Решение по дело №7326/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260248
Дата: 26 април 2022 г. (в сила от 25 ноември 2022 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20203110107326
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Варна, 26.04.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в публичното заседание на  двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Станислава С., като разгледа гр. д. № 7326 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от Етажна собственост с адрес ***чрез управителя ***срещу Х.Т. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 618,91 лева, представляваща незаплатени разходи за управление и поддържане на общите части в периода от 01.11.2018 г. до 23.01.2020 г., приети с решение, материализирано в Протокол от 14.12.2017 г. на ОС на ЕтС, съобразно притежавания от ответника лекарски кабинет № 9 в сградата и сумата от 170,22 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до 30.06.2020 г., на основание чл. 6 ал. 1 т. 10 от ЗУЕС и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че ответникът е собственик на лекарски кабинет № *** находящ се в ЕтС на ***и притежава 2,9329 % от общите части. Посочва се, че с решение, материализирано в Протокол от 27.01.2011 г. на ОС на ЕтС е прието собствениците на лекарски кабинети на втори, трети и четвърти етаж от сградата да бъдат обособени със самостоятелен вход, като медицински център „****“ и същите отделно да заплащат разходите по поддръжката на тази част от общите части в ЕтС, съразмерно на притежаваните от всеки собственик идеални части. Сочи се, че с решение, материализирано в Протокол от 10.07.2017 г. на ОС на ЕтС е прието, че месечните вноски за поддръжка и управление на общите части ще се изчисляват съобразно правилото на чл. 51 ал. 1 от ЗУЕС. Твърди се, че с решение, материализирано в Протокол от 14.12.2017 г. на ОС на ЕтС е приет Правилник, в който са определени видовете разходи, които ще се извършват за поддръжка и управление само на общите части на медицинския център, като е прието, че тези разходи следва да бъдат заплащани в срок до 14 дни от фактурирането им в началото на всяко тримесечие. На същото общо събрание ответникът е бил освободен от длъжността управител на ЕтС, като на негово място е избран ***, с когото е сключен Договор за управление № 01/01.01.2018 г. Поддържа се, че след тази дата ответникът дължи, но не е заплатил своята част от разходите по поддръжка и управление на общите части. Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за недопустимост, а в условията на евентуалност - за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че предявените искове са недопустими, тъй като ***не е редовно избран управител на ЕтС. Поддържа се, че ОС на ЕтС от 14.12.2017 г. е проведено по инициатива на 20 % от собствениците, но не е спазена разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от ЗУЕС и при липса на кворум, поради което ответникът счита, че взетите на това събрание решения, включително за избор на управител не са породили действие. Твърди се, че с решение, материализирано в Протокол № 4/20.02.2018 г. на ОС на ЕтС ответникът е преизбран за управител. Поддържа се, че исковете са недопустими и поради това че по делото са представени фактури издадени от търговско дружество, установяващи задължения на ответника към същото, а не към ищеца. По основателността на предявените искове, ответникът поддържа, че за исковия период е бил управител на ЕтС, поради което за него не съществуват задължения за участие в разходите по поддръжка и управление на общите части в този период. Направено е искане за прекратяване на производството, респ. за отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите  на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

С определението по чл. 140 от 17.11.2020 г. за безспорни между страните са отделени следните обстоятелства - ответникът е собственик на лекарски кабинет № 9, находящ се в ЕтС на *** и притежава 2,9329 % от общите части.

От ищеца са представени като приложения договор за управление на етажна собственост № 01/01.01.2018г. – 2 бр., копие от протокол от проведено общо събрание на собствениците на обекти в режим на ЕС с адрес *** от 14.12.2017г., копие от справка за квадратура и коеф.ид. части сграда ****, правилник за вътрешния ред в ЕС на ул. ****, протокол № 3 от 10.07.2017г., нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот том не се чете, година не се чете, нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 140, том І, дело № 96/2014г., Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 15, том II, вх. per. № 1283, дело № 187 от 28.03.2007 г., Нотариален акт за покупко - продажба на право на строеж № 29, том VII, дело № 1057, вх. per. № 6853 от 21.12.2006 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 27, том И, вх. per. № 1319, Нотариален акт за покупко - продажба на право на строеж № 191, том V, дело № 838, вх. per. № 5938 от 10.11.2006г. по описа на нот. ***, ***, Нотариален акт за покупко -продажба на право на строеж № 31, том VII, дело № 1059, вх. per. № 6855 от 21.12.2006 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 189, том I, вх. per. № 6518, дело № 161 от 28.06.2018 г. по описа на нот. Полина Миткова; Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 2, том VII, вх. per. № 6786, дело № 1031 от 20.12.2006 г. по описа на hot. ***Нотариален акт за покупко - продажба на право на строеж № 190, том V, дело № 837, вх. per. № 5936 от г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 26, том II, вх. per. № 1318, дело № 196 от 28.03.2007 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 6, том VII, вх. per. № 6792, дело № 1031 от 20.12.2006 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на право на строеж № 25, том VII, дело № 1053, вх. per. № 6846 от 21.12.2006 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко -продажба на право на строеж № 97, том VII, дело № 1121, вх. per. № 6989 от 28.12.2006г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 31, том I, вх. per. № 346, дело № 25 от 30.01.2007 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 32, том I, вх. per. № 347, дело № 26 от 30.01.2007 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на право на строеж № 4, том VII, дело № 1033, вх. per. № 6789 от 20.12.2006 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за собственост № 93, том I, дело № 75, вх. per. № 2767 от 19.09.2016 г. по описа на нот. ****; Нотариален акт за покупко - продажба на право на строеж за недвижим имот № 139, том I, дело № 139, вх. per. № 1140 от 29.09.2006 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за поправка на нотариален акт за учредяване право на строеж № 157, том VI, дело № 989, вх. per. № 6667 от 13.12.2006 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на право на строеж за недвижим имот № 158, том VI, дело № 989, вх. per. № 6669 от 13.12.2006г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 27, том VII, дело № 1055, вх. per. № 6851 от 21.12.2006г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 1, том VII, дело № 1030, вх. per. № 6784 от 20.12.2006 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 133, том III, дело № 457, вх. per. № 2802 от 28.06.2007 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 33, том I, дело № 27, вх. per. № 350 от 30.01.2007 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 146, том VII, дело № 0265, вх. per. № 8923 от г. по описа на нот. Диана С.; Нотариален акт за покупко - продажба на право на строеж № 52, том VII, дело № 1078, вх. per. № 6893 от 22.12.2006 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 3, том VII, дело № 1032, вх. per. № 6787 от 20.12.2006 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 30, том VII, дело № 1058, вх. per. № 6854 от 21.12.2006г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 39, том III, дело № 369, вх. per. № 4304 от 20.11.2007г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 5, том VII, дело № 1034, вх. per. № 6791 от 20.12.2006 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 8, том VII, дело № 1037, вх. per. № 6794 от 20.12.2006г. по описа на нот. ***Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 89, том IV, дело № 591, вх. per. № 5567 от 29.09.2010 г. по описа на нот. **** Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 87, том IV, дело №589, вх. per. № 5565 от 29.09.2010г. по описа на нот. ****; Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 34, том I, вх. per. № 351, дело № 88 от 2007 г. по описа на нот. ***Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 25, том VI, дело № 882, вх. per. № 5608 от 12.12.2007 г. по описа на нот. ***покана за общо събрание съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС от 20.02.2020г., 9 бр. фактури, находящи се от л. 80 до л. 88 по делото; копие от протокол от общо събрание на собствениците на обекти в режим на ЕС с адрес ул. Илинден № 1 от 10.12.2019г., копие от договор за административно и техническо обслужване от 03.01.2018г., копие от договор за управление на ЕС № 01/03.01.2020г., копие от управление на ЕС № 02/24.01.2020г., копие от фактура – 2 бр., копие от граждански договор за извършена работа № 003/25.07.2019г., копие от граждански договор за извършена работа № 002/27.05.2019г., копие от сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, копие от фактури, находящи се от лист 149 от делото до лист 162 от делото, копие от граждански договор за извършена работа № 001/13.11.2018г., копие от сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, копие от фактура от 10.01.2020г., копие от оферта за подмяна и ремонт на сифони в сервизни помещения, копие от Протокол обр. № 19 от 07.01.2020г., копие от справка разходи за 2018г. от комплекс ***копие от справка за разходи 2019г. за комплекс ***копие от отчет по сметка от 27.10.2020г., копие от отчет по сметка от 26.10.2020г., находяща се от лист 182 от делото до лист 233 от делото, копие от отчет по сметка от 27.10.2020г., находяща се от лист 234 от делото до лист 278 от делото; копие от протокол № 3/10.07.2017г., копие от приложение № 4 към протокол № 3/10.07.2017г., копие от протокол от проведено общо събрание на собствениците на обекти в режим на ЕС с адрес *** копие от присъствен списък от общо събрание, проведено на 14.12.2017г., копие от уведомително писмо от 11.08.2017г., копие от лиценз № 6848/24.03.1998г., копие от таблица за определяне на квадратура и ид. части на обектите в жилищна сграда на ****, копие от ОС Етажна собственост – ****.

