№ 4004
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110214417 по описа за 2022
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. С. К., ЕГН: **********, чрез адв. Д. Д. от
АК – Габрово, срещу наказателно постановление (НП) № 42-0002861 от
26.09.2022 г., издадено от и. д. директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – гр. София, с което на основание
чл. 93в, ал. 14 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 34, § 5, б. „б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014.
С жалбата се иска цялостна отмяна на обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че АУАН и НП не отговарят на изискванията
съответно на чл. 42, ал. 1 и на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не съдържат
всички изискуеми от закона реквизити. Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща свой процесуален представител. От същия е постъпила молба, с
която по съображенията, изложени в жалбата, се моли за отмяна на
наказателното постановление и присъждане на сторените разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща свой
процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
1
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.07.2022 г. около 18:45 часа, в гр. София, по ул. „Околовръстен
път“, с посока на движение към пътен възел „Цариградско шосе“,
жалбоподателят К. С. К. управлявал влекач марка и модел „Мерцедес 1844“ с
рег. № ЕВ **** ВА и прикачено към него полуремарке марка и модел
„Вилтон НВ“ с рег. № ЕВ **** ЕВ. Превозните средства били собственост на
превозвача „Ч.“ ООД, към който бил трудово ангажиран жалбоподателят.
Водачът К. извършвал обществен превоз на товари по маршрут гр. Бобов дол
– гр. Стара Загора, за което разполагал с пътен лист серия А № 16/13.07.2022
г. На ул. „Околовръстен път“, около 500 метра след разклона за село
Казичене, жалбоподателят К. бил спрян от служители на РД „АА” – гр. София
– Т. Г. Б. и неговия колега Г.Л.Н., които в този момент извършвали
служебните си задължения в района. Те извършили проверка на документите
на водача К. и превозното средство, като поискали от същия да им предостави
за проверка дигиталната си карта на водач. При проверката на дигиталната
карта била изготвена разпечатка за периода от 08.07.2022 г. до 11.07.2022 г.,
въз основа на която проверяващите установили, че водачът К. не е използвал
правилно превключващия механизъм на монтирания в превозното средство
дигитален тахограф. Свид. Б. направил този извод, тъй като за конкретни
девет часа вместо „почивка“ в разпечатката било отразено, че е извършвал
друга работа, но според свид. Б. водачът не е извършвал друга работа, а е
почивал, но е объркал позицията на тахографа.
Свидетелят Т. Б., на длъжност инспектор към РД „АА“ – гр. София,
след като преценил, че е налице административно нарушение, съставил срещу
жалбоподателя К. С. К. акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 324195 от 13.07.2022 г. за извършено нарушение на чл. 34, § 5, б.
„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Актът бил съставен в присъствието на
свидетел при установяване на нарушението – Георги Николов и на
жалбоподателя. Последният подписал АУАН без възражения и получил
препис от същия. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН и при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от същия, на 26.09.2022 г. и. д. директор на РД
„АА“ – гр. София издал обжалваното НП № 42-0002861/26.09.2022 г., с което
на основание чл. 93в, ал. 14 от ЗАвтПр наложил на К. С. К. административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34, § 5, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни –
показанията на свидетеля Т. Г. Б. (актосъставител), както и писмените такива,
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК,
които са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
2
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. Г. Б. (актосъставител), тъй
като същите са логични, последователни и в унисон със събраните писмени
доказателства. От показанията на свид. Б. се установяват обстоятелствата,
свързани с процесната проверка и неговите изводи относно констатираното
нарушение.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, както и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 92, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАвтПр и при спазване на установените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
давностни срокове. В случая АУАН е съставен от компетентно длъжностно
лице – свид. Т. Б., на длъжност инспектор в РД „АА“ – гр. София, а НП е
издадено от и. д. директор на РД „АА“ – гр. София, упълномощен със Заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. При съставяне на АУАН са спазени изискванията
на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на свидетел по установяване на нарушението, подписан е от
съставителя и свидетеля, като е предявен за запознаване и е подписан от
жалбоподателя.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 34, § 5, б. „б“ от Регламент
(ЕС) № 165/2014 регламентира задължение за водачите да задействат
превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират отделно и
различимо следните периоди от време: i) време на управление на превозното
средство; ii) „друга работа“, което означава всяка дейност, различна от
управление на превозното средство по смисъла на член 3, б. „а“ от Директива
2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в
транспортния сектор или извън него; iii) „период на разположение“ по
смисъла на член 3, б. „б“ от Директива 2002/15/ЕО; iv) почивки по време на
работа или почивки, всеки от който е отбелязан с определен символ.
3
Разпоредбата на чл. 93в, ал. 14 от ЗАвтПр предвижда налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева на водач, който не
използва правилно превключващия механизъм на тахографа.
Настоящият съдебен състав отчита, че АУАН и НП следва да съдържат
изискуемите реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително и
описание на нарушението. В разглеждания случай в обстоятелствената част
както на процесния АУАН, така и на издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съществува пълна липса на очертани фактически
параметри, при които се твърди да е осъществено нарушението по чл. 34, § 5,
б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, с което са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
санкционираното лице. Липсата на конкретно описание на нарушението,
както и на всички обстоятелства, при които е извършено, представлява
съществен порок на НП и е абсолютна предпоставка за отмяната му.
Формулировката, обективирана в процесните АУАН и НП, а именно:
„водачът не е използвал правилно превключващия механизъм на монтирания
дигитален тахограф“, не може да бъде приета като описание на деянието,
което според АНО съставлява административно нарушение по чл. 34, § 5, б.
„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Както бе посочено по-горе, това
нарушение съдържа няколко хипотези, като нито една от тях не е описана в
АУАН и НП. Сочената като нарушена разпоредба вменява задължение на
водача да задейства превключващите устройства, с които става възможно
отделното и различимо записване на следните периоди от време: време на
управление на превозното средство; „друга работа“; „период на
разположение“; почивки по време на работа или почивки. При описанието на
това нарушение актосъставителят и наказващият орган е следвало точно да
посочат по какъв начин не е използван правилно превключващият механизъм
на тахографа, с оглед конкретните периоди от време, визирани от правната
норма. За да предизвика целените с издаването му правни последици
наказателното постановление следва да съдържа изначално определен в
закона минимален обем от информация, от която да става ясно и да може да
се разбере какво нарушение е извършило санкционираното лице. В случая
липсата на словесно описание на нарушението е ограничило правото на
защита на жалбоподателя, тъй като го е лишило от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен и в пълен обем да реализира
правата си по неговото оспорване. Следва да се отбележи, че в рамките на
съдебния процес е недопустимо, основавайки се на фактите, които се
установяват от показанията на актосъставителя, да се санира подобен порок
на НП. Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Не на последно място следва да се отбележи, че и съдът е поставен в
невъзможност да установи обстоятелствата, свързани с процесното
нарушение, включително периода на неговото осъществяване, доколкото
4
констатацията за извършено административно нарушение е направена въз
основа на разпечатката от дигиталната карта на водача, а същата не е
приложена към административнонаказателната преписка. Доколкото
доказателствената тежест принадлежи на административнонаказващия орган,
а в случая не бе доказано по несъмнен начин жалбоподателят да е извършил
вмененото му нарушение, то същият не следва да бъде санкциониран.
С оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата е
основателна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно, издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие на
материалния закон.
В настоящото производство жалбоподателят е представляван от адвокат
и претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева (л. 7 – 8 от делото). Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Поради
това и с оглед обстоятелството, че съдът намери НП за незаконосъобразно,
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде
уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 133-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002861 от 26.09.2022 г.,
издадено от и. д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“– гр. София, с което на основание чл. 93в, ал. 14 от Закона за
автомобилните превози на К. С. К., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл. 34, § 5, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ да
ЗАПЛАТИ на К. С. К., ЕГН: **********, сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща направени разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5