнаграждение, минималният размер на възнаграждението на процесуалния
представител възлиза на сумата от 951,37 лв. Съдът намира, че правната и фактическа
сложност на спора не предполага присъждане на адвокатско възнаграждение, което да в
завишен размер, доколкото пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства и
не са провеждани действия по процесуално представителство, извън депозиране на отговор
на въззивна жалба и вземане на становище по доказателствените искания на въззивника.
Също така, осъщественото представителство в проведеното открито съдебно заседание се е
заключило единствено в изявлението, че страната поддържа аргументите си, изложени в
отговора на въззивната жалба.
Въз основа на гореизложеното настоящият състав счита, че релевираното възражение
за прекомерност е основателно, като така претендираното адвокатско възнаграждение
следва да бъде намалено до сумата от 951,37 лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК Решение № 1223 от 14.10.2022г.,
постановено по в.гр.д. № 827/2022г. по описа на ОС Варна, в частта относно присъдените
разноски, като:
ОСЪЖДА Г. Ж. Г. с ЕГН **********, с адрес ...., Общ. Аксаково, да заплати на Р.
И. К. с ЕГН ********** и Н. С. К. с ЕГН **********, двамата с адрес ...., общ. Аксаково,
.........., сумата от 951,37 лв. /деветстотин петдесет и един лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3