НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 3636/31.7.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 16.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 11796 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу ответника Н.К.И. ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата в размер на 970,07 лв., представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № **********, сключен между длъжника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1/21.08.2017г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г.;
- сумата в размер на 65,81 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.01.2017 год. до 14.07.2017 год.;
- сумата в размер на 80,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.01.2017 год. до 28.02.2018 год.включително,
ведно
със законната лихва върху главницата
, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.03.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
1432/02.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3057/2018г. на Варненски районен съд-14 състав.
Претендира се
за осъждане на ответника да заплати всички съдебно-деловодни разноски, както и
разноските в заповедното производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че
на 21.08.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.,
които договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с
ЕИК ********* и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК *********, по силата на които
вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу Н.К.И., произтичащо
от Договор за потребителски паричен кредит № 1745424/05.02.2015 г. е
прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството -кредитор, което вземане е индивидуализирано в
Приложение 1 от 21.08.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.08.2017 г.
Излага
се, че Приложение
№ 1/21.08.2017 г. към Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 18.12.2017 г. е представено само с данните на
длъжника Н.К.И., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно
Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5,
във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.
Сочи
се, че в
изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, съответно с Изх. № УПЦ-П-УКФ/1745424
от 28.08.2017 г.. с известие за доставяне посредством
Български пощи ЕАД. В случая следва да се има предвид, че
съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за
цесия, А.з.с.н.в. в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и
за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което А.з.с.н.в.
има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Излага се,
че длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия и с получаване на
препис от настоящата искова молба съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т.д. №12/09 г., II, постановено по реда на чл.291 от ГПК.
Твърди
се, че процесното
вземане произтича от одобрен и подписан на 05.02.2015г. Договор за
потребителски паричен кредит №1745424 /Договорът/ между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, в качеството му на Кредитор и Н.К.И. в качеството му на
Кредитополучател. Договорът е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните ОУ са неразделна част от договора за кредит. С подписването на Договора, Кредитополучателят удостоверява че му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на
Кредитора, получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Счита
се, че при
условията на Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя
потребителски паричен кредит с главница /общия размер на кредита/ от 3505,32
лв. /три хиляди петстотин и пет лева и 32 ст./, която сума включва чиста
стойност на кредита от 3000 лв. /три хиляди лева/, такса за разглеждане на кредита - 150 лв. /сто и петдесет лева/ и еднократна
застрахователна премия в размер на 355,32 лв. /триста
петдесет и пет лева и 32 ст./. Чистата стойност на
кредита от 3000,00 лв. /три хиляди
лева/ е преведена на дата 05.02.2015 г. по посочената от Кредитополучателя
банкова сметка, ***то си по договора.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ към Договора,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се олихвява
с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита, като страните
са договорили годишен лихвен процент в размер на 20,00 % /двадесет процента/.
Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 937,38 лв. /деветстотин тридесет и седем лева и 38 ст./.
Твърди
се, че подписвайки
Договора, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума
и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Или общата
сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на Договора
е в размер на 4442,60 лв. /четири хиляди четиристотин
и два лева и 60 ст./, която съгласно клаузите на Договора е платима на 30
/тридесет/ броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 148,09
лв. /сто четиридесет и осем лева и 09 ст./, освен
последната вноска която е изравнителна. Първата погасителна вноска е дължима на
14.02.2015 г., а последната е с падеж на 14.07.2017 г., съгласно погасителния
план, неразделна част от Договора, в който е посочен размерът и падежът на
всяка отделна погасителна вноска. Размер на всяка месечна
погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит,
договорната лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита и
съответната част от застрахователната премия.
Кредитополучателят
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 3424,02 лв. /три
хиляди четиристотин двадесет и четири лева и 02 ст./.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ОУ към Договора, при
забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на
Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 365
/триста шестдесет и пет/ дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 97,69
лв. /деветдесет и седем лева и 69 стотинки/ за периода от
14.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 14.07.2017
г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/ и
вземанията по договора не са обявявани за предсрочно изискуеми.
В тази връзка з. „А.з.с.н.в." ЕАД е възникнал
правният интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил
в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния
интерес от подаването на настоящата искова молба.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по
предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените в
производството по делото разноски, както и на направените в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
Моли се, в
случай че ответникът по делото в законоустановения срок не депозира отговор на
исковата молба, не вземе становище и не оспори приложените доказателства по
делото или претендираните към него суми, нито ангажира доказателства, с който
да докаже, че са изплатени претендираните към него суми, съдът да постанови
решение, съгласно което е установено вземането н.А.з.с.н.в. ЕАД срещу ответника
по делото, включително,
в случай че ответникът не се яви в първото заседание по делото и не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие, се моли съдът да постанови
неприсъствено решение.
Ответникът Н.К.И. ЕГН **********, с адрес: ***,
в срока по чл. 131 от ГПК, не е е депозирал отговор на исковата молба.
