№ 9718
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110127137 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба от ... с ЕИК ..., адрес град София, ул. ... (ищец),
чрез упълномощения представител юрисконсулт Цветомира Пейчева.
Ищецът твърди, че между него и ИР. ИВ. К. е било налице облигационно
отношение, по силата на което й е доставял топлинна енергия за битови нужди през
периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. спрямо определен топлоснабден имот („гараж
№ 3“) с абонатен номер ... при действието на съответните общи условия. Заявява, че в
същия период е била осъществявана и услуга дялово разпределение. Поддържа, че
макар и да е използвала доставената топлинна енергия, И.К. не я е заплатила. Допълва,
че тя освен това е изпаднала в забава с изтичането на 45-дневен срок от публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия на съответната интернет страница.
Твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и му било указано,
че следва да предяви иск относно вземането си. Иска от Софийския районен съд да
признае за установено по отношение на ИР. ИВ. К., че тя дължи на ищеца сумата 5 071
лева и 28 стотинки главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. ведно със законовата лихва от 29. 01.
2021 г. до изплащане на вземането, 616 лева и 47 стотинки – мораторна лихва за забава
от 15. 09. 2018 г. до 19. 01. 2021 г., както и суми за дялово разпределение: 41 лева и 82
стотинки главница за периода 01. 12. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. ведно със законовата
лихва от 29. 01. 2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7 лева и 10
стотинки – мораторна лихва за периода 31. 01. 2018 г. – 19. 01. 2021 г. Претендира
разноски. В откритото съдебно заседание прави евентуални възражения във връзка с
разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ИР. ИВ.
К. с ЕГН **********, съдебен адрес град София, ул. „...“ № 31, ет. 1 (ответница), чрез
упълномощения представител адвокат Н.И.. Оспорва иска като недопустим с доводи,
1
че вече е предявила отрицателен установителен иск, по който е било образувано друго
дело. Ако съдът приеме иска за допустим, то прави евентуално искане за спиране на
настоящото производство до приключването на другото дело. Оспорва наличието на
валидно облигационно отношение между страните, като излага доводи за липса на
доказателства относно придобиването на собствеността или ползването върху
съответния недвижим имот; за учредено вещно право на ползване на друго лице; че
предвиденото в раздел 7, т. 7.1 отлагателно условие не е настъпило; и че след като
имотът е гараж, то става въпрос за „небитов“ абонат, за което лицето трябва да има
сключен договор. Оспорва истинността и достоверността на представен към исковата
молба писмен документ. Прави частично възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва претенцията за лихви като нищожна по смисъла на Закона за защита на
потребителите. Допълва, че липсват доказателства за настъпването на изискуемостта
и/или изпадането в забава съгласно общите условия, както и че лихви не се дължат и
защото главницата е призната за недължима с предходен съдебен акт. Оспорва също
така иска за стойността на услугата дялово разпределение с аргументи, че не е
представен договор, че не е била уведомявана по чл. 65, ал. 3 от Наредбата за
топлоснабдяване, че не са извършвани услуги от топлинен счетоводител и че клауза от
общите условия за заплащане на услугата в полза на ищеца не може да обвърже трети
неучастващи лица по този договор. Оспорва и иска за лихва върху услугата дялово
разпределение, като заявява, че ищецът няма годно правно основание, въз основа на
което да я начислява. Иска от съда да прекрати производството по делото като
недопустимо. Евентуално иска от съда да отхвърли като неоснователна и недоказана
исковата претенция. Евентуално иска от съда да я отхвърли като погасена по давност.
Иска от съда да присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно минималния
допустим размер. Претендира разноски както в настоящото, така и в заповедното
производство.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „...“
ЕООД с ЕИК ....
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищецът е предявил по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно съединени
иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяването на съществуването на вземания за стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия, обезщетение за забава, начислено върху стойността на
доставената топлинна енергия, за стойността на извършената услуга дялово
разпределение и за обезщетение за забава, начислено върху стойността на услугата
дялово разпределение. Исковете са свързани с доставянето на топлинна енергия през
процесния период 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. и спрямо следния недвижим имот:
гараж № 3, находящ се в град София, ул. „.. № 36, бл. 12, с абонатен номер ...
(топлоснабденият имот).
При служебна проверка съдът приема исковата молба за редовна, а предявените
с нея искове – за допустими. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 ГПК. Съдът констатира, че производството по гр. дело № 16949 по описа на
Софийския районен съд, 32-ри състав, за 2021 г., действително е било образувано по
предявен отрицателен установителен иск за вземания, свързани с доставянето на
топлинна енергия, между същите страни, по отношение на същия недвижим имот и
през същия период. Това дело обаче е приключило с прекратителното определение №
2
20113713 от 10. 05. 2021 г., което е влязло в сила на 05. 10. 2021 г. Освен това на съда е
служебно известно, че между същите страни се води гр. дело № 10913 по описа на
Софийския районен съд, 52-ри състав, за 2019 г., което е свързано с установяването на
вземания, свързани с доставяне на топлинна енергия по отношение на същия имот.
Претенциите по това дело обаче са за предходен период. При това положение
настоящото производство е допустимо и няма основание да бъде спряно.
По иска за стойността на доставена топлинна енергия в тежест на ищеца е да
установи, че през процесния период между страните е било налице валидно
облигационно отношение, по силата на което ищецът реално е доставил на ответника в
топлоснабдения имот топлинна енергия в съответно количество и на съответната
стойност. Ако е налице служебно начисляване на топлинна енергия, то според
разбирането на настоящия състав тежестта на доказването на отрицателния факт, че не
е бил осигурен достъп до имота, е за ищеца, който черпи права от него (в сходен
смисъл е Тълкувателно решение № 6 от 2014 г. по тълк. дело № 6 от 2013 г. на ОСГК
на ВКС, според което работникът или служителят носи тежестта да докаже
отрицателния факт, че е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение,
защото от него извлича правото си на обезщетение). По иска за стойността на услугата
дялово разпределение освен материалноправната си легитимация ищецът следва да
докаже пълно и главно наличието на валиден договор за доставяне на услугата през
съответния период, реалното извършване на услугата дялово разпределение през него,
както и стойността . По двата акцесорни иска за обезщетения за забава върху
съответните главници в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е изпаднал в
забава, както и размерите на обезщетенията. Освен това предвид въведеното
възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже също така и
наличието на основания за спиране и/или прекъсване на течението на погасителната
давност. Ответницата не носи тежест на доказване по нито един от исковете.
Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените
искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните през
процесния период и свързано със съответния топлоснабден имот. Твърди се
предоставяне на топлинна енергия тъкмо за битови нужди. Безспорният между
страните факт, че топлоснабденият имот е гараж, не означава, че доставяната спрямо
него топлинна енергия е за стопански нужди и че за установяването на облигационното
отношение следва да бъде представен договор за доставянето на топлинна енергия за
стопански нужди. Това е така, защото гаражът по начало не е предназначен за
осъществяването на стопанска дейност. Следва да се има предвид и съдебната
практика на Софийския градски съд по искове за вземания за доставяне на топлинна
енергия за битови нужди спрямо гаражи, която настоящият състав споделя (решение №
116 от 08. 01. 2020 г. на СГС по в. гр. дело № 224/2019 г., II – В състав; решение № 67
от 04. 01. 2019 г. на СГС по в. гр. дело № 4354/2018 г., IV – Д състав).
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди
може да възникне по два начина – или по силата на закона с придобиването на правото
на собственост или вещно право на ползване върху недвижимия имот, намиращ се в
сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ), или по силата на пряко сключен договор между топлопреносното
предприятие и облигационния ползувател на топлоснабдения имот (Тълкувателно
решение № 2 от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).
В разглеждания случай ищецът е представил доказателства и в двете
направления. С нотариален акт от 1997 г. за собственост на недвижими имоти,
3
придобити по давност, се признава, че бащата на ответницата ... е носител на 3/8
идеални части от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот (и
апартамент № 8, находящ се на същия адрес), а самата ищца е носител на останалите
5/8. Макар и съдът да не е обвързан от извода на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост (Тълкувателно решение № 11 от 21. 03. 2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 11/2012 г., ОСГК), в разглеждания случай този извод намира подкрепа и от
останалите данни по делото и следва да бъде споделен: в неоспорения заверен препис
от договор за покупко-продажба на общинска земя при отстъпено право на строеж се
съдържа извънсъдебно признание на ответницата на обстоятелството, че тя и баща й са
носители на съответните идеални части от правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот. След смъртта на ... през 2004 г. ищцата като негов единствен
наследник е придобила изключително право на собственост върху двата имота. По
делото липсват данни тя да е прехвърлила след това правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот. При това положение следва да се приеме за доказано
възникването на валидно облигационно отношение между страните, по силата на което
през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия спрямо процесния имот в
полза на ответницата.
Отделно от това по делото е представено и оспореното от ответницата
заявление-декларация за откриването на индивидуална партида за доставяне на
топлинна енергия (л. 23). Това доказателство обаче не е относимо към предмета на
доказване по настоящото дело. То се отнася до откриването на индивидуална партида
на ищцата по отношение на друг топлоснабден имот на същия адрес: именно
апартамент № 8 с абонатен номер 60432. Исковете по настоящото дело са свързани
единствено с доставянето на топлинна енергия по отношение на гараж № 3 с абонатен
номер ....
За пълнота следва да се отбележи, че твърденията на ответницата за учредено
вещно право на ползване, съответно за уговаряне на условие, което не се е сбъднало, не
намират подкрепа в събраните по делото доказателства.
Във връзка с доказването на иска за стойността на топлинната енергия по размер
по делото беше изготвено експертно заключение по съдебно-техническа експертиза,
което страните не оспориха и което съдът възприема като пълно, ясно, компетентно и
професионално издържано. Според данните от него за част от процесния период (01.
01. 2020 г. – 30. 04. 2020 г.) не е представено свидетелство за метрологична проверка
на общия топломер, който е бил сменен с нов през март 2020 г. При това положение
съдът намира, реалното доставяне на топлинна енергия през интервала 01. 01. 2020 г. –
30. 04. 2020 г. не може да бъде доказано и че следва да възприеме вариантът към т. 4 от
експертното заключение, при който вещото лице е приспаднало сумите за топлинна
енергия за съответната част от процесния период. Що се отнася до останалата част от
процесния период, според данните от експертното заключение в процесния
топлоснабден имот са монтирани две отоплителни тела (чугунени радиатори). До
топлоснабдения имот не е бил осигурен достъп, поради което средствата за измерване
не са били сменени и топлинната енергия отдадена чрез тези тела е била изчислена
служебно въз основа на инсталираните им мощности и максималния специфичен
разход на сградата. Освен това в топлоснабдения имот има монтиран и водомер за
топла вода, поради което служебно е била изчислена и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване за един потребител. Представените по делото от третото лице
помагач протоколи за неосигурен достъп се отнасят до други топлоснабдени имоти на
същия адрес (апартаменти № 4, 5, 6 и 23), а не до процесния гараж № 3, поради което
4
те не доказват отрицателния факт на неосигуряване на достъп. Въпреки това обаче от
констативната част към експертното заключение се установява, че през процесния
период не е бил осигурен достъп и до процесния топлоснабден имот, за което са били
съставени съответни протоколи. Установява се освен това, че е начислявана топлинна
енергия за сградна инсталация, а поради демонтиране на радиаторите в стълбището не
е начислявана топлинна енергия за отопляването на общите части. В крайна сметка с
оглед на изчисленията на вещото лице съдът приема, че през процесния период се
доказва реалното доставяне на топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот на
стойност: 97 лева и 2 стотинки топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
(36, 78 + 38, 18 + 32, 24 – 10, 18), 2 785 лева и 26 стотинки топлинна енергия, отдадена
от отоплителните тела в имота (1 047, 58 + 1 057, 25 + 1 032, 33 – 351, 90) и 1 260 лева
и 36 стотинки топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (407, 10 + 506, 90 +
881, 28 – 534, 92). По този начин за процесния период се доказва реално доставяне на
топлинна енергия в размер на общо 4 142 лева и 82 стотинки.
Във връзка с направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна
давност съдът приема следното. Вземанията за топлинна енергия са периодични,
поради което се погасяват със специалната тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД
(в този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк.
дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). Това важи както за месечните дължими суми,
така и за вземането за изравняване, ако резултатът от отчетния период е бил
положителен („за доплащане“). Към процесния период са приложими приетите като
доказателство по делото общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители от град София от 2016 г., които предвиждат 45-дневен
срок за заплащането както на дължимите месечни суми (чл. 33, ал. 1), така и на
положителния резултат в края на отчетния период (чл. 33, ал. 2). Срокът започва да
тече от изтичането на периода, за който се отнасят съответните вземания за топлинна
енергия. В настоящия случай ищецът е подал заявлението за издаването на заповед за
изпълнение, с което е прекъснал течението на давността на 29. 01. 2021 г. При това
положение погасени по давност са месечните задължения за топлинна енергия в
интервала от процесния период 01. 05. 2017 г. – 30. 11. 2017 г., които са на стойност
общо 470 лева и 2 стотинки. За останалите доказани вземания за топлинна енергия
през интервала 01. 12. 2017 г. – 31. 12. 2019 г., които са в размер на общо 3 672 лева и
80 стотинки, погасителната давност е била прекъсната и спряна и не е изтекла.
Заявените задължения за стойността на доставена топлинна енергия в последния
интервал от процесния период 01. 01. 2020 г. – 30. 04. 2020 г. останаха недоказани по
вече изложени съображения.
Във връзка с претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
приема следното. Разпределение на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа, означава доставянето на топлинна енергия
от съответната абонатна станция или нейното самостоятелно отклонение до всеки
отделен потребител. Облигационното отношение по извършване на услугата дялово
разпределение срещу възнаграждение между етажните собственици, от една страна, и
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ лице, от друга, възниква по силата на избор:
писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата-етажна собственост (чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). В настоящия
случай по делото е представен протокол с решение на общото събрание на етажните
собственици на сградата-етажна собственост от 2015 г., в която се намира процесният
топлоснабден имот (л. 27 – 29), с което се избира третото лице помагач да осъществява
5
услугата дялово разпределение. При това положение по делото се установява
възникването на валидно облигационно отношение за доставянето на тази услуга.
Материалноправната легитимация именно на ищеца по този иск се доказва от общите
условия, според които услугата дялово разпределение клиентите са длъжни да
заплащат нему, а не на третото лице помагач, което я извършва (чл. 22, ал. 2). Общите
условия са влезли в сила и обвързват страните по тях – ищецът и ответницата.
Материалноправната легитимация на ищеца произтича пряко от тях без да е
необходимо той да доказва встъпване в правата на удовлетвореното трето лице помагач
(каквито твърдения не са и правени с исковата молба). По тези съображения не следва
да бъде споделяна онази изолирана съдебна практика на Софийския градски съд, която
отрича легитимацията на топлопреносното предприятие да претендира стойността на
услугата дялово разпределение. От данните от експертното заключение се установява,
че през процесния период услугата дялово разпределение реално е била осъществявана
от третото лице помагач по отношение на процесния топлоснабден имот. От друга
страна, понеже се установи, че през част от процесния период измервателното
устройство на абонатната станция не е преминало последваща метрологична проверка
съгласно Закона за измерванията, съответно новото измервателно устройство, с което е
било подменено старото, не е преминало първоначална метрологична проверка, то в
интервала 01. 01. 2020 г. – 30. 04. 2020 г. не се доказва реалното осъществяване на
услугата дялово разпределение. При това положение и предвид естеството на
разпределението на топлинна енергия (доставянето й от абонатната станция до всеки
отделен топлоснабден имот) искът за стойността на тази услуга е доказан по основание
само за периода 01. 12. 2017 г. – 31. 12. 2019 г. Що се отнася до размера на този иск,
съдът възприема данните от приетите писмени доказателства (фактури и съобщения
към фактури), според които стойността на услугата дялово разпределение през 01. 12.
2017 г. – 31. 12. 2019 г. е в размер на общо 36 лева и 1 стотинка. В общите условия не е
предвиден срок за изпълнение на задълженията за заплащането на услугата дялово
разпределение, поради което изискуемостта им възниква още от момента на
възникването им (чл. 69, ал. 1 ЗЗД) и от този момент е започнала да тече и
погасителната давност (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Вземанията за услугата дялово
разпределение са периодични също като вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия и за тях също се прилага специалната тригодишна погасителна
давност. При това положение възражението на ответницата за изтекла погасителна
давност е основателно за задължението за стойността на услугата дялово
разпределение за декември 2017 г. на стойност 1 лева и 38 стотинки. В крайна сметка
искът за стойността на услугата дялово разпределение е основателен, доказан по
размер и непогасен по давност в периода 31. 01. 2018 г. – 31. 12. 2019 г. и до размера 34
лева и 63 стотинки.
Във връзка с иска за обезщетение за забава върху стойността на доставената
топлинна енергия съдът приема следното. Според приложимите към процесния период
общи условия потребителят изпада в забава с изтичането на 45-дневния срок за
плащането на сумите за топлинна енергия (чл. 33, ал. 1 и ал. 2). При това положение
твърденията на ищеца за публикуване на фактури на интернет страницата му (тоест
отправяне на покана) и съответните оспорвания на ответницата са неотносими към
предмета на делото. По приложимите общи условия потребителят изпада в забава с
изтичането на съответните 45-дневни срокове за изпълнение без да е необходимо да
бъде поканен. Понеже едни от главните задължения за стойността на доставената
топлинна енергия са погасени по давност, а други останаха недоказани, ответницата
следва да се приема за изпаднала в забава единствено по отношение на задълженията
6
за доставена топлинна енергия за периода 01. 12. 2017 г. – 31. 12. 2019 г. След
изчисляване на обезщетенията за забава по отношение на всяко едно от тях от момента
на настъпването на изискуемостта му чрез лихвения калкулатор на Националната
агенция за приходите, съдът приема, че ответницата дължи обезщетение за забава за
периода 15. 02. 2018 г. – 19. 01. 2020 г. в размер на общо 677 лева и 9 стотинки. В
претендирания от ищеца период с начало 15. 09. 2018 г. обезщетенията за забава,
начислени върху съответните задължения, са в размер на 633 лева и 83 стотинки. При
това положение съобразно диспозитивното начало искът следва да бъде изцяло уважен.
За разлика от задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия, общите условия не предвиждат срок за изпълнение на задължението за
заплащане на стойността на услугата дялово разпределение (чл. 22, ал. 2). След като
страните не са уговорили срок, то изискуемостта настъпва незабавно (чл. 69, ал. 1 ЗЗД)
и тъкмо оттогава започва да тече погасителната давност, но за да бъде поставен
длъжникът в забава, трябва да му бъде отправена покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Понеже по
делото не се доказва ищецът да е отправил нарочна покана до ответницата за
заплащане на услугата дялово разпределение преди предявяването на заявлението по
чл. 410 ГПК, то искът следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
В обобщение, съдът приема, че искът за стойността на доставената топлинна
енергия е частично основателен, искът за стойността на услугата дялово разпределение
е частично основателен, искът за обезщетение за забава върху стойността на
доставената топлинна енергия е изцяло основателен, а искът за обезщетение за забава
върху стойността на услугата дялово разпределение е изцяло неоснователен.
Разноски. При този изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени
пропорционално сторените в заповедното и в първоинстанционното исково
производство деловодни разноски. Ответницата също има право на пропорционално
присъждане на разноски в тях, но видно от данните по делата те се свеждат само до
претендираните в полза на адвокат ... (за заповедното производство) и за адвокат Н.И.
(за първоинстанционното исково производство) възнаграждения за безвъзмездно
оказана правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Ищецът обаче в последното открито съдебно заседание оспори да са били налице
предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ. Съдът приема
възражението му за основателно, защото от данните по делото се установява, че
ответницата е едноличен собственик на процесния недвижим имот. При справка от
имотния регистър освен това се установява, че през 2000 г. тя е придобила поземлен
имот с площ 1 150 кв. метра в село Нивянин, през 2008 г. ответницата е продала друг
недвижим имот в град София (апартамент), през 2009 г. е отдала под аренда три
поземлени имота в землището на село Нивянин, през 2011 г. е закупила самостоятелен
обект в сграда в град София, а през 2014 г. е продала три поземлени имота в землището
на село Нивянин. Предвид вписванията на изброените възмездни правни сделки следва
да се приеме, че към момента на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и през
периода на развитието на исковия процес ответницата не е била материално
затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Затова адвокатски възнаграждения
пропорционално на отхвърлените претенции не следва да бъдат присъждани.
В заповедното производство заявителят е сторил разноски за държавна такса в
размер на 114 лева и 73 стотинки и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, или общо 164 лева и 73 стотинки. Пропорционално на основателната част от
заявлението по чл. 410 ГПК съдът следва да присъди разноски в размер на общо 124
лева и 16 стотинки.
7
В първоинстанционното исково производство ищецът е сторил разноски за
довнасяне на държавна такса в размер на 114 лева и 73 стотинки, за депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева, както и за юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото съдът
определя размера на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
на 50 лева. При това положение общо сторените разноски са в размер на 414 лева и 73
стотинки. Съдът приема, че те са поравно сторени за всеки един от четирите
кумулативно съединени иска, тоест ищецът е сторил по 103 лева и 68 стотинки
разноски за всеки иск. При това положение пропорционално на уважената част от иска
за стойността на доставената топлинна енергия следва да бъдат присъдени 75 лева и 9
стотинки; пропорционално на уважената част от иска за стойността на услугата дялово
разпределение трябва да бъдат присъдени 85 лева и 85 стотинки; по иска за
обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата за стойността на
доставената топлинна енергия трябва да бъдат присъдени 103 лева и 68 стотинки; а
поради цялостното отхвърляне на иска за обезщетение за забава в размер, съизмерим
със законовата лихва, начислена върху главницата за стойността на осъществената
услуга дялово разпределение, разноски по него не следва да бъдат присъждани. Така
ответницата трябва да заплати на ищеца общо 264 лева и 62 стотинки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответницата
ИР. ИВ. К. с ЕГН **********, съдебен адрес град София, ул. „...“ № 31, ет. 1, дължи на
ищеца ... с ЕИК ..., адрес град София, ул. ...:
сумата 3 672 лева и 80 стотинки, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия до имот в град София, ул. „..“ № 36, гараж № 3, абонатен номер
..., през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г., ведно със законовата лихва от 29.
01. 2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата от 3 672 лева и 80 стотинки до пълния претендиран размер от 5 071
лева и 28 стотинки като погасен по давност за периода 01. 05. 2017 г. – 30. 11.
2017 г. и недоказан за периода 01. 01. 2020 г. – 30. 04. 2020 г.;
мораторна лихва в размер на 616 лева и 47 стотинки за периода 15. 09. 2018 г. до
19. 01. 2021 г. върху цената на топлинната енергия;
и сумата 34 лева и 63 стотинки, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода 01. 12. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. ведно със
законовата лихва от 29. 01. 2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 34 лева и 63 стотинки до пълния
претендиран размер 41 лева и 82 стотинки като погасен по давност за периода 01.
12. 2017 г. – 31. 12. 2017 г. и недоказан,
8
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
5764 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване, че ответницата ИР. ИВ. К. с ЕГН **********, съдебен адрес град София,
ул. „...“ № 31, ет. 1, дължи на ищеца ... с ЕИК ..., адрес град София, ул. ..., сумата 7 лева
и 10 стотинки, представляваща мораторна лихва за периода 31. 01. 2018 г. – 19. 01.
2021 г. върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА ИР. ИВ. К. с ЕГН ********** да заплати на ... с ЕИК ... сумата в
размер на 124 лева и 16 стотинки, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата в размер на 264 лева и 62 стотинки, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „...“ ЕООД с
ЕИК ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9