№ 37
гр. Ямбол , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря Добрина Ст. Д.а
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20212300500146 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на М.К.Е. от с.Тенево чрез
пълномощника му адв.К., АК-Ямбол против решение № 26/19.03.2021 г., постановено по
гр.д.№ 2324/2020 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ОСЪЖДА М.К.Е. от с.Тенево, обл.Ямбол, ул."Стефан Караджа" № 61, ЕГН **********
да заплати на Ж. М. Ч. от гр.Елхово, ул."Вардар" № 46, ЕГН **********, сумата от 7000 лв.-
дадена от нея за закупуване на лек автомобил „Мерцедес" и сумата от 2800 лв.- дадена му за
погасяване на кредитно задължение, като получени на отпаднало основание, ведно със
законната лихва върху сумите от 16.09.2020 г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски в размер на 1325,48 лв., а исковете за сумата от 1500 лв.-
дадена за ремонт на автомобила и за сумата общо от 2022,48 лв. - мораторна лихва върху
сумата от 7000 лв. за периода 13.12.2018 г.-16.09.2020 г. и върху сумата общо от 4300 лв. за
периода 12.12.2018 г.-16.09.2020 г. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
Тъй като се иска отмяна на този акт изцяло, поради липса на правен интерес от
обжалване на решението в отхвърлителната част, въззивният съд частично е прекратил
производството в тази част поради недопустимост.
В атакуваната осъдителна част на решението се счита, че същото е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, страдащо от пороци – постановено напълно противоречиво с
1
всички норми и правила визирани в закона. Съдът след като е анализирал събраните по
делото доказателства е направил противоречиви изводи. Не са доказани по категоричен
начин претенциите на ищцата, а напротив доказана е коренно различна фактическа
обстановка. Съдът е кредитирал свидетелските показания само на свидетелите на ищцата, а е
изолирал тези на разпитаните от ответника свидетели. Искането на ищцата за връщане на
сумата 7000 лв. касае лични и интимни отношения и не следва да се приема, че е настъпило
основание същата да претендира връщане на сумата, тъй като страните са живели на
семейни начала и придобитото е по време на тяхната връзка макар и без сключване на брак.
Всички възражения по въззивната жалба въззивникът е подкрепил с подробни и конкретни
доводи.
В законоустановения срок въззиваемата - ищцата по делото Ж. М. Ч. е депозирала
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния
съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в
сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно
наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция
многобройни доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства,
изготвената експертиза, въз основа на което е постановил и своя акт, приемайки, че исковете
като основателни и доказани следва да бъдат уважени.
В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват, но чрез
пълномощниците си поддържат становищата и исканията си по въззивната жалба и отговора
по същата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Пред ЯРС е депозирана искова молба от Ж. М. Ч. от гр. Елхово против М.К.Е. от
с.Тенево, с която се претендира връщане на получени суми в размер общо на 11 300 лв. като
дадени от ищцата на ответника на отпаднало основание поради отказа за сключване на
граждански брак. Твърди се, че страните са живели на семейни начала и с оглед
сключването на брак са започнали да придобиват имущество. Ч. е взела кредит за текущо
потребление, с част от който в размер на 7000 лв. ответникът е закупил лек автомобил
„Мерцедес" с рег.№ У2768АХ на 13.12.2018 г. Не е вложил свои средства в покупката и
разходите по регистрация на автомобила, а ищцата му е предоставила и сумата от 1500 лв.
за ремонт на закупения автомобил. На 12.12.2018 г. с част от заемните средства ищцата е
погасила и задължение на ответника по кредитната му карта от „ПИБ"-гр.Ямбол в размер на
2800 лв. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата посочените суми, ведно
със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до
окончателното плащане и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете изцяло като
неоснователни. Ответникът твърди, че е закупил автомобила със заем от работодателя си и
2
със средства, предоставени му от неговите родители. Счита, че ако ищцата претендира да е
дала сумата за закупуването му, тя му го е подарила и не е оспорила валидността на
договора за дарение. Твърди, че е осигурил сам и средствата за ремонт на автомобила.
Признава, че ищцата му е предоставила около 2000 лв. за погасяване на кредит от
посочената банка, но останалата част от средствата са осигурени от спестявания на
ответника и от неговите родители. Според ответника следва да се вземе предвид
обстоятелството, че при съвместното съжителство е предоставял средства за издръжка на
общото домакинство и за погасяване на кредитите на ищцата, чиито доходи не са били
достатъчни сама да поема тези разходи, с което приносът му надхвърля дадените от нея 2000
лв. и не се е обогатил неоснователно с тях.
Страните по делото не спорят, че са живели на съпружески начала от м.юни 2017 г. до
м.март 2020 г. Относно обстоятелството дали страните са имали намерение да сключат
граждански брак, ответникът сам заявява, че е подарил на ищцата специален пръстен и
букет, което тя възприела като предложение за сключване на брак. Ответникът заявява още в
с.з., че е предложил на ищцата, но не са сключвали брак и тъй като са се разделили, и да е
искал да сключи брак, е нямало как да стане това. Св.М., която е в приятелски отношения
със страните, сочи, че е видяла в социалните мрежи снимка на златния годежен пръстен, а
св. Ч., баща на ищцата, заявява, че също е видял снимката и знае за предложението за брак.
В подкрепа на твърденията си по исковата молба ищцата Ч. е представила Договор за
кредит за текущо потребление от 10.12.2018 г., сключен от нея като кредитополучател и
„Банка ДСК" АД, видно от който й е предоставен потребителски кредит в размер на 20 000
лв. Във връзка с усвояване на кредита е била назначена съдебно-икономическа експертиза,
по която вещото лице дава заключение, че на 12.12.2018 г. Ч. е изтеглила от предоставения й
кредит сумата 16 230 лв. с основание „усвояване на кредит“, на 14.12.2018 г. е изтеглила 1
000 лв. на същото основание, а с останалите средства още при предоставянето на кредита на
10.12.2018 г. са извършени различни плащания –на такси, застраховка, погасяване на други
кредити.
Ответникът признава обстоятелството, че ищцата му е дала сумата около 2000 лв., която
той е ползвал за погасяване на задължението му към „ПИБ" АД-гр.Ямбол по кредитна карта.
Не се спори, че задължението е по същата сметка, за която от ищцата са представени вносни
бележки от 12.12.2018 г. за внесени от ответника 2775,88 лв. - „вноска за погасяване на
кредитна карта“ и сума за захранване на сметка в размер на 25,25 лв., посочена в исковата
молба като част от дадената му от ищцата сума общо в размер на 2800 лв.
Относно закупуването на автомобил „Мерцедес", ответникът е представил копие на
Договор за покупко-продажба на МПС от 13.12.2018 г., сключен между него и С.Р., с
нотариална заверка на подписите рег. № 16624 на нотариус М.А.. В договора е записана
цена на вещта в размер на 500 лв., която е и записаната застрахователна стойност на
автомобила. В представената по делото и неоспорена справка за служебна промяна на
3
регистрацията на МПС се съдържат данни, че Р. е придобил автомобила на 02.10.2018 г.,
като промяната в собствеността е регистрирана в сектор „Пътна полиция"- Силистра.
Регистрирана е и процесната продажба от 13.12.2018 г. в сектор „Пътна полиция"- Шумен.
Във връзка с оспорване на размера на заплатената цена за автомобила от страна на
ответника пред районния съд са събрани гласни доказателства. Св.М. е дала показания, че
след закупуване на автомобила страните са го показали на нея и съпруга й като на приятели.
Автомобилът е „Мерцедес" „Е" класа, автоматик, с кожен салон, „страхотна кола". Пред
всички Ж. съобщила, че цената му е 7000 лв. и е закупен с неин кредит, а М. не възразил. Св.
Ч., баща на ищцата също заявява, че в разговор с М. той лично е потвърдил влагането на
средства от кредита в закупуването на автомобила. Автомобилът бил във видимо добро
състояние, освен леко ударени броня и фар.
Разпитан е бил като свидетел продавачът на автомобила С.Р., който се занимавал „само
с коли". Закупил „Мерцедеса" от Шумен за 4500-5000 лв. Обявил го е първоначално за
около 4 хиляди и нещо лева, но го е блъснал и е намалил цената на 1000 лв., после на 500
лв. Продал го е на тази цена на ответника. Ползвал е автомобила една-две седмици преди да
го продаде. Плащането не е станало пред нотариуса. Почти всички автомобили продавал на
застрахователна стойност. Продал е друг „Мерцедес", с една година по-нов, преди 4-5
години, за 10 000 лв. Процесният автомобил е закупил за себе си. Относно състоянието на
автомобила при закупуването му св. Р. заявява, че е имал проблем с двигателя, кутията,
предницата, климатикът не е работил. В рамките на очната ставка заявява, че няма брат,
купил е колата ударена и после я е ударил. Като казал „брат ми", е имал предвид братовчед
си, който е ожулил автомобила. Не разбирал от кутии, но скоростната кутия на този
автомобил имала нужда от обслужване- не сменяла скоростите навреме и автомобилът е
придърпвал.
Свидетелят Ч. категорично отхвърля тези твърдения, като заявява, че такива
неизправности не са били налице-нито придърпване, нито проблеми с двигателя, нито с
климатика, като непосредствено след закупуването МПС е пътувало от гр.Шумен до
гр.Ямбол, а 2-3 дни след това до Обзор, където страните са дошли при свидетеля.
Скоростната кутия не е била развалена, в противен случай автомобилът не би могъл да се
движи. Не е бил надран.
За това, че е извършен ремонт на автомобила ремонт, свидетелства Св.М., а според св.Ч.
в него е вложена сума около 1500 лв. от кредита. Св.М. заявява, че не знае откъде са взети
средствата, а е чувала коментари в селото и сведения от Ж.. В рамките на очната ставка със
св. Р. - продавач на процесния автомобил- св. Ч. заявява, че първоначалният ремонт
представлява смяна на масла, филтри, ремъци и ролки-консумативи.
От заключението по авто-техническата експертиза, изготвено от вещо лице-автоексперт
се установява, че справедливата пазарната стойност на автомобила към 13.12.2018 г. е 7218
лв.
4
Вещото лице е присъствал на разпита на свидетеля Р. и намира показанията му за
нелогични, тъй като ако състоянието на автомобила е било толкова лошо, каквото го описва
този свидетел, автомобилът не би бил регистриран в КАТ след продажбата. Към онзи
момент цената на подобни „Мерцедеси" на пазара е била 8000-8500 лв., като при договаряне
може да бъде намалена с 1000-1500 лв., но в практиката няма случаи да спадне с 4300 лв. за
една седмица. Посочената от св. Р. разлика е необоснована. Според вещото лице, разликата
между застрахователната стойност за продажба и действителната пазарна стойност на
автомобилите до неотдавна е била огромна, а е намалена в практиката едва преди около 8
месеца. Вещото лице заявява, че ако ответникът му е предоставил автомобила за оглед,
което той не е направил, въпреки настояването на експерта за това при извършване на
експертизата, е можело да се установи дали има пребоядисване заради одрасквания.
Относно твърденията на ответника, че цената на автомобила е заплатена от него със
средства, дадени му в заем от работодателя му също са събрани гласни доказателства в
лицето на свидетеля Д.Д., при когото е работил М.. Свидетелят заявява, че през октомври-
ноември 2018 г. е дал по искане на служителя си 5000 лв. в заем. Не е бил уведомен, че са за
купуване на автомобил. Според свидетеля, М. сменя автомобили.
От представените от страните писмени доказателства – трудови договори и
удостоверения, се установява, че от 09.03.2017 г. ответникът работи в „Би Пи Бул
петролиум" ЕООД-гр.Ямбол на длъжност „обслужващ бензиностанция и газстанция" срещу
основно възнаграждение от 480 лв., увеличено на 560 лв., а ищцата е била служител на
„Теленор България" ЕАД от 05.06.2018 г. до 01.06.2020 г. и е получавала брутно трудово
възнаграждение в различен месечен размер, но над минималната работна заплата за
страната, в някои месеци - над двукратния й размер.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, според която разпоредба,
който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Твърденията на
ищцата са за връщане на процесната сума от ответника, тъй като същата му е била дадена
като вложение с цел сключване на брак и създаване на семейство, което не се
осъществило.както и районният съд е цитирал в решение № 532/24.06.2009 г. по гр.д. №
5
1812/2008 г. I г.о. ВКС, е прието, че дарението на паричната сума е при отпаднало
основание, когато е дадена от ищцовата страна за покупко-продажба с купувач ответника
заради поддържаната от тях интимна връзка и евентуалното намерение да сключат
граждански брак. Когато тази цел не се е осъществила и страните са се разделили, то
подбудите, мотива, а и основанието да се изплати цената с дарствено намерение е отпаднало
след сключване на сделката. Съдът е приел в това решение, че неплащайки цената на вещта,
купена на негово име, ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, който е
платил продажната цена, поради което се дължи връщане на даденото.
В настоящия случай, който е идентичен с цитирания по решение на ВКС са установени
всички предпоставки за уважаване на претенцията за връщане на сумите 7000 лв., дадени на
ответника за покупка на автомобил и 2800 лв., дадени на същия за погасяване на
задължението му към банка. Установено е, че страните са живели съвместно на семейни
начала, както и че ответникът е предложил на ищцата да сключат брак. Твърдението на
ответника, че действията му – подаряване на пръстен и букет са били изтълкувани погрешно
от ищцата като предложение за брак са несъстоятелни. Освен, че тези действия е
всеизвестно, че означават предложение за брак, оспорването на ответника се опровергава и
от събраните по делото гласни доказателства - свидетелката М. е видяла снимка на ищцата в
социалните мрежи на златния годежен пръстен, а свидетеля Ч. също знае за предложението
за брак.
Установено е също така, че преди раздялата ищцата е изтеглила кредит в размер 20 000
лв., от който е предоставила на ответника сумата 2800 лв. за погасяване на негово
задължение по кредитна карта и захранване на сметка - представени вносни бележки от
12.12.2018 г. – два дни след усвояване на кредита. При направеното признание от Е., че Ч.
му е дала около 2000 лв. за негово задължение към банка и посочените писмени
доказателства, въззивният съд приема за доказан претенцията в тази част.
Относно предоставената сума 7000 лв. за закупуване на автомобил, въззивният съд
счита за доказан иска и в тази част като споделя изцяло изводите на районния съд за
неоснователност на възраженията на Е.. Твърдения на ответника относно цената на
автомобила са противоречиви – в отговора цената от 7000 лв. не е оспорена, а е твърдяно, че
средствата са взети от заем от работодателя му и от родителите му; впоследствие в с.з.
тезата за помощ от родителите е изоставена, а след указанията на съда, че гласните
доказателства са недопустими за установяване на сделки над 5000 лв., е заявено, че дадените
в заем средства са именно 5000 лв. и последното твърдение е, че е платена цена от 550 лв.,
колкото е записано в договора. Независимо от промяната в защитната теза на ответника,
същият не е представил доказателства, годни да установят, което и да е от неговите
твърдения. Свидетелят Д. - работодател на ответника потвърждава, че му е дал в заем 5000
лв., но месец-два преди покупката и не знае дали сумата е била за купуване на автомобил, а
така или иначе не е ясно какъв е източника за другите 2000 лв. Както и
първоинстанционният съд е приел показанията на свидетеля-продавач на автомобила С.Р. са
6
абсолютно житейски нелогични, вътрешнопротиворечиви и са опровергани от заключението
по авто-техническата експертиза по делото и от останалите събрани по делото
доказателства. Свидетелят Р. е заявил, че се занимава с коли, продал е по-нов Мерцедес за
10 000 лв., а този на Е. за 550 лв. като първоначално самия той го е купил за себе си за 4500-
5000 лв. Свалянето от Р. на цената до 550 лв. поради това, че го е блъснал и го е повредил е
несъстоятелно, тъй като и според вещото лице, ако е бил дотолкова повреден, за да струва
550 лв., то в такова състояние не би могло и да бъде надлежно регистриран след продажбата
на ответника. В подкрепа на тези съждения съдът приема и неосигурената от ответника на
вещото лице възможност да направи оглед на автомобила, при който би се установило дали
е бил удрян и къде, ремонтиран ли е, боядисван ли е и изобщо отстранявани ли са каквито и
да било повреди по автомобила.
Въззивният съд приема мотивите на първоинстанционния съд и за това, че оспорването
на договора за продажба от ищцата в частта относно продажната цена на автомобила съдът
намира за доказано. Действително възраженията на ищцата относно платената цена на
договора за покупко-продажба на МПС представляват оспорване, но не по смисъла на
чл.193 от ГПК. Тези възражения имат характер на на твърдение за привидност на цената,
тъй като договорът не е официален свидетелстващ документ, а частен диспозитивен
документ- договор като нотариалното удостоверяване касае само подписите на продавача и
купувача. Както е прието в съдебната практика за установяването на такъв факт с правно
значение са допустими всички доказателствени средства, а в настоящия случай от събраните
доказателства се установява твърдяната относителна симулация, тъй като договорът не
удостоверява реално платената цена. Както и свидетеля-продавач Р. твърди – плащането на
цената по договора не е станало пред нотариуса, т.е. нотариусът не е удостоверил това
обстоятелство.
След като е достигнал до тези изводи, които както се посочи напълно се споделят от
въззивната инстанция, районният съд е постановил правилно и обосновано решение, което
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на въззивното производство, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата направените разноски в размер 600 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/19.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 2324/2020 г. по
описа на РС Ямбол в частта, в която М.К.Е. от с.Тенево, обл.Ямбол, ул."Стефан Караджа" №
61, ЕГН ********** е осъден да заплати на Ж. М. Ч. от гр.Елхово, ул."Вардар" № 46, ЕГН
********** сумата от 7000 лв.- дадена от нея за закупуване на лек автомобил „Мерцедес" и
сумата от 2800 лв.- дадена му за погасяване на кредитно задължение, като получени на
7
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумите от 16.09.2020 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М.К.Е. от с.Тенево, обл.Ямбол, ул."Стефан Караджа" № 61, ЕГН **********
да заплати на Ж. М. Ч. от гр.Елхово, ул."Вардар" № 46, ЕГН ********** направените пред
въззивния съд разноски в размер 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8