Р Е Ш Е Н И Е
№……/……. 10.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН П.
при
секретар М. Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
Томова
въззивно
търговско дело № 1140 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №38146/29.05.2019г. по описа на ВРС, на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Е.Р., срещу решение №1896/07.05.2019г.
на Варненски районен съд, 25-ти състав, постановено по гр.д. №17265/2018г. по
описа на ВРС.
С обжалваното решение е уважен
предявеният срещу дружеството установителен иск на М.А.А., ЕГН **********, с
адрес в гр. Варна, като е прието за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи заплащането на сумата 6 225,71 лева, начислена по фактура
№**********/17.08.2018г. за периода 30.11.2017г. до 17.08.2018г. за обект с
абонатен №1181838 в гр. Варна, к.к. Вилна зона, м-ст „Ален мак”, м-ст
„Банала
чешма” №453,
и ответното дружество е осъдено да репарира на ищцата сторените разноски по
делото в общ размер на 801 лева.
По допустимостта на въззивното
производство и предварителните въпроси по чл.267 от ГПК съдът се е произнесъл с
определение №2215 от 12.06.2019г.
В проведеното от въззивния съд открито
съдебно заседание, в което е даден ход по същество, страните не са взели
участие. В подадена преди заседанието молба, въззивникът „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Р. заявява, че
поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване. Прилага и списък по чл.
80 ГПК за претендираните разноски.
За
да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е
образувано по предявен отрицателен установителен иск, с които се търси съдебно
установяване на недължимостта на вземане на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
гр. Варна от М.А.А., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, за цената на доставени
в периода 30.11.2017 г. -
17.08.2018г. вода и ВиК услуги в общ размер
на 6 225,71 лева.
Предявен първоначално е бил и
отрицателен установителен иск за отричане дължимостта на вземане за лихви за
забава за периода 02.10.2006г. - 17.08.2018г. в размер на 769,44 лева,
производството по който е прекратено с влязло в сила определение на
първоинстанционния съд.
Съобразявайки вида на предявения иск -
отрицателен установителен иск, и правилата на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което е
възникнало правото му да иска плащане от потребителя, както и неговия размер.
Така в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между страните, по силата на която е доставил посоченото в
справката за облога количество вода (2988 м3), което количество
съответства на потребеното от потребителя и е било отчетено и начислено
съобразно правилата, предвидени в Общите условия.
Между страните не се спори, че ищцата М.А.
е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. Вилна зона, м-ст
„Ален мак”, м-ст „Банала чешма” №453, който е присъединен към водопреносната
мрежа. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ) е предвидено, че В и К операторите предоставят В и К услуги на
потребителите при публично известни общи условия на договорите за предоставяне
на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР, поради което приложение в отношенията между
страните следва да намерят Общите условия (ОУ) на „Водоснабдяване и канализация
– Варна” ООД, гр. Варна, в сила към датата на извършване на отчитането.
Настоящият състав намира, че по делото
е останало недоказано твърдението, че претендираното количество от 2988 м3
вода е било доставено и реално потребено от абоната – ответник в периода
30.11.2017г. - 16.08.2018г. Съдът счита за неоснователен довода на въззивника,
че след като при извършения от инкасатора на 16.08.2018г. отчет в карнета срещу
отчетеното показание 3202
има положен подпис на лице, осигурило достъп в имота, то е очевидно, че
разпоредбите на чл.23, ал.4 от ОУ
са
спазени и е налице съгласие на потребителя с цялостното отчетено
на тази дата показание на водомера. От приложения по делото протокол за
демонтаж от 29.08.2018г., съставен в присъствието на потребителя М. А., се
установява, че водомерът е монтиран в шахта, която не е заключена (без
катинар). Обосновано с оглед на това може да се приеме, че достъпът до него не
е затруднен и за инкасатора липсват обективни пречки да достигне до него и да
извърши отчитането. Следователно, при неизпълнена доказателствена тежест от
ответното дружество да установи всички относими към извършения отчет обстоятелства
(в т.ч. начина на осигуряване на достъпа до водомера, лицето, което е положило
подпис в карнета) не би могло обосновано да се приеме, че са спазени
изискванията на Общите условия (чл. 23, ал.4), съответно,
че потребителят е възприел и потвърдил отчетеното количество чрез положен в
карнета подпис (лично или от негов представител). Следва да се има предвид и
факта, че1 видно от самия карнет, през м. август 2018 година са извършени два
отчета – на 16.08.2018г. и на 29.08.2018г., като при втория отчет липсва подпис
на потребител. При втория отчет на 29.08.2018г. са отчетени допълнително 138 м3
(само за 13 дни) като липсват каквито и да било твърдения за причините
(основанията), поради които тези количества би могло и следва да се приемат за
възможни за потребяване (напр. с оглед предназначението и начина на ползване на
имота, евентуално наличието на течове, други подобни). Не е установено по
делото и спазване на разпоредбите на НАРЕДБА
№4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (чл.35) и
Общите условия (чл.23) за извършването на периодичен отчет на водомера. Видно
от представения по делото карнет, предходното отчитане е от 30.11.2017г., т.е.
до процесното отчитане от 16.08.2018г. е изминал период над осем месеца, надхвърлящ установения в чл.23, ал.1, т.2 от ОУ
тримесечен период. От друга страна по делото не е установено, че реално
потребената вода е отчетена с приложението на изравнителния метод спрямо
средномесечната консумация, при приложение на разпоредбите на чл.35, ал.2 от
Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.23, ал.3, във вр. с чл.24, ал.3 от Общите
условия на В и К оператора.
Извън карнета и справката за облога,
други доказателства, които да удостоверяват реално доставеното количество ВиК
услуги за процесния период не са представени, поради което въззивният съд не
може да приеме, че ищцовото дружество е доказало при условията на пълно и
главно доказване този факт. Не може с оглед на това да се приеме, че за потребителя
съществува задължение за плащане на цена за вписаното в карнета при отчет на
16.08.2018г., съответно в справката за облога и плащанията на частен абонат
количество от 2988 м3 потребена вода, поради което и предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК се преценява
като основателен.
Поради съвпадане на правните изводи на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение на Варненския районен съд, с което
предявения иск е уважен, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора и с оглед
направеното в отговора на въззивната жалба искане и нормата на чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът „Водоснабдяване и канализация” ООД следва да бъде осъден да
възстанови на ищеца – насрещна страна М. А. сторените от него разноски за
въззивното производство. Същите са в размер на 534 лева – платено адвокатско
възнаграждение и се присъждат изцяло.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1896/07.05.2019г. на Варненски районен съд, 25-ти състав, постановено по гр.д.
№17265/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Прилеп” №33, да заплати на М.А.А.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес ***,
сумата 534 лева (петстотин тридесет и четири
лева), представляваща сторени разноски за въззивното производство, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.