№ 15050
гр. София, 08.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110153851 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. А. Т., чрез адв. В. М. -
Т.а, срещу ЗК „...“ АД. Съдът при извършена служебна проверка на редовността и
допустимостта на подадената искова молба, намира същата за нередовна по смисъла на
чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което на ищеца следва да бъдат дадени
указания за отстраняване на констатираните нередовности.
Същевременно, за процесуална икономия, съдът намира, че следва да насрочи
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което на основание чл.140,
ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни
писмено дали процесното застрахователно правоотношение с ответника има за
предмет лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., или лек автомобил марка „...“, с рег. №
..., с оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и приложените по
делото писмени документи.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на посочените указания в срок исковата молба ще
бъде върната, а производството по делото прекратено.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
01.04.2023 г., в гр. София, на бул. „България“, в посока от ул. „Околовръстен път“ към
центъра, в района на кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, било реализирано
пътнотранспортно произшествие /ПТП/. Излага доводи, че управлявайки собствения си
автомобил марка „...“, с рег. № ..., очаквал преминаването на зелен светлинен сигнал на
светофара в лентата на пътното платно, предназначена за движение направо. При
оттеглянето си, при движение направо, бил ударен странично от друг лек автомобил,
който се намирал в лява лента, предназначена единствено за извършването на ляв
завой. Твърди, че вероятностният механизъм на настъпилото произшествие е свързан с
намерението на водача, намиращ се в лява пътна лента, да продължи направо, като
1
вземайки решение да се престрои в лентата за движение направо, без да сигнализира
извършването на посочената маневра и отнемайки предимството на ищеца, е нанесъл
щети по управлявания от ищеца лек автомобил /л.а/. Излага доводи относно липсата на
установеност на причинителя на вредите. Сочи, че процесното имущество било
застраховано при ответника по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна
полица № ..., поради което на 03.04.2023 г. уведомил дружеството за настъпилото
събитие. В тази връзка, при застрахователя била образувана преписка по щета № ...,
като след извършен оглед на автомобила, ищецът бил уведомен с писмо с изх. № ... г.,
че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото
уврежданията по повод на които била заведена щетата били констатирани при
предварителен оглед към датата на сключване на застрахователния договор. Ищецът
твърди, че не бил съгласен с взетото от застрахователя решение, поради което
депозирал искане за преразглеждане на претенцията, по което получил повторен отказ
с идентично съдържание. Поддържа наличието на предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение, като намира отказа на ответника за неоснователен.
Счита, че съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, е налице основание за претендиране на
мораторно обезщетение за периода от 24.04.2023 г. до 02.10.2023 г., в размер на 28 лв.
Моли съда да осъди ответника за сумата от 500 лв., представляваща дължимото
застрахователно обезщетение, покриващо стойността на извършения ремонт на
автомобила, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и 28 лв. – мораторна лихва, начислена
върху стойността на главницата за периода 24.04.2023 г. до 02.10.2023 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца,
че пред дружеството е била образувана щета във връзка с процесния автомобил по
повод настъпило събитие на 01.04.2023 г. Излага доводи, че ищецът е подал
уведомление, в качеството му на собственик на л.а. „...“ с рег. № ..., относно настъпило
ПТП на 02.04.2023 г., около 12:15 часа, в гр. София, на бул. „България“ № 69,
причинено от неизвестен извършител. Твърди, че претенцията, по повод която е била
образувана щета № ... е била отказана на основание т. 10.1, т. 14.11 и т. 14.16 от
Общите условия на дружеството, за което обстоятелство ищецът е бил уведомен. Сочи,
че ищецът не е представил документи, удостоверяващи настъпилото събитие, както и
че увредените участъци по автомобила, по повод който е била заведена процесната
щета, са били констатирани при предварителен оглед, извършен към момента на
сключване на договора. Излага доводи в подкрепа на твърдението му относно липсата
на основания за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, поради
което моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Релевира
възражения по чл. 78, ал. 2 и чл. 78, ал. 5 ГПК.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени при условията на обективно кумулативно съединяване са осъдителни
искове с правно основание по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
следва да бъдат отделени обстоятелствата относно образувана пред застрахователя
претенция по щета № ... във връзка с настъпило застрахователно събитие, за което е
било подадено уведомление от ищеца, в качеството му на собственик на застраховано
имущество по имуществена застраховка „Каско“ при ответника, както и постановеният
от застрахователя отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
2
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото,
пълно и главно, следните факти: 1/ наличието на валидно застрахователно
правоотношение с ответника по имуществена застраховка „Каско“, което има за
предмет процесния лек автомобил 2/ настъпилото застрахователно събитие,
представляващо покрит риск от застрахователя; 3/ нанесените щети по автомобила в
резултат на реализираното ПТП; 4/ причинно-следствената връзка между процесното
събитие и нанесените щети по застрахованото имуществено; 5/ стойността на
дължимото и неизплатено от застрахователя обезщетение;
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на
дължимото мораторно обезщетение.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже правоизключващите
отговорността му факти.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК, тъй като
същото не е необходимо за правилното решаване на правния спор.
ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза, по която
вещото лице да даде заключение по задачите, формулирани в исковата молба и
отговора на исковата молба, при депозит за възнаграждение на вещото лице в размер
на 500 лева, от които 200 лв. - вносими от ищеца и 300 лв.-вносими от ответника в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., който да се призове след внасянето на
определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 186 ГПК, тъй като
същото не е необходимо за правилното решаване на правния спор, доколкото ищецът
не твърди наличието на съставен протокол за ПТП във връзка с настъпилото събитие.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него до първото по делото
3
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2024
г. от 9,30ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4