Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.05. 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на четвърти май през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Юлиана
Шулева
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 12374
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 44796 от 19.02.2020 г. по гр.д.№ 34262
по описа за 2019 г. на СРС, Трето ГО, 145 състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.415 ГПК от „Т.-П.“
АД срещу С.А.Д., че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 08013/2018 г. по
описа на Районен съд –гр.Перник: сумата в размер на 175.33 лв., представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Перник,
ул.“********за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по на 13.11.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сума в размер на 32.17 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата над уважения размер от 175.33 лв. до пълния предявен размер от
185.89 лв. и над уважения размер от 32.17 лв. до пълния предявен размер от
33.05 лв. като неоснователни.
В тежест
на ответницата са възложени разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата пред СРС- С.А.Д..
Решението се обжалва относно уважената част на претенциите на ищеца, както
и в частта за разноските.
Излагат се доводи, че решението е
неправилно и необосновано. Твърди, че няма сключен договор с ищцовото
дружество. Сочи, че в чл.150, ал.1 ЗЕ не се сочело, че клиент на дружеството е
собственикът по нот.акт. Твърди, че отношенията между страните следвало да се
уредят при условията на доброволност затова на основание чл.62 ЗЗП не дължала
плащане. Освен това се установявало, че уредите за отопление в имота са
демонтирани, считано от 31.07.2017 г. Сочи, че не дължи такса сградна
инсталация, защото Етажната собственост не била нито юридическо лице, нито физическо
лице и не можела да сключва договори. Сочи,
че съдебните експертизи, които оспорва, не установявали потребеното количество
топлинна енергия /ТЕ/. Невярно било отразеното в заключението на
съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, че тя била потребявала ТЕ, защото след
смъртта на майка й- Н.Н.през 2013 г. никой не живеел в това жилище. Както се
установило от заключенията на съдебните експертизи, първоначално партидата била
на името на И.Г.Н., а след това на К.Н.Д.. А тя не била наследник на нито едно
от двете лица. Майка й не била подписвала никакъв договор с ищцовото дружество.
Посоченото в съдебната експертиза, че се касае до „щранг –лира“ било подвеждащо
защото се касаело до обикновени тръби.
Иска се от съда да отмени обжалваното
решение изцяло и да отхвърли така предявеният иск.
Направено е и искане съдът да
разпореди тръбите на сградната инсталация да бъдат извадени извън жилището й
защото не желае да бъде в отношения с ищцовото дружество. Претендира месечен
наем за тръбите, използвани от дружеството и минаващи през имота й, защото
съгласно чл.17, ал.3 КРБ частната собственост била неприкосновена.
Въззиваемата страна – „Т.-П.“ АД,
ищец пред СРС, не депозира отговор по въззивната жалба. В течение на
производството излага становище за неоснователност на същата. Претендира
разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол.
Налице е правен интерес в частта
в която претенциите на ищеца срещу ответницата /въззивник/ са лири уважени.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 14.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 08013
по описа за 2018 г. на РС, гр.Перник срещу длъжниците К.Н.Д. и С.А.Д. /при
условията на разделност/ е съобщена на всеки един от длъжниците като по
отношение на С.Д. това е сторено на 10.12.2018 г.
Всеки един от длъжниците е подал
възражение по чл.414 ГПК като С.Д. е подала възражението си на 12.12.2018 г.
Указанията по чл.415, ал.1 ГПК са
достигнали до знанието на заявителя на 19.12.2018 г.
Исковата молба срещу двамата
длъжници /ответници в проиводството по чл.422 ГПК/ е предявена на 21.01.2019 г./понеделник/.
Производството пред РС, гр.Перник
по иска по чл.422, ал.1 ГПК по отношение на образуваното гр.д. срещу С.А.Д. е
прекратено по подсъдност с оглед установения настоящ адрес *** при съобразяване
с изм. На чл.113 ГПК вр. с пар.13, т.1 ДР на ЗЗП.
От служебно събраните данни за
проверка допустимостта на производство и представените от РС, гр.Перник съдебни
актове се установява, че: по гр.д.№
02209 по описа за 2018 г. е постановено влязло в сила решение от 04.10.2018 г.
по иск по чл.422 ГПК, постановен срещу С.А.Д. и К.Н.Д., но същото касае
потребена ТЕ за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., а настоящето дело
касае периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. За същия период е образувано
гр.д.№ 54 по описа на РС, гр.Перник по заповедта за изпълнение, касаеща и
настоящето производство, но срещу другия длъжник – К.Н.Д. за заплащане на
½ от дълга.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че
по делото не било спорно, че собственик на имота е била Н.А.Н.,
а това се установявало и от приложения нотариален акт от 1994 г./, като след
смъртта ѝ наследници по закон били С.А.Д. и К.Н.Д.. Всеки от тях бил станал
собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот съгласно чл. 5, ал. 1 от Законаза
наследството, поради което следвало да се приеме, че С.Д. като собственик се
явявала материалноправно легитимирана да отговаря по исковата претенция, като
без значение било дали тя е ползвала имота и кой е титуляр на партидата.
Действащата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвиждала, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна
енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни –
след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител били уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия, следвало да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които
показвали дали фактурираните през този период суми са били завишени или
занижени, като отразявали реално доставеното количество енергия след проверка
на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
От приетото по делото заключение
по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът е ценил като обективно
и компетентно дадено, се установявало, че количеството топлинна енергия,
постъпило в сградата в режим на етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, се измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който
съответствал на одобрения тип и бил преминал през изискуемите метрологични
проверки. Вещото лице сочело, че технологичните разходи са отчитани за сметка
на топлопреносното предприятие. От заключението, както и от приложените писмени
документи, се установявало, че в имота е имало два броя отоплителни тела
/радиатори/ с монтирани два броя топлинни разпределители и два термостатни
вентили /през процесния период обаче радиаторите били затапени/, както и един
брой щранг-лира в помещението баня и един брой водомер за отчитане на БГВ. От
м.05.2016 г. до м.04.2017 г. било извършено дялово разпределение по реален
отчет, а през периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. – на база „служебен отчет“
поради „неосигурен достъп“ от топлинна енергия, отдадена от един брой
щранг-лира, на която липсвала техническа възможност за монтаж на измервателно
устройство и чиято отдадена топлинна енергия се определяла по изчислителен път.
Вещото лице подробно било изяснило в заключението и в о.с.з., че щранг-лирата е
топлинно тяло и от нея се отдава топлинна енергия, поради което същата подлежала
на заплащане. По отношение на топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация, вещото лице посочило, че същата е определяна съобразно изискванията
на действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. За
периода м.05.2016 г. – м. 04.2017 г. потреблението на топла вода било на база
реален отчет на показанията на 1 брой узаконен водомер за топла вода, а през
отоплителен сезон м.05.2017 г. – м.04.2018 г. не била потребявана топла вода. Видно
от заключението на вещото лице, стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за процесния имот и
период възлизала на 350.66 лв. при отчитане на изравнителните сметки за
процесния период.
СРС е приел, че не следва да
присъжда сумата от 21.12 лв., доколкото това била сума, начислена като такса за
услуга дялово разпределение, каквато не било претендирана нито в заповедното,
нито в исковото производство по чл.422 ГПК.
При тези си мотиви СРС е
достигнал до извода, че предявеният иск
се явява основателен за сумата от 175.33 лв., представляваща 1/2 от 350.66
лв., като за разликата до пълния предявен размер от 185.89 лв. искът е отхвърлен
като неоснователен.
По иска с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът е
приел, че съгласно ОУ на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за битови
нужди - чл. 34, ал. 1от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като било предвидено, че при неизпълнение на
задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
От приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът е ценил като обективно и
компетентно дадено, се установявало, че размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи главницата за
топлинна енергия, за процесния период възлиза на 64.35 лева.
По тези си мотиви СРС е приел, че
предявеният иск се явява основателен за
сумата от 32.17 лв., представляваща 1/2 от 64.35 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 33.05 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема за правилен извода на СРС, че страните по делото са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, по силата на който топлопреносното предприятие в качеството си на
продавач продава на физическо лице в домакинство в качеството му на купувач
топлинна енергия за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да
заплаща на продавача използваната топлинна енергия по определени цени
образувани по съответната за това Наредба
и по начини и в срокове, определени от Общите
условия.
Не се спори по делото ,а и от
представения нот.акт № 199, дело 1160/1994 г. се установява, че Н.А.Н. е придобила
собствеността на процесния недвижим имот.
Не се спори по делото, че
ответницата е наследник по закон на Н.А.Н., а това се установява и от
представеното по делото удостоверение за наследници от 31.05.2013 г., издадено
от Община Перник. Николова е починала на 28.05.2013 г. и оставила за наследници по закон С.А.Д. и К.Н.Д..
Противно на соченото от
въззивницата, по арг. от чл.150, ал.1 вр. с чл.153 ГПК ответницата като съсобственик
в процесния имот е встъпила в облигационно отношение с ищцовото дружество по
доставка и продажба на топлинна енергия. Облигационното отношение е възникнало
на основание ОУ на ищцовото дружество. Нито е необходимо изрично съгласие, нито
сключване на писмен договор.
Следва да отбележим и, че
недоказан остава довода на въззивницата, че лицата И.Г.Н., а след това К.Н.Д.
са изразили воля пред ищцовото дружество да бъдат платци на потребената ТЕ за
процесния имот. По отношение на К.Д.дори има изрично произнасяне от РС,
гр.Перник в горецитираните съдебни решения във връзка с допустимостта на
настоящето производство.
Нещо повече, в решение № 1038 от
19.06.2019 г. на РС, гр.Перник по гр.д.№ 54 по описа за 2019 г. е цитирано влязло
в сила на 30.03.2017 г. решение на ВКС за делба на процесния имот като е
посочено, че по силата на това съдебно решение, имотът е предоставен на
ответницата за ползване
При това положение доводът на въззивницата, че не е в облигационно отношение
с ищеца се явява неоснователен.
Противно на соченото от
въззивницата, реално потребеното количество ТЕ и БГВ е установено от
заключенията на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/
съдебно-техническа експертиза.
Действително, ответницата е
представила с отговора по исковата молба констативен протокол за „затапяне“ на
отоплителните уреди, който протокол е съставен на 31.03.2017 г. Този факт е
отчетен и от вещото лице по СТЕ, така и от първонистанционния съд. Начислените
суми за потребена ТЕ са за сградна инсталация, както и за БГВ, виж таблицата на
вещото лице на л.63 по делото пред СРС. Посочено е още, че за периода м.05.2016
г.- м.04.2017 г. дължимите суми за ТЕ са отчетени на база реален отчет на ИРРО,
а през периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. – на база служебен отчет поради
неосигурен достъп като и в двата случая ТЕ за отопление имот е определяна
относно т.нар.“щранг-лира“ в помещението баня, за която липсва техническа
възможност да бъде поставен измервателен уред. След извършена проверка вещото
лице е достигнало до извода, че
потребеното количество ТЕ е изчислено в съответствие с действащите през периода
нормативни актове в областта на енергетиката. ТЕ отдадена от сградна
инсталация-също. Относно сумите за БГВ вещото лице е посочило, че за периода м.05.2016
г.- м.04.2017 г. разходът е определян на база реален отчет, а за периода 05.2017
г.- 04.2018 г. разходът е занулен. ФДР „Директ“ ООД редовно е изготвяла
изравнителни сметки.
Съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ абонатите, които прекратяват топлоснабдяването
към отоплителните тела в имотите,
какъвто е настоящия случай с оглед констативния протокол, представен по делото
пред СРС, остават потребители на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация.
Следва
да отбележим, че с РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 22 АПРИЛ 2010 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО
ДЕЛО № 15 ОТ 2009 Г., Обн.
ДВ. бр.34 от 4 Май 2010г. се отхвърля
искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката
(обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г., последно изменение ДВ, бр. 82 от 2009 г.). В
мотивите си съдът е приел, че:
„Заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена
по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на вещно право в
сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да
сключи договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3
ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части.Отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната
мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички
съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. При
съсобствените вещи в сгради - етажна собственост, след като всички обитатели
участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така те
трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на
полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация.
Потребителите са длъжни да спазват условията, установени за всички от
действащото право, и това го изисква правовата държава. Друго законодателно
разрешение за общите части на сграда - етажна собственост, не може да се даде
предвид характера на подобни сгради“.
В
приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016 г. е посочено по отношение
на доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост, че искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо
правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права
върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно решение на
Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части
енергия при доставката на централно отопление в сградата.
В този
смисъл е и прието от СЕС по съединени дела С-708/17 и С-725/17 .
Относно твърдяното противоречие с
чл.62 ЗЗП:
С приемането
на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради
под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна
собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно
отопление". Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на
етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление
да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на
сградата отоплителна инсталация.
Тази
уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна
собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който
изрично забрани доставката на централно отопление без искане на потребителя.
Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата
договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно
поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на
централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62,
ал. 2 ЗЗП). Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата
на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ
(в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото
събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на §
1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат.
В
действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към
топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като
изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата
(чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и ЗЗП
няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя
на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него
задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при
доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост,
като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват
между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху
отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния
съд № 5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите
под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се
явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да
отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права-ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 25.05.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2016 Г., ОСГК НА ВКС.
Ето
защо и този довод на ответницата се явява неоснователен.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която претенциите
на ищеца са били уважени при правилната правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция намира, че искането на въззивницата съдът да
разпореди тръбите на сградната инсталация да бъдат извадени извън жилището й
защото не желае да бъде в отношения с ищцовото дружество следва да бъде
оставено без разглеждане, най-вече защото не подлежи на обсъждане в настоящето
производство.
Без разглеждане следва да бъде оставена и претенцията
за месечен наем за тръбите, използвани
от дружеството и минаващи през имота й, защото съдът не е сезиран с такъв
иск; липсва произнасяне на СРС по което да бъде упражнен инстанционен контрол
по чл.258 и следв ГПК.
В тази си част решението има характер на определение.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за процесуално представителство. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя такива в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44796 от 19.02.2020 г. по гр.д.№ 34262 по
описа за 2019 г. на СРС, Трето ГО, 145 състав в частта в която се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415 ГПК, от „Т.-П.“ АД, ЕИК *********, срещу С.А.Д., ЕГН **********, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 08013/2018 г. по описа на Районен съд –гр.Перник: сумата
в размер на 175.33 лв., представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр.Перник, ул.“********за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по на 13.11.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сума в размер на 32.17 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.07.2016 г. до
30.10.2018 г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********,*** и адрес за призоваване:
гр.Перник, ул.********, да
заплати на „Т.П.“АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ
„Република“, сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на С.А.Д., ЕГН **********, съдът да разпореди
тръбите на сградната инсталация да бъдат извадени извън жилището й защото не
желае да бъде в отношения с ищцовото дружество, както и претенцията й за заплащане от страна на „Т.П.“АД, ЕИК *********, на месечен
наем за тръбите, използвани от дружеството и минаващи през имота й, като недопустими.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК, с изключение на
частта в която има характер на определение. В последната част подлежи на
обжалване пред САС в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: