№ 32
гр. Габрово, 20.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Попов
като разгледа докладваното от Пламен Попов Частно наказателно дело №
20224200200233 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Постъпила е жалба от Г. Д. С. от гр. Габрово, чрез пълномощника адв. Р.
Б. от АК Габрово, против постановление на ОП Габрово от 04.10.2022 г. за
прекратяване на наказателното производство по Следствено дело № 20/2017
г. по описа на ОСлО при ОП Габрово, водено за престъпление по чл. 123, ал. 1
от НК.
В жалбата се твърди, че не са налице данни за прекратяване на
наказателното производство, като атакуваното постановление противоречало
на закона и събрания по делото доказателствен материал. Прокурорът си
позволил едностранно да тълкува част от доказателствения материал, като
извел грешни правни изводи по повод повторната строително-техническа
експертиза. Същият неправилно решил да кредитира последната комплексна
експертиза, която била назначена по инициатива на Апелативна прокуратура
Велико Търново. Следвало да се отбележи, че на предявяване на материалите
по делото от 21.07.2022 г. били направени доказателствени искания, които
наблюдаващият прокурор отказал. Същите били по повод събиране на
доказателства в унисон с разпоредбата на чл. 13, чл. 14, чл. 102 и чл. 107 от
НПК. Поискано било задаване на допълнителни въпроси към последната
комплекса експертиза. В постановлението на наблюдаващия прокурор се
съдържало противоречие досежно било ли е задължително или не
пострадалия да минава през обособената пътека. На стр. 4 от
Постановлението на наблюдаващия прокурор било посочено в последното
изречение на същата - "Препоръчали му да не ползва заледената и
необезопасена пътека, извеждаща до ул. "**********", тъй ката нарушава
границите на строителния обект.". Впоследствие наблюдаващият прокурор
дори стигнал до там да изведе изводите си, че злополуката с починалия не се е
1
случила в границите на строителния обект. Имало явно противоречие в
тълкуваната и възприета от наблюдаващия прокурор фактическа обстановка.
Такова противоречие се наблюдавало и в обстоятелството, че наблюдаващият
прокурор извел извод, че строителният обект бил обезпечен по такъв начин,
че не се допускало преминаването на външни лица - стр. 8 от
постановлението: "В работно време свид. В. лично следял границите на
обекта да не бъдат нарушавани от минаващи граждани с цел тяхната
безопасност. Свидетелите Й.Г и Ст. Г. - служители на охранителната фирма
"Айс Секюрити" ЕООД - Габрово, осъществявали нощната охрана на
обекта.". В същото време, именно изложеното в предходния абзац ясно
показвало, че не се е стигнало до такава обезпеченост. Фактът, че въпросната
пътека е продължила да се използва и след инцидента сам показвал, че през
строителния обект се преминавало необезпокоявано. В тази насока били и
съжденията на наблюдаващия прокурор на стр. 11 - "След злополуката не
настъпила промяна в поведението на близките му, които продължили да
ползват същата опасна пътека и по тази причина тя била временно
обезопасена.". Необяснимо оставало обстоятелството, по какви причини
представители на ОП - Габрово неколкократно прекратявали настоящото
производство, като можело само да се гадае дали има някакви форми на
пристрастия или не в тази насока. Възложител на процесния проект била
Община Габрово. При обсъждането на доказателствата и най-вече с оглед
безопасността на обекта, наблюдаващият прокурор кредитирал изцяло
показанията на всички общински служители и тези, които имали пряко
отношение във връзка с изпълнението на обекта. Той, по никакъв начин не
подлагал на съмнение дали част от тези служители нямат интерес да
свидетелстват в дадена насока, която да оневини поведението на лица, имащи
отношение във връзка с възлагането, изпълнението на проекта или неговия
надзор. Наблюдаващият прокурор следвало да разбере, че заинтересованост
от страна на възложител, изпълнител и на надзор по повод търсена
отговорност всякога имало, тъй като се засягали техни законни интерес. Това
обстоятелство не било обсъдено в атакуваното постановление.
Наблюдаващият прокурор възприел едностранен тезис, който не се
подкрепял от доказателствата по делото и законовите задължения при
извършването на СМР, като в същото време, без да назначава изцяло нова
експертиза, прокурорът оборвал съдържанието на изготвената повторна
такава. Налице било явно противоречие от страна на наблюдаващия прокурор
във връзка с твърденията налице ли е изкоп или не при скарпирането на
терена. На стр. 4 от атакуваното постановление, наблюдаващият прокурор
достигнал до изводът, че скарпът бил почистен и оформен и предстояло
изпълнението на подпорна стена. Само по себе си това означавало, че в
строителните граници на имота попадал, както скарпа, така и
нерегламентираната пътека, която така или иначе в постановлението си за
прекратяване наблюдаващият прокурор отбелязал, че същата ще бъде
премахната. След като следвало да бъде премахната тази нерегламентирана
2
пътека, за да се обособи подпорна стена, следвало да се зададе логичния
въпрос - не попада ли в строителната линия и процесната пътека. Тук
следвало да се отговори и на още един въпрос - независимо дали е налице
пътека, път, детска площадка, парк, след като попада в урбанизирана
територия, не следва ли да бъде ограден плътно строителния обект?
Наблюдаващият прокурор обособил мястото, където се е намирала пътеката,
като гориста местност, но това не изключвало факта, че се касае за
урбанизирана територия и в този смисъл били налице специалните
строителни правила. Следвало да се отбележи, че наблюдаващият прокурор
не се опитал да коментира пряката заинтересованост на част от разпитаните
свидетели, които безспорно са били обвързани с изграждания обект.
Наблюдаващият прокурор изключил заключението на повторната и
допълнителната съдебно-строителна експертиза за сметка показанията на
заинтересовани свидетели, обвързани с фирмите, осъществяващи
строителство, надзор и охрана и Община Габрово. Този едностранен подход
будел съмнение в безпристрастността на наблюдаващия прокурор. За разлика
от тези свидетели, вещото лице не се явявало заинтересовано такова. През
цялото време се говорело за "нерегламентирана пътека", с което се превел
опит да се засили виновното поведение на починалия и излагане на извод, че
настъпилата смърт е единствено и само вследствие с неговото поведение.
Следвало да се отговори на следния въпрос – По какъв начин е била
преградена възможността на пострадалото лице да премине през строителния
обект, за да подходи към така наречената „нерегламентирана пътека“, която
следвало да бъде премахната, т.е. съществувала е в строителната линия на
обекта? Дори да не се касаело за пътека, а за обикновен терен, на който могат
да играят например деца и в непосредствена близост до тях да е процесната
строителна площадка, следвало ли е същата да бъде преградена? Именно
задължението на строителя било да обезопаси линейния строителен обект с
плътни строителни платна по неговото протежение, за да се изпълнят
законовите изисквания. В действителност, изводите на наблюдаващия
прокурор не били по-различни от тези, изложени в предходното
постановление за прекратяване, което било отменено с Определение от
16.12.2022 г. по ЧНД № 154/2020 г. по описа на ГОС. Изложените аргументи
за ненарушаване на задължителните законови норми били предмет на
изследване и в предходното постановление за прекратяване, с което ГОС
правилно не се съгласил. Никъде наблюдаващият прокурор не коментирал
посочената от ГОС разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗУТ - "Строителят на
улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен преди
започване на строителството да вземе необходимите мерки за осигуряване на
безопасността, като направи ограждения u прелези, постави предупредителни
знаци, указания за отбиване на движението и други." Съгласно чл. 30, ал. 2 от
Наредба №2/2004 г. "Строителните площадки в урбанизираните територии,
по пътища или на територията на действащи предприятия, включително
изкопите за изпълнение или ремонт на подземни мрежи и съоръжения се
3
ограждат с временни плътни огради, съгласно изискванията на съответната
общинска администрация и се сигнализират със съответните знаци и табели, а
при необходимост – и със светлинни сигнали". Изискването за монтиране на
ограждащи и предпазни съоръжения явно не било спазено и това било
обстоятелство, което не можело да бъде пренебрегвано от наблюдаващия
прокурор. Това вътрешно убеждение на наблюдаващия прокурор било явно
неправилно и очевидно същият, когато установи неспазване на законово
вменени задължения на строителя, респективно надзора и охраната, следвало
да реализира конституционно вменените му задължения да търси отговорност
от виновните лица. Въпросът, дали е имало съпричиняване бил друг.
Правилно ГОС "подсказал" на наблюдаващия прокурор, че аргументът, че
"нерегламентираната пътека" не съществувала по градоустройствения план на
гр. Габрово и не била предвидена да влезе в изграждания проект не
освобождавала от задължение строителят да обезопаси строителната
площадка по начина, указан в нормативната база. Това не означавало, че не
трябва да се подсигури шкарпирания терен и да се освети съшия. Не
означавало, че не е трябвало да има осигурена жива охрана във въпросния
участък. По делото по безспорен начин се доказало, че охраната единствено
следяла за това, да няма посегателства над строителната техника, но не и за
навлизане в обекта, в който смисъл били и свидетелските показания на
охранителите. В заключение, можело да се посочи, че наблюдаващият
прокурор пресъздал със същите изводи предходното си заключително
становище, което било в противовес с изложеното от Окръжен съд Габрово и
най-вече на законовите изисквания. Друг бил въпросът, ако се желае да не се
привличат конкретни лица към наказателна отговорност. Когато се
извършвали СМР на места, където ходят граждани, където играят деца,
всякога следвало да се съблюдава спазват ли се законовите норми. В
противен случай имало произвол, който можело да доведе до повече смъртни
случаи, като този с г-н Хр.. Следвало да се посочи, че изготвената
впоследствие комплексна съдебномедицинска и физическа експертиза била
абсолютно необоснована и почиваща на предположения, за което имало
иницииране на събирането на доказателства (протокол за предявяване на ДП
от 21.07.2022 г.), но същите били отказани. От снимковия материал безспорно
се установявало, че са посочени две напълно различни места, като най-малко
трябвало да има предявяване на фотоалбумите на Г. С., което не било
сторено. Наблюдаващият прокурор се опитал да препише, че падането на
бащата на С. е станало от гористата местност, която според прокурора дори
не попадала в урбанизираната територия, за да съществува задължение за
ограждането на този терен, което не било вярно. Тези изводи на прокурора
стояли в противовес с отразеното от него на стр. 9: "...т.е. пострадалият е
навлязъл на територията на строителния обект, съзнавайки това.".
Наблюдаващият прокурор стигнал до там да извежда една категоричност, че
падането е станало от към гористата местност, където е бил шкарпиран
терена, и в която част липсвало обезопасително плътно ограждение.
4
Впоследствие бил поставен насип, т.е. било е компрометирано
местопроизшествието и нямало как с една такава последваща експертиза да
се даде заключение от къде е паднал пострадалия Хр.. Дали имало
вмешателство към момента на изготвянето на това заключение, нямало как да
се знае, но същото не било убедително от гледна точка на фактологията от
една страна и явното разминаване в посочените от Г. С. места (което можело
да бъде проследено и чрез фотоалбумите). Липсвал допълнителен разпит
именно в насока, преди поставянето на насипа, имало ли е локви и какво е
било отстоянието от шкарпирания терен, където са се намирали стълбите.
Това подсказвало, че не е извършено пълно, всестранно и обективно
разследване. Ако се погледнело логично на нещата, трябвало да се зададе
въпроса, след като част от заинтересованите лица не са имали задължение да
обезопасят процесната пътека, каква е причината впоследствие да извършат
дейности именно в тази насока - по насипване и поставяне на парапет и дали
това означава, че същите са наясно, че се преминава през процесния
строителен обект и не се предприемат необходимите действия? Следвал
въпрос - ако имало поставени плътни прегради, които физически да
ограничават достъпа до въпросната пътека, щеше ли да има възможност
същата да се използва? Правото на свободно предвижване можело да бъде
ограничавано само въз основа на изрично посочени случаи, като за целта
било задължително техническото обезопасяване в тази насока, което не било
сторено, и което следвало наблюдаващият прокурор да изследва и да
предприеме необходимите действия в тази насока. Наблюдаващият прокурор
никъде не коментирал въпроса за т. нар. съпричиняване. Допринасянето за
настъпването на престъпния резултат не изключвало виновното поведение на
лицата, които по нормативна уредба били задължени да ограничат
физическото преминаване през строителната площадка, както и
упражняването на надзор по отношение на същата. След като било налице
многократно преминаване през строителната площадка, след като е настъпила
смъртта, след като охраната на обекта сама заявила, че не е охранявала целия
обект, а само около фургона, където била оставена строителната техника, но
не и останалата част от съшия (включително и местопроизшествието), не
можело да се говори за физическо ограничаване на достъпа. Не били
изпълнени предписаните в закона мерки за ограждане и надзор по ЗУТ и
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
и Приложенията към нея. Правело впечатление, че липсвала каквато и да
било критичност от страна на наблюдаващия прокурор относно задълженията
на лицата, които имали пряко отношение във връзка със СМР. Трябвало да се
даде отговор на един единствен въпрос: Ако е имало поставени плътни
заграждения, които да ограничават реалния достъп до местопроизшествието,
ако имало поставени осветителни тела в този район, ако имало физическа
постоянна охрана точно в този проблемен участък, щял ли да настъпи
инцидента? Следвало да се отговори, щял ли е починалият приживе да се
5
опитва да прескача или да разкъсва или разчупва преградите, за да преминава
през стария път, по който е свикнал да преминава дълги години и по времето,
на което преминаване, не се стигнало до инцидент? На тези въпроси
наблюдаващият прокурор не дал отговор. Тогава можело да се разсъждава,
дали пострадалият е бил единствено виновен. При условие, че имало редица
нередности именно в прцесния участък, явяващ се и местопроизшествие,
нямало как да се приеме, че смъртта се дължи само и единствено на
поведението на починалия. Безспорно имало нарушаване на предвидените в
закона правила. Безспорно била установена и липса на доразследване в тази
насока с оглед гореизложеното. От СМЕ се установило, че счупването на
шийните прешлени и контузията на шийния сегмент на гръбначния мозък се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
Установени били нарушенията на техническите ръководители и
осъществяващите надзор. Установено било, че физическа охрана на целия
обект не е подсигурена, видно от разпита на свид. М.Г. и собственика и
управителя на охранителната фирма и другия охранител. Имало
неизпълнение на законово вменени задължения, като поставяне на строителни
платна. Прокурорът дал вяра на показанията на повечето разпитани лица, но
се опитвал да обори изготвената повторна съдебно-строителна и
допълнителна експертизи. Свидетелите били служители на Община Габрово,
която е възложител на обществената поръчка, или на изпълнителя или на
осъществяващия надзора. Логично било тези лица да не свидетелстват за
нещо, което е в техен ущърб или от действията им да проличи виновно
неизпълнение на вменени им законови задължения. Били пренебрегнати
показанията на свидетелите, цитирани от адвокат Б. при две от
предявяванията на разследването, които можело да се каже, че имат най-
голям интерес да дават най-правдиви показания, с оглед на факта, че нито
имат нещо общо с изпълнението на проекта, нито са членове на семейството
на Хр.. Нямало отговор на въпроса поставен при предявяването - защо
впоследствие е поставен парапет. Подробните възражения, направени по
време на предявяването, не били отчетени от наблюдаващия прокурор.
