Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА Г.А
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2149 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Г.К.Н. искова молба за осъждане на „Г. Ф.“ да му
заплати сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 800 лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 19.02.2015
г., ведно със законната лихва от 04.02.2017 г. до окончателното изплащане.
Ищецът Г.Н.
твърди в исковата си молба, че на 19.02.2015 г. около 19.15 ч. в гр. Нова
Загора вървял по западния тротоар на ул. „Цар Освободител“ в посока север, към
кръстовището с ул. „Родопи“. По същото време неидентифициран автомобил се
движил по ул8. „Родопи“ към кръстовището с ул8. „********. При достигане до
кръстовището автомобилът извършил маневра завой надясно, без да спре на знак
„Б2“8. С предната си част ударил в областта на десния крак Н., който по това
време се намирал на тротоара. Автомобилът подхвърлил ищеца, който впоследствие
паднал на платното за движение с глава върху тротоара и тяло върху асфалта8.
След удара водачът на лекия автомобил напуснал местопроизшествието преди
посещението на полицейските органи8.
Н. бил
откаран по спешност в ЦСМП в гр8. Нова Загора, където се установило получено
счупване на дясна бедрена кост в горната трета, в областта под трохантерния
масив. Поради необходимостта от оперативни интервенция бил транспортиран до
МБАЛ „Д-р Иван С.“ – гр. Сливен.
Въпреки
проведените оперативно-издирвателни мероприятия, извършителят на деянието
останал неоткрит.
На
038.118.2016 г8. Ищецът предявил претенция пред Г. Ф. за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но с решение от 208.122016 г Ф.ът
отказал изплащане на обезщетение.
Счита,
че има право да получи от ответника обезщетения за търпените болки и страдания
от уврежданията при ПТП, извършено от неидентифицирано МПС, както и за
разходите, необходими за провеждане на лечение.
Полученото
счупване на бедрената кост на десния крак било изключително болезнено.
Лечението наложило две оперативни интервенции за наместване и фиксиране на
счупената кост с метална остеосинтеза и динамичен винт. След 15-дневен престой
в болничното заведение Г.Н. бил изписан и насочен към рехабилитация, която
провел в „СБДПЛР-К.“.
Н. се
оплаквал и от ограничени и болезнени движения в кръста, мускулна хипотония и
хипотрофия на десния крак.
Лечението
продължило в домашни условия, но здравословното му състояние било тежко.
Изпитвал силни болки в областта на увредения крайник, като не можел да стъпва
на него и да стои изправен в продължение на три месеца. Шест месеца се нуждаел
от чужда помощ в ежедневието, а до деветия месец се придвижвал с патерици, а
след това - и с бастун.
Две
години след произшествието Н. все още продължавал да изпитва болки в дясното
бедро. Вследствие травмата получил скъсяване на долния десен крайник с 2.5 – 3
см и ограничения в движението на дясна тазобедрена става. Имал накуцваща
походка и продължавал да се придвижва с бастун. Развил гонартроза, имал
постоянни болки в кръста и не можел да води активния начин на живот, който
водил допреди процесното ПТП.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки и страдания от получените увреждания.
За
закупуване на остеосинтезен материал ищецът заплатил сумата от 800 лева. Като
разход, свързан с необходимото лечение на фрактурата, ищецът претендира
заплащане и на обезщетение за имуществената вреда, ведно със законната лихва от
04.02.2017 г. до окончателното изплащане.
С молба
от 03.11.2016 г. сезирал ответника за доброволно заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, но с писмо изх. № 24-01-634 от 20.12.2016 г. ответникът
постановил отказ
Ответникът
Г. Ф. е подал отговор на исковата молба, в който противоправно поведение на
водач на неидентифицирано МПС, което да е в причинна връзка с неимуществените
вреди на ищеца. Твърди съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който
се движил извън пешеходните пътеки по платното, предназначено за движение на
МПС.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
писмо изх. № 24-01-634/20.12.2016 г. Г. Ф. е уведомил Г.Н., чрез адв. Д. Н., че
УС на Ф.а е разгледал молба от 03.11.2016 г. за неимуществени вреди и с решение
от 20.12.2016 г. е отказал изплащане на обезщетение.
По
делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 23/19.02.2015
г., според който водач на неидентифицирано МПС не спрял пред пътен знак Б2 и
извършил маневра завой надясно, като блъснал движещия се на пътното платно
пешеходец, след което напуснал произшествието.
С
постановление от 23.03.2016 г. по ДП № 582/2015 г. на РУ-Свиленград досъдебното
производство, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК е спряно.
Въз
основа на протокол за ПТП с пострадали лица, скица и протокол за оглед на
местопроизшествието е изготвена авто0-техническа експертиза, според която не е
възможно да се определи траекторията на движение на процесния автомобил. При
страничен удар на пешеходеца е следвало да бъде засегнат левия му крак. Десният
долен крайник можел да се засегне от удар в тротоара, когато пешеходецът е с
гръб към автомобила, в крачка с десен крак напред и ако предното колело се качи
на тротоара. Поради това вещото лице счита, че в случая не е настъпил директен
удар на дясно бедро.
Въз
основа на медицинската документация и след личен преглед на ищеца е изготвена
съдебно-медицинска експертиза, според която при процесното ПТП Н. е получил
счупване на дясна бедрена кост в горната й част (трохантерна област). Приложено
е оперативно лечение за открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с метална остеосинтеза - плаки и винтове. Проведен е и курс
физиотерапия и рехабилитация в специализирана болница. През периода на лечение
ищецът търпял болки и страдания, които били с по-висок интензитет през първите
30 дни. При нормално протичане на лечебния процес възстановяването настъпвало
за 6-8 месеца. При извършен на 05.09.2017 г. преглед вещото лице д-р С. е
установил ограничен обем в движение на дясна тазобедрена става за сметка на въртеливите
движения в ставата. Десният долен крайник бил скъсен с 3 см и с оглед давността
на травмата усложненията имали траен характер.
В
епикриза от „СБДПЛР – К.“ ЕООД било описано придружаващо заболяване - увреждане
на междупрешлени дискове в поясния и др. отдел на гръбначния стълб с
радикулопатия, а в амбулаторен лист от 19.08.2016 г. - диагноза „гонартроза“.
Това били хронични дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат.
Поради промяна в походката и механизма на придвижване очакванията били за
обостряне на оплакванията от тези заболявания. Болките удължавали и
възстановителния процес при ищеца.
Събрани
са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Диан Н., син на ищеца за
търпените от баща му болки и страдания. Свидетелят твърди, че преди
произшествието баща му работел интензивно и бил в добро здравословно състояние
за годините си. В продължение на три месеца бил неподвижен, налагало се да
използва патерици и с тяхна помощ се придвижвал около половин година. Докато
бил на легло се нуждаел от съдействие в хигиенно-битовото си обслужване. Имал
скъсяване на крака, болки в коляното и на мястото на операцията.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ
вр. чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и имуществени вреди в размер
на 800 лева, претърпени вследствие на ПТП на 19.02.2015 г. на територията на
РБ, причинено от виновни действия на водач на неидентифицирано МПС.
Положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска срещу Г. Ф. е провеждане на
извънсъдебна процедура, инициирана от пострадалото лице, предявило претенция
пред Ф.а за изплащане на обезщетението, като в тримесечния срок от завеждането
е липсвало произнасяне, или е отказано заплащане на обезщетение, или ищецът не
е съгласен с размера на определеното обезщетение.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че извънсъдебна процедура е проведена
единствено по отношение на претенцията за неимуществени вреди. Това
обстоятелство е отделено като безспорно и в съдебното заседание на 10.11.2017
г. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди обаче
доказателства за извънсъдебна процедура не са представени, нито ответникът в
настоящото производство е заявил, че е сезиран с такава. Задължението за
писмено сезиране на Г. Ф. за заплащане на обезщетение е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска за обезщетяване на имуществени
вреди. Законодателят е установил писмена форма за доказване на сезиране на Г. Ф.
в чл. 288, ал. 9 от КЗ (отм.) и при липса на доказателства за това релевантно
за допустимостта на иска за обезщетяване на имуществени вреди, в тази част
производството подлежи на прекратяване. В този смисъл е определение №
1423/21.06.2013 г. по ч.гр.д. № 1524/2013 г. по описа на САС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), отговорността на Г. Ф. е
обективна, като ищецът следва да установи наличието на посочените в цитираната
норма предпоставки: произшествието да е настъпило на територията на Република
България, да е причинено от управление на неустановено моторно превозно
средство и от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от
телесни увреждания или смърт.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Основният
спорен по делото въпрос е дали произшествието е причинено от водач на неидентифицирано
МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и по този начин е довел до
причиняване на травматични увреждания на пострадалия.
При съвкупна преценка на всички доказателства по делото
съдът намира за установен механизма на процесното ПТП. Данните от огледния
протокол са достатъчни за изготвяне на заключение относно получените от Н.
увреждания при удар от неидентифицирано МПС. Безспорно се установи, че ищецът
се е движил по тротоар, приближавайки кръстовище, когато водачът на
неидентифицирано превозно средство не се е съобразил с пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и реализирал удар в приближаващия
пътното платно Г.Н.. Несъобразяването на водача със задължението му съгласно чл.
119, ал. 1 от ЗДвП да спре и пропусне стъпилия на платното за движение
пешеходец е противоправно поведение, в причинна връзка с което е настъпилото
ПТП, при което ищецът е получил телесни увреждания. На мястото на удара не е
имало пътна маркировка, обозначаваща пешеходна пътека. Съгласно § 6, т. 54 от
ДР на ЗДвП, пешеходната пътека е част от платното за движение,
очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена
за преминаване на пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. Поради това неизвестният водач е бил длъжен да намали
скоростта на автомобила до степен да възприеме пешеходеца, движещ се в същата
посока на движение, като намали скоростта до степен да преустанови движението
на автомобила в изчакване пешеходеца да пресече пътното платно.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищецът претендира са причинени
именно от процесното ПТП. Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза ищецът е претърпял две оперативни интервенции за репозиция и
поставяне на метална остеосинтеза за лечение на получените травми в десен долен
крайник. Видно от епикриза от 06.03.2015 г. при приема на 19.02.2015 г. в МБАЛ
„Д-р Иван С.“ АД е установен локален статус на скъсен долен крайник, ротиран
външно и положителен симптом на закована пета.
При тези
данни, и съобразявайки заключението на съдебната авто-техническа експертиза за
липса на директен удар в десен долен крайник, съдът намира, че преди
произшествието ищецът е имал проблеми от ортопедично естество. Ударът е
усложнил предхождащи процесното ПТП здравословни проблеми на Н., изразяващи се
в хронични дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат. Поради това
и периодът на възстановяване е по-продължителен от обичайния.
За период
от 3 месеца нормалният начин на живот на Н. е бил качествено нарушен, доколкото
той е бил изцяло в невъзможност да се придвижва и обслужва самостоятелно. През
първия месец е изпитвал болки с по-висок интензитет. Нуждаел се е от чужда
помощ в хигиенно-битовото си обслужване, свързано с естествени неудобства и
притеснения.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 75 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
продължителността им, променения ритъм и начин на живот, както и придружаващите
заболявания, сред които и скъсен долен крайник и синдром на закована пета,
хроничните дегенеративни промени с начало преди 19.02.2015 г., съдът намира, че
25 000 лева е справедлив размер на обезщетението. За да определи
обезщетението на тази стойност, съдът взе предвид непрекъснатото осъвременяване
на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно, като от 11.06.2012 г. са
определени следните размери на застрахователните суми по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие при едно пострадало
лице - 2 000 000 лв., а за всяко събитие
при две или повече пострадали лица - 10 000
000 лв. (чл. 266 от КЗ). Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
– 19.02.2015 г., когато е настъпилото произшествие, от което са произтекли
вредите са ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие. В този смисъл са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 189/04.07.2012
г., т.д. № 634/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012 г., т.т. №
916/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 121/09.07.2012 г., т.д. № 60/2012 г. на
ВКС, ІІ т.о. и др.
Размерът
на обезщетението не следва да бъде източник и на обогатяване за пострадалото
лице, а определянето му се основава единствено на онези вреди, за които е
налице доказателство да се намират в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на
вредите. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва
да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г.
на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало
до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е направено от ответника
и го ползва при положителното му установяване доказателствена тежест носи Г. Ф..
Установява
се от събраните по делото доказателства, че такова съпричиняване не е налице. Произшествието
е настъпило без установено виновно поведение на пострадалия. Ответникът не
установи, че пешеходецът е започнал пресичане, при което да се съобрази с
приближаващо пътно превозно средство. Независимо от това, в тежест на ответника
беше да установи възражението си за нарушение на правилата за движение по
пътищата от страна на ищеца. В случай, че Н. е започнал да пресича пътното
платно, попътно движещият се водач на МПС е могъл и е бил длъжен да го
възприеме, като му осигури предимство при пресичане. Ако Н. все още не е стъпил
на пътното платно, то тогава по недопустим начин водачът е навлязъл на тротоара
с десните колела, като е бутнал пешеходеца.
Поради
това съдът намира възражението за недоказано, а определеният размер на
обезщетението – неподлежащ на намаляване.
Сумата от
25 000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата, следваща
изтичането на тримесечния срок по чл. 288, ал. 7 от КЗ – 04.02.2017 г.
Г.Н. е
бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради което Г. Ф.
дължи да заплати по сметка на СГС сумата от
1 000 лева държавна такса и 208.33 лева депозити за експертизи по делото.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни. Ищецът
не доказа да е сторил такива, поради което разноски не му се следват.
Ответникът е заплатил депозит за авто-техническа експертиза в размер на
200 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът определя размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 300 лева. От общия размер на разноските от 500 лева, на
ответника се дължат 298.33 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява като недопустимо производството по предявения от Г.К. Г., ЕГН **********
срещу Г. Ф. иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) за
заплащане на сумата от 800 лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП на
19.02.2015г.
Осъжда, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), Г. Ф., с адрес ***
да заплати на Г.К.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 25 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 19.02.2015
г. ПТП в гр. Нова Загора, ведно със законната лихва от 04.02.2017 г. до
окончателното изплащане като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 60 000 лева.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.К.Н., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Г. Ф., с адрес *** сумата от 298.33 лева разноски за
производство.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г. Ф., с адрес *** да заплати
по сметка на Софийски Градски съд сумата от 1 000 лева държавна такса и
208.33 лева депозити за експертизи.
В частта, в която производството по делото е
прекратено решението има характер на определение, което може да се обжалва в
едноседмичен срок пред САС, а в останалата част - в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред САС.
СЪДИЯ: