№ 58
гр. Ихтиман, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА Н. ПЕТРОВА
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно
наказателно дело № 20241840200673 по описа за 2024 година
Настоящо производство е инициирано въз основа на жалба, подадена
„Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.
М.“ № 17, ап. 2, чрез адвокат Х. П., против Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция „П. и.“.
С наказателното постановление на жалбоподателя юридическо лице, на
основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер
на 2500 лева.
С подадената жалба се излагат подробни съображения, според които
електронният фиш е незаконосъобразен, като се настоява оспореният
административен акт да бъде отменен. Жалбоподателят претендира разноски.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателя „Е.“ ООД
редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба от адвокат Х.
П. /с пълномощно на лист 22/, в която са изложени и съображения по
съществото на производството.
В последното съдебно заседание се явява процесуален представител на
наказващия орган Агенция „П. и.“ – юрисконсулт К. /с пълномощно на лист
105/, която оспорва жалбата срещу електронния фиш и моли последният да
бъде потвърден. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – лице, спрямо което е издаден оспореният електронен фиш, в
установения от закона срок и същата е депозирана пред надлежния съд.
1
От събрания доказателствен материал може да се приеме, че е
реализирана следната фактическа обстановка, а именно: На **.**.****г. в
16:40 часа, е установено нарушение №
CE20A170F4D62.5D9E053041F160A5997., с ППС влекач В. ФХ,
регистрационен номер ВР****СК, с технически допустима максимална маса
20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000,
като нарушението е установено в община К., за движение по път А-1 км
54+150, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса
по чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № *****, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от ЗП от
Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 54+150.
Фактическа обстановка като горепосочената е описана и в издадения и
оспорен електронен фиш, като в електронния фиш е посочено, че на „Е.“ ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДП се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
От материалите по делото, в това число и от приобщения препис от
административна преписка се установява посочената по-горе фактическа
обстановка.
В същото време от материалите по делото не се установява на
**.**.****г. процесното превозно средство да е преминало през други
участъци от пътната инфраструктура на страна, без да е била заплатена
дължимата тол такса за тях, във връзка с което да са издадени и други доклади
от електронната система и да са направени други статични изображения.
От съдържанието на Становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, НТУ се установява, че
неплатената сума във връзка с твърдяното нарушение, извършено при
движение на процесното превозно средство, възлиза на 0.84 лева.
Съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗП за преминаване
по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние:
1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни
превозни средства по чл. 10а, ал. 7; Заплащането на винетната такса дава
право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената
пътна мрежа;
2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства
по чл. 10б, ал. 3; Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
2
сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
Правилото на чл.10б, ал. 3 от ЗП гласи, че тол таксата се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9, като заплащането й дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. В текста на чл. 10б, ал. 4 от ЗП е посочено, че
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за
пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно
деклариран от собственика или ползвателя му.
На основание чл. 10, ал. 7 от ЗП е приета Наредба за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние С наредбата, на основание чл. 10б, ал. 4, изречение второ
от ЗП, се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол
такси.
Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство, а ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е разписано, че собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
2500 лева, глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева.
Нормата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП гласи, че, ако собственикът на
пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
3
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена
санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лева.
Основание за отмяна на електронния фиш е обстоятелството, че по
делото не се установява да е била приложена процедурата по чл. 2, пар. 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската
услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, според
която норма доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство. Предвид изискването на чл. 2, пар. 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204, при така установеното нарушение в
процесния случай на нарушителя е следвало първо да се предостави
възможност, посредством уведомяване, да отстрани допуснатата нередовност
при заплащане на таксата и едва след това, ако не ги отстрани, да се пристъпи
към налагане на санкция, предвидена във вътрешното законодателство. В
административната преписка, обаче, не се съдържат каквито и да било
доказателства, от които да може да се направи извод, че преди издаване на
електронния фиш е било изпълнено изискването на чл. 2, пар. 7 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2020/204. Именно това обстоятелство налага отмяна на
електронния фиш.
Има и допълнителни основания за отмяна на Електронен фиш №
**********, издаден от Агенция „П. и.“, а именно:
От материалите по делото става ясно, че за процесното превозно
средство не е била заплатена дължимата тол такса само за едни сегмент, а
именно – **.**.****г. в 16:40 часа на път А-1 км 54+150. В този смисъл е
разпечатката от доказателствения запис на нарушението.
В административната преписка, а и сред материалите по настоящото
дело, не се съдържа информация на същата дата – **.**.****г. за процесното
превозно средство да не е заплащана и друга тол такса, във връзка с което да е
регистрирано и друго подобно нарушение. В същото време от представено
становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, НТУ е видно, че неплатената сума във връзка с твърдяното
нарушение, извършено при движение на процесното превозно средство,
възлиза на 0,84 лева.
Предвид което, не може да се направи извод, че през целия ден,
респективно – през целия маршрут в Република България или че през
продължителен период от време превозното средство е било управлявано и се
е движило по пътищата на страната в нарушение на изискванията на чл. 10, ал.
1 от ЗП и на наредбата, приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
По този начин се установява, че неподадената декларация на **.**.****г.
4
в 16:40 часа е единичен случай.
В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а и в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е предвидена
имуществена санкция във фиксиран размер, а именно – 2500 лева. Така
предвиденият от законодателя фиксиран размер на санкцията не дава
възможност на наказващия орган да съобрази тежестта на всяко конкретно
нарушение и да наложи пропорционална, съответна и справедлива
административна санкция, която да отговаря и на размера на неплатената тол
такса. В същото време текстът на чл. 189з от ЗДвП предвижда, че за
нарушения по ЗДвП не може да се прилага чл. 28 от ЗАНН. Именно в нормата
на чл. 28, във вр. пар. 1,т. 4 от ЗАНН е посочено, че за маловажен случай
административно наказание не се налага.
От друга страна, обаче, в практиката на СЕС и по-конкретно в
решението по Дело C 497/15, към което е присъединено и Дело C-498/15, е
посочено, чрез даване отговор на поставените към съда въпроси, че член 9а от
Директива 1999/62/ЕО (има се предвид чл. 9а от Директивата преди
редакцията и изменението на същата) трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система
от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и член 9а от
Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в
смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска
система от наказания като разглежданата в главното производство, която
въвежда обективна отговорност. По този начин от съдържанието на
решението на СЕС може да се направи извод, че нормата на 179, ал. 3б от
ЗДвП противоречи на европейското законодателство и на практиката на СЕС,
тъй като липсва възможност за пропорционалност между степента и характера
на извършеното нарушение и размера на наложената санкция.
Съдът намира, че наложеното с оспорения електронен фиш
административно наказание противоречи на изискванията за
пропорционалност, въведени включително и с практиката на СЕС
посредством решението по Дело C-497/15, към което е присъединено и Дело
C-498/15, което обстоятелство е основание за неговата отмяна.
Отделно от горното, процесното деяние може да се приеме и за
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, която норма би могла да
намери приложение в административно-наказателното производство по
силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН. В контекста на чл. 9,
ал. 2 от НК при наличие на малозначителното деяние не е налице
административно нарушение, тъй като деянието не разкрива никаква степен
на обществена опасност поради своята малозначителност или неговата
обществена опасност е явно незначителна и заради това не може да се
квалифицира като административно нарушение. В настоящия случай става
ясно, че превозното средство не е преминало през територията на страната без
за него да са заплатени дължимите такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а само в един
участък не е била изпратена декларация за отчет, като дължимата такса за този
5
сегмент е била 0,84 лева. Това налага извода, че въпросното деяние се
отличава с малозначителност, поради което не подлежи на санкциониране по
административен ред, което налага отмяна на оспорения електронен фиш.
По разноските:
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на сторените от него
съдебни разноски в хода на съдебното производство, като е представил по
делото доказателства за реално сторени такива. Предвид възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че на основание
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, Агенция „П. и.“ следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя 550 /петстотин и петдесет/ лева
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „П. и.“,
с който на „Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
В., ул. „Х. М.“ № 17, ап. 2 е наложена имуществена санкция в размер на 2 500
/две хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 1 АПК,
Агенция „П. и.“ да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК ********* сумата от 550
/петстотин и петдесет/ лева - разноски в настоящото производство,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните, като жалбата
се подава до Административен съд – София област, чрез Районен съд -
Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6