РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Перник, 12.07.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 18.02.2019год. /осемнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година / в състав :
Председател: Рени Ковачка
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдията, търг.дело
№ 488 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена
от „Юробанк България„
АД гр.София против „БГ Билдинг Консулт“ ООД гр.Перник. По изложени в
исковата молба съображения, банката – ищец моли съда да бъде признато за
установено по отношение на ответника, като кредитополучател, че му дължи сумата
от 154 169.83 евро, представляващи
главница по Договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес
помещения „ № ***, изменен с Анекс № ***, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.02.2017год. до окончателното му изплащане. При уважаване на
иска ищецът моли да му бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото
исково производство разноски. Ищецът твърди, че
исковата сума от 154 940.97 евро съставлява сбора от неплатените
вноски по договора след 21.02.2012год., че поради неплащане на
дължимите суми кредитът е станал предсрочно изискуем, като предсрочната
изискуемост е настъпила в резултат на надлежно изпратено и получено на 02.02.2017 год. от длъжника волеизявление от банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем. С исковата молба ищецът представя договор за
банков кредит от 24.07.20089год. с приложения към него от 29.07.2008год.,
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 182,
том V, рег. № 8202, дело №
854 от 2008год., Анекс № *** към договора погасителен план, нотариална покана
до „БГ Билдинг Консулт“ ООД с
уведомление по чл.47 от ГПК, подробна справка
по договора за кредит, заверено ксерокопие от решение № 148/02.12.2016год.,
постановено по т.дело № 2072/2015год. на ВКС, пълномощни и квитанция за внесена
държавна такса. Прави искане за прилагане на ч.гр.дело № 855/2017год., както и
за допускане изслушването на съдебно-икономическа експертиза с поставени
конкретни задачи.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество „БГ Билдинг консулт“ ООД
е подало писмен отговор, в който е навело доводи за недопустимост на така
предявения иск, както и такива по същество- за неговата неоснователност.
Ответникът твърди, че между същите страни, на същото основание по същия договор
за банков кредит е постановено влязло в сила решение, с което е установена недължимост на процесното
вземане. Счита предявения иск за неоснователен, тъй като не са налице
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на процесното
вземане. В тази връзка твърди че изявлението на банката, че прави кредита
предсрочно изискуем, не му е връчено редовно. Ответникът прави възражение за
погасяване на вземането по давност. Според него погасителната давност е
изтекла на 04.11.2016год. както по
отношение на лихвите, така и по отношение на главницата, предвид отхвърлителното решение на ВКС, постановено по предходното
съдебно производство по реда на чл.422 от ГПК. Ответникът твърди, че пред СГС е
образувано т.д № 2332/2017год., изходът от което е преюдициален
за настоящия спор и прави искане за спиране на настоящото производство на
основание чл. 229, ал.1 ,т.4 от ГПК. Оспорва
представения от ищеца погасителен план, тъй като не е подписан от „БГ Билдинг
консулт“ ООД. Предвид на това счита, че същият не обвързва ответника, респ.
липсва възникнало задължение за него да изпълнява погасителния план. Предвид
така изложените доводи, ответникът прави искане за прекратяване на
производството по делото, алтернативно- за неговото спиране, респ.за отхвърляне
на иска като неоснователен и недоказан, с присъждане на направените по делото
разноски. С писмения отговор представя: Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 5071/04.11.2011год., Искова молба от „Юробанк България“ АД гр.София, разпореждане от
17.06.2014год., постановено по търг.дело № 494/2014год., на ПОС, решение №
148/02.12.2016год., постановено по търг. дело № 2072/2015год. на ВКС, разпореждане
№ 507/23.12.2016год., постановено по търг.дело № 494/2014год. по описа на
ПОС обратен изпълнителен лист № 163/23.12.2016год., писмо от „БГ Билдинг консулт“ ООД с вх.№
107729/09.03.2017год., писмо вх.№ 107563/05.12.2016год., нотариална покана до „Юробанк България“ АД гр.софия, връчена на 11.01.2017год., искова молба от „БГ Билдинг Консулт“ ООД
против „Юробанк България„ АД гр.София с вх.№ 91031 от 06.07.2017год., Определение №
147/13.03.2017год., постановено по търг.дело № 2099/2016год. на ВКС, определение
№ 642/25.10.2012год., постановено по ч.т.дело № 520/2012год. на ВКС,
определение № 764/08.11.2013год., постановено по ч.т.дело № 3834/2013год. на
ВКС. С писмения отговор прави искане за издаване на съдебно удостоверение във
връзка с удостоверяване твърденията за наличие на преюдициален
спор, както и такова за задължаване на ищеца да представи погасителен план,
който да обвързва ответника.
В срока по чл.372,
ал.1 от ГПК ищецът е представил допълнителна искова молба, в която излага
съображения в подкрепа допустимостта на иска, както и такива в подкрепа на
неговата основателност. Ищецът не оспорва твърдението на ответника че между
страните е имало предходно съдебно производство, по което е постановено Решение
№ 148 /02.12.2016год. по т.д. № 2072/2015год. на ВКС, че с цитираното решение е
била отхвърлена част от претенцията му по чл.422 от ГПК, която е идентична на
претенцията по настоящото дело, но твърди, че отхвърлянето е мотивирано с
надлежно обявена към датата на входиране на
заявлението по предходното заповедно
производство предсрочна изискуемост. Предвид на това и с оглед на
обстоятелството, че в цитираното решение не са коментирани други правопогасяващи, правоизключващи
или правоунищожаващи възражения, различни от ненастъпването на изискуемостта на вземането, ищецът счита, че
не е погасено правото му като кредитор
да събере вземанията си по съдебен ред, в който смисъл е и съдебната практика.
Според ищеца в случая липсва идентичност в основанието на двата иска, за да се
приеме наличие на идентичност на съдебните производство и това да е пречка за
разглеждане на предявения от него иск. Според ищеца нотариалната покана, съдържаща
неговото волеизявление, че кредита е станал предсрочно изискуем е връчена
редовно на длъжника, поради което счита твърденията за противното за
несъстоятелни. Неоснователно, според ищеца е и направеното от ответника
възражение за погасителна давност, тъй като
съгласно чл.62, ал.2 ГПК във вр. с чл.116, б.“
Б“ от ЗЗД давността за претендираното вземане е
прекъсната на 20.02.2017год., на която дата е подадено заявлението по чл.417 от ГПК. Според ищеца образуваното пред СГС
иск не касае преюдициален
спрямо настоящия спор, поради което счита че не са налице предпоставките по
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на настоящото производство. В
допълнителната искова молба ищецът твърди че направено от ответника оспорване
на приложения с исковата молба погасителен план за неточно и неясно. В тази
връзка счита, че ответникът следва да уточни оспорването си, едва тогава което
съдът да се произнесе по направеното по чл.193 от ГПК искане. Ищецът прави
изявление, че ще се ползва от оспорения документ и прави искане, ако се приеме
че е налице оспорване на неговото авторство, за допускане на допълнителна задача
на съдебно-икономическата експертиза като формулира задачите й. С
допълнителната искова ищецът възразява срещу направените от ответника доказателствени искания-
по чл.193 от ГПК и за издаване на съдебно удостоверение, както и
представя доказателства, а именно: Решение № 139 от 05.11.2014год. по т.д. №
57/2012год. на ВКС, решение № 126/10.11.2015год., постановено по т.д. №
1825/2014год. на ВКС, определение № 398/03.07.2014год. по ч. гр.дело №
2823/2014год. на ВКС, нотариална покана и два броя уведомления до „БГ Билдинг
Консулт“ ООД, покана за доброволно изпълнение с обратна разписка, протокол за
предадени пратки, препис от искова молба от „Юробанк
България“ АД гр.София по чл.422 от ГПК, покана-уведомление, протокол за
предявяване на разпределение от 20.06.2014год. по изп.дело
№ 20138410406307/2013год., решение № 101/28.11.2014год., постановено по
търг.дело № 494/2014год. и Решение №846/27.04.2015год., постановено по възз. дело № 793/2015год.
В срока по чл.373,
ал.1 от ГПК ответникът е представил допълнителен писмен отговор, в който преповтаря
и излага допълнителни съображения в подкрепа изложените в писмения отговор
доводи за недопустимост на иска, за неговата неоснователност, за погасяването
на процесното вземане по давност и относно наличието
на преюдициален спор. В тази връзка поддържа искането за прекратяване на
производството по делото и алтернативно
за неговото спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. С допълнителния
писмен отговор ответникът възразява срещу приемането на представените от ищеца
с допълнителната писмена молба
доказателства, прави доказателствени искания –
допускане на съдебно-икономическа експертиза и за снабдяване със съдебно
удостоверение във връзка с твърдението
за наличие на преюдициален спор, както и представя
Уведомление вх.№ 107729/09.03.2017год., покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20178630400805 на ЧСИ Х. и съдебна практика.
Счита че изложените от ищеца в
допълнителната искова молба съображения във връзка с оспорването на погасителния
план следва да се тълкуват като отказ за
представяне на поискан от съда документ, поради което представения с исковата
молба погасителен план следва да се изключи от
доказателствения материал по делото.
Пернишкият окръжен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства и доводите
на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Въз основа на подадено заявление от ищеца, по реда на чл. 417 от ГПК, по ч. гр. дело № 00855/2017год. е издадена заповед за изпълнение № 708/21.02.2017год., с която
е разпоредено на «БГ Билдинг
Консулт» ООД гр.София да заплати на «Юробанк
България « АД гр.София сумата от 154 169.83 евро, представляваща
главница по Договор за банков кредит «Кредитна линия плюс за бизнес помещения « № ***, ведно със законната
лихва върху главницата от 154 169.83 евро, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-21.02.2017год. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 6 030.60лева държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 5 454.36лева. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от «БГ Билдинг Консулт« ООД гр.София. Ищцовата
страна е уведомена от съда
за постъпилото възражение
на 17.07.2017год., а исковата
молба е подадена на 16.08.2017год.,
т.е. в предвидения от закона едномесечен срок. Предявеният за разглеждане
в настоящото производство иск е в рамките,
очертани от заповедното
производство и след подадено възражение
по чл. 414 ГПК, поради което
същият е процесуално
допустим.
На 24.07.2008год. страните
по делото са сключили Договор за
банков кредит продукт «Кредитна линия плюс за бизнес
помещения» ***, с който ищецът се е съгласил да предостави на ответното дружество
155 000 евро за покупка на недвижим имот, което кредитополучателя ще
използва за своята дейност, а именно: апартамент, находящ
се в гр. София, на 3 надпартерен етаж в сградата на
улица *** с площ от 81 кв.м., заедно с избено помещение от 13 кв.м., заедно с
58/1000ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото,
върху което е построена сградата, цялото застроено и незастроено от 331кв.м., представляващо
парцел –I от кв.434 по плана на гр.София, местността „ *** „ и за
други разплащания, свързани с покупката на имота, а остатъчната част от сумата-
да ползва за покриване на свои бизнес нужди, а кредитополучателят-да върне
сумата,заедно с лихвите, при условията на договора.В чл. 1, ал.3 от Договора
страните са уговорили, че крайният срок за ползване и погасяване на кредита е
240 месеца, считано от откриване на заемната сметка, която се открива след
учредяване на договорените обезпечения и изпълнение на съответните специални
условия по кредита Уговорено е също така, че при откриване на заемната сметка
страните подписват приложение към настоящия договор,в което посочват датата на
откриване на заемната сметка.
В чл.2, ал.1 от
договора страните са уговорили, че частта от кредита, съответстваща на
продажната цена на имота, се усвоява чрез превод към сметка на продавачите, а
останалата част, но не повече от 50 % от размера на кредита, се усвоява от
кредитополучателя в брой.
В чл.3 от
договора страните са уговорили, че дължимата от кредитополучателя годишна лихва
за предоставения кредит включва сбора от
действащия базов лихвен процент-малки фирми /БЛПМФ/ за евро, обявен банката и
договорната лихвена надбавка в размер на
1.25 пункта като към датата на подписване на договора обявеният БЛПМФ за евро в
размер на 9.05 процента. Посочили са, че действащият БЛПМФ не подлежи на
договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от
първото 21 – число след промяната му и че тази разпоредба важи и в случай, че
действащият БЛПМФ е включен в тарифата или друг документ на банката, промените
по които влизат в сила с приемането им от компетентните банкови органи. За
промените в действащия БЛПМФ банката ищецът уведомява кредитополучателя чрез
обявяването им в банковите салони и на интернет страницата й. В ал.4 на чл.3 е
посочено, че дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число
на всеки месец от откриване на заемната сметка, а в чл.4-ти-че при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.3, ал.1 се
увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочение
на главницата в размер на 10 пункта.
Със сключване на
договора кредитополучателят се е задължил да заплати на ищеца такса за одобрение в размер
на 1.5% върху размера на кредита, но не по-малко от 200 лева или стойността им
във валутата, посочена в чл.1, платима еднократно при откриване на заемната
сметка по кредита, чрез служебно усвояване на необходимата сума от разрешения
размер на кредита, както и при определени условия- да заплаща на ищеца такса в
размер на 3 % върху размера на кредита, посочен в чл.1, а при прекратяване на
договора поради пълно предсрочно прекратяване след изтичане на 5 години
страните са договори кредитополучателят да не дължи на банката такса за
предсрочно погасяване,но да я уведоми най-малко 10 работни дни предварително.
В чл.26 от договора
страните са се договорили, че при неизпълнение от кредитополучателя на което и
да е от поетите договорни задължения, ищецът има право да преустанови
предоставянето на суми по кредита до отстраняване на нарушението, да намали
размера на кредита, както и да промени условията за ползването му, както и да
направи кредита предсрочно и изцяло изискуем,да се удовлетвори за главниците,
лихвите, таксите и комисионните и другите разноски от обезпеченията
по кредита по свой избор, чрез принудителното изпълнение върху тях по
установения от закона ред, в зависимост от дадените обезпечения.
За обезпечаване на кредита кредитополучателят
е учредил и ипотека в полза на банката
върху следното недвижимо
имущество, а именно: апартамент, находящ се в гр.
София, на 3 надпартерен етаж в сградата на улица ***
с площ от 81 кв.м., заедно с избено помещение от 13 кв.м., заедно с
58/1000ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото,
върху което е построена сградата,цялото
застроено и незастроено от 331кв.м.,представляващо парцел –I от кв.434 по плана
на гр.София ,местността „***, за което е съставен нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 182, том- V,рег.№ 8202, дело
№ 854/2008год.
На 29.07.2008год.
страните са подписали приложение към договора за банков кредит,с което са
удостоверили, че заемната сметка по договора е открита на 29.07.2008год.
На 21.09.2009год.
страните са подписали Анекс № 1 към договора за банков кредит с погасителен
план към него.С него са предоговорили размера на
остатъчното задължение поради забавено плащане от ответника и начина на връщане
на сумите за главница и лихва. Уговорен е и 12 месечен гратисен
период, като съобразно уговорките в анекса е изготвен и погасителен план,
приложен по делото. С подписването на анекса, кредитополучателят е декларирал, че
е уведомен за погасителния план и неполучаването на екземпляр от него, не го освобождава
от задълженията за плащане на погасителните вноски по кредита, в сроковете и в
размера, определен в същия. В анекса страните са уговорили, че ако в рамките на
уговорения период на облекчено погасяване на кредита, кредитополучателят не
заплати едно дължимо месечно плащане в размера по т.4 същият губи правото си да
ползва уговореното облекчение като ищецът има право да обяви кредита за
незабавно и предсрочно изискуем.
По подадено от „ Юробанк И ЕФ ДЖИ
България“ АД гр.София/ със сегашно наименование „Юробанк
България“ АД / заявление е издадена Заповед за изпълнение № 5071/04.11.2011год.,
с което е разпоредено на „БГ Билдинг Консулт“ ООД
гр.Перник да заплати на „Юробанк И ЕФ Джи България“
АД сумата от 159 031.34 евро, представляваща главница по Договор за банков
кредит Протукт „Кледитна
линия плюс за бизнес помещения“ ***, изменен с Анекс № ***, сумата от
42 557.72евро договорна лихва за периода от 21.07.2009год. до
21.10.2011год. включително, сумата от 1 986.59 евро такси, сумата от
590.47 лева такси, ведно със законната лихва
върху главницата от 159 031.34 евро, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-04.11.2011год. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 7 975 лева
държавна такса и 10 650лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК е предявен
установителен иск по чл.422 от ГПК за сумите по
заповедта,който е уважен изцяло с Решение № 101/28.11.2014год., постановено по
търг.дело № 494/2014год., потвърдено с Решение № 846/27.04.2015год. Последното
е обжалвано пред ВКС, който с влязло в сила на 02.12.2016год. решение № 148 на
ВКС, постановено по т.д.№ 2072/2015год. е отменил въззивното
решение на САС, с което е потвърдено решението на ПОС за признаване за
установено по иска на „ Юробанк България“ АД гр.София
срещу „БГ Билдинг Консулт„ ООД гр.Перник съществуването на вземане, предмет на
заповед № 5071/04.11.2011год., издадена по ч.гр.дело № 6431/11г. на ПРС, в
частта за главницата за разликата между сумата от 4090.37евро до предявения
размер от 159031.34евро и за възнаградителна лихва за
разликата между сумата от 25158.81 евро до предявявения
размер от 42557.72 евро, както и в частта за разноските за производството пред
ПОС и е отхвърлил иска на „Юробанк България“ АД
гр.София против „БГ Билдинг Консулт„ ООД гр.Перник за признаване за установено
съществуването на вземане, предмет на Заповед № 5071/04.11.11год., издадена по
ч.гр.дело № 6431/11г. на ПРС в частта за главницата за разликата между сумата
от 4090.37 евро до предявения размер от 159031.344 евро и за възнаградителна лихва за разликата между сумата от 25158.81
евро до предявения размер от 42557.72евро, поради недоказана предсрочна
изискуемост на вземането по договор за банков кредит № *** и анекс от
21.05.2009год. Със същото решение Върховният касационен съд е оставил в сила решението на САС, в частта, в която е
потвърдено решение на ПОС за признаване за установено по иска на „Юробанк
България“ АД гр.София срещу „БГ Билдинг
Консулт“ ООД гр.Перник съществуването на вземане, предмет на Заповед №
5071/04.11.2011год., издадена по ч.гр.дело № 6431/11год. на ПРС в частта :
главница за периода 21.06.2010год.-21.10.2011год. в размер на 4090.37 евро,ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /04.11.2011год./ до окончателното изплащане, възнаградителна лихва
за периода от 21.08.2009год.- до 21.06.2011год. в размер на 1986.59 евро
и застрахователни премии в размер на 590.47лева на основание извлечение от
счетоводни книги и договор за банков кредит № *** и анекс от
21.05.2009год. Обезсилил е решение № 846/27.04.2015год., постановено по т.д.№
793/15г. на САС и потвърденото с него Решение № 101/28.11.2014год. по т.д.№
494/14г. на ПРС за признаване за установено съществуването на вземане за разноски
в заповедното производство по ч.гр.д.№ 6431/11год. на ПРС в размер на 18625лв и
е прекратил производството по делото в тази му част.
От данните по
делото се установява, че въз основа на издадената заповед за изпълнение № 5071/04.11.2011год.,
по ч.гр.дело № 6431/11г. на ПРС е издаден изпълнителен лист от 04.11.2011год.
,въз основа на което е образувано изп.дело №
20138410406307/2013год. на ЧСИ Н.М.. От издаденото и приложено по делото
Удостоверение от 16.03.2015год. на ЧСИ Н.М. се установява, че по изпълнителното
дело е пристъпено към принудително събиране на сумите
по цитирания изпълнителен лист, като е извършена публична продан на
ипотекирания в полза на взискателя недвижим като в
полза на „Юробанк България“ АД за погасяване на
разноските по изпълнението са разпределени суми в общ размер на
3 431.18лева, а за погасяване на вземането по изпълнителния лист от
04.11.2011год. са разпределени съответно сума в размер на 7 401.44 лева и
сума в размер на 153 916.68 лева. или общо преведените в полза на „Юробанк България„ АД суми са в размер на
164 749.30лева. От удостоверението се установява, че към 10.03.2015год.
неиздълженият отстатък по изп.лист
от 04.11.2011год. по гр.дело № 6431/2011год. на ПРС е в размер на
159 031.34 евро главница, ведно със законната лихва, считано от
21.06.2014год. до окончателното й изплащане и 17 295.42 евро-изтекла лихва
за периода от 04.11.2011год. до 20.06.2014год.
Предвид на
горните данни от изпълнителното дело, Решение № 148 на ВКС и по направено искане от „БГ Билдинг Консулт„ ООД гр. Перник по
т.дело № 494/2014год. на ПОС е постановено разпореждане № 507 от
23.12.2016год., с което на основание чл.245, ал.3 от ГПК е разпоредено
издаване в полза на „БГ Билдинг България“ ООД
срещу „Юробанк България„ АД на обратен
изпълнителен лист за сумата от 105 116.30лева, ведно със законната
лихва за забава, считано от
14.12.2013год. до окончателното изплащане на сумата като получена от „Юробанк българия“ АД гр.София на
отпаднало основание. Такъв изпълнителен лист е издаден и същият е с номер 163
от 23.12.2016год. Въз основа на
него и с постановление от 10.02.2017год.
е образувано изп.дело № 20177830400062 против „Юробанк България„ АД гр.София. Изпълнителното производство
е спряно с Определение от 14.02.2017год.по т.дело № 9582/2016год. като обезпечение на предявен от „Юробанк България“ АД гр.София иск. Така постановеното
определение е отменено с Определение № 993/22.03.2017год. по ч.гр.дело №
1330/2017год. по описа на САС като
искането за допускане на обезпечение чрез спиране на изп.дело
№ 20177830400062 на ЧСИ Ч. е отхвърлено, а издадената обезпечителна заповед от
14.02.2017год. е обезсилена. На 23.02.2017год.
изпълнително дело №20177830400062 е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.
С договор за
цесия от 02.12.2016год., всички вземания
на „БГ Билдинг Консулт“ ООД, произтичащи от Решение № 148/02.12.2016год. и това
по обратния изпълнителен лист са прехвърлени на „Конситренд
Ко 2016“ ООД. По искане на последния е образувано изп.дело
№ 20167800400761 с взискател „Конситрунд
КО 2016“ ООД и длъжник „Юробанк България“ АД, изпълнението
по което дело е спряно с обезпечителна заповед от 09.01.2017год., издадена по
т.дело № 9582/2016год. по описа на СГС.
С постановление
от 08.02.2017год. и на основание чл.433, ал.1 ,т.2 от ГПК изпълнително дело №
20167800761 по описа на ЧСИ В.Л. е
прекратено.
На 08.02.2017год.е
сключен договор за цесия, по силата на който „Конситренд
КО 2016“ ООД е прехвърлил на „Мебел груп
корпорейшън“ ЕООД вземанията, прехвърлени му с договор за цесия
от 02.12.2016год. По направено искане от
цесионера, с постановление от 24.02.2017год. е
образувано изпълнително дело № 20177830400094 против „Юробанк
България“ АД гр.София, на когото е изпратена покана за доброволно изпълнение на
сумите по обратния изпълнителен лист. Изпълнението по него спряно въз основа на
обезпечителна заповед от 01.03.2017год., издадена по т.дело № 9582/2016год. по
описа на СГС.
С Определение №
789/07.03.2017год., постановено по т.дело № 751/2017год. на САС, е отменено
разпореждане на ПОС, с което на основание чл.245, ал.3 от ГПК и чл.422, ал.3 от ГПК е издаден обратен изпълнителен лист в полза на „БГ Билдинг“ ООД за сумата
над 94 283.23 лева, получена от ищеца „Юробанк
България“ АД по изп.дело № 2013814104063307 и е
потвърдено разпореждането в останалата му част.
Със заявление от 21.02.2017год., подадено от „Юробанк България“ АД гр.София против длъжника- „БГ Билдинг
консулт“ ООД гр.Перник е издадена Заповед № 708/21.02.2017год. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК за сумата
от 154 169.83 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит „Кредитна
линия плюс за бизнес помещения“ № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 21.02.2017год. до
окончателното й изплащане. Предвид подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК и в указания срок „Юробанк България„ АД гр.София е депозирана искова молба за
установяване съществуване вземането по Заповед № 708/21.02.2017год., въз основа
на която е образувано и настоящото производство. В исковата молба е посочено че претендираната сума съставлява непогасена и предсрочно
изискуема главница по Договор за банков
кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения“ № *** и Анекс № *** след
21.02.2012год. Посочено е също така, че кредитът е станал предсрочно изискуем и
че волеизявлението на банката, че кредитът е станал предсрочно изискуем е
изпратено чрез нотариална покана с рег.№
146/2017год., том-1, акт № 43 на нотариус В.Я., връчена на длъжника на 02.02.2017год.
Съпоставяйки данните във
връзка с образуваното ч.гр.дело № 6431/11г. на
ПРС и тези във връзка с образуваното ч. гр.дело № 00855/2017год. на ПРС, настоящият
състав намира за несъстоятелно твърдението на ответника че с решение № 148/02.12.2016год., постановено по т.д. №
2072/2015год. на ВКС със сила на пресъдено нещо е
отречено претендираното от ищеца в настоящото
производство вземане, което прави предявения в настоящото производство установителен иск /за същото тава вземане/ недопустим.
Действително, с цитираното решение на ВКС е отхвърлен иска по чл.422 от ГПК за
вземане, основано на същия договор и между същите страни, но поради това, че не
е доказана твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита. В предходното
исково производство по чл.422 от ГПК
ищецът е твърдял, че кредита е станал предсрочно изискуем, респ. че волеизявлението му за това, че счита кредита
за предсрочно изискуем /покана –уведомление/ е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението на издаване на
заповед за изпълнение № 5071/04.11.2011год.
В настоящото производство ищецът се позовава на факти касаещи настъпването и
обявяването на предсрочната изискуемост на вземането, различни от тези в
предходното производство по чл.422 от ГПК, поради което липсва идентитет в предмета, който заедно с идентичността на
страните и на искането да обоснове извод за наличие формирана сила на пресъдено нещо с Решението на ВКС, постановено по т.д №
2072/2015год. За да е налице сила на пресъдено нещо,
разпоредбата на чл. 298 от ГПК изисква идентичност на страните, искането и
основанието, каквато идентичност, по изложените по-горе съображения, в
настоящия случай не е налице.
Както се посочи по-горе
ищецът обосновава дължимост на процесната сума от 154 169.83 евро, съставляваща
главница по Договор за банков кредит от
24.07.2008год., изменен с анекс от 21.09.2009год. с настъпила
предсрочна изискуемост на
кредита. Касае се за сума-част от главницата,
в която не са включени вноските от 23-та до
39-та по погасителния план, дължимостта
на които е установена с влязлото в сила решение № 148/ 02.12.2016год. по т.дело № 2072/2015 год. по описа на ВКС. Ищецът твърди, че целия остатък от главницата по кредита
е станал предсрочно изскуем на основание чл. 25, б.» Г» и чл.26
б. « В» от договора за кредит, поради неплащане на вноска по кредита с падеж 21.11.2011год., съставляваща 40-та вноска по погасителния
план. Твърди също така, че направеното от него волеизявление, че счита кредита
за предсрочно изискуем е обективирано в нотариална покана с рег.№
146/2017год., том.1, акт 43 на нотариус
В.Я., връчена на кредитополучателя на 02.02.2017год.
Съдът намира за безспорно установено по делото,
че между „Юробанк
България„ АД гр.София и „БГ Билдинг Консулт“ ООД гр.Перник са съществували
облигационни отношения, породени от Договор
за банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения“ ***,
изменен с Анекс № ***. По силата на така сключения договор банката-ищец е
предоставила на ответното дружество кредит в размер на 150 000 евро за
покупка на недвижим имот, която сума кредитополучателят се е задължил да върне
на месечни погасителни вноски до 29.07.2028 год., така, както са посочени в
приложения по делото погасителен план. Сумата от 150 000 евро е изцяло усвоена
и това обстоятелство е удостоверено с подписването от страните на Приложение към
договор за банков кредит от 29.07.2008год.
Неоснователно е
оспорването на представения от ищеца погасителен план в частност относимостта му към процесния
договор за кредит. Действително приложения по делото погасителен план не е
подписан от кредитополучателя, но страните не са имали такава договореност. Освен,
че страните не са поставили наличието на двустранно подписан погасителен план
като условие за сключване на анекса или за валидност на уговорките между тях, с
подписването на Анекс № *** кредитополучателят
е декларирал, че неполучаването на екземпляр от погасителния план не го
освобождава от задълженията му за плащане на погасителните вноски по кредита ,в
сроковете и размерите, определени в същия. Оспореният погасителен план
безспорно касае погасяване на кредита в хипотезата на чл.4 от Анекса, предвид
уговорения дванадесет месечен гратисен период относно
вноските по главницата. Този извод се подкрепя и от констатациите на
изготвената по делото тройно-съдебно икономическа експертиза, на която съдът се
позовава като компетентно дадена. По искане на ответната страна и при
съобразяване клаузите на процесния договор за кредит
и анекса към него вещите лица са изготвили погасителен план и са констатирали съответствието между него и изготвения погасителен план от от банката-ищец. Гореизложеното налага извод,че
представения от ищцовата банка погасителен план касае
погасяването на процесния кредит, поради което за
кредитополучателя е съществувало задължение да погасява кредита на погасителни
вноски, в сроковете и в размера, определени в него.
В чл.25 и чл.26
от договора за кредит и в чл.8.1 от Анекс № 1 към договора е превидено при неплащане на една дължима месечна вноска кредитът да стане изцяло предсрочно изискуем. Ищецът твърди, че кредитополучателят не
е заплатил месечната вноска с падеж 21.11.2011год., което твърдение
се доказва от констатациите
на изготвената по делото тройна-съдебно икономическа експертиза. От нея се установява, че за периода от 30.07.2008год. до 17.01.2019год. погасителни вноски по главницата
на кредита не са правени, в
частност не е погасена главницата като част от вноската с падеж
21.11.2011год. възлизаща на сумата
от 1 461.47 лева. Вещите лица са изчислили също
така, че размерът на неплатената, изискуема главница по договора за
кредит /извън присъдената главница с решение № 148 на ВКС към
дата 12.02.2017год. и към дата 21.02.2017год./ датата
на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /възлиза на сумата от 154 940.97 евра
или 303 038.20 лева.
Съдът се позовава на изготвената по делото тройна-съдебно техническа експертиза като я възприема като обективно,
компетентно дадена и кореспондираща на събраните по делото писмени
доказателства. Същата е изготвена от компетентни вещи лица и въз основа на всички събрани по делото
доказателства и на база предоставените им от страните счетоводни данни.
Предвид на горното, съдът намира, че е налице хипотезата на цитираните по –горе договорни клаузи, тъй като е установено
просрочие на погасителна
вноска по кредита и съответно е възникнало
правото за кредитора- ищец
в настоящото производство да обяви
ползвания кредит за предсрочно
изискуем. Съдът не споделя доводите на ответника за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита. По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изикуемост на задължението по договор за кредит са
дадени задължителни за съдилищата указания с Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014год. по т.д.№4/2013 год.на ОСГТК на ВКС. В т.18 от същото е посочено, че в хипотезата на предявен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на
определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В настоящия случай е налице неплащане на вноска по ползвания
кредит, както и достигнало
до кредитополучателя - ответник в настоящото
производство волеизявление на банката
за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.02.2017год. Последното
се установява от представената
по делото нотариална покана, адресирана до ответното дружество и съдържаща изявление за предсрочна изискуемост на ползвания от него
кредит. Нотариалната покана
е в писмена форма и е връчена
на адреса на кредитополучателя, посочен в договора за
кредит. По делото липсват даказателства кредитополучателят да е уведомил писмено
ищеца за промяна в своя
адрес, за да твърди, че нотариалната
покана е връчена на стария адрес,респ. изявлението
на предсрочна изискуемост
не е достигнало до него.
Уведомяването чрез нотариална покана се извършва при приложение
правилото на чл.50 от .При връчване на нотариална покана се спазват правилата на чл.37-58 от ГПК, съответно чл.50 от ГПК когато
връчването е на търговци и
юридически лица,каквто е и настоящия
случай.
От приложената по делото
нотариална покана се установява, че нотариусът е
посетил адреса на управление на ответното дружество и
след като установил, че на този
адрес не съществува такава
фирма и не е открил нейн работник
или служител, който да е съгласен да получи поканата, е
залепил уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК на входната
врата на ***,предвид липсата на пощенска кутия.
При тези данни, настоящият
състав намира, че нотариусът е извършил редовно връчване на нотариалната покана в хипотезата на чл.50,
ал.4 от ГПК. В случая нотариусът не е констатирал, че страната е напуснала адреса, вписан в търговския регистър, за да приеме,
съгласно посочената норма, че
съобщението се прилага по делото и се смята за редовно връчено. Предвид констатираното от него при посещението
на адреса, съответстващ на вписания
в търговския регистър, нотариусът е залепил уведомление по чл. 47, ал.1 от ГПК на входната врата, предвил липсата на пощенска кутия, по който начин е осигурил редовността на връчването. Еднократността
на посещението на адреса на ответното
дружество не опорочава връчването,
тъй като нормата на чл.47, ал.1 от ГПК е неприложима
в настоящия случай. С оглед
неявявянето на представител
на ответното дружество в нотариалната
кантора за получаване на нотариалната
покана,то с изтичане на двуседмичния срок, същата се счита за редовно връчена. В случая този срок е изтекъл на 01.02.2017год. и
нотариалната покана се счита за реводно връчена на 02.02.2017год.
Както се посочи по-горе,
връчването е осъществено на
адреса на ответното дружество, посочен
в договора за кредит- ***. Неоснователно
се твърди от ответника, че
е налице нередовност на връчването, а оттам и ненастъпила предсрочна изискуемост поради това, че поканата е връчена на стария, а не на новия адрес на дружеството, за който банката е била изрично уведомена. Предвид съдържанието на приложеното по делото уведомление
с вх.№ 107729/03.03.2017год., не може
да се приеме, че с него е извършено уводомяване за новия адрес на кореспонденция на ответното
дружество, а извършеното такова с Уведомление вх.№
107729/09.03.2017год. е извършено след връчване на нотариалната покана. Предвид липсата на уведомяване за новия адрес на ответника, с връчването на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на стария адрес, съгласно чл.30,
изр.2 –ро от договора се счита ,че е получено .
С оглед настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, неоснователно се явява възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземането. Именно това е началният момент, от който започва да тече давността по чл.114 от ЗЗД. Приложим е 5-годишния давностен срок, който към датата на подаване
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение
21.02.2017год.не е изтекъл.
Съдът счита за несъстоятелно
възражението на ответника, че
вземането на банката е
удовлетворено със
сумата от продажбата на имота, служещ като обезпечение
на договора за кредит. Както от цитиранато
по-горе Удостоверение на ЧСИ Н.М. от 16.03.2015год., така и от изготвената по делото тройна-съдебно икономическа експертиза се установява, че при разпределение на сумите постъпили от публична
продан на апартамент в гр.София,
***, в полза на «Юробанк Бълагрия» АД е разпределена сума
от 153 916.68 лева, съгласно изпълнителен
лист от 04.11.2011год. на ПРС по гр.дело №
6431/2011год. От експертизата се установява
че с постъпилата
от разпределението сума, банката
се е разпоредила с 62 757.06 лева по следния начин: с 4 379.51 лева е погасила законови лихви, с 28 548.39
лева е погасила присъдени лихви,
с 8 000.07лева е погасила присъдена главница,с 20 657.97 лева е погасила присъдени лихви и с 1 171.12
лева е погасила съдебни разноски. Разликата
до 153 916.68лева, а именно сумата от
91 159.62лева от дата 30.12.2016год. се намира в транзитна сметка
на банката, без да е разпределена
или усвоена и към настоящия
момент.
В случая релевантен за спора се явява въпроса дали факта на удовлетворяване
на процесното вземане, в
случая част от него, чрез осъщественото принудително събиране на суми по издадения по ч.гр.дело № 6431/2011год. на ПРС изпълнителен лист следва да се съобрази при установяване дължимостта на това вземане по иск по чл. 422 от ГПК. Съдът
счита, че положителен отговор на този
въпрос би бил в противоречие на възприетото
в т.9 на ТР № 4 /18..06.2014год. по т.д № 4/13год. на ОСГК на ВКС. Следва
да се има и предвид, че сумата от 91 159.62лева не е събрана
по принудителен ред в изпълнителното производство, образувано
въз основа на изпълнителен
лист, издаден по процесната
заповед за изпълнение №
708/21.02.2017год. /по ч. гр.дело № 00855/2017год. на
ПРС/, а въз
основа на изпълнителен лист от 04.11.2011год., издаден по ч.гр.дело №
6431/2011год. на ПРС. Предвид на горното съдът счита за ирелевантно за спора дали правилно и как сумата от
91 159.62лева е осчетоводена в счетоводството на банката –ищец, поради което не обсъжда доводите и възраженията
на страните в тази връзка. Основавайки се на възприетото в т.9 на
ТР № 4 /18.06.2014год. по т.д. № 4/13год. на ОСГК на
ВКС счита, че сумата от 91 159.62лева
не може да бъде отнесена за
погасяване на задължението
на ответника по договора за кредит и по този начин да мотивира извод за съществуване на вземане към банката-ищец в по-малък размер от претендирания
по настоящото дело.
В т.11 от ТР № 4 / 18..06.2014год.
по т.д № 4/13год. на ОСГК на ВКС е прието за допустимо в производството
по чл.422 от ГПК да се въведат правопогасяващи
възражения за плащане и прихващане, като по
отношение възражението
за прихващане важат постановките на т.4 от ТР № 1 /09.12.2013год. на ОСГК на
ВКС, а именно че такова възражение
следва да бъде направено най-късно в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК. В случая възражението на «БГ Билдинг Консулт» АД за прихващане на задължението му по договора за банков кредит със
сумата от 94 283.23 лева по издаден
в негова полза и против «Юробанк България» АД гр.София обратен изпълнителен лист № 163/23.12. 2016год., издаден по т.дело № 494/2014год. по описа на
ПОС не е направено в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано.
Дори и да се приеме, че
същото е допустимо, като направено в срока по чл.131, ал.1
от ГПК, то е неоснователно. С Договор от 02.12.2016
год. «БГ Билдинг Консулт» ООД
е цедирал вземането си по обратния лист на «Конситренд Ко 2016год.» ООД, поради което не е може да се легитимира като носител на вземането по обратния иск, за да са налице законовите предпоставки за прихващането му с процесното вземане.
Гореизложеното мотивира извод,че ищецът се легитимира като носител на ликвидно и изискуемо вземане в посочения по-горе размер от 154 169.83 евро,поради
предявеният иск с правно
основание чл.422 от ГПК следва да се уважи изцяло.
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014год. на ВКС
т.д. № 4/2013год. ОСГК, съдът, съобразно
изхода от спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съобразно изхода
от спора и представените по делото
доказателства, на ищецът се
дължат разноски в размер на 2 871.03 лева държавна такса и 4 836.56 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид направеното искане, изхода на делото и представените доказателства, на ищеца се дължат разноски, направени в заповедното
производство в общ размер на 11 484.96лева /6 030.60лева държавна такса и 5 454.36лева адвокатско
възнаграждение/, както и
разноски, направени в исковото
производство в размер на 6 710.60лева / 6 030.60лева държавна такса и 680 лева възнаграждение
за вещи лица/. Не се доказва по делото ищецът да е заплатил претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 5 454.36лева, поради което такова не следва да му
бъде присъждано. Предвид на това съдът не се произнася и по направеното възражение от противната страна за неговата прекомерност и искане за намаляване на основание чл. 78,
ал.5 от ГПК.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на «БГ Билдинг Консулт» ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Перник,
ул.» Васил Стоин» № 4, че дължи на «Юробанк България» АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.» Околовръстен път» № 260 сумата от 154 169.83 евро, представляваща
главница по Договор за банков кредит продукт «Кредитна линия плюс за бизнес помещения» ***, изменен с Анекс
№ ***, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2017год. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 708/21.02.2017год.
по ч. гр.дело № 00855/2017год. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА «БГ Билдинг
Консулт» ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.» Васил Стоин» № 4 да заплати на «Юробанк България» АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.» Околовръстен
път» № 260 сумата от 11 484.96лева,
разноски в заповедното производство и
6 710.60лева разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: