Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: По реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл.98а, ал. 1 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 38 и сл. от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. П.”-, гр. В.. Ищцовата страна – "Ф."-О., гр. В. Т. - излага в исковата си молба, че е собственик на недвижим имот в гр. В.Т., ул. "Б. ш." № , използван като работилница. Ползваната електрическа енергия в този обект се заплащала на ответника въз основа на договор. С писмо от 24.01.2013 година ищецът бил уведомен от ответното дружество, че дължи сумата от 25 869,48 лв. в резултат на извършена по реда на чл. 38, ал. 3,т.1 от ДПЕЕЕМ корекция на сметката за ползвано електричество. Самата корекция се отнасяла за времето от 17.10.2012 година до 04.12.2012 година. С доводи да не дължи - при проверката на средството на търговско измерване на ползваната енергия не е присъствал представител на дружеството-ищец, не бил спазен предвидения в чл. 61 от Общите условия на електропреносното дружество ред, на потребителя не са представени данни за отклонения в работата на електромера, липсва виновно поведение на ищеца, потребителят няма задължение да следи за техническата изправност на измервателния уред - по реда на настоящото производство претендира съдебÝо признаване, че няма задължение към ответника за сума от 25 869,48 лв. и присъждане на разноските по делото. Ответната страна – „Е. П.”-, гр. В. – оспорва исковете с възражения проверката на средствата за търговско измерване да е регламентирана като право на електроразпределителното предприятие по чл. 34, ал. 3 от Общите му условия. Въз основа на проверката е установено монтиране на платка, манипулираща отчитането на електромера. Това давало право на корекция на сметката за доставено електричество. Последната е извършена по надлежно оповестени общи условия и на база десетчасово потребление. Представител на ищцовото дружество е отказал да присъства на проверката, заради което и констативният протокол бил подписан от друго лице. Позовава се на регламентираното в чл. 45 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия на ДКЕВР, даващо право на атакуваната корекция. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че са в договорни отношения по доставка на електричество в описания по-горе обект на ищеца. Няма спор, вижда се от констативния протокол с дата 04.12.2012 година, че е извършена проверка на електромера за обекта на ищеца, че е снет и предаден за експертиза. Както от отбелязванията по протокола, така и от показанията на свидетеля Д. Ч., разпитан в съдебното заседание на 10.12.2013 година, е видно, че представител на ищцовото дружество не е присъствал. Протоколът е подписан от Росен Иванов Бонабаков, означен като работник, а свидетелят говори за човек "... упълномощен по телефона ... и представил се за брат на управителя на ищцовото дружество ...". Няма спор, видно е и от останалите документи по делото, че ответникът е коригирал сметката на ищеца за времето от 17.10.2012 година до 04.12.2012 година с исковата сума. Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявения иск. Законът за енергетиката и издадените въз основа на негоПравила за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 67 от 2.08.2004 г., изм., бр. 38 от 11.05.2007 г. отм./вменяват в тежест на преносното, съответно разпределителното предприятие да извършат първоначална проверка на средствата за търговско измерване откъм изправност и съответствие с изискванията на Закона за измерванията и подзаконовите му актове още при инсталирането им и данните от тази проверка да съхраняват на разположение на потребителите - чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 58 и 60 от Правилата. Доказателства за спазването на тези изисквания по делото липсват. Според закона, те са базата, на която се извършват последващи проверки и подмяна на измервателните уреди - чл. 64 от Правилата. Така регламентираните в Общите условия на дружеството възможности за едностранни корекции на сметките на потребителите се явяват функция на спазването на тези основни задължения. Самата проверка на електромера за процесния обект е в пряко противоречие с императива за участие на потребителя, в казуса чрез негов законен представител. Налага се изводът, че както базовите предпоставки по чл. 58 и сл. от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия не са спазени, така и че е нарушена процедурата по самата проверка. Това осуетява правото на ответника едностранно да коригира сумите за доставена електроенергия, прави неприложими възможностите по чл. 38, ал. 3,т.1 от ДПЕЕЕМ и онагледява основателността на предявения иск. Щом фактическият състав на правото на корекция не е доказано, безцелно за казуса е да се изследват останалите предпоставки на отричаното с иска право: дали и каква неизправност има по електромера, влияе ли тя върху отчитането и налице ли са предпоставките по общите условия за коригиране на сметката. Доводите на ответното дружество са неоснователни. Позитивната регламентация на правото на проверка по чл. 34, ал. 4 от Общите условия не е доказатеÙство за неизправности по средството за търговско измерване. Щом липсва първоначална проверка, противопоставима на ищеца, за изправността на електромера, произволен би бил изводът за манипулирането му с цел неточно отчитане. Текстовете на ЗЕ и подзаковония акт впечатлително препращат към Общите условия на преносното предприятие само в текстовете, стоящи след императивите по чл. 58 и 60 от Правилата. Тази систематика на уредбата ясно подчертава, че общите условия ще намерят приложение ако и доколкото са спазени законовите изисквания по първоначален и текущ контрол на преносната мрежа и на средствата за търговско отчитане на доставеното електричество. Съставянето на констативен протокол без представител на ищеца-потребител му е непротивопоставимо и има единствено доказателствената стойност на извънсъдебно писмено твърдение за неизправности по уреда за търговско измерване. Това твърдение подлежи на доказване на общо основание - чл. 154, ал. 1 от ГПК. В разрез със събраните доказателства - отбелязванията по констативния протокол и показанията на разпитания свидетел, е доводът представител на ищеца да е отказал да присъствува на проверката. Както бе изтъкнато и по-горе, правото на корекция произтича не от проверката, а от нея и от предходен първоначален и текущ, противопоставим на потребителя, контрол върху средството за търговско измерване. Затова сами по себе си снемането на електромера, предаването му за експертиза и резултатите от нея са недостатъчни да породят право на едностранна корекция. Нормата на чл. 45 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисията за енергийно и водно регулиране /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./ е неприложима към казуса - не е била действуващо право за исковия период. Влязла е в сила през 2013 година и не й е придадено обратно действие. Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 2 537,76 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Признава за установено, по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, спрямо „Е. П.”-, гр. В., ЕИК: че "Ф."-О., гр. В. Т., ЕИК: не дължи сумата от 25 869,48 /двадесет и пет хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ лв. извършена по реда на чл. 38, ал. 3,т.1 от ДПЕЕЕМ корекция на сметката за ползвано електричество за времето от 17.10.2012 година до 04.12.2012 година, на основание чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 38 и сл. от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. П.”-, гр. В.. Осъжда „Е. П.”-, гр. В., ЕИК:, да заплати на "Ф."-О., гр. В. Т., ЕИК: сумата от 2 537,76 /две хиляди петстотин тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в четиринадесетдневен до страните срок от съобщението, че е изготвено и обявено. Съдия: |