№ 368
гр. С, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110138434 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация в разпоредбите на чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Софийски районен съд е сезиран с предявени от С. Н. С., с ЕГН **********
срещу Б. А. С., с ЕГН ********** и Д. Я. С., с ЕГН ********** искове с правна
квалификация чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно сумата от 10 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в следствие
травматични увреждания, вследствие на нанесен побой от страна на ответниците и
изразяващи се в лицева травма, спукване на тъпанчевата мембрана и контузия на
ушната мида на дясното ухо, травма на долната челюст, която е довела до счупване на
същата, което е причинило трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-
дълъг от 30 дни и представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 НК, както и сумата от 3047,22лв., представляваща обезщетение за забава
върху претендираното обезщетение, за периода от 30.06.2018г. до 30.06.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 30.06.2021г. до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 26.06.2017г., около 1:50 часа през нощта се движел пеша в
гр. С, ж.к. „К П“, ул. „Б д“, между блок № 12-13. Ненадейно усетил силен удар в
областта на дясното си ухо, вследствие на който загубил равновесие и паднал на
земята. Над главата му застанали ответниците, които продължили да му нанасят удари
с юмруци в областта на скулите, челюстта и челото, след което побягнали по посока кв.
„Ф". Поради нанесените от ответниците травми, ищецът трябвало да посети МБАЛСМ
1
„П", където му оказали спешна медицинска помощ. Поддържа, че имал затруднения
със слуха за продължителен период от време, наложило се лечение и последващи
посещения на медицински заведения, като до ден днешен усеща разлика между слуха в
двете си уши, както и разлика в налягането им, което се проявявало особено при
плуване. Заявява, че травмата му причинила и значителни неудобства в ежедневието –
имал проблеми със съня, станал по-затворен, с оглед на охлузванията и белезите по
лицето си, ограничил излизанията си за дълъг период от време, чувствал се неспокоен
и притеснен. Сочи се, че със споразумение от 01.03.2018 г. по НОХД №428/2018г.
ответниците се признали за виновни в извършването на описаното престъпление и
признали всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт. Сочи, че
сключеното споразумение има характера на влязла в сила присъда, която съгласно чл.
300 ГПК е задължителна за граждански съд. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Б. А. С. е постъпил отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Признава исковете до размера от 1000 лева с
твърдения, че претърпените от ищеца болки и страдания не са били със сочения в
исковата молба интензитет, а са били обичайните за описаните увреждания. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
В срока по чл. 131 , ал. 1 ГПК Д. Я. С. е постъпил отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, тъй като е провокирал с поведението си ответниците. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за претендираните вземания.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По делото е изискано и приложено НОХД №428/2018г. по описа на СРС, НО, 9-
ти с-в, от което се установява, че производството е започнало по Обвинителен акт,
депозиран на 25.01.2018г. и е приключило със Споразумение от 01.03.2018 г. С което
подсъдимите Б. А. С. и Д. Я. С. се признават за виновни за това, че на 26.06.2017г.
около 01,50ч. в гр.С, в кв.“К П“, ул.“Б д“, между бл.12 и бл.13, в съучастие помежду си,
са отнели чужди движими вещи на обща стойност 247лв. /мобилен телефон, слушали,
портфейл, парична сума в размер на 25лв., лична карта, свидетелство за управление на
МПС и студентска карта/ от владението на С. Н. С., с намерение противозаконно да ги
присвоят, като употребили за това сила – нанесли удари с юмрук в областта на главата
на пострадалия и измъкнали портфейла от левия джоб на панталона му, като
изпълнителното деяние е придружено с причиняване на средна телесна повреда,
изразяваща се в лицева травма на долна челюст, която е довела до счупване на
челюстта и е причинила на пострадалия средна телесна повреда – престъпление по
чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.198, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.
Видно от Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, изготвени по
2
досъдебно производство №227 ЗМК-1991/2016г. по описа на 03 РУ-СДВР на
пострадалия С. Н. С. са причинени лицева травма – неразместено счупване на долна
челюст в ляво, контузии и хематоми на челото и на лявата околоочна област и травма
на дясното ухо – спукване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, контузия на дясна
ушна мида. Травмата на долната челюст е причинила на пострадалия трайно
затруднение в дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни и представлява
нанесена средна телесна повреда, мекотъканните травми по лицето са му причинили
болка и страдание, а спукването на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, предвид на
липса на лабораторно доказателство за значимо намаление на слуха, е причинило на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота
Според разпоредбите на чл. 45 - чл. 54 ЗЗД, определящи границите на
деликтната отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Когато вредоносната дейност представлява престъпление по
смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, то винаги е и деликт. Поради това качество на
престъплението, то е източник и на облигационно правоотношение, и пострадалият
или неговите наследници, както и юридическите лица, претърпели вреди от
престъплението, са процесуално легитимирани да предявят граждански иск за
обезщетение на вредите от престъплението и да бъдат конституирани като граждански
ищци както в съдебната фаза на наказателното производство, така и по общия исков
ред. От юридическия факт на извършеното деяние, в което се изразява престъплението,
възниква материално наказателно правоотношение между държавата и дееца, по което
държавата е носител на правото да реализира неговата наказателна отговорност, чрез
наказателно преследване, налагане на наказание и изпълнението му. Едновременно с
това същият юридически факт създава деликтно правоотношение, по което увреденото
лице – пострадалият от престъплението, което е и деликт, е носител на субективното
право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо когото е повдигнато и внесено
обвинение в съда за извършеното престъпление. Следователно деянието е общото
правно основание за възникване едновременно на две материалноправни отношения,
предпоставящи наказателната и гражданската отговорност за неговия извършител.
Наказателната отговорност за престъплението се реализира в рамките на наказателния
процес, в който не е задължително да се реализира съществуващото паралелно
материално правоотношение за поправяне на виновно причинените от деянието вреди,
защото защитата на материалното право по тези две правоотношения има напълно
самостоятелен характер.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В случая присъдата е задължителна и по отношение на
характера на нанесената телесна повреда, доколкото същия е елемент от фактическия
3
състав на конкретното престъпление за което е наложено наказание. Видно от НОХД
№428/2018г. по описа на СРС, НО, 9-ти с-в, след прочитане на обвинителния акт, Б. А.
С. и Д. Я. С. са се признали за виновни по така повдигнатото им обвинение и са
поискали приключване на производството със споразумение, т.е. изцяло са признали и
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, включително за
характера и вида на нанесените телесни повреди.
По делото са депозирани свидетелски показания от Д Г П – съученик на С. С. от
2009 г. Видял е ищеца на следващия ден след инцидента. Бил с надуто око, малко
трудно чувал и имал проблем със захапката. Бил доста уплашен, това му се отразило и
в бъдеще, било го страх да излиза. Посочва, че С. е общителен, излиза на заведения,
има приятели, но в определен период от време след инцидента, изпитвал страх, който
му ограничил социалните контакти и излизанията. След посещение при лекар били
установени пукната челюст и спукано тъпанче. Спомня си, че С. имал препоръка да не
лети със самолет. В този период, го придружавал до районното, където дал показания,
придружил го и до лекаря, често се виждали, поради което твърди, че има наблюдения
върху състоянието на ищеца. Около два-три месеца имал сериозни оплаквания и около
половин година продължила емоционалната травма. Имал затруднения с храненето.
Трябвало да яде течни храни, не можел да яде нищо твърдо. Ограничението при
храненето продължило около месец. Нарушението на слуха отминало сравнително
бързо - около седмица-две.
Не са представени никакви насрещни гласни доказателства от ответниците, като
не се представят и никакви доказателства за наличието на съпричиняване на увредите.
При наличие на претенция за неимуществени вреди от деянието, пострадалият
следва да докаже причиняването на увредата, като обективно състояние, да установи
интензитет и продължителност на търпените страдания, доколкото всяко увреждане се
отразява различно при отделните лица. Следва да установи и действителното
отражение на увредата на общото му състояние, на бита и всекидневния му живот.
Съдът намира, с оглед влязлата в сила Присъда следва да се приеме, че на С. Н. С. е
нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в лицева травма на долна челюст,
която е довела до счупване на челюстта. Доколкото подсъдимите са признали и
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се приеме, че с
действията си са причинили на С. Н. С. и травми, които са съпътсващи средната
телесна повреда, която е елемент от фактическия състав на престъплението, а именно:
контузии и хематоми на челото и на лявата околоочна област и травма на дясното ухо –
спукване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо и контузия на дясна ушна мида.
Наличието на тези увреди се установяват от приложените в досъдебното производство
медицински документи, които след прилагането на НОХД №428/2018г. по описа на
СРС, НО, 9-ти с-в към настоящето дело, се считат за приобщени като доказателства и
по разглежданото дело.
4
Отделно от това, настоящия състав намира, че посредством изслушаните
свидетелски показания се установява, че на С. Н. С. са нанесени и емоционални травми
– изпитвал е страх, станал по-затворен, ограничил излизанията си.
Не са събрани доказателства за характер на проведено лечени, приемани
медикаменти и продължителност на такова лечение, но са приети доказателства за
продължителност на оздравителния период – съгласно СМЕ в досъдебното
производство травмата на долната челюст е причинила на пострадалия трайно
затруднение в дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни. Съгласно
свидетелските показания около два-три месеца С. С. имал сериозни оплаквания, т.е.
изпитвал е болки, дискомфорт, имал ограничения при храненето около месец – ядял
само течна храна, а нарушението на слуха отминало за две седмици. Не са депозирани
показания за остатъчен дефицит, т.е. за последствия от увредите, които да са
продължили да съществуват във времето. Свидетелят посочва и период на
емоционалните травми – около половин година.
Установените вреди следва да бъдат поправени по справедливост, съгласно
критерия, установен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно съдебната практика
понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на
претърпените морални болки, страдания и психически стрес, възрастта на увредения,
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, както и
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. От
значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на
нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а
„справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. За завишаване размера на
обезщетението влияние има обстоятелството, че са нанесени повече от една травма,
като има нанесена и средна телесна травма – счупване значително затрудняващо
храненето; обстоятелството че травмите са нанесени при осъществяване на
престъпление от общ характер; младата възраст на пострадалия, при която
ограниченията при излизане и увреди, засягащи външния вид, се отразяват
изключително негативно на емоционалното състояние. Като обстоятелства
намаляващи обезщетението следва да се приемат обстоятелствата, че няма данни
ищеца да е търпял интензивни болки, няма данни за провеждано лечение, няма
остатъчен дефицит. По-скоро утежняващ се явява оздравителния период на счупването
5
на челюст – около два месеца, но останалите травми са с малък оздравителен период,
който се явява обстоятелство от значение за намаляване на размера на обезщетението.
Следва да се отбележи и, че част от сочените от ищеца увреди, в исковата молба,
не се установяват по делото – липсват доказателства за сочения остатъчен дефицит –
усещане за разлика между слуха в двете си уши, както и разлика в налягането им, което
се проявявало особено при плуване, както и липса на доказателства за твърдяни
проблеми със съня.
С оглед на установеното по делото и недоказаността на част от увредите, съдът
намира справедлив размер на обезщетението в размер на 8000лв., като сумата следва
да се заплати солидарно от двамата ответници.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължения за непозволено увреждане длъжника
се счита в забава и без покана. Следователно от деня на непозволеното увреждане
същия дължи законна лихва върху дължимото обезщетение. С оглед направеното от
ищеца искане, такава следва да бъде присъдена от 30.06.2018г., независимо, че това не
е деня на увредата. При използване на интернет калкулатор Съдът определя размера на
лихвата за периода от 30.06.2018г. до 30.06.2021г. в размер на 2435,55лв.
Върху сумата от 8000лв. се дължи и законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Настоящия състав намира направено възражение за погасяване на претенцията
на ищеца за заплащане на обезщетение по давност, за неоснователно, доколкото 5
годишния срок за погасяване по давност на вземането за обезщетение за непозволено
увреждане, течащ от датата на увредата – 26.06.2017г., не е изтекъл към момента на
подаване на исковата молба – на 30.06.2021г.
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на разноски и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК му се дължат такива съобразно уважената част от исковете в размер на
399,91лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат и ответниците съразмерно
на отхвърлената част от исковете. От Б. А. С. е направено искане за присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени
доказателства такива да са направени – не е представен Договор за правна защита и
съдействие с адв.К. М., поради което недоказани с явяват размера на уговореното
възнаграждение и неговото реално заплащане.
От Д. Я. С. също е поискано присъждане на разноски и му се дължат такива
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 100,08лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК Б. А. С. и Д. Я. С. следва да заплатят в полза на
СРС държавна такса върху уважената част от исковете от заплащането на която е бил
6
освободен ищеца – в размер на по 417,42лв., но доколкото разноските се дължат
разделно, всеки от тях дължи сума в размер на по 208,71лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. А. С., с ЕГН ********** и с адрес: гр.С, кв.“Ф“, ул.“321“ №10 и
Д. Я. С., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, кв.“Ф“, ул.“321“ №6 да заплатят солидарно
на С. Н. С., с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. „Западен парк”, бл.8, вх.Б, ет.4, ап.12
на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 8000лв., представляваща дължимо обезщетение за
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в
следствие травматични увреждания, вследствие на нанесен побой от страна на
ответниците и изразяващи се в лицева травма, спукване на тъпанчевата мембрана и
контузия на ушната мида на дясното ухо, травма на долната челюст, която е довела до
счупване на същата, което е причинило трайно затруднение на дъвченето и говоренето
за срок по-дълъг от 30 дни и представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
30.06.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2435,55лв.,
представляваща обезщетение за забава върху претендираното обезщетение, за периода
от 30.06.2018г. до 30.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за
сумата над 8000лв. до пълния предявен размер от 10000лв., както и иска с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата над 2435,55лв. до пълния предявен размер от 3047,22лв.
ОСЪЖДА Б. А. С., с ЕГН ********** и с адрес: гр.С, кв.“Ф“, ул.“321“ №10 и
Д. Я. С., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, кв.“Ф“, ул.“321“ №6 да заплатят разделно в
полза на Софийски Районен Съд на основание чл. 78, ал.6 ГПК 417,42лв.,
представляващи държавна такса върху уважената част от иска, от плащането на която е
бил освободен ищеца, като всеки от тях дължи сума в размер на по 208,71лв.
ОСЪЖДА Б. А. С., с ЕГН ********** и с адрес: гр.С, кв.“Ф“, ул.“321“ №10 и
Д. Я. С., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, кв.“Ф“, ул.“321“ №6 да заплатят разделно в
полза на С. Н. С., с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. „Западен парк”, бл.8, вх.Б, ет.4,
ап.12 на осн. чл.78, ал.1 ГПК разноски съобразно уважената част от исковете в размер
на 399,92лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като всеки от тях дължи сума в
размер на по 199,96лв.
ОСЪЖДА С. Н. С., с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. „Западен парк”, бл.8,
вх.Б, ет.4, ап.12 да заплати на Д. Я. С., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, кв.“Ф“,
ул.“321“ №6 на осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски съобразно отхвърлената част от исковете
в размер на 100,08лв за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
7
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8