№ 23008
гр. С, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б В Д
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б В Д Гражданско дело № 20231110143392 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът И. С. Г. е предявил срещу ответника П Р Б осъдителни искове с правно
основание чл. 225, ал 1 ЗСВ за заплащане на сумата от 251 468 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (02.08.2023 г.) до окончателното плащане,
представляваща обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения при
освобождаване от длъжност в съдебната система на лице с повече от 10 години стаж на
такава длъжност, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1374, 52
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
19.07.2023 г. – 01.08.2023 г.
Ищецът твърди, че притежава над 20-годишен стаж в органите на съдебната власт,
като последната заемана длъжност е била главен прокурор, считано от 26.11.2019 г. С Указ
№.... на президента на Република България от 15.06.2023 г. бил освободен от тази длъжност.
На 16.06.2023 г. заявил писмено пред Прокурорската колегия на ВСС желание да бъде
преназначен на длъжност „прокурор“ във ВКП. В тази връзка поддържа, че освобождаването
му от длъжността „главен прокурор на Република България“ не влече автоматично като
последица отстраняването му от цялата съдебна система. Поради непоносимия медиен и
политически натиск, по-късно, на 19.06.2023 г. внесъл оставката си, като в същия ден било
проведено заседание на Прокурорската колегия на ВСС, на което искането му за
преназначаване било игнорирано, а кадровият орган приел за сведение искането му за
оставка. С ново заявление от 27.06.2023 г. ищецът поискал изрично произнасяне по
оставката му, като на последващо заседание на 05.07.2023 г. Прокурорската колегия на ВСС
приела, че ищецът не бил магистрат, считано от 15.06.2023 г. Ищецът излага доводи за
незаконосъобразност на това решение, тъй като смята, че на посочената дата е бил
освободен единствено от длъжността „главен прокурор на Република България“, а не и като
редови прокурор. На 23.06.2023 г. подал молба до прекия си работодател – ответника, с
която поискал трудовата му книжка да бъде оформена своевременно, както и да му бъдат
изплатени дължимите обезщетения по чл. 225, ал. 1 ЗСВ и чл. 224 КТ. На 10.07.2023 г.
получил заповед, издадена от временно изпълняващия функциите главен прокурор, съгласно
която актът за заемане на длъжността „главен прокурор на Република България“ бил
1
прекратен, считано от 15.06.2023 г., и на ищеца не се дължат никакви обезщетения. Ищецът
твърди, че ответникът не му е заплатил обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ и излага доводи
за дължимост на същото. Посочва, че то има характер на благодарствено, гратификационно
обезщетение, като в разглеждания случай са налице всички законоустановени изисквания са
изплащането му, посочени в чл. 225, ал. 1 ЗСВ. Претендира и обезщетение за забава, считано
от 19.07.2023 г., от която дата не изпълнява длъжността „прокурор“.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че на 12.06.2023 г. Пленумът на ВСС с
решение по протокол №... от дистанционно заседание на основание чл. 175, ал. 5, вр. чл. 173,
ал. 3 ЗСВ установил основания за предсрочно освобождаване на ищеца от длъжността
„главен прокурор“, а именно действия, които накърняват престижа на съдебната власт по чл.
129, ал. 3, т. 5, предл. последно от Конституцията на Република България, посочени в
предложение с вх. номер ВСС-.../22.05.2023 г. от четирима членове на Прокурорската
колегия на ВСС, и предложил на президента на Република България предсрочното
освобождаване на ищеца от длъжността „главен прокурор“. Впоследствие, с Указ №... от
15.06.2023 г. на президента на Република България, ищецът бил освободен от тази длъжност.
Съгласно предвидената в ч. 169, ал. 5 ЗСВ възможност, на 16.06.2023 г. ищецът подал
заявление с искане за назначаване на длъжност „прокурор“ във ВКП, но впоследствие на
19.06.2023 г. подал ново заявление, с което изразил нежелание за това назначаване. С
решение по протокол №.../19.06.2023 г., т. 5, ПК на ВСС приела за сведение заявлението на
ищеца от 19.06.2023 г., като това решение било допълнено с решение по т. 12 от протокол
№.../12.07.2023 г., с което производството по преназначаване на ищеца на длъжност
„прокурор“ във ВКП било прекратено на основание чл. 56, ал. 1 ГПК. Сочи, че жалбата на
ищеца срещу решението по т. 5 от 19.06.2023 г. била оставена без разглеждане, а жалбата му
срещу решението по т. 12 от 12.07.2023 г. – отхвърлена като неоснователна от Върховния
административен съд. Излага доводи, че обезщетението по чл. 225 ЗСВ има благодарствен
характер, който не кореспондира с накърняването престижа на съдебната власт, без значение
реда, по който е било установено, поради което намира претенциите на ищеца за
неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 225, ал. 1 ЗСВ в тежест на ищеца е да установи, че
се е намирал в правоотношение, по силата на което е изпълнявал длъжност в съдебната
власт повече от 10 години и не по-малко от 20 години; освобождаване от заеманата
длъжност на основание, различно от влязла в сила присъда, с която му е било наложено
наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или налагане на дисциплинарно
наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, както и размера на брутното му
месечно възнаграждение за месеца преди освобождаването му от длъжност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.3. влизане в сила на присъда, с
която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
В тежест на ответника е да установи направените от него възражения, а именно че по
отношение на ищеца е било установено основание за предсрочно освобождаване от
длъжността „главен прокурор“, а именно действия, които накърняват престижа на съдебната
власт, така както е описано в отговора на исковата молба.
С оглед становищата на страните с обявения за окончателен и неоспорен от страните
доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че ищецът има повече от 20 години
стаж в съдебната власт; и 2. че ответникът не е изплащал на ищеца суми за обезщетение по
чл. 225, ал. 1 ЗСВ.
От фактическа страна
2
С решение по протокол №... от 12.06.2023 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет на
основание чл. 175, ал. 5, вр. чл. 173, ал. 3 ЗСВ е установил основания за предсрочно
освобождаване на И. С. Г. от длъжността „главен прокурор на Република България“, а
именно действия, които накърняват престижа на съдебната власт по чл. 129, ал. 3, т. 5, предл.
последно КРБ, посочени в предложение с вх. номер ВСС-.../22.05.2023 г. от четирима
членове на Прокурорската колегия на ВСС и е предложил на президента на Република
България предсрочното освобождаване на И. Г. от длъжността „главен прокурор“.
На 15.06.2023 г. с указ №... президентът на Република България на основание чл. 129,
ал. 3, т. 5 КРБ е освободил И. С. Г. от длъжността „главен прокурор на Република България“.
На 16.06.2023 г. ищецът е подал заявление до Прокурорската колегия на ВСС, с което е
заявил желание да бъде преназначен на длъжността „прокурор“ във ВКП.
На 19.06.2023 г. ищецът е подал молба до Прокурорската колегия на ВСС, с която е
заявил, че не желае да бъде преназначен на длъжност „прокурор“ във ВКП и изобщо да
продължи да работи в П Р Б, както и че с молбата депозира оставката си.
С решение по протокол №... от 19.06.2023 г. Прокурорската колегия на ВСС е приела за
сведение молбата на И. Г. от 19.06.2023 г. по-горе. С влязло в сила определение от
26.01.2024 г. по адм.д. № 6876/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, е била оставена
без разглеждане жалбата на ищеца срещу това решение. Впоследствие с решение по
протокол №... от 12.07.2023 г. Прокурорската колегия на ВСС е допълнила решението от
19.06.2023 г. като е прекратила на основание чл. 56, ал. 1 АПК производството по
преназначаване на И. Г. на длъжност „прокурор“ във ВКП. Със същото цитирано по-горе
влязло в сила определение от 26.01.2024 г. по адм.д. № 6876/2023 г. по описа на ВАС, Шесто
отделение, жалбата на ищеца срещу това решение е била отхвърлена.
На 23.06.2023 г. ищецът е подал заявление до и.ф. главен прокурор, с което е поискал
във връзка с депозираната му оставка по чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ трудовата му книжка да бъде
оформена съобразно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, и да
му бъдат изплатени дължимите обезщетения по чл. 224 КТ и чл. 225 ЗСВ.
С решение по протокол №... от 05.07.2023 г. Прокурорската колегия на ВСС е оставила
без разглеждане искането на И. Г. за постановяване на решение на основание чл. 129, ал. 3, т.
2 КРБ, вр. чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ. С окончателно решение от 14.11.2023 г. по адм.д. №
6925/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, е била отхвърлена жалбата на ищеца срещу
това решение на ПК на ВСС.
На 07.07.2023 г. със заповед № .... на и.ф. главен прокурор на основание чл. 129, ал. 3, т.
5 КРБ и указ №... от 15.06.2023 г. на президента на Република България е прекратен актът за
заемане на длъжност на ищеца, считано от 15.06.2023 г. Съгласно заповедта не се дължат
обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 225, ал. 1 ЗСВ.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
последният пълен отработен месец от ищеца е месец май 2023 г., като сумата на
начисленията, формиращи пълното му месечно възнаграждение за същия месец, е в размер
на 12 573, 40 лв.
От правна страна
Съгласно 129, ал. 2, изр. първо КРБ председателят на Върховния касационен съд,
председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и
освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен
съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Основанията за предсрочно
освобождаване на главния прокурор са регламентирани в чл. 129, ал. 3 КРБ, като в т. 5 е
посочено тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и
действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Съгласно чл. 175, ал. 5 ЗСВ
основанието за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд,
председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установява от
пленума на Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173, след което се
3
предлага на президента на Република България неговото освобождаване. В разглеждания
случай ищецът е бил предсрочно освободен от заеманата длъжност „главен прокурор“
именно при прилагане на цитираните разпоредби, като законосъобразността на
предсрочното освобождаване не е предмет на разглеждане в настоящото производство и
съдът в рамките на това производство не разполага с правомощие да извършва преценка за
законосъобразност или съответствие с Конституцията на решението на Пленума на Висшия
съдебен съвет по протокол №... от 12.06.2023 г., с което са били установени основания за
предсрочно освобождаване тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните
задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.тежко
нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които
накърняват престижа на съдебната власт.на ищеца (накърняват престижа на съдебната власт
по чл. 129, ал. 3, т. 5, предл. последно КРБ ) и е било предложено предсрочното му
освобождаване, и на указ №... на президента на Република България, с който ищецът е бил
предсрочно освободен. Тези актове са стабилни и обвързват настоящия съдебен състав.
Спорни по делото са въпросите считано от кога ищецът е бил освободен от съдебната
система, на какво основание и дължи ли му се предвиденото в чл. 225, ал. 1 ЗСВ парично
обезщетение.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
ищецът е загубил качеството магистрат, считано от датата на издаване на указ №... на
президента на Република България – 15.06.2023 г. Това е така, тъй като съгласно чл. 169, ал.
5 ЗСВ след освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на
административен ръководител лицата, по тяхно искане, се връщат на заеманата преди избора
длъжност на съдия, прокурор или следовател или остават на длъжност съдия, прокурор или
следовател в органа на съдебната власт, в който са заемали длъжността административен
ръководител, съответно заместник на административен ръководител. В разглеждания случай
липсва решение на кадровия орган, по силата на което ищецът да е бил върнат на заеманата
преди избора длъжност или да е бил назначен на длъжност в органа на съдебната власт, в
който е заемал длъжността административен ръководител. Следва да се има предвид, че
разпоредбата на чл. 169, ал. 5 ЗСВ няма автоматично действие. Видно от нейния текст,
промяната в длъжността става на първо място, само по изрично искане на лицето, и на второ
място, след решение на кадровия орган, тъй като съобразно изричната разпоредба на чл. 129,
ал. 1 КРБ съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават,
преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на
Висшия съдебен съвет. От това правило няма предвидено изключение за случаите, при които
лицето е било на ръководна длъжност, т.е. и в тези случаи важи общото правило, че за
заемането на друга длъжност по реда на чл. 169, ал. 5 ЗСВ отново е необходимо решение на
кадровия орган. Процедурата по чл. 169, ал. 5 ЗСВ не е конкурсна процедура, имаща за цел
кариерната реализация на магистратите, а при нея следва да се постигне баланс в
правосъдната дейност, да се улесни достъпа до съд на обществото. В производството по чл.
169, ал. 5 от ЗСВ, в рамките на предоставените й властнически правомощия за обезпечаване
на достъпа до съд, съответната колегия на ВСС при съобразяване с изискванията на същата
разпоредба, постановява своите актове в условията на оперативна самостоятелност.
В конкретния случай не са налице и двете предпоставки на чл. 169, ал. 5 ЗСВ. Ищецът
първоначално е подал заявление за преназначаване на длъжността „прокурор“ във ВКП на
16.06.2023 г., но впоследствие – на 19.06.2023 г., е оттеглил това изявление и изрично е
заявил, че не желае да бъде преназначаван на длъжността „прокурор“ във ВКП, нито
„изобщо да продължи да работи в Прокуратурата“. Това негово изрично изявление по
категоричен начин изразява нежеланието му да бъде назначен на друга длъжност, след като е
бил освободен от длъжността „главен прокурор“. С оглед така изразеното нежелание не е
имало основание за приемане на решение от Прокурорската колегия на ВСС за прилагане на
чл. 169, ал. 5 ЗСВ, тъй като, както вече беше посочено по-горе, коментираната разпоредба се
прилага само по искане на съответното лице. Ето защо, настоящият съдебен състав намира,
че ищецът е бил освободен изцяло от съдебната системата на 15.06.2023 г., тъй като след
4
предсрочното му освобождаване от длъжността „главен прокурор“, той не е бил назначен на
друга длъжност като магистрат по реда на чл. 169, ал. 5 ЗСВ поради липсата на искане, по
което Прокурорската колегия да се произнесе с изричен акт.
По следващия спорен въпрос относно основанието, на което ищецът е бил освободен,
съдът намира, че това е чл. 129, ал. 3, т. 5, предл. последно КРБ с указ №... от 15.06.2023 г. на
президента на Република България - действия, които накърняват престижа на съдебната
власт. По изложените по-горе съображения относно приложението на чл. 169, ал. 5 ЗСВ
съдът не споделя доводите на ищеца, че той е напуснал съдебната система като е подал
оставка. Тъй като след предсрочното му освобождаване от длъжността „главен прокурор“
той не е бил преназначен по реда на чл. 169, ал. 5 ЗСВ, то той не е заемал друга прокурорска
длъжност, във връзка с която да подава оставка и правоотношение, което да прекрати. Той би
могъл да подаде оставка само след преназначаване на нова длъжност по реда на чл. 169, ал. 5
ЗСВ, каквото в случая не е имало.
По третия спорен между страните въпрос относно това дали на ищеца се дължи
паричното обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, съдът намира следното. Съгласно цитираната
разпоредба при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10
години стаж на такава длъжност има право на парично обезщетение в размер на толкова
брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната
власт, но не повече от 20. Съобразно ал. 2 обезщетението не се изплаща в няколко случая,
сред които по чл. 165, ал. 1, т. 5 ЗСВ при наложено наказание дисциплинарно освобождаване
от длъжност. Настоящият съдебен състав намира, че основанието, на което ищецът е бил
освободен предсрочно от длъжността „главен прокурор“, а както беше посочено по-горе с
това предсрочно освобождаване на практика и от съдебната система, изключва дължимостта
на паричното обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ.
В тази връзка следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в решение № 1 от
8.02.2022 г. на КС по к. д. №.../2021 г. - Конституцията установява статуса на
председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на
главния прокурор с оглед на три качества: на магистрати (общото название за
конституционно изброяваните съдии, прокурори и следователи), на административни
ръководители (съответно на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и
прокуратурата) и на членове по право на Висшия съдебен съвет (определяни по специфичен
конституционно закрепен начин представители на съдебната власт). Следва да се приеме,
че за тях важат всички правила за по-общото им качество (магистрати), които не са
дерогирани от изрично посочени правила за по-специфичното (висши представители
на съдебната власт членове по право на ВСС). Това означава, че във връзка с
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от Конституцията важат и основанията за освобождаване от
длъжност по чл. 129, ал. 3, т. 2, 3, 4 и 5 за тримата висши магистрати и в частност
отговорността по т. 5. За иницииране на процедурата по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 5
за реализиране на тази юридическа отговорност е необходимо да се извърши преценка на
твърдени обстоятелства от Пленума на Висшия съдебен съвет и само ако този орган реши, че
са налице основания, да направи предложение до президента за освобождаването им. Както
беше посочено, председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор са
административни ръководители, но и магистрати, поради което за тях важат и общите за
всички съдии, прокурори и следователи етични норми на поведение.
По-нататък в същото решение Конституционният съд разяснява, че същевременно
организационно председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор
заемат такава висока длъжност, която не позволява спрямо тях да се приложат общите
правила за търсене на дисциплинарна отговорност, валидни за всички съдии,
прокурори и следователи, както и за останалите административни ръководители в
органите на съдебната власт. Провиненията, предвидени в чл. 129, ал. 3, т. 5 от
Конституцията, са от такъв характер, че могат сериозно да накърнят доверието в
правосъдието и престижа на съдебната власт именно защото са извършени от
стоящите най-високо в системата на съдебната власт административни ръководители.
5
Престижът на съдебната власт и доверието в съдебната власт са конституционно
значими ценности, защитата на които конституционният законодател балансира с
независимостта на магистратите в едно демократично общество, управлявано от
върховенството на правото.
В светлината на тези разяснения съдът намира, че макар и по отношение на главния
прокурор да не може да се приложат общите правила за търсене на дисциплинарна
отговорност, основанието извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната
власт по чл. 129, ал. 3, т. 5 КРБ, по своето естество е същото като накърняването престижа
на съдебната власт, което съобразно чл. 307, ал. 2 ЗСВ представлява дисциплинарно
нарушение. Както е посочил и Конституционният съд в цитираното по-горе решение, това
са действия, които сериозно накърняват доверието в правосъдната система и създават
негативно обществено отношение към магистратите и правосъдната дейност като цяло,
които се отразяват особено негативно върху всички работещи в правосъдната система
предвид обстоятелството, че са установени по отношение на лице, заемащо ръководна
позиция, както и предвид ниското обществено доверие на гражданите в правосъдието.
Именно затова такива действия са предвидени в основния закон като основание за
предсрочно освобождаване от длъжността „главен прокурор“, а същевременно
представляват и дисциплинарно нарушение за редовите магистрати, във връзка с което може
да им бъде наложено дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност. Следва изрично
да бъде акцентирано върху обстоятелството, че извършването на действия, които накърняват
престижа на съдебната власт от председателите на двете върховни съдилища и главния
прокурор винаги и във всички случаи представлява основание за предсрочното им
освобождаване, т.е. то е винаги толкова укоримо с оглед заеманата от тях длъжност, че има за
последица предсрочното им освобождаване. По изложените съображения съдът намира, че
предсрочното освобождаване от длъжността „главен прокурор“ на основание чл. 129, ал. 3, т.
5, предл. последно КРБ следва да бъде приравнено на налагане на дисциплинарно наказание
освобождаване от длъжност по смисъла на чл. 225, ал. 2, вр. чл. 165, ал. 1, т. 5 ЗСВ, т.е. при
такова предсрочно освобождаване лицето няма право на паричното обезщетение по чл. 225,
ал. 1 ЗСВ. Ето защо, предявените искове подлежат изцяло на отхвърляне.
По разноските
Предвид изхода на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. В, ул. „Д“ №...,
срещу П Р Б, с адрес: гр. С, бул. "В" № 2, осъдителни искове с правно основание чл. 225, ал
1 ЗСВ за заплащане на сумата от 251 468 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (02.08.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща
обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения при освобождаване от
длъжност в съдебната система на лице с повече от 10 години стаж на такава длъжност, и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1374, 52 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.07.2023 г. – 01.08.2023 г.
ОСЪЖДА И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. В, ул. „Д“ №..., да заплати на П Р Б, с
адрес: гр. С, бул. "В" № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на
100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7