Същите се явявали възражения по същество, по които нямало произнасяне.
Претендира се съдът да отмени като неправилно и незаконосъобразно
постановлението за прекратяване от 04.10.2022 г. по Следствено дело №
20/2017 г. по описа на ОСлО при ОП - Габрово (пр.пр. № 587/2017 г. по описа
на ОП - Габрово) и делото да се върнете с изрични указания да се
предприемат необходимите действия по разследване.
Към жалбата е приложено постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Не се сочат доказателства.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от законен
наследник /дъщеря/ на пострадалия Д. ст. Хр., и в срока по чл. 243, ал. 3 от
6
НПК. Разгледана по същество е основателна.
Настоящото произнасяне на Окръжен съд - Габрово е четвърто по ред
относно постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство по воденото следствено дело.
С Определение № 216/31.07.2019 г. по ЧНД № 67/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Габрово е било отменено постановление на ОП – Габрово от
10.05.2019 г., с което е било прекратено наказателното производство по
Следствено дело № 20/2017 г. по описа на ОСлО в ОП – Габрово. В
отменителното определение са изведени констатации, че при анализа на
доказателствата не е възможно да се установи по безспорен начин дали при
стартирането на обекта същият е бил ограден с бализи, а ако е имало такива –
кога са премахнати, по чие разпореждане и кой е следвало да вземе мерки за
обезопасяване на строителния обект след работно време; не е установено кой
е разпоредил изкопни работи на 22.02.2017 г. и кой е приел изпълнението на
същите, констатирал ли е, че нерегламентираната пътека е вече изключително
опасна за преминаване, поради дълбочината на оформилия се изкоп и факта,
че същата е заледена и какви мерки е предприел за преустановяване на
достъпа до нея; не е установено дали лицето, заемащо длъжност „Строителен
надзор” и вписано в заповедната книга под Заповед № 26 и 27 е посетило
процесния обект, какви констатации е направило и дало ли е предписания за
обезопасяване на обекта; не е извършена проверка дали на обекта е имало
жива охрана през нощта и ако такава е била назначена какви са били
задълженията на охранителите и кой е бил дежурен охранител на 22 срещу
23.02.2017 г.
С Определение № 157/25.06.2020 г. по ЧНД № 43/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Габрово е отменено Постановление на ОП – Габрово от
10.04.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по Следствено
дело № 20/2017 г. по описа на ОСлО в ОП – Габрово. С определението са
дадени указания да се извърши пълен фактически и правен анализ на
събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, което да
обуслови законосъобразни правни изводи за наличие или липса на извършено
престъпление по чл. 123 от НК или по друг престъпен състав, като се
съблюдават и нормативните правила, очертани в ЗУТ, Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
7
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и Наредба
№ 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, като при необходимост да се извършат допълнителни следствени
действия, включително чрез ползване на експертни знания, за да се осигури
обективно, всестранно и пълно разследване на действия или бездействия на
лицата, имащи съответна отговорност по изграждането на обекта, които биха
могли да бъдат в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
общественоопасен резултат.
С Определение № 2600054/16.12.2020 г. по ЧНД № 154/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Габрово е отменено Постановление на ОП – Габрово от
23.11.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по Следствено
дело № 20/2017 г. по описа на ОСлО в ОП – Габрово. С определението са
дадени указания да се извърши пълен фактически и правен анализ на
събраните доказателства в тяхната съвкупност, взаимовръзка и съгласно
изложените по-горе съображения и дадени указания, което да обуслови
законосъобразни правни изводи за наличие или липса на извършено
престъпление по чл. 123 от НК или по друг престъпен състав, като се
съблюдават и нормативните правила, очертани в ЗУТ, Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и други
нормативни документи, уреждащи правила за безопасност и здраве при
извършване на СМР. При необходимост, да се извършат допълнителни
следствени действия, включително чрез ползване на експертни знания, за да
се осигури обективно, всестранно и пълно разследване на действия или
бездействия, които биха могли да бъдат в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилия общественоопасен резултат, на лицата, имащи отношение към
координиране на мерките по безопасност и здраве за етапите на започване и
изпълнение на строежа, на лицето/лицата, упражняващи строителен надзор и
на техническия ръководител. С Определение № 47/04.02.2021 г. по ВЧНД №
21/2021 г. по описа на ВТАС е потвърдено Определение №
2600054/16.12.2020 г. по ЧНД № 154/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Габрово.
Съдът извърши проверка на обжалвания прокурорски акт, запозна се със
събраните на досъдебното производство доказателства и взе предвид
8
оплакванията, изтъкнати в жалбата, като намира, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е необосновано и
незаконосъобразно по следните съображения:
Наказателното производство е образувано на 27.02.2017 г. по реда на чл.
212, ал. 2 от НПК срещу неизвестен извършител за това, дали на 27.02.2017 г.,
на ул. „**********“ в гр. Габрово, поради незнание или немарливо
изпълнение на занятие или друга правно-регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на Д. ст.
Хр. от гр. Габрово - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. В производството
не е привлечен обвиняем.
По делото е събран значителен по обем доказателствен материал – като
свидетели са разпитани съжителстващите с починалия Д. Хр.., както и негови
съседи; показания са депозирали служители на Община Габрово, чиито
служебни функции са свързани с изпълнението и контрола на строителния
обект, медицински лица, служители на РСПБЗН – Габрово, които са
пристигнали на местопроизшествието и са оказали помощ на пострадалия;
показания са снети и от представители на изпълнителя на обекта и лица
осъществяващи технически контрол; събрани са множество писмени
доказателства; изготвени са съдебно-медицинска експертиза на труп и
допълнителна съдебно медицинска експертиза от вещото лице д-р Я. К.;
първоначална съдебно строителна-техническа експертиза, допълнителна
такава, както и повторна строително-техническа експертиза - трите изготвени
от вещото лице Б. Ст..
След третото връщане на делото на прокурора, в изпълнение на
отменителното определение на ОС Габрово от 16.12.2020 г. са извършени
следните допълнителни следствени действия: Назначена е комплексна
съдебномедицинска и физическа експертиза. Такава е била изготвено от
вещите лица Я. Г. К. и Б. М. Ил. /л. 60 – 83 от том. 4 на ДП/. Съгласно
заключението, ако се допусне падане при движение по пътеката от зоната на
прехода между северозападната стена на рампата на пътеката и източната
стена на шкарпа (място указано от свидетелката С.) следва, че при началото
на падането, пострадалият е трябвало да се движи със скорост, която да има
компонента перпендикулярно северозападната стена на рампата на пътеката
F = 4,44-5,95 m/s или 1б-21,4 km/h, която е по-голяма от максималната
01
9
скорост на движение при бързо бягане относима за възрастта на пострадалия -
15,8 km/h. Освен това, осигуряването на такава компонента на скоростта на
движение е при условието за движение по наклонената нагоре пътека с
изградени неравномерно стъпала от плочи. Изложения анализ определя че,
достигане на необходимата скорост на движение при падането за
разглеждания вариант на място на падане е нереално от физична гледна
точка. Аналогично, достигането на такава стойност на компонентата на
скоростта е възможно и при движението по пътеката, до достигане на края на
северозападната стена на рампата на пътеката. При вариант на падане на
пострадалия при движение в гористата част над източната стена на шкарпа,
северно от пътеката, след рампата на пътеката, необходимата скорост на
движение в началото на процеса на падане v = 1,89-3,13 m/s или 6,8-11,3
02
km/h, е относима за горната граница на скорости при бърз ход, до стойност
под средната за бързо бягане (6,8 km/h; 12,6 km/h). Такива стойности на
скоростта са достижими, при процес на движение в гористата част със
залитане в посока на границата на земната повърхност над източната стена на
шкарпа. Изложените анализи определят, че процеса на падане на пострадалия
Д. Хр.. се е осъществило при процес на движение в гористата част със
залитане в посока на границата на земната повърхност над източната стена на
шкарпа. ДП е попълнено и с писмени доказателства – трудови договори на
Вл. В. и Асен Ал..
За да прекрати наказателното производство прокурорът е възприел
фактическа обстановка, както следва:
Злополуката от 23.02.2017 год. е настъпила при реконструкцията на ул.
"**********" - изграждане на подпорни стени от североизточната й страна,
предвидена в договор № 897-УР-16/29.08.2016 год. за изпълнение на
строителни дейности на обект: „Изграждане на източна градска улица на гр.
Габрово", сключен между Община Габрово и ДЗЗД „Градска среда - Пътстрой
Габрово" - гр. Габрово, представлявано от свид. Д. Ст.. В обединението на
изпълнителя участвали представители на „Пътстрой - Габрово" АД -Габрово с
управител свид. Д. Ст. и ЕТ „Мирса-93 Цв. Ас." гр. София с управител Цв.
Ас.. Със Заповед №182/29.11.2016 год. управителят на ЕТ „Мирса-93 Цв. Ас."
гр. София определил свид. Вл. В. за технически ръководител на обекта и
лице, което ще провежда видовете инструктаж. Обединение „КСС-ИКГ"
ЕООД гр. София с управител свид. Б. Из., в партньорство с „Инженеринг енд
10
консултинг груп" ООД София с управител свид. Ст. Д. и „Канстракшън
супервижън сървисис" ЕООД София с управител Ст. Г.-Из. са упражнявали
строителен надзор, възложен им с Договор № 843-УР-16 от 11.08.2016 година
на Община Габрово. Инвеститорският контрол на строителството се
осъществявал от технически лица в екипа, назначен със Заповед №
1680/23.08.2016 год. на кмета на Община Габрово, ръководен от свид. М. К..
Екипът периодично извършвал проверки на място, участвал при приемането и
актуването на СМР, правил проверки и давал разяснения по постъпили
сигнали.
Въз основа на Разрешение за строеж № 172 от 17.11.2015 год., издадено
от главен архитект на Община Габрово, започнало изпълнението на
одобрения строителен проект за реконструкция на източна градска улица по
плана на гр. Габрово. На 01.09.2016 год. била открита строителната площадка
в присъствието на представители на строителя, възложителя, строителния
надзор и служител на Община Габрово по чл. 223 ал. 3 от ЗУТ, за което бил
изготвен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура от
същата дата. Видно от т. 3.4 от протокола, достъпът до строителната
площадка бил осигурен посредством съществуващи улици, подробно
посочени в него. В т. 5 от същия протокол е отразено, че мерките за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са съобразно
одобрения „План за безопасност и здраве" и при спазване изискванията на
Наредба № 2 от 22 март 2004 год. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
Преди започване на строителните дейности, за имотите, намиращи се над
ската на ул. "**********" бил осигурен обходен маршрут извън обхвата и
границите на строителния обект, а именно по улиците „****** 1" и „******".
Пострадалият Д. Хр.., свид. Й. Хр.а, сидв. Г. С. и детето й живеели в имота на
ул. "************, а свид. Б.Ш. и синът му - на ул. „*********** Посочените
свидетели отказали да ползват обходните маршрути и настояли за изграждане
на друг подход на ската към имотите им. Представители на Община Габрово
и на изпълнителя на строителството обаче ги уведомили за невъзможността
това да бъде направено, тъй като в този участък било предвидено изграждане
11
на подпорна стена, която не трябва да се прекъсва със създаване на стълбище.
На стръмния горист склон между дома му и ул. "**********"
пострадалият Д. Хр.. още преди започването на строителните работи по
улицата бил изградил пътека от стъпаловидно подредени каменни плочи,
насипани с пясък автомобилни гуми и дървени трупи, без парапет или друг
вид укрепване. Посочената пътека се ползвала от него и семейството му.
В началото на 2017 год. строителните дейности достигнали до
нерегламентираната пътека. Започнало скрапиране склона на ул.
"**********", при което на места ръбът на изкопа достигал височината около
4- 7 метра. Нерегламентираната пътека преминавала по ръба му на височина
около 5-7 метра, но живущите в двата имота на ул. "********" *** и № 25 А
продължавали да я ползват, въпреки, че вече тя била опасна. При всеки повод
на среща с нарушителите, свид. Вл. В. отправял устни забележки за опасното
преминаване през ската и предупреждения за съществуваща забрана за
навлизане в района на строежа на ул. "**********".
На 20.02.2017 год., по време на строителните дейности в обекта, с него се
срещнал Д. Хр.. и за преден път поискал да научи защо до неговия имот не е
изградена рампа или не е осигурено безопасност при преминаване по
съществуваща пътека. Свид. В. отново го уведомил за определения му
обходен път, предупредил го да не използва пътеката поради възникнали
свлачищни процеси по склона и го насочил към Община Габрово да
представи предложението си за корекции в строителството. На 22.02.2017
год. преди обед, Д. Хр.. се срещнал със свид. Ив. П. - старши специалист към
Дирекция „Инфраструктура и екология" в Община Габрово. Споделил
притеснението си от затрудненото и опасно преминаване по пътеката и
поставил въпроса за друг подход към имота му, тъй като бил уведомен от
ръководителя на обекта, че в участъка ще изграждат подпорната стена.
Същият ден, около 14,00 часа, на мястото бил извършен оглед и обход от
свид. Ив. П., свид. Д. Д. - главен експерт в Дирекция „Инфраструктура и
екология" в Община Габрово и член на екипа за инвеститорски контрол, свид.
Ан.М. - техническо лице и координатор на изпълнителя, свид. Вл. В. -
технически ръководител. Констатирали, че в района на подхода протичат
строителни дейности - скатът бил почистен и оформен и предстояло
изпълнението на подпорната стена. При участието си в срещата Д. Хр.. отново
12
бил уведомен, че по ул. "****** 1" има безопасен подстъп до имота си.
Препоръчали му да не ползва заледената и необезопасена пътека, извеждаща
до ул. "**********", тъй като нарушава границите на строителния обект.
На следващия ден - 23.02.2017 г., пострадалият Д. Хр.. излязъл от дома си
около обед и вечерта не се прибрал. Свид. Й. Хр.а го търсила по телефона, но
той не вдигнал. На следващата сутрин дъщеря му - свид. Г. С., излизайки от
дома си и минавайки отново по нерегламентираната пътека, чула стонове и
видяла баща си паднал в изкопа до нея. Той бил в съзнание и при проведения
разговор свид. С. разбрала, че предната вечер, около 20,00 часа, когато се
прибирал към дома си, баща й паднал. Свид. С. сигнализирала за злополуката
на тел. 112 и Д. Хр.. бил откаран за оказване на медицинска помощ. Въпреки
положените медицинско грижи, на 27.02.2014 г. той починал.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, причина за
смъртта на Д. Хр.. е получената тежка травма на шийния отдел на гръбначния
стълб, с контузия на същия и възходящ оток и парализа на центровете на
дишането и кръвообращението в мозъчния ствол. Смъртта е настъпила
постепенно. Уврежданията отговарят да са получени при падане от високо
върху предната част на главата с извиване на шията назад. По механизъм
травмите отговарят да са получени при вероятно подхлъзване и падане от
височина няколко метра по лице с удар на челната част на главата в терена и
извиване на шията назад и по-лек, вторичен удар на предната повърхност на
тялото в терена. Счупването на шийните прешлени и контузията на шийния
сегмент на гръбначния мозък са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на смъртта.
На 24.02.2017 год. на нерегламентираната пътека бил поставен дървен
парапет, сигнални ленти и в основата на изкопа бил насипан строителен
материал. Временното обезопасяване било разпоредено от свид. Из. след
стабилизирането на склона с цел спиране на свлачищните процеси и поради
продължаващото ползване на пътеката от близките на пострадалия.
С разрешение за ползване № СТ-05-1183/01.10.2018 год. на началник
ДНСК, въз основа на протокол обр. 16 от 27.08.2018 год. на Държавна
приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа, е бил
въведен в експлоатация строеж "Източна градска улица" в гр. Габрово.
Правните съображения на прокурора да прекрати наказателното
13
производство са, че въпреки липсата на оглед, от показанията на всички
разпитани по делото свидетели се установявало, че преди започването на
строителните дейности била проведена мащабна информационна кампания
във връзка с дейностите по неговото изпълнение, т.е. живущите на улиците,
които ще бъдат засегнати при изпълнението на проекта са били запознати с
него, в т.ч. и с предвидените подходи към домовете им. От показанията на
свидетелите, пряко ангажирани с изпълнението на проекта, както и от
показанията на охранителите на обекта, осъществяващи нощната охрана се
установявало, че строителният обект - реконструиращата се улица - бил
обозначен с указателни табели и знаци, били поставени бализи по
продължение на улицата. Освен това, самата улица била затворена за
движение с поставени пана, които да ограничават достъпа до нея.
Инвестиционният проект в част „План за безопасност и здраве" предвиждал
местата и начина, по който да бъде сигнализиран и обезопасен обекта и този
план бил спазен. При започването на строежа улицата била разкопана -
съществуващото асфалтово покритие било разрушено съобразно проекта. При
двете проверки не са били констатирани нарушения на нормативните
изисквания при изпълнението на строителните работи. Следвал извод, че
строителният обект е бил ясно обозначен. Всички разпитани по делото
свидетели с категоричност твърдели, че нерегламентираната пътека през
гористата местност, ползвана от пострадалия и семейството му, не е била
обезопасена при започване на строителните работи. Тя не е била обезопасена
по никакъв начин и в момента, в който скрапирането на ската е достигнало до
нея от двете й страни и предстояло нейното прекъсване. Това безспорно било
сторено след инцидента с Д. Хр.., като по продължение на пътеката бил
изграден дървен парапет и направени странични насипи. Посоченото обаче не
представлявало нарушение на минималните изисквания за безопасност по
Нар. № 2/2004 г. поради следното: Свидетелите Ил. Ил. и Ч. Ч. - служители на
РД ПБЗН, които били изпратени на място за съдействие след сигнала за
възникналата с Д. Хр.. злополука сочели, че полученият сигнал бил за мъж,
паднал в строителен изкоп. Пристигайки на мястото обаче те констатирали,
че не се касае за изкоп, а за равен терен в близост до сипей, който позволявал
носилката да бъде отнесена безпроблемно до мястото, където лежал
пострадалия. Състоянието на терена, където се случила злополуката, към
28.02.2017 г., т.е. 5 дни след инцидента, било видно от снимковия материал
14
при проведения разпит на място на свид. Г. С., където се виждали
направените насипи и поставения парапет, както и улицата в подножието на
пътеката. При това положение стоял въпросът дали пътеката е следвало да
бъде обозначена и достъпът до нея да е бил препятстван или пък тя да бъде
обезопасена преди и по време на строителните дейности. Отговор на този
въпрос следвало да се търси в минималните изисквания за безопасност на
строителния обект. От заключението на повторната строително-техническа
експертиза се установявало, че строителният обект „Изграждане на част от
източна градска улица, гр. Габрово" е от типа линеен обект. Същото се
потвърждава и от показанията на свидетелите Вл. В., Д. Д., Ан.М., М. К.. Това
налагало строителните дейности да се извършват на части. Свидетелите,
ангажирани със строителството в различните етапи твърдели, че при нужда от
минаване на тежка строителна техника във връзка с изпълнение на дейностите
по строежа, бализите и сигналните ленти били премествани, но след края на
работния ден винаги били поставяни отново, т.е. когато на обекта не е имало
работници обозначителните табели, знаци и др. били поставени на място. В
работно време св. В. лично следял границите на обекта да не бъдат
нарушавани от минаващи граждани с цел тяхната безопасност. Свидетелите
Й.Г и Ст. Г. - служители на охранителната фирма „Айс Секюрити" ЕООД гр.
Габрово осъществявали нощната охрана на обекта. В показанията си те
посочвали с категоричност, че след края на всеки работен ден строителните
инструменти били прибирани от работниците в определен за това фургон и
тежката техника била паркирана на съответните места. След това цялата
сигнализация на строителната площадка се възстановявала /поставяли се
ленти, билизи, табели/ под надзора на свид. Вл. В.. В заключението на
строително-техническата експертиза било посочено, че обектът се намирал в
урбанизирана територия. Безспорно това било така, що се касае до
реконструиращата се улица. В случая обаче следвало да се обърне внимание
на обстоятелството, че импровизираната пътека не съществувала по плана на
гр. Габрово. Тя минавала през гориста местност, не била предвидена и след
реконструкцията да съществува за в бъдеще, нито била определена за
временен достъп до имотите на ул. „********" № 25 и 25А по време на
ремонтните дейности. При това положение, изискването на разпоредбата на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 2/2004 за минималните изисквания за ЗБУТ при
извършване на СМР не се отнасяли за нея, т.е. строителят нямал
15
задължението да я обезопаси. Пътеката не била част от улицата и мястото,
където склонът е бил шкарпиран за изграждането на подпорната стена,
представляващи строителната площадка. Предвид това, по отношение на
пътеката не важало и изискването на чл. 30, ал. 2 от същата наредба за
ограждането и сигнализацията й. Трябвало да се има предвид и това, че
изготвения План за безопасност и здраве, като част от инвестиционния
проект, бил одобрен с протокол № 26/29.09.2015 г. на ОЕСУТ. Това
означавало, че за общинската администрация предвидените в него мерки за
гарантиране безопасността на работещите и гражданите при извършване на
предвидените СМР били достатъчни. Двете посочени разпоредби били
цитирани в заключението на стротелно-техническата експертиза и били
довели експерта до извода за съществуващи нарушения на строителните
правила, който извод по изложените съображения прокурорът не кредитира.
Според Наредба № 2/2004 г., чл. 30, ал. 2 от нея, било предвидено
ограждането с временни плътни огради съгласно изискванията на съответната
общинска администрация на строителните площадки, включително и на
изкопите за изпълнение или ремонт на подземни мрежи и съоръжения. ЗУТ и
наредбата не съдържали легално определение за „изкоп", но според
общоприетото понятие той представлявал яма, дупка, вдлъбнатина в земната
повърхност, получена чрез отнемане на земна маса. В подкрепа на това била и
разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от същата наредба, според която „За
преминаването на пешеходци над изкопи се използват обезопасени проходни
мостчета...", т.е наредбата свързвала понятието „изкоп" с общоприетото
такова. Въз основа на свидетелските показания и снимковия материал от
28.02.2017 г. прокурорът счита, че шкарпирането на гористия склон над
улицата не можело да бъде определено по този начин. Дори обаче да се
приемело, че тази дейност действително представлява изкоп, то отново не
приемал по отношение на него да съществува задължение за плътното му
ограждане, още по-малко изграждането на мост над него при положение, че
през тази част на строителната площадка не се предвиждал подход на
пешеходци. В тази връзка следвало да се държи сметка за показанията на
всички свидетели - специалисти, ангажирани със СМР, че при линейните
обекти, какъвто е настоящият, предвид дължината на същия, не било
възможно плътното ограждане на цялата улица в ремонт, от всичките й
страни. От показанията на свид. Г. С. ставало ясно, че баща й паднал,
16
прибирайки се вкъщи. Това означавало, че Д. Хр.. се изкачил по пътеката,
като подходил от към улицата, от към равната част, представляваща
строителна площадка. Същата обаче била обозначена като такава, т.е.
пострадалият навлязъл на територията на строителния обект, съзнавайки това.
Вместо да се прибере в дома си по осигурените и указани подходи, за който
той безспорно знаел, той предприел изкачването по заледената тясна и опасна
пътека и паднал. В тази връзка следвало да се обсъди и заключението на
назначената при допълнителното разследване комплексна съдебно-
медицинска и физическа експертиза. Според него, процесът на падане на
пострадалия се осъществил при неговото движение в гористата част над
шкарпа със залитане в посока на границата на земната повърхност над
стената, т.е. Д. Хр.. вече е бил преминал през пътеката. За пълнота следвало
да се отбележи и това, че според заключението на повторната строително-
техническа експертиза, Планът за безопасност и здраве не съответствал на
изискванията на чл. 10 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за
ЗБУТ при извършване на СМР. В тази връзка на първо място трябвало да се
има предвид, че към инкриминираната дата подобен план не бил предвиден в
разпоредбата на чл. 30 от Нар. № 2/2004 г. На следващо място, експертът
извел като несъответствия липсата на схеми по т. 8-16 от чл. 10 от Наредбата.
Те обаче не били в причинно-следствена връзка с настъпилата с Д. Хр..
злополука, тъй като 9-16 касаели най-общо работните места и обезпечаването
на строителната площадка с осветление, места за отпадъци, ситуации на
бедствия и аварии. В т. 8 било посочено изискването на схема на временната
организация и безопасността на движението по транспортни и евакуационни
пътища и пешеходни пътеки на строителната площадка и подходите към нея.
Според експертизата, такава схема липсвала в документацията на проекта.
Изградената от пострадалия пътека през ската обаче не била предвидена за
подход към строежа и за движение на пешеходци. Освен това пострадалият,
нееднократно бил уведомяван за позволените маршрути за движение и
категорично бил запознат с тях. Поради това, не можело да се приеме, че той
случайно, поради липсата на такава схема и несъзнаване на опасностите е
преминал през нерегламентираната пътека. Така събраните по делото
доказателства сочели, че като техническият ръководител на обекта свид. В. е
осигурил изпълнението на всички изисквания за безопасност на работещите и
за ограничаване достъпа на външни лица в границите на строителния обект,
17
съобразно одобрения проект. Строителният надзор на обекта, осъществен от
свид. Б. Из. и инвеститорски контрол - от свид. Д. Д. и свид. М. К. били
изпълнили задълженията си за контрол на изпълнението на СМР съгласно
одобрения инвестиционен проект и на обезопасяването на строителната
площадка. За живущите в района били осигурени безопасни маршрути до
домовете им и по време на строителни дейности не са съществували пречки
за ползването им, в т.ч. и до дома на пострадалия. Последният, по свое
собствено решение и при несъобразяване с многократно отправените му
предупреждения, не ползвал регламентирания подход до имота си или
обезопасена регламентирана пътека до имотите на свид. Ц. и свид. П. на ул.
"**********" № 16А и № 16Б, а продължил да преминава през гората по
пътеката. След злополуката не настъпила промяна в поведението и на
близките му, които продължили да ползват същата опасна пътека и по тази
причина тя била временно обезопасена. Обезопасяването на процесния
участък след инцидента не можело да се приеме, като закъсняла реакция на
строителя, тъй като задължение за подобно обезопасяване не е съществувало
при извършването на СМР, т.е. било направено нещо повече от нормативно
установените минимални изисквания и то само и единствено заради
поведението на пострадалия и неговото семейство. Това било така по
причина, че мястото, където пътеката е изградена, не било предвидено за
подход към имоти нито преди започване на СМР, нито след приключването
на тази дейност. Редът за преминаване и придвижване до имотите в района на
строителството бил въведен по отношение на всички живущи, но не бил
спазен само от Хр. и близките му. По делото липсвали доказателства, които
да налагат ангажиране наказателната отговорност на свид. Вл. В., свид. Б. Из.
или на служители от Община Габрово при инцидента на строителния обект,
тъй като не се установявало нарушение на нормативните изисквания за
безопасност. В нормативната уредба не се съдържало изискване за
обезопасяване на гориста местност, през каквато в случая минавала
импровизираната пътека, липсвало и изискване за ограждането на частта от
тази пътека след шкарпирането на склона. Ако се вземело предвид
заключението на комплексната експертиза, дори и с уговорката за липсата на
точни замервания поради неизвършването на оглед на местопроизшествие, а
от тук и точността на експертното заключение, то следвал извод, че
пострадалият не е паднал от пътеката в границите на строителния обект, а от
18
гористия участък над него и то след залитане. Той се намирал извън
строителния обект, когато залитнал. Нормативните изисквания за
обезопасяването на строителния обект били спазени, тъй като те били
насочени към осигуряване безопасността на гражданите при преминаването
им по регламентирани маршрути. Не можело да се изисква от изпълнителите
на обекта да обезопасят саморъчно изградена пътека в гориста местност,
която изобщо не съществувала в регулационния план на града, още по-малко
като място, предназначено за движение на хора и не би трябвало изобщо да се
ползва като такова при положение, че имало осигурени за това места.
Посоченото било в подкрепа на извода, че по делото не са установени
нарушения от страна на отговорни лица по изпълнението на СМР, които да са
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Д. Хр...
Злополуката била предизвикана от самоволното преминаване през
непозволен участък, продиктувано от упорито незачитане на установения ред
в района и небрежност към личната сигурност. При така изложеното и
липсата на доказателства за неспазване на нормативно установените
изисквания за безопасност на строителния обект, а от тук и за извършено
престъпление по чл. 123 от НК, прокурорът е приел, че наказателното
производство следва да се прекрати, което е сторил с атакуваното
постановление.
Настоящият състав на ГОС намира, че не са изпълнени указанията,
дадени с Определение № 2600054/16.12.2020 г. по ЧНД № 154/2020 г. по
описа на Окръжен съд Габрово и следващите такива, дадени с Определение
№ 47/04.02.2021 г. по ВЧНД № 21/2021 г. по описа на ВТАС. Проведено е
незадълбочено допълнително разследване, което не дава отговор на
основните въпроси, поставени от съда. Повторени са правни аргументи, които
вече са били подложени на обсъждане в определенията на ГОС и ВТАС. Така
напр. прокурорът отново излага, че мястото, на което бил намерен
пострадалия, не представлявало изкоп, а равен терен в близост до сипей.
Твърди се също, че строителният обект е бил ясно обозначен като такъв. Тези
въпроси вече са били подложени на обсъждане в Определение №
2600054/16.12.2020 г. по ЧНД № 154/2020 г. по описа на ГОС. Съдът е приел,
че строителният обект е бил ясно обозначен, доколкото от показанията на
свидетелите (И. П., В. В., Д. Д., Б. Из., М. К., Ст. П., П.а, А. М., М. К., А. Ал.,
А. Ас., М. Г., Ст. Д., Ст. Г. и други) става ясно, че в общ план са изпълнени
19
техническите, организационните и контролните изисквания във връзка със
строителството на обекта, като указателни табели, сигнални и предпазни
ленти и бализи са били поставени на подстъпите към него. В същото
определение обаче ясно е посочено, че обозначаването на обекта и неговото
обезопасяване, съобразно изискванията на закона, са две различни понятия.
С Определение № 2600054/16.12.2020 г. по ЧНД № 154/2020 г. по описа
на ГОС се обръща внимание и на твърдението, че за пътеката не важало и
изискването на чл. 30, ал. 2 от Наредбата за ограждане и сигнализация, както
и, че след като Планът за безопасност и здраве, като част от инвестиционния
проект бил одобрен, това означавало, че за общинската администрация
предвидените в него мерки били достатъчни. Съдът е посочил, че
извършването СМР не следва да създава опасност както за работещите на
обекта, така и за останалите граждани. След като в случая се констатира, че е
налице необезопасен участък, при преминаване през който се е стигнало до
падане на пострадалия от ската в направения през предния или по-предния
ден откос от същия този скат с образуване на изкоп, то прокурорът дължи
отговор на въпроса - спазени ли са минималните изисквания за безопасност,
включително и на плоскостта на чл. 48 и чл. 49 от Наредба № 2/2004 г., и има
ли отношение към резултата поведението на съответните длъжностни лица,
ангажирани с осигуряването на безопасността. Разяснено е, че задълженията
на лицето, упражняващо строителен надзор, и на техническия ръководител по
безопасността не се изчерпват само с изпълнение на Плана за безопасност и
здраве при началото на строителството.
Относно доводите на прокурора, че извършената работа на обекта не
представлява изкоп, но дори и да се приемело, че изкоп е налице, не било
възможно изграждането на плътна ограда, защото обектът е линеен, подробен
отговор е даден в Определение № 47/04.02.2021 г. по ВЧНД № 21/2021 г. по
описа на ВТАС. На този прокурорски извод апелативният съд е отговорил, че
съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2/2004 г. с временни плътни огради се
ограждат строителните площадки в урбанизирани територии, по пътища или
на територията на действащи предприятия, включително изкопите за
изпълнение или ремонт на подземни мрежи и съоръжения. Редакцията на
нормата не посочва, че само изкопите се ограждат, а и строителните
площадки. Освен това, в понятието изкоп се включват не само ями, дупки и
вдлъбнатини, а всякакъв резултат от предприемане на изкопни дейности.
20
Същественото в случая е това, че в резултат на изкопната дейност въпросната
пътека става опасна за използване /видно от снимките и данните за
височината - 4 до 7 м./, което сериозно поставя въпроса за нуждата от
обезопасяване. Това била и причината пострадалият да бъде предупреждаван
многократно да не преминава по пътеката. Извършваната дейност попада в
обсега на „земни и изкопни работи" по смисъла на Наредба № 2. Посочено е
също, че преценката на свидетел, че определен обект е линеен и поради това
не може да се огради, не може да се приеме като допустимо заключение по
НПК, независимо от квалификацията на свидетеля. Това е извод, до който
може да се стигне след назначаване и изготвяне на експертиза по съответния
ред. Видно е от повторната строителнотехническа експертиза - отговори на
въпрос 1 и 4, че вещото лице приема, че обекта е линеен, но въпреки това
приема, че не са изпълнени изискванията за обезопасяване. Апелативният съд
е обърнал внимание, че прокурорът е приел изводите и заключенията на
свидетелите, а не на експерта. По същият начин е установено, че
импровизираната и поддържана от Д. Хр.. пътека е съществувала много преди
започването на ремонтните дейности, който въпрос отново се повдига в
последното постановление за прекратяване, но не е от значение за
обстоятелствата, посочени от съда като неизяснени.
Настоящият състав на ГОС приема, че по горните въпроси, послужили и
като мотив за прекратяване, подробни отговори са дадени при предходните
произнасяния на окръжния съд и апелативния съд, поради което не е
необходимо да бъдат повтаряни. Новото в постановлението на прокурора е
твърдението, че пострадалият Д. Хр.. е паднал не от терена на
импровизираната пътека в границите на строителния обект, а е паднал от
гористия участък над него и то след залитане. Изводът бил, че той се е
намирал извън строителния обект, когато е залитнал, а строителят нямал
задължение да обезопасява саморъчно изградена пътека в гориста местност.
Тези разсъждения на прокурора се базират на приложената по ДП комплексна
съдебномедицинска и физическа експертиза, изготвено от вещите лица Я. Г.
К. и Б. М. Ил. /л. 60 – 83 от том. 4 на ДП/. Съгласно експертите, предвид
характеристиките на уврежданията, процесът на падане на пострадалия Д.
Хр.. се е осъществил при движението му в гористата част със залитане в
посока на границата на земната повърхност над източната стена на шкарпа.
От там се извежда, че след като Хр. не е паднал от терен в границите на
21
строителния обект, обезопасяване на това място не е било нужно и
престъпление няма. Подобно разсъждение стои встрани от указанията, дадени
от съда при предходните негови произнасяния. Поставените въпроси отново
са останали без отговор. Независимо от къде е залитнал пострадалия /гора
или пътека/, безспорно травмите са възникнали след като същият е паднал от
голяма височина на терена, вътре в строителния обект. От постановлението
на прокурора не става ясно, дали ако този строителен обект беше ограден от
всички страни с временна плътна ограда, каквото е изискването на чл. 30, ал.
2 от Наредба № 2/2004 г., тялото на пострадалия щеше да падне от голяма
височина в района на строителната площадка и да възникнат смъртоносните
увреждания. С други думи, прокурорът не е изяснил наличието на плътна
ограда щеше ли да предотврати падането на Хр., независимо от къде е
започнало то, и да не настъпят вредните последици. Няма спор, че подобно
плътно ограждение би предотвратило и възможността на пострадалия въобще
да ползва пътеката, освен ако не реши да преодолява оградата, но в случая
въпросът е друг. Не е изпълнено едно задължително мероприятие, въведено с
цел обезопасяване на строителния обект. Поставянето на ограда не може да
има никаква друга цел, освен да осуети случайния достъп на граждани до
опасните строителни мероприятия. Такъв случаен достъп е попадането на
деца в района на обекта, хора, които са употребили алкохол, разсеяни
минувачи, колоездачи и въобще всяко лице, което по една или друга причина
не е обърнало внимание или не е в състояние да обърне внимание на
сигнализацията. Такъв случаен достъп, според нас, се осъществява и от лице,
което минавайки покрай строителния обект се подхлъзне, спъне, залитне или
по каквато и да било друга причина претърпи ситуация с възможност за
падане в района строителната площадка. Затова в чл. 74, ал. 1 от ЗУТ
предвидените мероприятия са наречени „мерки за осигуряване на
безопасността“. Затова чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2/2004 г. изисква ограждане
на строителните площадки именно с плътни огради, а не с ленти, маркери,
билизи и други предмети, само при наличието на които невнимателните
граждани не биха могли да бъдат спрени и ще попаднат в опасната среда на
строително монтажните работи. Изключения с оглед типа и характера на
обекта в Наредбата не са предвидени, включително и по признак – вид на
обекта /линеен, овален и пр./. Това е така, защото от правилата за
безопасност, изключения са недопустими. Освен това, предвиденото в
22
наредбата „ограждане на обекта“ може да се разбира единствено, като
ограждане на целия обект, а не само на отделни негови части, които
субективно са възприети от изпълнителя за по-опасни. Иначе, в наредбата
щеше да съществува указание, кои точно части на обекта да се оградят.
Такива указания няма.
При последната отмяна на постановление за прекратяване, в
Определение № 47/04.02.2021 г. по ВЧНД № 21/2021 г. по описа на ВТАС
Апелативният съд е записал: „На фона на горното и цитираната практика
следва в резюме да се посочи, че крайният извод на прокурора е необоснован.
Той може да бъде направен след категорично изясняване на въпросите: 1.
Подлежал ли е на ограждане по смисъла на чл. 30, ал. 2 от Наредбата обекта
/ако не защо - Какво изключва приложението на този текст?/ и възможно ли е
било това; 2. Ако е подлежал на ограждане в какво се изразява това
ограждане /местоположение и материали/; 3. Липсата на последното води ли
до извод, че е причина за падане на пострадалия от пътеката т.е. налице ли е
причинно-следствена връзка между липсата на ограждане и падането на
пострадалия? След отговора на тези въпроси може да се даде и категоричен
отговор дали е налице задължение и съответно възможност за изграждане на
ограда в случая и дали липсата й е довела до настъпилия резултат“. Този
текст в определението не може да се възприеме по никакъв друг начин, освен
като задължително указание относно прилагането на закона по смисъла на чл.
243, ал. 6, т. 3 от НПК. Отговор на тези въпроси няма. Лисва обсъждане, дали
обектът е подлежал на ограждане с временна плътна ограда от всички страни
и ако не е било задължително ограждане, каква е причината. Липсата на
такова задължение би могла да се обоснове с конкретно изключение за този
обект, предвидено в наредбата или закона, но в постановлението за
прекратяване, позоваване на такъв текст отсъства. Сочи се единствено, че
обектът бил „линеен“ и не можело да се огради. След като прокурорът не
сочи нормативното изключение от правилата за безопасност, касаещо
„линеен“ обект, не може да се приеме, че указанията са изпълнени. Освен
това, преценката, че конкретният обект е тип „линеен“ почива на свидетелски
показания, които в тази част са направили експертни изводи, което е
недопустимо. Апелативният съд изрично е посочил, че преценката на
свидетел, че определен обект е линеен и поради това не може да се огради, не
може да се приеме като допустимо заключение по НПК, независимо от
23
квалификацията на свидетеля. Това е извод, до който може да се достигне
след назначаване и изготвяне на експертиза по съответния ред. Апелативният
съд е обърнал внимание и, че видно от повторната строителнотехническа
експертиза - отговори на въпрос 1 и 4, вещото лице приема, че обектът е
линеен, но въпреки това приема, че не са изпълнени изискванията за
обезопасяване. По каква причина прокурорът не кредитира с доверие този
експертен извод, от постановлението не става ясно. Прокурорът не е
отговорил и на въпроса - Ако строителният обект е подлежал на ограждане, в
какво се изразява това ограждане /местоположение и материали/. Понятието в
наредбата „временна плътна ограда“ е твърде общо. Съдът е намерил за
необходимо да се изясни къде точно и с какви материали е следвало да се
изгради плътна ограда, ако такава е била задължителна. В случай, че
прокурорът не разполага със специални знания за отговор на въпроса,
очевидна е била нуждата да ползва способ на доказване по Глава
четиринадесета, раздел ІІІ от НК. Едва, след като първите два въпроса
получат отговори, би могло да се разсъждава върху съществения момент за
наказателната отговорност – ако е имало временна плътна ограда, щеше ли
пострадалият да падне от голяма височина в района на обекта /независимо
къде е залитнал/ т.е. налице ли е причинно-следствена връзка между липсата
на ограждане и падането на пострадалия от високо, което е довело до
уврежданията, съответно смъртния изход. Отговор на последния и най-
съществен въпрос, поставен от Апелативния съд, отново липсва, тъй като
прокурорът е изместил разсъжденията върху плоскостта, дали строителния
обект е бил сигнализиран и дали пострадалият е бил многократно
предупреждаван да не минава по пътеката.
В това производство съдебната инстанция нито твърди, нито отрича, че
липсата на временна плътна ограда е в причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт, тъй като няма правомощия да разследва такова
обстоятелство. Прокурорът обаче има задължение да изясни горните въпроси
и да мотивира липсата на престъпно деяние, след както е стигнал до такъв
извод.
Освен изложеното, постановлението за прекратяване съдържа и
противоречие относно възприетата от прокурора причина за настъпване на
инцидента. От една страна се твърди, че пострадалият залитнал извън обекта,
когато се намирал в гористата местност, т.е. преминаването през района на
24
строителната площадка не е довело до злополуката. От друга страна, в края на
обсъждането прокурорът казва, че „злополуката е предизвикана от самоволно
преминаване през непозволен участък, продиктувано от упорито незачитане
на установения ред в района и небрежност към личната сигурност“. При това
положение не става ясно, следва ли да се счита преминаването на Хр. в частта
на пътеката, попадаща в строителната площадка, като причина за падането и
настъпване на смъртта. Необоснованост на изводите всякога представляват
основание за отмяна на постановлението за прекратяване, което се
констатира и в настоящия случай.
Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на Окръжна прокуратура – Габрово от
04.10.2022 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК е прекратено наказателното производство по Следствено дело №
20/2017 г. по описа на ОСлО при ОП - Габрово, водено за престъпление по чл.
123 от НК, и е постановено връщане на веществени доказателства, като
необосновано и незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на дадените в
съобразителната част на настоящото определение указания.
Определението може да се протестира и/или да се обжалва пред
Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
25