Определение по дело №324/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 4632/29.07.2013 г. от „Т. 8. Е. насочена против решение № 5632/12.07.2013 г. по гр. дело № 2728/2012 г. по описа на Районен съд Б. в частта относно иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. второ вр. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка по договор от 05.09.2012 г. в размер на 1000 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по уважения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. второ вр. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт като постановен при нарушение на материалния закон. Въззивникът сочи, че районният съд неправилно е приел, че договорът от 05.09.2012 г. обвързва „Т. 8. Е.. Твърди, че договорът не е разписан от управителя на „Т. 8. Е. Т. М., което обстоятелство се потвърждава и от приетата по делото графологична експертиза. Въззивникът не е съгласен с мотивите на съда, че сключеният от лице без представителна власт от името на „Т. 8. Е. договор е потвърден по см. на чл. 42, ал. 2 ЗЗД чрез закупуване на стоките по фактура от 10.09.2012 г. в изпълнение на договора. Също така, въззивникът поддържа, че в хода на първоинстанционното производство не е признавал да е сключил писмения договор от 05.09.2012 г. /както е приел районният съд/, а е признал, че между него и ищеца съществуват търговски отношения, които обаче не са във връзка с процесния договор. В тази връзка твърди, че между него и ищеца не е уговорена претендираната компенсаторна неустойка, поради което неправилно е бил осъден да му я заплати. Сочи се в жалбата, че ангажираните от ищеца въззиваем доказателства са противоречиви. В декларация от 28.09.2012 г. е упоменато, че проверката в обекта на въззивника е извършена от Р.Ч. – законен представител на въззиваемото дружество “. Ю. Е., а от показанията на свид. А. Ч. е видно, че тя е извършила проверката.

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК насрещната страна по жалбата – “. Ю. Е., е депозирала отговор. В него се поддържа, че въззивникът е потвърдил сключването на договора чрез закупуване на стоките по фактурата.

Окръжен съд Б. след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.

Въззивната жалба еподадена своевременно от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено макар и по различни от възприетите в него мотиви.

Ответното дружество „Т. 8. Е. стопанисва търговски обект – кафене „Г.” в с. Б., общ. Р.. С писмен договор от 05.09.2012 г. ищцовото дружество “. Ю. Е. и ответното дружество са се споразумели ищцовото дружество да предостави на ответното дружество за временно ползване кафемашина и кафемелачка. Освен това ответното дружество се е задължило да закупува от ищцовото дружество кафе марка “.”, което да предлага в търговския обект и да приготвя посредством кафемашината и кафемелачката. Съгласно т. 8 от договора „Т. 8. Е. се е задължило да предлага в стопанисвания от него обект само продукти с марката „М.”. При нарушение на това договорно задължение ответното дружество се е задължило да заплати на ищцовото дружество неустойка за неизпълнение в размер на 1 000 лв. Договорът е със срок на действие 36 месеца, влиза в сила считано от сключването му и е подписан от управителите на двете дружества /за ищеца – Р.Ч., а за ответника – Т. М./, като под подписа на последния е изписано ръкописно името му. С приемо-предавателен протокол от 05.09.2012 г., подписан от управителите на двете дружества, кафемашината и кафемелачката са предадени на „Т. 8. Е.. На 10.09.2012 г. ответното дружество е закупило от ищцовото дружество четири пакета кафе всеки на стойност 28 лв., както и други стоки- безкофеиново кафе, шоколад, захар, сметана, общо на стойност 209, 50 лв. Издадена е фактура № 19/10.09.2012 г., в която не фигурира подписът на купувача ответник, но същият видно от отговора на исковата молба не спори, че е получил посочените във фактурата стоки, които са били използани в кафенето. На 28.09.2012 г. упълномощено с нарочно пълномощно от ищцовото дружество лице е извършило проверка в търговския обект на „Т. 8. Е.. По повод на на проверката е съставена декларация, подписана от управителя на ответното дружество. В нея е записано, че кафемелачката и кафемашината се изземват от ищеца, понеже ответното дружество продава в кафенето друга марка кафе, различна от “.”. На 01.10.2012 г. между „Т. 8. Е. и „Н. С. е.” Е. е сключен договор, съгласно който ответното дружество се задължава да закупува от „Н. С. е.” Е. кафе марка „Еспрессо” и да го предлага в търговския обект кафене „Г.”.

В отговора на исковата молба ответникът твърди, че не е подписал договора от 05.09.2012 г., приемо-предавателния протокол и декларацията от 28.09.2012 г. Ответникът не спори, че е получил и използвал стоките, описани във фактурата, но твърди, че те са закупени във връзка със съществуващите между дружествата търговски отношения, които обаче не са във връзка с процесния писмен договор, съдържащ неустоечната клауза. Съгласно изготвената по делото графологична експертиза подписите под договора от 05.09.2012 г., приемо-предавателния протокол и декларацията от 28.09.2012 г. не са изписани от Т. М.- управител на ответното дружество. Според експерта почеркът, с който са изписани имената на Т. М. в трите документа, не е изпълнен от него.

При тези фактически положения районният съд е приел, че договорът не подписан от законния представител на „Т. 8. Е., но „Т. 8. Е. е обвързано от договора, понеже не спори, че има търговски отношения с ищеца и закупуването на стоките по фактурата съставлява потвърждение на договора по см. на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Настоящият състав намира на първо място, че твърдението в отговора на исковата молба за наличие на търговски отношения с ищцовото дружество не е равнозначно на неоспорване на договора. В отговора ответникът е посочил, че съществуват търговски отношения между него и ищеца, но те нямат връзка с процесния договор. Следователно според настоящия състав между страните е спорно /а не безспорно/ сключването на процесния писмен договор. На второ място, страните са търговци и разпоредбата на чл. 42 ЗЗД не е приложима, а е приложим чл. 301 ТЗ.

В тази връзка следва да се отбележи, че графологичната експертиза е допусната във връзка с оспорването от страна на ответника по реда на чл. 193 ГПК на авторството на договора, приемо-предавателния прокотол и декларацията. Въпреки искането на ответника за откриване на производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на докумените такова не е било открито. Във въззивната жалба не е формулирано оплакване за допуснато процесуално нарушение в тази насока. Поради тази причина с оглед пределите на въззивната проверка съгласно ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав намира, че оспорените документи не са изключени от доказателствата по реда на чл. 194 ГПК въпреки че посредством експертизата е доказана тяхната неистинност. С оглед на това договорът, приемо-предавателният протокол и декларацията са доказателства по делото и въз основа на тях съдът може да формира изводи.

Според чл. 301 ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая писменият договор, съдържащ неусточената клауза, на която ищецът основава претенцията си, обвързва ответното дружество. То не спори, че е закупило, получило и използвало в стопанисвания от него обект стоките по фактурата от 10.09.2013 г. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид. М.. Не намира потвърждение в доказателствата по делото твърдението в отговора на исковата молба, че тези стоки не са закупени в изпълнение на процесния договор. От показанията на свид. Чимева, които съдът напълно кредитира, се установява, че фактурата е издадена /респ. стоките по нея са закупени/ именно във връзка с писмения договор от 05.09.2012 г. Свидетелят дава показания, че в изпълнение на процесния договор ответното дружество е закупило еднократно стоки, сред които и четири пакета кафе всеки по 28 лева. Именно това количество кафе на тази цена е записано и в издадената фактура. Следователно тази фактура е издадена във връзка с процесния писмен договор. Ответното дружество-търговец е получило и използвало стоките на 10.09.2012 г. и следователно е узнало за процесния договор на тази дата. Ответникът не доказа да се е противопоставил незабавно на договора. Поради това следва да се приеме, че е потвърдил сключения от лице без представителна власт договор. От показанията на свид. Ч. и свид. М. се установява, че осемнадесет дни по-късно /на 28.09.2012 г./ при извършената проверка законният представител на „Т. 8. Е. е върнал кафемашината и кафемелачката на ищеца. Това връщане на инвернтара обаче е осъществено осемнадесет дни след узнаването, поради което с оглед бързината на търговския оборот не може да се приеме, че съставлява незабавно противопоставяне на договора.

Наведените във въззивната жалба доводи за противоречия в показанията на свидетеля Ч. са неоснователни. Свидетелят А.Ч. е била упълномощена от майка си Р. Ч. в качеството й на управител на ищцовото дружество да извърши проверка в кафенето. А.Ч. е отишла на място и е съставила декларацията от 28.09.2012 г., като в нея записала, че проверката се извършва от Р. Ч. В случая неточното отразяване в декларацията на лицето, извършило проверката, е несъществено. Извършването на проверката и последвалото връщане на машините за кафе се потвърждава от показанията на свид. М.

С оглед на изложеното до тук страните са валидно обвързани от писмения договор от 05.09.2012 г. Предвид характера на уговорената компенсаторна неустойка за неизпълнение е необходимо да се изследва дали договорът не е развален. Съгласно уговореното в него страните не са дерогирали правилото на чл. 87, ал. 1, изр. последно ЗЗД. Според него двустранният писмен договор може да бъде развален от кредитора, който трябва да отправи до длъжника писмено предупреждение с подходящ срок за изпълнение. В случая въпреки изземването на машините такова писмено предупреждение до „Т. 8. Е. не е отправено. Дори договорът да е развален впоследствие, поради еквивалентността на престациите до определен момент от договорните отношения следва да се приеме, че развалянето няма обратно действие. Ответното дружество е използвало предоставените му машини и е получило продукти с марка „М.” по фактурата.

Според т. 8 от сключения между страните писмен договор при неизпълнение от страна на ответното дружество на задължението му да продава в кафенето само продукти “.” то дължи на “. Ю. Е. неустойка в размер на 1000 лв. Неустойката е уговорена именно във връзка с това задължение на „Т. 8. Е.. Ответното дружество не доказа да е изпълнило точно по договора. От показанията на свид. Ч. се установява, че на 28.09.2012 г. в търговския обект се е продавала друга марка кафе, което съставлява нарушение на договора. С оглед на изложеното ответникът дължи заплащане на претендираната неустойка.

По искане на ищеца е присъдена и законна лихва върху неустойката считано от датата на подаване на исковата молба /08.10.2012 г./. Неустойката е паричен дълг, поради което е възможно при неизпълнението му да се търси обезщетение размер на законната лихва от деня на забавата /така Решение № 73 от 29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683/2010 г., I т. о., ТК/. Правилно ответникът е осъден на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца разноските според уважената част от иска.

С оглед на изложеното до тук решението следва да се потвърди.

Въззиваемото дружество има право на разноски, но такива не са сторени. Решението не подлежи на касационно обжалване, понеже цената на иска е под 5 000 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5632/12.07.2013 г., постановено по гр. дело № 2728/2012 г. по описа на Районен съд Б., В ЧАСТТА, с която “Т.-8. Е. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Б., община Р., област Б., ул. “Н. П.” № , представлявано от Т. И. М., е осъдено да заплати на “. Ю. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Б., ул. “Ц. И. А.” №, представлявано от Управителя Р. К. Ч., сумата от 1 000 лева, представляваща неустойка по чл. 8 от договор от 05.09.2012 г. за неизпълнението от страна на ответника на задължението му в стопанисвания от него търговски обект да продава продукти само с марка “Моlinari” /М./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,

както и В ЧАСТТА, с която “Т.-8. Е. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Б., община Р., област Б., ул. “Н. П.” № , представлявано от Т. И. М., е осъденода заплати на “. Ю. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Б., ул. “Ц. И. А.” № представлявано от Управителя Р. К. Ч., сумата от 40,95 лева, представляваща сторени от ищеца в производството разноски съобразно уважената част от исковете.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: