РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Русе, 06.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на 16 март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от
съдия
ВЪРБАНОВА КАН
дело № 42
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Р.Х.О.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник С. Б. при АК - Русе, против Решение № 26
от 18.01.2022 г., постановено по АНД № 1587/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 38-0001559 от 07.06.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр) и на основание чл.93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 2 000 лева. В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна
на въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да
се отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Касационният ответник не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка по делото: на 13.03.2021 г., в района на ГКПП
Дунав мост, служители към РД АА – Русе, един от които и актосъставителят,
разпитан по въззивното дело в качеството му на свидетел, извършили проверка на
лек автомобил – марка Мерцедес с рег. № РВ3748ТТ, категория М1, собственост на
Вежди Р.Х., управляван от Р.Х.О.. В автомобила пътували 8 броя пътници, които
дали обяснения, че пътуват от Р България за Р Франция, като част от лицата,
посочили, че след пристигане, от заплатата им ще бъде удържана сума от около
100-120 евро за превоза. Въз основа на това контролните органи преценили, че
жалбоподателят извършва обществен международен превоз на 8 бр. пътници срещу
заплащане без заверено копие на лиценз за извършване на международен превоз на
пътници - лиценз на Общността, за което деяние срещу него бил съставен АУАН за
нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр. Впоследствие било издадено и обжалваното пред
РС – Русе НП за наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Русе е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Обсъдил е становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, въз основа на които е приел, че по категоричен начин е
доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1
от ЗАвПр. Отговорил е аргументирано на всички възражения, наведени в жалбата и ги
е отхвърлил. Преценил е, че правилно е приложена санкционната норма. В
заключение въззивният съд е стигнал до извода, че жалбата е неоснователна,
поради което е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
Решението е правилно.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в
тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз
основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Изцяло се
споделя заключението на въззивната инстанция, според което по делото въз основа
на съвкупния доказателствен материал се налага несъмненият извод за извършено
от наказаното лице административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 6, т. 1 от ЗАвПр. Обосновано,
след правилна оценка на доказателствения материал по делото, районният съд е
приел, че фактическите
констатации в АУАН и НП са напълно обосновани и се подкрепят от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
В касационната жалба са
направени възражения, които се припокриват с тези, изложени в хода на
въззивното производство и на които
районният съд е дал мотивиран отговор, като настоящата инстанция намира
за необходимо да допълни следното: във връзка с довода, че до момента на
проверката не било платено за пътя на водача, както и че сумата за пътя щяла да
бъде удържана от пътниците от работодателя следва да се отбележи, че съгласно
легалната дефиниция на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“,
дадени в разпоредбите на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвПр, и в двата случая
става въпрос за извършвана услуга с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага, т.е. достатъчно е да се
докаже, че превозът се извършва за чужда сметка или срещу заплащане или срещу
икономическа облага. От събраните в хода на въззивното производство писмени и
гласни доказателства категорично се доказва, че в случая на жалбоподателя ще
бъде заплатено от страна на работодателя за превоза от Р България до Р Франция
на пътуващите в автомобила. Важното в случая е, че същата услуга /извършвания
превоз/ не е безвъзмездна. В тази връзка неоснователни са възраженията на
касационния жалбоподател, че липсват доказателства, от които да се установява
юридическият факт на извършен превоз срещу заплащане. Правилни и напълно
обосновани са изводите на контролираната съдебна инстанция, че в конкретния
казус от събраните писмени и гласни доказателства не се доказва фактът на т.н.
„споделено пътуване“. Напротив, събраният доказателствен материал установява
именно наличието на извършван международен превоз на пътници срещу заплащане.
Още повече, че дори наказаното лице в даденото писмено обяснение при
извършената от контролните органи проверка, заявява, че на 13.03.2021 г. взело
осем пътници, които ще закара във Франция, за да работят, като от фирмата ще им
удържат 100-120 евро за пътя, а фирмата ще му ги даде на него за пътя (л. 7 от
делото на РС – Русе). В случая съдържащите се в административнонаказателната
преписка писмени доказателства са били обсъдени от съда както поотделно, така и
в съвкупност с целия доказателствен материал по делото, включително и като са
били съпоставени със събраните гласни доказателства. По делото не са били
ангажирани доказателства, които да опровергават или дори да поставят под
съмнение фактите и обстоятелствата, описани в АУАН и НП.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд
- Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 18.01.2022 г.,
постановено по АНД № 1587/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.