Ответникът е приложил копие от съобщение подписано от шест човека от УС и КС на ЕС, копие от Протокол от 11.12.2017г. на Управителния съвет на ЕС, копие от Протокол за поставено съобщение от 26.02.2018г., копие от Протокол № 4 от 20.02.2018г., копие от Приложение № 1 към протокол № 4, копие от Приложение № 2 към протокол № 4, копие от Приложение № 3 към протокол № 4, копие от Приложение № 4 към протокол № 4, копие от Приложение № 5 към протокол № 4, копие от Протокол от 18.08.2017г. на УС на ЕС за обявяване за недействителен протокол № 1 от 24.02.2016г., копие от Протокол за поставяне на съобщение от 20.08.2017г., копие от Протокол № 1 от 24.02.2016г. за избор на Х.Т. за Управител.

От приетото по делото заключение на в.л. П.И. по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира в неговата  цялост, като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 01.11.2018 г до 23.01.2020 г. разходите по поддръжка и управление на ЕС възлизат в размер на 54 706.37 лв., като същите са подробно описани по пера и години. Експертът, съобразявайки факта, че притежаваните от ответника, като собственик на кабинет № 9 припадащи се общи части на сградата са 2,9329 %, е посочил в т. 1 на заключението си, че дължимите вноски за процесния период от ответната страна са в размер на 1 606.22 лв.

В хода на производството е допуснато изготвянето на СГЕ, като вещото лице е следвало след запознаване с материалите по делото да даде отговор на поставения му от ответника въпрос, а именно дали подписа, положен в присъствения списък под № 25 на проведеното на 14.12.2017 г. ОС на ЕС принадлежи на Енчо Атанасов Желев. Вещото лице е заключило, че подписът в протокола не е положен от ***.

В хода на производството е разпитан свидетеля С.П.С. – собственик в ЕС, който посочва, че до 2017 г. ответникът действително е бил управител на ЕС, с оглед на което като възнаграждение за дейността му, заедно с останалите етажни собственици приели решение Х.Т. да бъде освободен от заплащането на такси. Излага, че  през годините начина на изчисляване на дължимите такси е променян съобразно законовите изисквания. Сочи, че към настоящия момент разпределянето на дължимите суми е  пропорционално на общите части в сградата. Свидетелят допълва, че на 01.01.2018 г. е взето решение да бъде избран професионален домоуправител, след което въпросът относно това кой да упражнява тази дейност не бил спорен.

От правна страна:

В съответствие с разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 ЗС, етажна собственост е налице при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици. При определяне дяловете на отделните собственици в общите части се взема предвид съотношението между стойностите на отделните помещения, притежавани от всеки от собствениците, изчислени при учредяването на етажната собственост.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът Х.Т. е собственик на лекарски кабинет № ***, находящ се на адрес в гр. Варна, ***.

Съобразно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, по отношение на всеки един от собствениците на обекти в режим на етажна собственост е налице задължение за заплащане на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Правомощие по определяне размера им е предоставено на Общото събрание на ЕС, като  чл. 51 ЗУЕС и чл. 41 ЗС определят начина, по който това следва да бъде извършено. Предвидено е разходите да бъдат разпределени поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства или съразмерно с дел на всеки в общите части. 

