Р Е Ш Е Н И Е
№ IІ- 83 13.05.2019г. Град Бургас
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав
На шести
ноември две хиляди и осемнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ :1. ТАНЯ РУСЕВА- МАРКОВА
2. ГАЛЯ БЕЛЕВА
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1455 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1217 от 8.06.2018г. по гр.д.№6299/2017г. състав на Бургаския районен съд е осъдил „Медицински център II- Бургас“ ЕООД да заплати на В.Х.К. *** сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен на 16.06.2014г. в гр.Бургас, в сградата на медицинския център в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ до 9-то ОДЗ- пропадане на В.К. в асансьорна шахта, в резултат на което ищцата е изживяла силен страх и уплах за своите и на внука си живот и здраве, чести кризи на главоболие и световъртеж, както и загуба на памет и чувство за безпомощност и неориентиране в пространството, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба на 23.08.17г. до окончателното изплащане на задължението. Отхвърлен е иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 16.06.2014г. до 23.08.2017г. Отхвърлен е и иска на К. против „Медицински център II- Бургас“ ЕООД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2700 лв- разходи за закупуване на лекарства по повод деликта на 16.06.2014г.- пропадане на К. в асансьорната шахта, ведно с иска за законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
„Медицински център II- Бургас“ ЕООД е осъден да заплати на К. разноски в размер на 2038 лв., а последната- да заплати на „Медицински център II- Бургас“ ЕООД разноски в размер на 303 лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба от „Медицински център II- Бургас“ ЕООД, представлявано от адв.Радостина Овчарова. С нея същото е обжалвано в частта, с която исковете против дружеството са уважени, както и в частта за разноските по делото, присъдени в полза на ищцата. Сочи се, че в атакуваната от въззивника част решението на БРС е незаконосъобразно- неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Изложени са оплаквания, че решението на БРС е вътрешно противоречиво, логически неправилно и необосновано. Налице било противоречие между установените факти и направените изводи, между правните и фактическите основания. Неточно били отразени данни, факти, обстоятелства и доказателства, а от подкрепящите тезата на въззивника факти не били направени съответните изводи. Не била извършена съвкупна преценка на фактите и доказателствата по делото. Въззивникът констатирал субективизъм на съда при посочването, обсъждането и преценката на фактите и доказателствата. Били игнорирани част от фактите и доказателствата, а решението било постановено в противоречие със събраните доказателства. Сочи се, че решението съдържа неверни, неистински фактически констатации, като съдът не обсъдил релевантни за делото факти, доказателства и доводи на въззивника. Допуснати били грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, състоящи се в нарушаване на логическите, опитните и научните правила, противоречие с данните на науката, грешки, отнасящи се до търсенето и установяването на каузалните връзки /причинно-следствените връзки, връзките и отношенията на закономерност, обусловеност между нещата/. Направен е обстоен анализ на твърденията и доказателствата по делото, като са развити подробни съображения в подкрепа на изложените по-горе оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Според въззивника симптомите, изложени в исковата молба като резултат от процесния инцидент всъщност са оплаквания, заболявания и симптоми на ищцата отпреди инцидента, които не били пряка и непосредствена последица от него. На следващо място се сочи, че решението на БРС било постановено в противоречие с констатациите на приетата съдебно-медицинска експертиза, при което била допусната грешка при формиране вътрешното убеждение на съда, довела до постановяване на неправилен и необоснован съдебен акт. Твърденията на ищцата били вътрешно противоречиви, като обективно медицинската документация не установяВ. твърдените от нея вреди действително да са настъпили. Не били доказани и твърденията на ищцата за интензитета и продължителността на вредите. Не били обсъдени и възраженията на въззивника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата. Затова, макар да не били налице предпоставките за ангажиране отговорността на въззивника по чл.45, чл.49 и чл.50 от ЗЗД за неимуществени вреди, неправилно и необосновано той бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди за посочените увреждания и в посочения размер. Моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и вместо него да се постанови ново, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло. Алтернативно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде значително намален, по справедливост. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата В.К. чрез процесуалният й представител адв.Мария Димитрова. Същата оспорва жалбата като неоснователна, като са изложени съображения по всяко от оплакванията на въззивника. Според въззиваемата в жалбата са изложени фактически неверни твърдения, като са изопачени както изводите на съда, така и съдържанието на събраните по делото доказателства, които са цитирани избирателно, интерпретирани са неправилно и изцяло в полза на въззивника, в разрез със действителния им смисъл. Според въззиваемата мотивите на съда съдържат последователен и безпротиворечив анализ на доказателствата, събрани по делото, изводите на съда били обосновани, логични и съответстващи на събраните доказателства, поради което решението на БРС като краен резултат било правилно, поради което се иска същото да бъде потвърдено.
В проведеното от въззивната инстанция открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат съответно жалбата и отговора.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани доказателства, няма нови доказателствени искания.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването в оспорената от нея част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
В. Х.К. е предявила обективно съединени осъдителни искове против „Медицински център II- Бургас” ЕООД както следва: 1/ за сумата от 15000 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди- търпени болки, стрес и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпването на вредите- 16.06.2014г.; 2/ за сумата от 2720 лв.- представляваща имуществени вреди- за направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба.
Твърди, че на 16.06.2014г. по обяд завела 8-месечното си внуче на преглед при личния му лекар в ответното медицинско заведение, находящо се в гр.Бургас, к-с „Славейков”. Понеже кабинетите на лекарите се намирали на втория етаж на сградата, собственост на ответното дружество и стопанисвана от него, достъпът до тях с детски колички се осъществявал като се използвал единствения асансьор на сградата. Ищцата го използвала редовно, когато отивала в лечебното заведение с детската количка, понеже качването по стълбите било трудно за нея, а освен това й било забранено да вдига тежести, поради заболявания- ***, ***и др. След прегледа при опита си да слезе на първия етаж с количката, при отваряне на вратата на асансьора пропаднала в шахтата, а детето с количката паднали върху нея. Оказало се, че кабината на асансьора на била на втория етаж, а на първия, като при изправен заключващ механизъм на вратата тя не би следвало да се отвори, ако асансьора не е на етажа, на който бил повикан. Заявява, че при падането ударила тежко главата и гърба си и загубила съзнание. В резултат на получената травма на главата изпаднала и в кома, била приета в безсъзнание в реанимацията на УМБАЛ- Бургас. Наранила тежко и гърба си, като и към датата на предявяването на иска имала белези. Влошили се и предходните заболявания на гръбначния стълб, като ищцата ежедневно изпитвала силни болки, заради които непрекъснато вземала лекарства. В резултат на тежката черепно-мозъчна травма получила дълготрайни увреждания на здравето, които продължавали във времето. Ищцата имала амнезия за случилото се- не помнела нищо от инцидента, както и няколко дни преди и след това. Била объркана и дезориентирана в болницата и не помнела какво се случило, разказвали й съпругът й и лекарите. Изпитала огромен страх за живота и здравето на внучето си. След падането започнала да получава епизоди на пълна дезориентация- случвало се да забравя къде се намира, имало случай, при която стояла пред блока, в който живее и не знаела къде се намира. Такива епизоди на дезориентация се появявали безпричинно, непровокирани от нищо и ищцата изпитвала непрекъснат страх, че всеки момент могат да се случат отново. Затова ограничила до минимум излизанията си и като цяло социалните си контакти. Често не можела да разпознае своите близки и познати. Така изпадала в неловки ситуации да не знае с кого разговаря, кой я поздравява, чувствала се засрамена и виновна. Предвид, че зрението й било влошено още преди инцидента ищцата разчитала на добрата си памет, за да се придвижва безопасно, когато било сумрачно и тъмно. Запаметявала всички препятствия по пътя, което се оказало невъзможно след процесното падане. С резултат изпитвала ежедневни затруднения- ограничила много местата си за излизане и не излизала по тъмно без придружител. Проблемите с паметта започнали да й пречат да изпълнява качествено трудовите си задължения в стопанисваното и управлявано от съпруга й еднолично търговско дружество, което се отразило и на семейството й, което се издържало от семейния бизнес. За около две години прекъснала работа, понеже не била в състояние да работи. Понастоящем бързо се изморявала и получавала болки в гърба, а от друга страна забравяла поръчките на клиентите, поради което работата й не била ефективна. Случвало й се да забрави да отчете направено плащане, след което последвала глоба на работодателя. Падането влошило проблемите с гръбначния стълб и допълнително утежнило състоянието й- болките й били ежедневни, сутрин изпитвала големи затруднения да стане от леглото и да се раздвижи, не била пълноценна нито в домакинството, нито на работното място. Не можела да се грижи пълноценно и за внучето си и да прекарва пълноценно времето си с него, както преди инцидента. Понеже нямало възможност за пълно излекуване, на ищцата била предписана поддържаща терапия. Счита, че ответното дружество като собственик на асансьора, както и като възложител на дейностите по обезопасяването му, отговаря за причинените й вреди- имуществени и неимуществени, описани по-горе. Дружеството следвало да поддържа асансьорната уредба в изправност и безопасен за ползване вид, като не допуска ползването й при неизправност. Тези действия дружеството следвало да изпълнява като ги възлага на свои служители или по силата на договор- с лица вписани в регистъра по чл.36, ал.1 ЗТИП. Според публичните изявления на тогавашния управител на дружеството описаните дейности били възложени на „Сити тех” ЕООД. Затова е конкретизирало в молба на л.25-26, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на основание чл.49 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че са предприети всички действия по обезопасяване на асансьора, който по естеството си представлявал съоръжение с повишена степен на опасност, моли исковете да се разгледат на основание чл.50 от ЗЗД. Ангажира доказателства.
Предявените при условията на евентуалност главни искове за вреди (имуществени и неимуществени) са с правно основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД, а акцесорните претенции за законна лихва са с правно основание чл.86 от ЗЗД.
В своевременно подадения отговор на исковата молба ответното лечебно заведение е оспорило исковете изцяло, като недоказани по основание и размер. Направено е възражение за погасителна давност за част от претенцията за законна лихва върху сумата от 15000 лв., за периода от 16.04.2014г. до 23.08.14г. на основание чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което моли иска да бъде отхвърлен за този период.
На следващо място се оспорват фактическите твърдения на ищцата, че процесното съоръжение представлява асансьор. Заявява, че в лечебното заведение няма асансьор, а процесното съоръжение представлява подемник за осигуряване на достъп на хора с увреждания и в инвалидна количка, който изрично бил обозначен със съответен знак. Предвид техническите си параметри, подробно описани в отговора, ответникът счита, че подемникът не съставлява съоръжение с повишена опасност, а е машина, попадаща в обхвата на Наредбата за съществените изисквания за оценяване съответствието на машините /НСИОСМ/, приета на основание чл.7 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/. Затова нормативната уредба относно асансьорите не била приложима. Сочи, че в случая се касае за единен обект—пристройка на платформен подемник за хора с увреждания към медицинския център, изпълнението на който било надлежно възложено на „Сити тех” ЕООД в качеството на изпълнител от страна на ответното дружество в качеството му на възложител. На 17.03.2011г. било издадено разрешение за ползване на подемника. Намира, че съоръжението може да бъде сравнявано по-скоро с рампа за хора с увреждания в инвалидни колички, отколкото с асансьор. На процесната дата съоръжението било сравнително ново, намирало се в 5- годишния гаранционен срок по чл.20, ал.4 от наредба №2 от 31.07.2003г. за въвеждане на строежите в експлоатация, като изпълнителят имал задължение да отстранява за своя сметка недостатъци, дефекти на обекта, машината, съоръжението. Обектът бил изцяло изпълнен в съответствие с изискванията на закона, със съответното осигуряване, обезопасяване и защити., разрешен за ползване. Намира, че ищцата не сочи конкретни действия или бездействия на съответното лице, при или по повод на възложената му от ответника работа да са настъпили процесните травми. Нямало данни и доказателства за неизпълнение задълженията на изпълнителя по договора за възлагане, понеже към датата на инцидента договорът вече бил изпълнен, а обекта, включително подемника били предадени изцяло обезопасени. Нямало данни за открити дефекти, недостатъци на съоръжението, които да е трябвало и да не са били отстранени. Нямало данни и доказателства за неизпълнение на задълженията на ответника или на изпълнителя, което да е в нарушение на закона, нито за противоправно поведение на тези лица, не се установяВ. и вина на изпълнителя, включително при и по повод изпълнението на договора от 12.08.2010г. Нямало и данни за неизправност на подемника към датата на увреждането. Оспорват се твърденията за неизправност на съоръжението, включително на заключващия механизъм на вратата. Ако вредите били настъпили след извършването на работата, то отговорността не следвало да бъде по чл.49 ЗЗД. Без вина на причинителя нямало и отговорност на възложителя по чл.49 ЗЗД. Сочи още, че договорът за изработка, какъвто бил този с изпълнителя не представлявал възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД-да се отдели собствената работа и с изпълнението й да се натовари друго лице.
На следващо място са изложени фактическите твърдения на ответника във връзка с инцидента. Сочи, че когато кабината се намира на първия етаж на сградата, разстоянието от покрива й до нивото на основата на вратата на втория етаж към подемника не е по-голямо от 60 см. Затова намира за невялно твърдението на ищцата, че е пропаднала в асансьорна шахта /първо нямало асансьор и второ от втория етаж ищцата попаднала върху покрива на кабината на подемника/. Нямало данни за ппопадане, тъй като нямало разстояние /височина и дълбочина/. Признава, че ищцата, заедно с бебешката количка с внучето била намерена върху покрива на кабината на подемника. Сочи още, че кабината е била осветена, а вратата на втория етаж- затворена и заключена. Отварянето станало принудително, от представител на медицинския център, чрез прилагането на специална подвижна дръжка за принудително отваряне при необходимост. Затова оспорва твърденията, че заключващия механизъм на вратата бил неизправен. Изтъква, че се разбрало, че на това място има човек защото ищцата викала. Оказана й била помощ да излезе. Нямало данни да е откарана в медицинския център в безсъзнание. В заключение счета, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за отговорността на ответника. Не били налице и предпоставките по чл.50 ЗЗД- вреда и причинна връзка. Доли да се приемело, че ищцата е паднала от втория етаж върху кабината на подемника, от това не били настъпили вреди, които да подлежат на обезщетяване. Ако ищцата е изпитала дискомфорт, неразположение, болка и др., те отшумели часове или дни след инцидента. Намира, че в никакъв случай не е възможно при този инцидент на ищцата да са били причинени увреждания, болки и страдания, които да продължават до предявяването на иска. Изтъква се още, че не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Понеже падането на ищцата било от малка височина, то само по себе си не могло да доведе до последиците, които ищцата твърди. На следващо място намира, че в медицинската документация не се съдържат данни за обективно установяване на твърдените от ищцата вреди. Твърдените увреждания и страдания са констатирани в разделите анамнеза, т.е. са съобщени лично от ищцата, без да са установени от съответните специалисти. Същевременно твърденията на ищцата били вътрешно противоречиви- твърди, че изпаднала в кома, безсъзнание, а същевременно- че изпитала страх за живота на внучето си, което било невъзможно. Сочи още, че ищцата викала и така била открита, което изключвало да е била в безсъзнание. Данни за охлузвания по гърба / стари, повърхностни/ се появили едва дни след инцидента, а такива няма в медицинската документация, съставена непосредствено след инцидента. Пристъпи на загуба на съзнание не били констатирани при болничния й престой, а съпругът на ищцата не съобщавал за гърчове, пяна по устата или прехапване на езика. Подробно са анализирани медицинските документи. И е изведен извод, че ищцата била контактна, адекватна и осъществявала вербална комуникация. Самата тя не съобщавала при двете посещения в болница за проблеми с памет, амнезия и дезориентация, нито за главоболие. Намира противоречие и в твърденията на ищцата, че няма спомен за инцидента, а същевременно е дала конкретика за инцидента, която нямало как да знаят съпруга й и лекарите. Затова намира за неоснователни твърденията на ищцата за нанесените й вреди продължителността на уврежданията.
Намира също, че процесния инцидент няма връзка с възникването и прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата в процесния двугодишен период, като са развити подборни съображения въз основа на обстоятелствен анализ на доказателствата. Нямало изрично предписание на компетентните органи за прекратяването на трудовото й правоотношение през 2014г., нито пряка обуславяща връзка между инцидента и прекратяването на ТПО. Акцентира и на това, че в решението на ТЕЛК е посочено, че още преди инцидента ищцата имала световъртеж и вече провеждала лечение с медикаменти. Имала и диагноза още преди инцидента ***, поради което счета, че болките в гърба са вследствие това заболяване, както и главоболието, световъртежа, шум в ушите, повишено кръвно налягане, болки в ставите, крайниците, раменете и др. подобни симптоми. Имало данни за оперативна намеса по отношение на ищцата в шийната област, след претърпян удар при ПТП, възникнал преди процесния инцидент. Затова счита, че посочената от ищцата симптоматика не може да бъдат в пряка причинна връзка с този сравнително лек инцидент, а произтичат от миналите й заболявания и травми . Нямало причинна връзка и между процесния инцидент и посочите в исковата молба състояния- болка, стрес и страдания. Понеже обезщетение се дължи само за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица, то исковете за неимуществени вреди били неоснователни поради липса на обективни констатации за вреди от инцидента, а ако се приеме все пак, че такива има- те не били пряка и непосредствена последица с инцидента и не произтичали само от него. Изтъква, че предходното състояние на ищцата и ударът от бебешката количка били причините за случилото се и последиците от него. Направено е и възражение за съпричиняване- ищцата с поведението си създала предпоставки за настъпване на увреждането, понеже ползвала самоволно съоръжение, което не било предназначено за това. Не положила и достатъчно грижа за да предотврати настъпването на вредите, понеже кабината била ярко осветена и не можело да има съмнение дали е на етажа. Ищцата не трябвало да прави опит да отвори вратата или да прекрачи навътре, след като била видяла, че подемника не е на етажа. Още по-голяма бдителност трябвало да проявява след като била с 8- месечното си внуче в бебешка количка. Здравословното й състояние и проблемите с очите също допринесли за настъпването на инцидента и са били основна причина за него. Развити са и подробни доводи в подкрепа на становището на ответника, че в конкретния случай са не са налице претърпени болки, страдания и стрес, които да подлежат на обезщетение за неимуществени вреди. Счита също и претендирания размер за необосновано висок и несправедлив предвид конкретните фактически обстоятелства. Моли исковете да бъдат отхвърлени, респективно- за бъде определен справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Ангажира доказателства.
В първото по делото съдебно заседание /л.92 от делото на БРС/ по реда на чл.143, ал.2 ГПК процесуалният представител на ищцата е пояснил и допълнил исковата молба относно съоръжението, като е посочил, че същото представлява платформен подемник, който е изпълнявал ролята на асансьор към момента на увреждането и за него се прилагали правилата на НБЕТНПС- чл.2, т.8. Ответникът като ползвател и възложител на изграждането на подемника имал задължение да сключи договор за поддръжка на това съоръжение в изправност и да съблюдава изправната му работа., както и да не допуска да бъде експлоатирано неизправно. Сочи още, че съоръжението не е било изправно, не е сработвал заключващия му механизъм, който да не позволява отварянето на вратата, когато кабината не се намира на съответния етаж. Признава, че 27 години преди инцидента ищцата била претърпяла ПТП, но заявява, че нямала медицинска документация във връзка с него. Заявява, че на вратата на съоръжението не е имало надписи, за каквито твърди ответника.
Ответникът е направил уточнение, че последната съвместна проверка на съоръжението е била направена на 12.02.2014г. Оспорва се и твърдението на ищцата, че за съоръжението са приложими изискванията за технически надзор по наредбата, както и че заключващият механизъм не бил изправен.
Пред районния съд са приети многобройни писмени доказателства, разпитани са свидетели, приети са съдебно-техническа и медицинска експертизи.
С обжалваното решение Бургаският районен съд след обстоен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност- вреди от вещи, собственост на ответника, също че съоражението, което служело за превоз на хора не било в изрядно техническо състояние, което състояние било последица от бездействието на собственика на вещта. Вратата на съоръжението била отворена в момент, когато следвало да е затворена, при което бил допуснат достъп на пациент до необезопасено, празно пространство, което довело до пропадане в асансьорната шахта на съответния етаж.. това пропадане причинило загуба на съзнание в краткосрочен период след падането и влошаване на паметта в дългосрочен, придружен с приживян и все още преживяван стрес, паника, уплаха, както и честа загуба на съзнание, главоболие, гадене, и главозамайване години след случилото се, както и затрудняване в говора и загуба на памет относно хора, места и случки, както и разсеяност и дезориентация. Съдът е счел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, понеже поведението на ищцата била правомерно, съобразено с обичайните за ползването на съоръжението правила, като към момента на инцидента не съществувала забрана или предупредителна табела за използването на съоражението. Като е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определяне на размера на неимуществените вреди районният съд е счел, че справедливия размер на обезщетението е в размер на исковата сума- 15000 лв. Посочено е, че здравето е основна човешка ценност, позволяваща на всеки индивид да живее самостоятелно и независимо от грижата на другите, което пък е благо за обществото и следва да се брани и защитава. Поведение, което поставя в опасност живота и здравето на определен кръг хора е укоримо и следва да бъде санкционирано чрез ангажиране на имуществената отговорност на деликвента, с цел да се репарира поне парично нарушението на хармоничното съществуване на пострадалата и да се въздейства възпитателно върху обществото. Уважен е и иска за присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.08.2017г. като е съобразено възражението за погасяване по давност тази претенция за периода от 16.06.14г. до 23.08.2017г.
Исковете за обезщетение за имуществени вреди са отхвърлени като недоказани.
При проверката на обжалваното решение в атакуваната от ответника част Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо, тъй като е постановено по допустими искове, от надлежен съдебен състав, в предписаната от закона форма, със съдебен акт, който отговаря на изискванията за съдържание на чл.236 ГПК.
По същество въззивната инстанция намира следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по фактите относно причината за посещението на ищцата на процесната дата /16.06.2014г./ в ответния медицински център, местонахождението на посетения от ищцата, ведно с 8-месечното й внуче, лекарски кабинет на втория етаж от собствената на ответника сграда, липсата на отделен общодостъпен асансьор в сградата за достъп на пациентите до втория етаж, както и наличието на платформа- подемник за лица с увреждания. Тези обстоятелства се установяват и посредством свидетелските показания- св.И., С.и М..
От свидетелските показания, писмените доказателства и СТЕ се изяснява и механизма на падането на ищцата в шахтата на подемника.
Според св.М.- п. в медицинския център ищцата вкарвала количката в подемника като гледала към свидетелката. Вратата се затворила и свидетелката чула писъците й и зов за помощ. Опитала се да отвори вратата, но било заключено. Казала на ищцата да се успокои и че ще повика техници. Това се случило към края на работното й време /12.30-13ч./. по-късно видяла медицинската сестра на внучето на ищцата, на която казала, че ищцата е заключена в платформата, след което се наложило да тръгне поради неотложен ангажимент и случая поели други хора.
св.И., работеща като с. м. с. в центъра сочи, че видяла последиците, но не присъствала по време на самия инцидент. Служител на центъра й се обадил, че някой от подемника вика и не може да отвори вратата. Обадили се на нея, защото тя съхранявала дръжката за аварийно отваряне на вратата. Върнала се в центъра и още на вратата видяла полицаите. Влезли в центъра, отправили се към вратата на подемника и натиснали копчето , за да се отвори вратата. Видели, че кабинката била празна, осветена и всичко било нормално. Вратата на втория етаж била заключена. Като отворила вратата с дръжката за аварийно отваряне видели, че върху тавана на подемника имало лежаща жена и количка с дете. Жената и количката били долу в шахтата, върху тавана на подемника, нямало нещо на равнището на етажа. Счита, че разстоянието между тавана на подемника, когато кабината се намира на първия етаж и втория етаж е около 50-60 см. Според заключението на СТЕ това разстояние е 62 см.
Свидетелката С.- дъщеря на ищцата сочи, че разбрала за инцидента от мед.сестра на педиатъра на детето си. Тя й се обадила, за да се обади на майка си да се върне в кабинета, защото забравила картона на детето. При телефонното позвъняване майка й не вдигнала. По-късно на свидетелката се обадила отново сестрата, която й казала, че майка й е припаднала. От излъчвания по медиите видяла как изнасят майка й на носилка, като същата била в безсъзнание. Единият от лекарите казал на свидетелката, че е реанимирал майка й. На следващия месец мед.сестра на педиатъра на сина на свидетелката разказала, че когато отворили вратата на подемника видели падналата количка върху тавана на кабината на асансьора. Като видели чантата от количката върху главата на детето помислили, че е починало. Майка й била под количката.
При тези данни може да се направи обоснован извод, че вратата на втория етаж /осигуряваща достъп до подемника/ се е отворила, макар кабината да се намирала на първия етаж на сградата. Ищцата не забелязала това, а се опитала да влезе в подемника на платформата заедно с бебешката количка и намиращото се в нея дете, при което пропаднали в шахтата на дълбочина около 50-60 см. върху тавана на кабината на подемника и количката паднала върху ищцата. Първоначално ищцата викала за помощ, но по- късно изпаднала в безсъзнание. Последният извод следва от данните за трудностите, които са изпитали св.И. и отзовалите се полицаи да открият къде всъщност е пропаднала ищцата, както и от свидетелските показания, обсъдени по-горе.
Несъстоятелни са доводите на ответника, че кабината била добре осветена и ищцата имало възможност при положена грижа да види, че подемника не е на етажа. От свидетелските показания се изяснява, че кабината била осветена, но тя не се намирала на втория етаж, поради което не може да се приеме, че шахтата също е била осветена. В този смисъл е и заключението на СТЕ. Налице са твърденията на ищцата, както и доказателства за нарушение на зрението й, което обективно я затруднява да възприеме липсата на подемника. Освен това количката е била пред нея, което също обективно е попречило на видимостта към шахтата.
Не се спори, че подемникът бил изграден от „Сити тех” ЕООД по договор за изработка, съгласно одобрена строителна документация, като за същия има издадено разрешение за ползване. Безспорно е, че освен за нуждите на лица с инвалидни колички, подемникът бил използван и от останалите посетители на медицинския център- трудно подвижни лица, майки и баби с бебешки колички. На вратата на подемника имало означение, че е предназначен за лица с инвалидни колички, но не е имало знак или указание, че не се разрешава ползването му от други лица.
По делото е разпитан св.К.- управител на „Раксел инженеринг”. Той сочи, че няколко пъти е бил викан от медицинския център, за да провери проблеми с подемника /наричан от него асансьора/. Твърди, че му била поставяна задача да преправя софтуера на подемника във връзка с отварянето и затварянето на вратата. Премахнал забавянията, защото вратата се отваряла много бавно. Преди неговата намеса вратата се отваряла и затваряла автоматично с механизъм, при натискане на копчето. Отваряла се напред. След препрограмирането на контролера вече трябвало копчето да се натисне еднократно, за да се разреши вратата да се отвори ръчно. Предполага, че е направил това поне половин година преди инцидента. Сочи, че понеже подемникът бил ползван от всички пациенти, а не само от лицата с увреждания, поради забавянията вратите били дърпани насилствено. Изяснява, че след неговата намеса отварянето и затварянето на вратата на подемника преминало от автоматичен на ръчен режим. Горното се установява и от показанията на св.С.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в.л.Минчева се установява още, че изграденото съоръжение- платформен подемник попада в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, приета на основание чл.7 от ЗТИП. То е машина, а не асансьор. Кабината на платформата е в шахтата, но не било ясно на кое ниво се намира. Вратите на шахтата били плътни, без остъклена част и през тях нямало видимост. В момента достъпът до кабината бил забранен и същата не се ползвала Експертът допуска, че е била извършена промяна в режима на отваряне и затваряне на вратите на шахтата на първия и втория етажи, който от автоматичен бил променен на ръчен. Въз основа на това е направил извод, че така било намалено нивото на безопасност на съоръжението, което станало причина за инцидента. Счита, че не е била поддържана експлоатационната годност на съоръжението- т.5 от част „В“ от техническия паспорт на съоръжението /л.172/. В с.з. вещото лице е заявило, че задължение на собствениците е да спазват техническите правила за експлоатация, посочени в паспорта.
При така установените обстоятелства въззивната инстанция намира, че процесният инцидент на 16.06.2014г. се дължи на виновно поведение на ответното дружество- което като собственик на сградата и намиращото се в него съоръжение- платформен подемник за лица с увреждания е допуснало промяна в режима на отваряне и затваряне на вратите от автоматичен на ръчен, вследствие на което са били нарушени техническите правила за експлоатация на съоръжението. Така станало възможно отварянето на вратата на втория етаж при условие, че платформата се е намирала на първия, в резултат на което ищцата пропаднала в шахтата на подемника на дълбочина около 60 см., а по-късно била намерена в легнало положение на тавана на кабината, заедно с бебешката количка и намиращото се в нея 8-месечно внуче.
При този инцидент за ицщата несъмнено са настъпили част от твърдените вреди- силен страх за нейния живот и за живота на внучето, контузия на главата и сътресение на мозъка. Несъстоятелна е тезата на ответника, че при тези данни същата не е претърпяла никакви вреди. Видно от показанията на свидетелите при пропадането ищцата първоначално пищяла/ викала, като така част от свидетелите разбрали, че в шахтата има някой. Това, че по-късно е загубила временно съзнание /св.С./ не води до извод, че изобщо не е изпитала страх или болка. Самото състояние на безсъзнание също представлява разстройство на здравето и подлежи на обезвреда. Горните изводи се подкрепят и от заключението на вещото лице Парасков, по приетата без възражения СМЕ.
Експертът сочи, че при инцидента на 16.06.2014г. ищцата паднала в асансьорна шахта /т.е. шахтата на подемника/, при което получила контузия на главата със сътресение на мозъка, счупване на 1 ребрена дъга в дясно. Според експерта е възможно драскотината в слепоочната област да се дължи на съприкосновението с количката, което да причини главоболие. Това обаче според настоящия въззивен състав не означава, че травмата на слепоочието и главоболието не се намират в причинно следствена връзка с пропадането в шахтата, доколкото и падането на бебешката количка се дължи на същата повреда в системата, която отваря и затваря вратите на подемника. Установява се, че в медицинската документация не е отбелязана травма на гръбначния стълб след инцидента. Установява се, че контузията на главата и сътресението на мозъка са съпроводени с главоболие, световъртеж, които отзвучават в рамките на около 6 месеца. Не е задължително и не оказва влияние върху ориентацията и паметта на пострадалия. В медицинската документация не се съдържат обективни констатации, свързани с дълготрайни пристъпи на загуба на съзнание, дезориентация. Налице са обаче такива субективни данни- същото се изяснява и от водените от ищцата свидетели. След инцидента ищцата по своя инициатива е напуснала лечебното заведение в добро общо състояние, без двигателен и сетивен дефицит.
Основателни са оплакванията в жалбата, че част от оплакванията на ищцата не се намират в причинна връзка с пропадането в шахтата. Безспорно е, че години преди процесния инцидент ищцата претърпяла ПТП, както и че преди инцидента й била поставена диагноза ***, състояние след шийна стабилизация. ***била съпроводена от болки в шийната област, ирадииращи по гръбначния стълб, виене на свят, главоболие, болки в крайниците. С решение на ТЕЛК на ищцата била определена 61% нетрудоспособност с диагноза: ***, ***. ***. Състояние след стабилизация на гръбначния стълб по повод на ***. ***, ***- ***. Експертът счита, че не е възможно болестите на *** и *** да са станали причина за пропадането в шахтата. *** в шийният отдел била диагностицирана след ПТП, а оперативната интервенция за стабилизацията е през 2011г. Още тогава при КТ изследване била установена ***, което състояние с времето щяло да прогресира и здравословното й състояние щяло да се влошава, както било упоменато и в решението на ТЕЛК. Това влошаване се забелязвало и от ЕМГ изследването от 2012г., както и последващото от 2016г., при което били установени *** и ***, като прогнозата на вещото лице е болките да прогресират и се задълбочават. В съдебно заседание експертът сочи, че един от симптомите на ***е намаляването на паметовите възможности.
При
това положение и липсата на обективни медицински доказателства, че ежедневните
изпитвани от ищцата болки в гръбначния стълб са пряка и непосредствена
последица от тежка черепно-мозъчна травма и тежко нараняване на гръбначния
стълб при инцидента, искът за обезщетение на тези вреди се явява неоснователен.
Събраните по делото доказателства дават
основание на въззивната инстанция да приеме, че е осъществен фактическия състав
на отговорността по чл.49 ЗЗД- ответното дружество не изпълнило задължението си
като собственик да поддържа подемника в изправност и да осигури безопасното му
ползване, поради което следва да репарира ищцата за претърпените при инцидента
на 16.06.2014г. неимуществени вреди- силен страх за живота и здравето на
внучето, което също пропаднало с нея в шахтата, заедно с количката, получила
контузия на главата със сътресение на мозъка, както и краткотрайна загуба на
съзнанието. Ето защо въззивната инстанция намира, че справедливия размер на
обезщетението за така установените вреди е 10000 лв., които ответникът следва
да заплати на ищцата. Неоснователно е възражението за съпричиняване на вредите
от страна на ищцата, която ползвала правомерно подемника, като не се установява
да не е положила дължимата грижа да предотврати пропадането в шахтата на
подемника. Макар и падането да не било от голяма височина, предвид наличните
предходни заболявания на ищцата, свързани с травми в областта на шията и
гръбнака, може да се приеме, че нейното принципно увредено общо здравословно
състояние до инцидента се влошило, макар и за непродължителен период от около
6-месеца. Последващите здравословни проблеми, за които съобщава ищцата-
дезориентация, забравяне, както и неудобства- ограничаване на контактите, преустановяване
на трудовата активност, невъзможността пълноценно да участва в грижите за внука
си и да изпълнява домакинските си задължения не се намират в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента, поради което не подлежат на обезвреда
по реда на деликтната отговорност по чл.49 ЗЗД. Според вещото лице Парасков
описаните симптоми, включително засягащите социалната активност и
трудоспособността на ищцата се дължат на прогресиращите предходни заболявания
на ищцата.
Основателна е и претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, при съобразяване възражението за погасяване на част от това вземане, за периода преди предявяването на иска.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат отчасти, обжалваното решение на Бургаския районен съд следва да бъде отменено за горницата над присъденото обезщетение от 10000 лв., като за разликата над тази сума иска бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъда потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №1217 от 8.06.2018г.
по гр.д.№6299/2017г. състав на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА, с която „Медицински център II-
Бургас“ ЕООД е осъден да заплати на В.Х.К.
***, сумата от 5000 лв., представляващи разликата над дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от 10000 лв. вследствие деликт, осъществен на 16.06.2014г.
в гр.Бургас, в сградата на медицинския център в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ до
9-то ОДЗ- пропадане на В.К. в шахтата на платформен подемник, находящ се в
сградата на медицинския център, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Х.К. *** против „Медицински център II- Бургас“ ЕООД за горницата над 10000 лв.,
представляващи дължимо обезщетение за неимуществени вреди вследствие деликт,
осъществен на 16.06.2014г. в гр.Бургас, в сградата на медицинския център в
гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ до 9-то ОДЗ- пропадане на В.К. в шахтата на
платформен подемник, находящ се в сградата на медицинския център.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата
обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.