Решение по дело №27/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 5

 

              24.04.2019 г.,  гр.Бургас

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито заседание, проведено на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:                                                                                    

 

                                                                                 Председател: Красимир Сотиров

 

         при секретаря: Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров адм. №27 по описа за 2018г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по реда на чл.36, ал.3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/.

           Образувано е по повод на постъпила жалба от „Училищно настоятелство Христо Ботев“, ЕИК:*********, с адрес на управление: гр.Черноморец, ул. „Дружба“ №4а, представлявано от Н.М.- Председател на Съвета на настоятелите, чрез адв.М.И. от БАК, срещу Заповед №8- 7- 1179/26.09.2018г. на Кмета на община Созопол, с която е учредено право на преминаване по искане на Н.Г.С. и М.И.Щ.- С., през поземлени имоти, находящи се в землището на гр.Ч., с трайно предназначение на територията: за земеделска земя и е определено обезщетение от общо 1000 лв. В жалбата са изложени твърдения за нищожност на горепосочената заповед, поради липса на компетентност на издалия орган и в нарушение на разпоредбата на чл.146, т.1 от АПК. Изложени са подробни съображения за допуснати в хода на административната процедура нарушения във връзка с уведомяването на жалбоподателя за започването й, изготвянето и приемането на оценка на площта, предназначена за сервитутно ползване. Твърди се, че е налице неяснота относно конкретната площ, върху която е учредено сервитутно право и данни за господстващия имот. Посочено е, че административният орган не е изпълнил надлежно процедура по събиране на информация за фактическото положение и за причините, налагащи учредяването на право на преминаване съобразно горния административен акт. Твърди се наличието на селскостопански, горски и ведомствен път до господстващия имот. Посочено е, че не е определен срок за правото на преминаване, респ. дали същото е с безсрочен характер. Оспорва се размерът на определеното обезщетение. Иска се отмяна на горната заповед на Кмета на община Созопол.

         Административният орган не изпраща представител по делото и не изразява становище.

         Заинтересуваната страна се представлява от адв.Т.Ш. от БАК и изразява становище съобразно процесуалното си положение.

         Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в законен срок. Разгледана по същество на спора жалбата се явява основателна. Съображенията за това са следните:

         Оспорената заповед е издадена във връзка с подадено от Н.Г.С. и М.И.Щ.- С. заявление съдържащо искане по  реда на чл.36 от ЗОСИ, относно учредяване на право на преминаване върху поземлени имоти с идентификатори №81178.32.392, №81178.32.4.27, №81178.32.206, №81178.32.211 до път с трайна настилка, всичките по КККР на гр.Ч., община С., одобрени със Заповед №РД- 18- 12/22.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК. Назначена е комисията по реда на чл.36, ал.2 от ЗОСИ. Административният орган е назначил експертна оценка от правоспособен оценител, която е дала заключение за пазарната стойност на правото на преминаване през следните имоти:  1.Поземлен имот с идентификатор №81178.32.206, представляващ нива, с площ от 10 911 кв.м., находящ се в землището на гр.Ч., местност „А.- ч.“, собственост на частна обществена организация, 2.Поземлен имот с идентификатор №81178.32.390, представляващ нива, с площ от 44 394 кв.м., находящ се в землището на гр.Ч., местност „К.“, частна общинска собственост и 3.Поземлен имот с идентификатор №81178.32.211, представляващ нива, с площ от 881 кв.м., находящ се в землището на гр.Ч., местност А.- ч.“, частна общинска собственост. С Решение №2600/29.06.1999г. на Поземлена комисия- гр.Созопол е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №81178.32.206 по КККР, представляващ имот с №032206 по предходен план, на „Училищно настоятелство Христо Ботев“ и е извършен въвод във владение на собственика. Със Заповед №8- Z- 1179/26.09.2018г. на Кмета на община Созопол е учредено възмездно право на преминаване в полза на Н.Г.С. и М.И.Щ.- С., като собственици на ПИ с идентификатор №81178.32.391. по КККР на гр.Ч., община С., одобрени със Заповед №РД- 18- 12/22.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, през горните два частни общински имоти и през поземления имот- собственост на жалбоподателя. Определено е обезщетение в размер общо на 1 000 лв., от което частта за имота на жалбоподателя възлиза на сумата от 665 лв. Посочено е, че размерът и регистърът на координатите на граничните точки на отредената за проход площ са съобразно скица- предложение, която не е приложена между кориците на делото.

         С оглед на горното се налагат следните правни изводи:

         На основание чл.36 от ЗОСИ, собственик или ползвател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен път, може да поиска от кмета на района или кметството по местонахождението на имота да разреши право на преминаване през съседните земеделски земи. В изпълнение на законното си задължение кметът на района или кметството възлага на комисия от длъжностни лица да определи мястото за преминаване съобразно изискването за най- малка вреда на служещата земя, както и размера на дължимото обезщетение. Съобразно съдебната практика на Върховния съд учреденото по този ред право има вещен характер, като свързано със собствеността на най -малко два недвижими имота и ограничаващо правото на собственост на служещия имот. Основните признаци на сервитута са, че същият представлява тежест за служещия имот и полза на господстващия такъв. Законният сервитут се учредява по административен път със заповед на кмета на района или кметството по местонахождението на имота, с която се определя мястото на преминаване и дължимото обезщетение за причинените вреди. Заповедта за учредяването на сервитутно право представлява едностранно властническо волеизявление на компетентен административен орган, която поражда права и задължения и засяга законните интереси на своите адресати. Същата притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, като има вещноправни последици.

         Като индивидуален административен акт заповедта за учредяването на законен сервитут следва да отговаря на законовите изисквания към административните актове. Съгласно чл.8 и чл.36, ал.3 от ЗОСИ кметът на района или на кметството се явява компетентният орган да издава актовете свързани с опазване на селскостопанското имущество. Процесната заповед е издадена от материално некомпетентен административен орган, поради което е нищожна. Компетентността е властническо правомощие на определен по закон орган да издава актове на държавно управление. Нарушаването на изискванията за компетентност при издаване на административен акт води всякога до нищожност на последния. В съдебната практика се приема, че нищожността е статус на административния акт, при който същият е лишен от правно действие и е неспособен да породи правни последици. Нищожният акт няма за резултат възвеждането в правния мир на конкретен административен въпрос, който съдът да е длъжен да разреши по същество след обявяването на нищожността.          

         Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК когато актът е нищожен поради некомпетентност на органа- издател, съдът изпраща делото като преписка на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая преписката следва да се изпрати на кмета на гр.Черноморец за администриране.

         С оглед на гореизложеното не следва да бъдат обсъждани останалите наведени аргументи за незаконосъобразност на издадената заповед.

         С оглед изхода на делото, въззиввамата община следва да заплати на жалбоподателя сумата 10 лева, представляваща сторени разноски за заплатена държавна такса по делото. Останалите претендирани парични суми съгласно списък на разноските не представляват съдебно- деловодни разноски, които да подлежат на присъждане.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

         ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на „Училищно настоятелство Христо Ботев“, ЕИК:*********, с адрес на управление: гр.Черноморец, ул. „Дружба“ №4а, представлявано от Н.М.- Председател на Съвета на настоятелите, Заповед №8- Z- 1179/26.09.2018г. на Кмета на община Созопол, с която е учредено право на преминаване през поземлен имот с идентификатор №81178.32.206 по КККР на гр.Ч., община С., одобрени със Заповед №РД- 18- 12/22.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ нива, с площ от 10 911 кв.м., находящ се в землището на гр.Ч., местност „А.- ч.“, поземлен имот с идентификатор №81178.32.390 по КККР на гр.Ч., община С., одобрени със Заповед РД- 18- 12/22.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ нива, с площ от 44 394 кв.м., находящ се в землището на гр.Ч., местност „К.“, и поземлен имот с идентификатор №81178.32.211 по КККР на гр.Ч., община С., одобрени със Заповед РД- 18- 12/22.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ нива, с площ от 881 кв.м., находящ се в землището на гр.Ч., местност А.- ч.“.

         ИЗПРАЩА преписката за администриране на кмета на гр.Черноморец, община Созопол.

         ОСЪЖДА община Созопол, представлявана от Кмета П.Р., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на„Училищно настоятелство Христо Ботев“, ЕИК:*********, с адрес на управление: гр.Черноморец, ул. „Дружба“ №4а, представлявано от Н.М.- Председател на Съвета на настоятелите, сумата от 10 лв./десет/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.36, ал.4 от ЗОСИ.

 

                                                                       Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала: НД