В хода на проведеното по
делото съдебно заседание ищцовото дружество, чрез своя процесуален представител, поддържа предявените
искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което
предявените искове бъдат уважени.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по
чл. 131 от ГПК, ответникът
не е депозирал отговор на
исковата молба и не е
изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Досежно
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 3057/2018г. на Варненски районен съд-14
състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в
настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 01.03.2018
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 1432/02.03.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника
Н.К.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Кредитор А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ
*********, с адрес Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ БУЛ.Д-Р
ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ № 25, Ет.2 сума в размер на 970.07 лв. /деветстотин и седемдесет
лева и 07 ст./ лева – дължима ГЛАВНИЦА, по Договор за потребителски кредит №
1745424/ 05.02.2015 год.; сума в размер на 65.81 /шестдесет и пет лева и 81
ст./ лева – ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА, за периода от 14.01.2017 год. до 14.07.2017 год.; сума в размер на 80.39 лв. /осемдесет
лева и 39 ст./ лева – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода от
14.01.2017 год. до 01.03.2018 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 01.03.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските по делото в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет/ лева – ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА и 50 лв. /петдесет/ лева – ЮРИСКОНСУЛТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.
Посочено
е , че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължими суми по Договор за потребителски
кредит № 1745424/ 05.02.2015 год.
Съдът
е приел, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ,
поради което е указал на заявителя да
заведе иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването му за дадените от съда указания и е представил доказателства
за заведената искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е
допустимо и валидно учредено.
С
оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните вземания с
вземанията по заповедта, съдът намира,че настоящото
производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата
претенция.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и
съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени следните писмени доказателства,
а именно: Договор за потребителски паричен кредит №1745424/05.02.2015 г.,
Погасителен план и Общите условия към него; Декларация за приемане на
застраховка „Кредитна протекция плюс" и общи условия към същата, Съгласие
за директен дебит от разплащателната сметка, която обслужва кредитната сметка
на ответника, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата 20.12.2016 г.; Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 21.08.2017 г.; Потвърждение за извършена цесия; Извлечение от
Приложение № 1 към индивидуалния договор за цесия, от което се удостоверява, че
вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД спрямо ответника е
предмет на договора за цесия; Пълномощно от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД; Уведомително писмо за извършена цесия и известие за
доставяне с Изх. № УПЦ-П-УКФ/1745424 от 28.08.2017 г.
Видно от приобщения
към доказателствения материал Договор за потребителски паричен кредит №
1745424/05.02.2015 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД като
кредитор и Н.К.И. като кредитополучател , по силата на същия на ответника е
предоставен кредит в размер на 3000,00 лв. , при 30 месечни погасителни вноски в размер на 148,09
лв. Приобщени по делото са Погасителен
план и Общите условия към него; Декларация за приемане на застраховка „Кредитна
протекция плюс" и общи условия към същата, Съгласие за директен дебит от
разплащателната сметка, която обслужва кредитната сметка на ответника,
подписани от ответника Н.К.И., в качеството му на заемополучател, като не е
оспорен подписа на заемополучателя в представените документи. Доколкото същите
представляват частни документи, съдържащи подписа на ответника и съобразно
чл.180 ГПК представляват доказателство, че изявленията, които се съдържат с него са направени именно от
ответника, което от своя страна
установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички конкретни
условия по заема в договора.
Видно от представените Приложение
№ 1/21.08.2017г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 21.08.2017
г., Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 21.08.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 20.12.2016 г. , сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „А.з.с.н.в." ЕАД, вземането, произтичащо от процесния Договор
за потребителски паричен кредит № 1745424/05.02.2015 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД като кредитор и Н.К.И. като
кредитополучател , е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Следователно предмет
на договора за цесия са и вземанията по процесния договор.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона
изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов
интерес, а и в интерес на третите лица това действие на цесията е ограничено от
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да
уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в
бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът
може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да
новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави
цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на
новия кредитор.
Представено е Уведомително
писмо до ответника за извършена цесия е станалата продажба на вземания, чрез
Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, което е
върнато като неполучено с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя. Същевременно съдебният състав съобразява обстоятелството , че исковата
молба и приложенията към нея са връчени на ответника , поради което съдът
намира, че същият е уведомен за извършената цесия.
Липсват твърдения от страна на ответника , респективно и
не са ангажирани доказателства ответникът да е внасяла
погасителни вноски по договора.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание, нито изпраща
упълномощен процесуален представител в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни норми и предпоставките на чл.422 ал.1 от ГПК, намира, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по
делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова, като исковете следва
да бъдат уважени в претендирания размер.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения
по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и
доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови разпоредби.
С оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски в общ размер от 225,00 лв., от
които от които държавна такса в размер на 125,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер на 100,00 лв., определено на основание чл.78
ал.8 от ГПК вр.чл.25 от НЗПП. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат
присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ
размер от 75,00 лв. , от които 25,00 лв.- за държавна такса и 50,00 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, от една страна и ответника Н.К.И. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата в размер на 970,07 лв., представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № **********, сключен между длъжника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1/21.08.2017г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г.
- сумата в размер на 65,81 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.01.2017 год. до 14.07.2017 год.
- сумата в размер на 80,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.01.2017 год. до 28.02.2018 год.включително,
ведно
със законната лихва върху главницата
, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.03.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
1432/02.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3057/2018г. на Варненски районен съд-14 състав, на
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.И. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата в размер на 75,00 лв.
, представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 3057/2018г. на Варненски районен
съд-14 състав, както и сумата от 225,00
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Да се връчи на страните препис от
съдебното решение , ведно със съобщението за неговото постановяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: