Р Е Ш Е Н И Е
№ 840
град Бургас
, 05.03.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, граждански
състав
на двадесети февруари
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 8403 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Б.М.К., ЕГН **********,*** със съдебен адрес *** – адв. К.Б., АК гр. Хасково против Главна
дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46,
представлявана от главен комисар С.. К... Ищецът сочи, че е полагал труд като „...“
оператор на интегрирана система за наблюдение в Локален координационен център
Созопол в Група „...“ към ГПУ Бургас при РДГП Бургас към ГД „Гранична полиция“
МВР гр. София. Ищецът претендира, че в периода 01.09.2016г. до 30.09.2019г. е
положил извънреден трус в размер на 6 часа, който не бил отчетен и заплатен , а
за периода 01.09.2016г. до 31.08.2019г. бил положил нощен труд в размер на 1584
часа, който след като се пресметнел с коефициент 1.143 водело до допълнително
положен труд 226.512 часа за целия период. Претендира , че за първия положен
труд му се дължи сумата от 30.00лева, за втория неначислен и неизплатен нощен
труд , след преобразуването, сумата от 1336.50лева , ведно със мораторна лихва
в размер на 63,10лева. Претендира се и законната лихва по двете главници,
считано от датата на предявяване на исковата молба. Направени са
доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява , представлява
се от адв. Б., като исковата молба се поддържа. Претендират се разноските по
водене на производството. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение
на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1557.71лева за заплащане
на положен неправилно начислен и неизплатен извънреден нощен труд, дължима за
неизплатени общо 224.51часа нощен труд , положен през периода 01.09.2016г. до
31.08.2019г. , ведно със сборна мораторна лихва в размер на 293.49лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Ответникът
ГД „Гранична полиция“ МВР депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК
чрез гл. юрисконсулт Красимира Иванова. Предявените искове се оспорват като
недоказани както по основание, така и по размер. По отношение периода
01.09.2016г. до 30.09.2016г. иска се счита погасен по давност. Изложени са
правни съображения във връзка приложимата нормативна уредба за процесния
период, съобразена със ЗМВР. Не се оспорва факта, че в посочения от Б.М.К. период
с ответника са се намирали в правоотношения по ЗМВР и ищецът е полагал труд на
смени/ дневни и нощни/. Изложени са подробни правни съображения. Ответникът
счита, че на К. не се дължи исковата сума. Не се споделя виждането, че
приложима е Наредба за структурата и организацията на работната заплата, която се
отнасяла за работещи по трудово правоотношение, каквото не било това на ищеца и
ГД “Гранична полиция“. Счита, че така преизчисленият нощен труд не представлява
извънреден труд. Взема се становище по доказателствените искания на ищеца.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице Н.К. е, че за периода от м. септември 2016г. до м. август
2019г. ищецът е положил общо 1570часа нощен труд. Същият приравнен към дневен
такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1794.51часа дневен труд.
Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 224.51часа
извънреден труд, който е оценен на 1557.71лева. Изчислената мораторна лихва е
оценена на сумата от 193.49лева.
Съдът, след
като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на
ответника по делото, както и събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът Б.М.К.,*** и ГД „Гранична
полиция” МВР гр. София е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал
длъжността „старши полицай“ оператор на интегрирана система за наблюдение в
Локален координационен център Созопол в Група „Охрана на държавната граница“
към ГПУ Бургас при РДГП Бургас към ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София за
процесния период.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 24- часови смени, което включва и нощен труд и е следвало да му бъде
заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от
същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,
00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В предходната редакция
на ал. 3 е посочено, че периодът на изчисляване е едномесечен. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., която предвижда възможност
държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В тази наредба не е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с
определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г.
разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такава изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
Може също
така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете
нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да
се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода м. септември 2016г. – м. август 2019г. ищецът е
положил общо 1570часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1794.51часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 224.51часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1557.71лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер.
Следва да се присъди и мораторната лихва, която е в размер на 193.49лева, а за
горницата до предявения иск от 293.49лева да се отхвърли.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 01.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Предявеният
иск за осъждане ответника да заплати сумата от 30.00лева , представляваща
дължимо възнаграждение за неизплатен извънреден труд в размер на 6часа за
периода 01.09.2016г. до 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху него ,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. По делото не се събраха
доказателства да е полаган и незаплатен такъв труд.
По
възражението за настъпила погасителна давност за периода 01.09.2016г. до
30.09.2016г. Отчитането на труда положен по реда на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР до
14.10.2016г. е ставало сумирано на едномесечен период, а след това – на
тримесечен период. За посочения период дължимостта следва да е настъпила през
м. октомври 2016г., т.е. към датата на предявяване на иска не е изтекъл
тригодишния давностен период за претендиране на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, съответно на размера на уважената част от иска, които са в размер на 372.36лева за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса
за разглеждането на иск, която е в размер на 112.31лева и съответната част на изплатеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 232.72лева.
По
претенцията за юрисконсултско възнаграждение , следва съобразно отхвърлените
искове следва да се присъди такова в полза на ответника. В процеса ГД „Гранична
полиция“ МВР, гр. София е било представлявано от юрисконсулт. Съгласно чл. 23 от НЗПП за защита по трудови
дела с определен материален интерес се заплаща правна помощ в размер от 100 до
300лева. Настоящият състав счита, че следва, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, да
се определи възнаграждение в размер на 100.00лева, а съответно на него да се
определи и дължимото от ищеца възнаграждение, което в конкретния случай е в
размер на 6,91лева.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар С.. К..
– Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адв. К.Б., АК гр. Хасково, сумата от 1557.71лева/
хиляда петстотин петдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/
представляваща положен, неизплатен извънреден нощен труд, дължима за
неизплатени общо 224.51часа нощен труд , положен през периода 01.09.2016г. до
31.08.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 01.10.2019г. до окончателното изплащане, както и сборна
мораторна лихва в размер на 193.49лева/ сто деветдесет и три лева и четиридесет
и девет стотинки/ за периода 30.10.2016г. до 01.10.2019г. , като за сумата от
100.00лева/ сто лева/ до пълния претендиран размер от 293.49лева/ двеста
деветдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.М.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адв. К.Б., АК гр. Хасково против Главна
дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46,
представлявана от Главен комисар С.. К.. – Директор иск за осъждане на
ответника за сумата от от 30.00лева , представляваща дължимо възнаграждение за
неизплатен извънреден труд в размер на 6часа за периода 01.09.2016г. до
30.09.2016г., ведно със законната лихва върху него , считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар С.. К.. – Директор, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адв. К.Б., АК гр. Хасково, сумата от 372.36лева
/триста седемдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар С.. К.. – Директор, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 232.72лева/ двеста
тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ за изготвената експертиза и 112.31лева/
сто и дванадесет лева и тридесет и една стотинки/ за държавна такса.
ОСЪЖДА
Б.М.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адв. К.Б., АК гр. Хасково, да заплати на
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар С.. К.. – Директор, на осн. чл. 78, ал. 4
от ГПК, сумата от 6.91лева/ шест лева и деветдесет и една стотинки/
юрисконсултско възнаграждение по отхвърлената част на иска.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 05.03.2020г.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