От представения по делото Протокол № 3 от проведено на 10.07.2017 г. ОС е видно, че с оглед обявеното в т. 1 от дневния ред, е разгледан и гласуван начина на събиране на предвидените в чл. 48, 49 и 50 ЗУЕС такси и разходи. При съобразяване със спецификата на предназначението на сградата, а именно, че същата не е изцяло жилищна такава, с мнозинство от 56.64 % е прието вноските за разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, ведно с полезните разноски, за извършване на които е взето решение на ОС, да бъдат определяни съразмерно дела на всеки собственик в общите части.

С доклада по делото по чл. 140 ГПК е прието за безспорно, че ответната страна е собственик на 2,9329 % от общите части на сградата. В съответствие с така изложеното, в приобщената по делото ССчЕ вещото лице е установило, че дължимите разноски по отношение на Х.Т. са в размер на 1 606.22 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 23.01.2020 г. 

Във връзка с наведените доводи на ответника за недействителност на представения от ищцовата страна Протокол  от проведено на 14.12.2017 г. ОС, в което за управител на ЕС е избран ***, съдът счита същите за несъстоятелни, доколкото по делото няма данни, нито твърдения същото да е оспорено в законовия срок. Следва да бъде отбелязано, че предвидения в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС 30-дневен срок за предявяване иск за отмяна на незаконосъобразно решение на ОС е преклузивен. Като такъв, с неговото изтичане и неупражняването в неговите рамки на правото на иск, приетите решения се стабилизират и подлежат на изпълнение и не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните актове на ОС /Определение № 25/25.01.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4119/2018 г.; Решение № 1845 от 9.12.2021 г. на ВОС по в. гр. д. № 2310/2021 г./. При този правен извод настоящият съдебен състав счита изготвената СГЕ за ирелевантна за правилното решаване на спора.

Във връзка с гореизложеното следва да бъдат разгледани и наведените твърдения на ответника, че същия е преизбран за управител с решение, обективирано в Протокол № 4/20.02.2018 г. на ОС на ЕС. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС предвижда ОС да бъде свиквано най-малко един път годишно от управителя на ЕС. Инициативата за свикване на такова е предоставена и на собствениците, които имат най-малко 20 на сто ид. части от общите части на сградата, като същите следва да отправят писмено искане до управителя, който от своя страна в рамките на 10 дни от получаване на искането да свика ОС, по арг. от чл. 12, ал. 2 вр. ал. 3 ЗУЕС. Доколкото вече беше обсъдено, за управител на ЕС легитимно е избран ***, в резултат на проведено на 14.12.2017 г. ОС. С оглед твърденията на ответника за редовно проведено на 20.02.2018 г. ОС, същият е следвало да докаже спазена процедура за свикване, отправяне на покани, обявен дневен ред, кворум и мнозинство, проведено при изискванията на ЗУЕС събрание, законосъобразен протокол от проведеното такова, както и че взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби. От представените по делото от ответната страна писмени доказателства не може безпротиворечиво да бъде обоснован извод за редовно проведено ОС, на което Х.Т. да е бил преизбран за управител на ЕС. От приложеното на л. 112 съобщение е видно, че поканата за ОС, предвидено за 19.02.2018 г., е от 15.02.2018 г. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, изр. 1 ЗУЕС предвижда поканата да бъде поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а при неотложни случаи това може да бъде сторено не по-късно от 24 часа преди събранието. Видно е, че процедурата по свикване на ОС, макар и проведено на 20.02.2018 г., не е спазена, доколкото към момента на неговото осъществяване, не е изтекъл законоустановения 7-дневен срок след поставяне на поканата, а по делото липсват данни същото да е свикано при неотложен случай, поради което и не може да се счита, че ответникът е управител на ЕС.      

С оглед гореизложеното, съдът счита така предявения иск за основателен за размера от 1 606.22 лв., като дължим за периода от 01.11.2018 г. до 23.01.2020г.  Искът за главница следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над сумата от 1606,22 лв. до пълния претендиран размер от 1 618,91 лева.

Доколкото основателен е главния иск по спора, то акцесорния такъв, с който се претендира лихва също е доказан по основание. По отношение на размера, при съобразяване с размера до който главният иск е основателен и по реда на чл. 162 ГПК, съдът намира, че следва да се присъди сумата от 168,89 лв. за претендирания период от 01.12.2018 г.-30.06.2020 г. За разликата над 168,89 лв. до пълния претендиран размер от 170.22 лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно с уважената респ. отхвърлената част от исковете.

Ищецът е доказал заплащането на следните разноски в настоящото производство: 114,75 лв.- държавна такса /л.99 и л.293/, 150,00 лв.- депозит за вещо лице  /л.338/. Ищцовата страна е направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като за доказване заплащането на тази сума е представен договор за правна защита и съдействие /л.570/, видно от който действително е уговорено заплащане на такава сума, но е посочено, че тя ще бъде заплатена по банкова път.

С оглед задължителните указания дадени в т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Видно от договора за правна помощ и съдействие е уговорено възнаграждение платимо по банков път. По делото обаче не са представени доказателства за заплащане на уговорената сума по уговорения в договора начин, поради което разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищецът се дължат разноски, съобразно уважената част от иска, а именно 262,68лв., в които са включени извършените от страната съдебно-деловодни разноски за държавна такса и депозит за експертиза.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответникът се следват разноски, съразмерно отхвърлената част на иска. По делото са представени доказателства за заплащане от ответната страна на следните разноски: 10,00 лв.-депозит за свидетел /л.286/, 50,00 лв.-депозит за експертиза /л.298/, 300 лв.- депозит за СГЕ /л.357/. Съдът намира обаче, че не следва да се присъждат съразмерно с отхвърлената част от исковете разноски на ответника за депозитите на ССчЕ и свидетел, тъй като възнаграждение на свидетеля не е заплатено, като по искане на ответника, внесения депозит ще му бъде възстановен; определението на съда за допускане на експертиза, която да отговори на формулирани от ответника въпроси е отменено и съответно не е изплатено възнаграждение на вещото лице за такава работа, като в о.с.з от 25.02.2022 г. съдът изрично е указал на ответника, че депозита за ССчЕ, заплатен от него подлежи на възстановяване. Съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъди на ответника сумата от 2,35 лв.- разноски за депозит за СГЕ.

Претендира се адвокатско възнаграждение от адв. ***, като е представен договор за предоставяне на правна помощ на основание „чл.38, т.1-3 ЗА“.  

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лица, имащи право на издръжка; на материално затруднени лица или на роднини или близки е регламентирано в чл. 38, ал. 1 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, който е оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в определен от съда размер. За да бъде надлежно упражнено това право, не е достатъчно да е направено искане по чл. 38, ал. 2 ЗА, а е необходимо да са представени и сключени договори за правна защита и съдействие, в които да е отразено и основанието за оказване на безплатна защита за производството. Ако такива липсват по делото, то и адвокатът не би могъл надлежно да упражни правото си да иска определяне на адвокатски възнаграждения от съда и съответно присъждане на такива по реда на чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. / така Определение № 255 от 28.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2306/2015 г., II т. о., ТК/

В конкретния случай, по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника и адв. ***, от който обаче не е видно в коя от хипотезите, посочени в чл.38, ал.1 ЗАдв, е предоставена помощта. поради което съдът намира, че разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Х.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост с адрес ***чрез управителя ***, на основание на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 606.22 лв. /хиляда шестстотин и шест лева и двадесет и две стотинки/, представляваща незаплатени разходи за управление и поддържане на общите части в периода от 01.11.2018 г. до 23.01.2020 г., приети с решение, материализирано в Протокол от 14.12.2017 г. на ОС на ЕтС, ведно със сумата от 168,89 лв.  / сто шестдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до 30.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта за разликата над уважения размер от 1 606.22 лв. до пълно предявения размер от 1 618.91 лв.  и иска за лихва в частта за разликата над уважения размер от 168,89 лв. до пълния претендиран размер от 170,22 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост с адрес ***чрез управителя ****, сумата от 262,68лв. /двеста шестдесет и два лева и шестдеест и осем стотинки/, представляваща  съдебни разноски, съразмерно на уважената част на иска.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Етажна собственост с адрес ***чрез управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2,35лв. /два лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща  съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: