Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 09.01.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 7556 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от С.М.А., чрез законен представител
М.В.А. срещу З. „О.л.“АД, чрез ЗК О.-К.Б. КЧТ искове с правна квалификация
чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 40000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, по повод
възникнало ПТП на 13,05,2015год., както и обезщетение за забава за периода от
момента на увреждането до окончателното изплащане.
Поддържа
се, че вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие има делинквента Д.С.Я.,
управлявал товарен автомобил, с марка „Ивеко”, с д.к.№********, застрахован
при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Вследствие
реализираното ПТП на ищцата са причинени неимуществени вреди описани в исковата
молба. Налице е постановление от 02.07.2015год. на СРП , с което на основание
чл.199, вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК е прекратено досъдебно производство
№11197/2015год. по описа на СРП, водено срещу Д.С.Я. за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът-
З. „О.л.“АД, чрез ЗК О.-К.Б. КЧТ в указания законоустановен срок по реда на
чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на исковата претенция.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност. Оспорва механизма на ПТП и поддържа да липсва противоправно деяние
осъществено от водача на товарния автомобил. В условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски. Релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК относно
разноските за ищеца относно адвокатски хонорар.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото констативен
протокол № К394 от 13,05,2015год. – отдел „Пътна полиция“, СДВР, на
13,05,2015год., около 13:30 часа, в гр. София, на ул. „проф. Александър С.“, на
пешеходна пътека, находяща се в района на бл. 027, е реализирано
пътнотранспортното произшествие между товарен автомобил с д.к.№********,
управляван от Д.С.Я. и пешеходец – ищцата С.М.А..
Видно от представеното Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 02,07,2015год. на прокурор при СРП
по ДП № 11197/15год. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр. пр. № 19144/15год. по описа
на СРП във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство, което е
прекратено по молба на пострадалата С.А..
От назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза се установява следният механизъм на процесното ПТП: на
13,05,2015год. в гр.София, на бул. Проф. д-р А.С.“, в района на бл.27, ищцата е
предприела пресичане на пътното платно, с посока отдясно-наляво спрямо тази на
автомобила и е преминала по дясната лента на платното за движение, достигайки
до мястото на инициалния контакт с автомобила. Скоростта на товарен автомобил Ивеко, с ДКН ********преди предприемане на
аварийно спиране е била около 37 км./ч., в който случай опасната зона за
спиране на товарен автомобил е 22м. Към момента на инициалния контакт върху
детето-скоростта на автомобила е 32км.ч. Не се установяват причини от
техническо естество за настъпване на произшествието и причините за настъпването
му имат субективен характер. Установява се, че на десния тротоар на ул. „проф.
Александър С.“ са поставени пътни знаци А18 - пешеходна пътека и А19 – деца. Отстоянието
на автомобила от мястото на удара, на
около 2метра след края на пешеходната пътека в момента, в който детето е
предприело пресичане е около 15метра. Ето защо се обосновава извод, че при установената
скорост на движение на автомобила-37км.ч., опасна зона за спиране от 22м. и
разстоянието до автомобила, когато пострадалата е предприела пресичане -15метра
ударът е бил непредотвратим за водача на товарен автомобил/ в случай, че пострадалата е предприела пресичане на
пътното платно бягайки/ . Максималната
скорост на движение на т.а. при която водачът би могъл да спре преди мястото на удара върху детето е около 25км.ч.
От изслушаното допълнително заключение на съдебно
техническата експертиза се установява, че при движение на пешеходеца „спокойно
бягане“, разстоянието до товарния ватомобил би било 22,46м. или при опасна зона
за спиране , отговаряща на 21,61м. ударът за водача Я. би бил предотвратим.
Относно установяване на механизма на ПТП по делото
са събрани гласни доказателства, чрез показанията на Д.Я. –водач на товарен
автомобил.
Не се спори между страните, а и от представената по
делото извадка от информационния център към Гаранционен фонд се установява, че
е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор
за застраховка Гражданска отговорност покриващ деликтната отговорност на водача
на товарен автомобил с д.к.№******** към датата на процесното произшествие.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в следствие на процесното ПТП
ищцата е претърпяла следните телесни увреждания - мозъчно сътресение (комоцио
церебри) което е довело до обнубилация (замъгляване на съзнанието), контузия с
рана на челото в дясно, оток на горния десен клепач и охлузвания по челото,
брадата, лявото коляно и лакътят. Като медико-биологична характеристика тези травми
се определят като лека телесна повреда, причиняваща временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Болките и страданията са били с висока
интензивност за първите 24 часа, като впоследствие до края на 30-ия ден са били
умерени, с периодични изостряния.
В заключението е посочено, че диагностицираното с
епикриза от 10,10,2015год. на УМБАЛ „Александровска“, клиника по нервни
болести, състояние на атипична лицева болка, идиопатична генерализирана
епилепсия, е с неустановен произход и не може да се установи връзка с конкретна
травма.
Заключението на повторната съдебно медицинска
експертиза, изготвено от вещи лица с компетентност –детски невролог и неврохирург не сочи на
еднозначен извод относно причинната връзка на диагностицираната при
пострадалата епилепсия.
В заключението на вещото лице невролог се излага,
че вследствие на процесното ПТП, ищцата не е получила контузия с дифузна
аксонална увреда, доколкото липсват обективни клинични данни за обширно
патологично увреждане на бялото мозъчно вещество, като при извършените КТ от
14,05,2015год. /денят на настъпване на ПТП/ и МРТ от 14,09,2015год. не се
наблюдават огнищна неврологична симптоматика и в същото време, към момента на
произшествието, не се установява безсъзнателно състояние за 6 и повече часа.
Вещото лице посочва, че вследствие на удара, ищцата е получила мозъчно
сътресение, съпроводено с краткотрайна загуба на съзнание и обнубилация
/замаглено съзнание/. Мозъчната травма е предизвикала синдром на травмена
церебрастения, който се характеризира с главоболие, разсеяност и паметови
нарушения. Това състояние е продължило поне до извършения в УМБАЛ
„Александровска“ преглед на 05,10,2015год. Посочва се паметовите нарушения да се
доказват от извършеното невропсихологичното изследване на 07.10.2015год. в
УМБАЛ „Александровска“. Според вещото лице разсеяност и паметови нарушения не
следва да се наблюдават за период от 2.5 години след произшествието, за
наличието на каквито майката на ищцата е дала анамнезни данни в прегледа,
извършен в рамките на експертизата. В тази връзка в заключението се посочва, че
въпреки анамнезата за проблеми на ищцата с паметта, не е бил приеман
предписания медикамент „Ноотропил“, нито е проведено психологично изследване на
когнитивни функции. Вещото лице излага, че вследствие на процесното ПТП са
настъпили и следните травматологични увреждания - контузия и разкъсно контузна
рана в областта на главата челно в дясно, оток на десния клепач, и охлузване на
горната устна в дясно и брадата, от които ищцата е възстановена напълно.
Наблюдава се и лека остатъчна птоза на десния клепач.
Изразено е становище при ищцата да се наблюдава идиопатична генерализирана епилепсия
– ювенална абсансна епилепсия, с пристъпи с характер на абсанси – малки
епилептични пристъпи, които се характеризират с кратка продължителност до 20
секунди, проявяват се многократно – всеки ден, с внезапно начало и край. Този
вид епилепсия е най-често генетична и се проявява в юношеска възраст. Поддържа
се диагнозата за симптоматично генерализирана епилепсия, / настъпила във връзка с процесното ПТП/ да
е несигурна. Възможно е претърпяната травма да е пусков механизъм за
съобщаваните пристъпи. В дадените в о.с.з. от 13,11,2017год. уточнения, вещото
лице посочва, че е налице времева връзка между епилепсията и травмата,
претърпяна вследствие на процесното ПТП. След извършения преглед в УМБАЛ
„Александровска“ на 05,10,2015год., във връзка с епилептичните пристъпи, е
предписано лечение с Конвулекс, което е продължавало по време до извършения
неврологичен преглед 05,10,2017год. и се очаква да продължи до постепенно
намаляване на дозата.
Становището на вещото лице-неврохирург сочи, че от
проведените двукратно магнитно-резонансни изследвания на главния мозък
/14.09.15 г. и 08.06.2016 г./ са установени множество субкортикални
микрохеморагии - малки /2-4 мм/ окръглени и овални участъци на „загуба на
сигнал”, разположени съответно: в дясно фронто-базално и темпорополарно
субкортикално; в дясно средно фронтално субкортикално на горката фронтална
гънка; двустранно париетално субкортикално. Тези изменения най-вероятно са
свързани с претърпяната черепно-мозъчна травма. Установените изменения на
магнитно-резонансната томография при ищцата са израз най-вероятно на
травматична аксонална травма. При С.М.А. няма типична клиника на дифузна
аксонална травма с описаната триада в литературата: Фокални лезии в ростралния
ствол и стволова симптоматика; Лезии в корпус калозум/мазолестото тяло/,
настъпване на кома непосредствено след травмата. Касае се за по-лека степен на
травматична аксонална увреда с описаната локализация. В о.с.з. от
13,11,2017год., вещото лице посочва, че е налице връзка между процесното ПТП и
развилата се при ищцата епилепсия. Излага, че от извършените МРТ се установяват
изменения в мозъка на ищцата, които не могат да се пренебрегнат като принципно
магнитно резонансната томография превъзхожда компютърната томография за установяване на структурни промени в главния мозък след черепно мозъчна травма.
От
събраните гласни доказателства, чрез разпит на св.М. А. – майка на ищцата, ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват неимуществени вреди
търпени от пострадалата. При посещение на ищцата в болницата след ПТП,
последната не е могла да я разпознае роднините си. На третата-четвъртата
седмица от изписването от болничното заведение ищцата е започнала да се втренчва, имала е
проблеми със запомнянето, оплаквала се е от главоболие. Била е освободена от
участие в часове по физическо в следващите две години. До края на 2015год. не е
посещавала училище. Към края на м. август 2015год. симптомите ѝ са се влошили.
Извършени са ѝ били изследвания в УМБАЛ „Александровска“, където са
установени огнища в мозъчната тъкан и епилепсия. Ищцата е приемала „Конвулекс“,
без това да доведе до подобрение на симптомите ѝ. Останал е белег на
окото ѝ, като то понастоящем е притворено.
С оглед депозираните заключения на вещи лица,
разяснения заявени в о.с.з.,
представените по делото документи и гласни доказателства, съдът намира, че
вследствие на процесното ПТП за ищцата са настъпили следните увреждания:
-травматологични увреждания - контузия и разкъсно
контузна рана в областта на главата на челно в дясно, оток на десния клепач, и
охлузване на горната устна в дясно и брадата. Наблюдава се лека остатъчна птоза на десния клепач –
свличане на клепача.
-мозъчно сътресение, обусловило церебрастенен
синдром с главоболие, разсеяност и паметови на нарушения. Това състояние е
продължило поне до извършения в УМБАЛ „Александровска“ преглед на
05,10,2015год.
По отношение спорния по делото въпрос относно това
дали диагностицираната епилепсия при ищцата е идиопатична или симптоматична,
т.е. дали е в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие, съдът намира,
че следва да кредитира заключението на вещото лице неврохирург. Mежду
появата на първите симптоми на епилепсия и проишествието се
наблюдава времева връзка, както е посочено и от вещо лице Б.. Не се установява ищцата да е страдала от епилепсия преди настъпване
на удара, т.е. симпотимите се свързват именно травмата от ПТП. От друга страна
изследването на мозъка извършено, чрез компютърна томография не е толкова
прецизно както изследване извършено с МРТ, извършено през м.септември 2015 и и
месец юни 2016год., когато при пострадалата са установени множество
субкортикални микрохеморагии, поради което същото следва да бъде предпочетено
при обосноваване на изводите на съда. На следващо място вещото лице неврохирург
сочи, че черепномозъчната травма при ищцата е
в резултат на комбинация от ускорителен и контактен механизъм –основни причини за ЧМТ, поради
което симптомите рядко се проявяват в „чист“ вид, поради което при пострадалата
е налице лека степен на травматична
аксонална увреда с описана в
заключението локализация. Дори да се приеме, че диагностицираната епилепсия е с
генетичен произход, то доколкото ПТП би
могло да отключи проявата на същата, то отново е налице връзка между
проявлението на увредата и ПТП.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От заключението
на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че водачът на т.а. Ивеко,
д.к.№******** е нарушил
правилата на движение чл.20, ал.2 от ЗДВп, съгласно който текст водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Въпреки движение със съобразена скорост от 37км.ч., водачът не е съобразил
предвидимо препятствие, доколкото се установи ПТП да е реализирано в близост до
училище. Налице е нарушение на чл. 116 и
чл.117 от ЗДвП.
Установява се също така, че за ищцата са настъпили неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП. Също така, по делото не бе оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
По делото не е спорно, че е налице договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което, искът с пр.кв. чл.226, ал.1 от КЗ /КЗ/ е основателен и застрахователят е пасивно, материално-правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. №
387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ
т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012
г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 40000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази претърпените увреждания – контузия и разкъсно - контузна рана в областта на главата на челото в дясно, оток на десния клепач, и охлузване на горната устна в дясно, мозъчно сътресение, обстоятелството че ударът е предизвикал черепно-мозъчна травма, с характера на травматична аксонална травма, която от своя страна е предизвикала синдром на травмена церебрастения, характеризиращ се с главоболие, разсеяност и паметови нарушения, в конкретния случай за период от около поне 4 месеца, които са създавали трудности в общуването и учебния процес, обстоятелството, че произшествието е довело до възникването на епилепсия у ищцата, която се характеризира с абсанси – пристъпи с кратка продължителност до 20 секунди, проявяващи се многократно – всеки ден, обстоятелството, че ищцата е приемала в продължение на повече от 2год. до момента и ще се налага да приема в бъдеще медикаменти. Съдът съобрази възрастта на ищцата към деня на произшествието – 12 год., в която по причина получените увреди пострадалата е следвало да прекъсне училище поне за около 6 месеца, както и констатираната птоза /свличане/ на десния клепач, факти които са необичайни, а всяко различие от останалите на посочената възраст се преживява като значимо и има негативно отражение в психоемоционалната сфера на детето.
Съобразно горните мотиви и предвид икономическата конюнктура в страната към датата на застрахователното събитие, съдът определи горното обезщетение.
Релевираното от ответника
възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД, съдът намира за неоснователно. Съобразно
правилата на чл.154, ал.1 от ГПК от ответника не са ангажирани доказателства
сочещи на предприето внезапно пресичане на ищцата на пътното платно при
условията на „Бързо тичане“. В близост
до мястото на удара е бил поставен пътен знак А18, предупреждаващ за приближаването
на пешеходна пътека. Съгласно правилото
на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДвП, водачът е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, като от това правило се извлича и задължението му
при наличието на пешеходна пътека да подходи към нея с намалена скорост и
повишено внимание съобразно зоната си на видимост. Правилото важи в още
по-голяма степен при наличието на деца на пътя – чл. 116, пред. второ. По
делото се установи, че в близост до мястото на удара е бил поставен знак
А19-Деца. Изводът на съда не се променя и от установеното място на удара.
Съгласно депозираните в настоящето дело показания на делинквента, в дясната
част на пътя, от където ищцата е започнала преминаването на платното за
движение са били паркирали коли, които са ограничавали видимостта му. Това
обстоятелство, разгледано във връзка с пътната маркировка със знаци А18, и А19,
както и с правилото на чл. 119, ал. 2 от ЗДвП, също налага движение с повишено
внимание и намалена скорост.
Предвид уважаването на претенцията
по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, уважената следва да бъде и претенцията за
заплащане на законна лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -13.05.2015год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Разноските са поети от бюджета на
съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно пълното уважаване на иска
възлизат на общо 2530,00лв., от които 1600,00лв. – държавна такса и 930,00лв. –от
които 380,00лв.- депозит вещо лице- СМЕ, 200лв. – САТЕ, 50,00лв.- ДСАТЕ,
ДСМЕ-300,00лв./.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се
дължи заплащане на сумата от 100 лв. – разноски за депозит за вещо лице по
допълнителна СМЕ.
На осн.чл.38,
ал.2 от ЗА на адв.Д., съобразно уважената част от иска, се дължи адв.хонорар
определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, в
размер на 1730,00лв.
С оглед изхода от спора на ответната страна
разноски по реда на чл.78, ал.3 от ГПК не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗК О.“АД, чрез ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, с ЕИК ********, седалище
и адрес на управление ***-*** да заплати на С.М.А., с ЕГН **********, чрез законен
представител М.В.А., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 9, на осн.чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от 40000 лв. (четиридесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени по повод възникнало на
13,05,2015год. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от 13,05,2015год. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ЗК О.“АД, чрез ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***-*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2530,00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „ЗК О.“АД, чрез ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***-*** да заплати на С.М.А., с ЕГН **********,
чрез законен представител М.В.А., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 9
на осн.чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от
100,00лв. (сто лева)- разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗК О.“АД, чрез ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***-*** да заплати на адв. Г.В.Д., с адрес ***,
офис № 9, на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата
от 1730,00лв. (хиляда седемстотин и
тридесет лева) - адв. хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: