№ 104
гр. София , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело №
20201001002241 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 53631 от 15.06.2020г. по описа на
Софийски градски съд, на В.В. Ш.-Д., ЕГН **********, против решение № 619 от
23.04.2020г., постановено по т.д.№397/2019г. на Софийски градски съд, търговско
отделение, VI-4 състав, с което е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК,
че в полза на „Билборд“ АД, ЕИК *********, гр.София, пл.„България“ № 1, НДК, вх.АИ4,
ниво - 2, съществува срещу В.В. Ш.-Д., ЕГН **********, гр.***, ж.к.„***“, бл. **,
вх. „*“, ет.*, ап.**, вземане по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.365 ЗЗД за сумата
от 48 821,63 лв. - по договор-спогодба от 20.03.2018г., ведно със законната лихва от
06.06.2018г. до окончателното плащане, както и вземане по чл.92 ЗЗД за неустойка в
размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от забава до
20.03.2018г., за които вземания е издадена заповед по чл.417 ГПК на 20.06.2018г. от СРС, 51
с - в, по ч.гр.дело №36844/18г., и В.В. Ш.-Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„Билборд“ АД съдебни разноски в размер на 3 275,97лв. - по исковото производство, и в
размер на 2 477 лв. - по заповедното производство.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и
постановено при съществени процесуални нарушения, по подробно изложени съображения,
като иска да бъда отменено и бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлен
предявения иск срещу него.
1
Установен е факта на осчетоводяване на фактурите, но не са изследвани
счетоводните отразявания на сметките отразяващи движението на стоки и материали при
ищеца и „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД - не е доказано, че ищецът е изработил
стоката, изразходвал е материали за нея, отразил я е в счетоводството си като стока на
склад, съответно изписал е тази стока от склада си, като я е предал на превозвач или я е
доставил директно на другата страна по доставката. Счетоводно отразяване на фактурите и
ползването на данъчен кредит има друга функция - опазване на обществени отношения
свързани с попълването на републиканския бюджет.
Делото се води само спрямо въззивника, като солидарен длъжник, без привличането
на търговското дружество, основен длъжник, което е съществено процесуално нарушение.
Съдът прави изводи, въз основа на факта, че спогодбата е подписана от В.В.
Ш.-Д., без тя да е вписана като управител на дружеството, следователно не може валидно да
задължи това дружество. Лично възражение за липса на представителна власт не е
направено, тъй като „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД не участва в процеса. Неучастието в
процеса на основния длъжник по търговската сделка е поставило въззивника в неизгодно
правно положение.
За да е налице солидарна отговорност, която да е ангажирана за чужд дълг, следва
да е налице и валиден договор, по които фигурира надлежен длъжник, поел главното
задължение. Съдът е приел, че такъв главен дълг не съществува, тъй като спогодбата
не е подписана от лице, което надлежно представлява дружеството, но не е
приложил последиците от това – не са налице предпоставките за ангажиране на солидарната
отговорност. Съдът не се е произнесъл по наличие на неизпълнение по всяка една от
договорените доставки, относно субективно съединените искове за извършени и
неразплатени доставки, съответно по отношение на техния размер и падеж.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Билборд“ АД, ЕИК *********, е представило
отговор, в който поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба,
съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени
съображения, и иска присъждането на разноски.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
„Билборд“ АД, ЕИК *********, е предявило обективно и субективно съединени
искове по чл.422, вр.чл.415, ал.2 ГПК, срещу „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД,
ЕИК *********, и В.В. Ш.-Д., ЕГН **********, за установяване
съществуването на негови паричните вземания срещу ответниците, възникнали на
основание по Договор за спогодба от 20.03.2018 г., с нотариална заверка на подписите и
съдържанието, в размер общо на 66 298,63 лв. /48 821,63 лв. - главница; и 15 000 лева -
неустойка/.
По отношение на ответника „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, ЕИК *********,
2
производството по делото е прекратено с влязло в сила определение № 4553 от 26.08.2019г.,
по т.д. № 397/2019г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI- 4 състав.
Ответникът В.В. Ш.-Д., ЕГН **********, оспорва предявените искове, като
неоснователни, по подробно изложени съображения. Твърди недействителност на
договора за спогодба, тъй като не урежда възникнал правен спор. Поради липсата на
определеност и определяемост на предмета на спогодбата, и съществените елементи на
възложената работа, спогодбата е нищожна и с неопределен предмет. Нотариалната заверка,
обективирана в карето на нотариуса, е нищожна, тъй като от справките в търговски регистър
се вижда, че Ви Джи Ес Дизайн не се представлява нея, а в карето на нотариуса е посочено,
че тя е подписала за дружеството. На самостоятелно основание, неустойката е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като тя надхвърля нейната законова функция.
Евентуално, неустойката е и погасена по давност и не се дължи.
С обжалваното решение, след като е описал представените по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е приел предявените искове за допустими, а разгледани по
същество за основателни по следните съображения:
Представен договор за спогодба от 20.03.2018г., който установява, че ищецът
и ответниците са постигнали съгласие, че ищецът има срещу „Ви Джи Ес Дизайн
2001“ ООД вземане в размер на 48 821,63 лв., произтичащо от поръчки, описани в
Приложение 1 към спогодбата. При сключване на договора „Ви Джи Ес Дизайн 2001“
ООД е представляван от ответницата Ш.-Д., която не вписана в TP като управител –
извършено е действие без представителна власт по признание на дълг, произтичащ от
търговски сделки, но няма данни, а и не се твърди „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД да се е
противопоставил на извършените от негово име правни действия - чл.301 ТЗ, респ. чл.42,
ал.2 ЗЗД.
Ш.-Д. е извършила правни действия от името и за сметка на търговеца „Ви Джи Ес
Дизайн 2001“ ООД, поради което направеното от нея възражение, че „Ви Джи Ес
Дизайн 2001“ ООД не е бил представляван от надлежен представител, е злоупотреба с
право. Недопустимо е едно лице да черпи права от своето противоправно поведение.
При сключване на договор чрез представител, правните последици от договора
настъпват за представлявания, и единствено мнимо представляваният
/„Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД/ разполага с правото да се позове на
недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД.
Ответницата Ш. - Д. има качеството на съдлъжник, който носи солидарна
отговорност за задълженията на „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, а в качеството на
солидарен длъжник тя няма право да противопоставя на кредитора ищец „личните“
възражения на своя съдлъжник - чл.122, ал.3 ЗЗД, включително и възражението за липса
3
на представителна власт - чл.301 ТЗ, респ.42 ал.2 ЗЗД. В подкрепа на този извод на съда е
и правилото на чл.127 ал.3 ЗЗД, от което се извежда, че съдлъжникът има право
да противопостави на кредитора свое „лично“ възражение и „общо“
възражение, но не и „личните“ възражения на останалите съдлъжници - чл.122 ал.З ЗЗД.
Претендираното от ищеца вземане произтича от договора за извънсъдебна спогодба,
по който ответницата е солидарен длъжник, не е основано на нот.акт за учредяване на
договорна ипотека № 39, том I, дело N 35/2012 г., по който ответницата е учредила ипотека
за обезпечение на чужд дълг, поради което не може да се прави възражение по чл.151 ЗЗД.
Възраженията, че на дружеството не са доставени от ищеца описаните във фактурите
и поръчаните печатни материали стоки, както и за липса на яснота за предходните
правоотношения, каквито не са съществували преди сключване на спогодбата, са „общи“
по смисъла на чл.127 ал.З ЗЗД и следва да се разгледат.
Заключението на ССЕ установява, че за описаните в исковата молба и в
Приложение №1 към договора фактури са направени записвания в търговските книги на
ищеца, които са водени редовно. На основание чл.55 ал.1 ТЗ, вр. с чл.182 ТЗ, съдът е приел
за доказано, че процесните фактури служат за доказване на сключени между ищеца и
„Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД търговски сделки. Процесните фактури са включени в
дневниците за покупки и в справките декларации на „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, който е
ползвал данъчен кредит, от което следва доказателствения извод, че стоките и услугите
са получени от „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, и за него и за неговия съдлъжник е
възникнало насрещното задължение да плати уговорената цена, респ. възнаграждение.
Възражението за погасителна давност е „общо“ по смисъла на чл.127, ал.3 ЗЗД.
Падежът на първата погасителна вноска по договора за спогодба е 30.04.2018г.,
а на 06.06.2018г. е подадено заявлението за издаване на заповед по чл.417
ГПК, от когато се считат за предявени исковете по чл.422 ал.1 ГПК, поради исковете не са
погасени по давност.
Към сключване на договора за спогодба на 20.03.2018г. е изтекъл давностният срок
по чл.110 ЗЗД за вземанията по издадените от ищеца през 2010г. и 2012г. фактури, описани
в Приложение 1 към договора. След като длъжникът „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД е
сключил договора за спогодба на 20.03.2018г. и е поел задължението да изпълни погасените
по давност вземания, той е направил отказ от давност, който е действителен - по аргумент от
противното на предвиденото в нормата на чл.113 ЗЗД правило. Изтичането на давностния
срок не води до погасяване на вземането, а на възможността то да се защити по съдебен ред.
След като и след изтичане на давностния срок изпълнието на погасено по давност вземане е
действително, то може да бъде и признато с договор за извънсъдебна спогодба. В това се
изразява преобразуващото действие на договора за извънсъдебна спогодба по чл.365 ЗЗД,
защото правното положение между страните е променено, в резултат на което вземането
вече не погасено по давност - чл.113 ЗЗД, вр. с чл.118 ЗЗД.
4
Възраженията за унищожаемост на спогодбата са недоказани. В подкрепа на
твърденията за осъществена заплаха и за състояние на крайна нужда не са представени
доказателства. При тези факти съдът е приел, че договорът за спогодба е действителен и
поражда валидно правоотношение. Със сключване на договора ответницата е встъпила в
дълга на дружеството и в качеството на солидарен длъжник е поела съществуващото чуждо
задължение, с одобрение на кредитора - чл.101 ЗЗД. Вземането е доказано по размер, защото
в договора за спогодба е посочен точен и конкретен размер на задължението, за което
ответницата е поела солидарно задължение - 48 821,63 лв. От заключението на ССЕ и от
обясненията на в.лице К. в съдебното заседание на 06.03.2020г. е установено формирането
на дълга - 34 300,13 лв. е цената на доставените от ищеца стоки и услуги по записаните
фактури в търговски книги на „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, който е ползвал данъчен
кредит по тях, а сумата от 14 521,50 лв. е част от целия признат със спогодбата дълг в
размер на 48 821,63 лв. и представлява стойност на поръчани от дружеството печатни
продукции, които не могат да се реализират и са описани в Приложения № 1 към договора.
Възражението за нищожност на клаузата за неустойка по т.5 от договора е „общо“ по
смисъла на чл.127, ал.3 ЗЗД. С процесния договор за спогодба страните са постигнали
съгласие, че към неговото сключване задължението за главница възлиза в размер на
48 821,63 лв., а задължението за неустойка от забавата е в размер на 15 000 лв. Няма
данни за това преди сключване на договора за спогодба да е била уговорена неустоечна
клауза за обезщетение на вреди от забава да се плати в срок цената по основното
правоотношение, но с оглед на това, че неустойката представлява обезщетение за вреди от
забавата и с оглед на това, че въпреки наличието на забава към сключване на договора
единствено с неустойката от 15 000 лв. се урежда въпросът за вредите от забавата до
20.03.2018г., съдът е приел, че страните са постигнали съгласие дължимото обезщетение за
забава да се дължи не като законна лихва по чл.86 ЗЗД. а като неустойка по чл.92 ЗЗД.
Заключението на ССЕ установява, че законната лихва за забава от издаване на фактурите до
сключване на договора за спогодба възлиза на 22 430,11 лв., поради което уговорената в
договора неустойка може да се приеме, че дори съдържа частичен отказ на кредитора от
право на обезщетение за вреди в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД, защото той се е
съгласил да има право на обезщетение от 15 000 лв., квалифицирано в договора като
неустойка за забава.
С договора за спогодба се урежда съществуващ спор чрез взаимни отстъпки с цел
внасяне на определеност и яснота в отношенията, а отстъпката може да се изразява и в
поемане на несъществуващо задължение, в което се изразява и преобразуващото,
конститутивно действие на спогодбата. Към сключване на договора е съществувало
задължение за обезщетение на вредите от забавата по чл.86 ЗЗД в размер на 22 430,11 лв.,
а постигнатото съгласие обезщетението да е в размер на 15 000 лв. и да се счита за
неустойка, която е също с обезщетителен характер, не е в противоречие със закона.
Страните са фиксирали размер на обезщетение за забава и са го квалифицирали като
5
неустойка, но изрично са изключили възможността да се претендират други вреди от
забавата до сключване на договора. По волята на страните натрупаното обезщетение за
вреди в размер на 15 000 лв. не се дължи, ако дългът се погаси в определен срок. Поради
неизпълнението на длъжниците, е осъществено уговореното условие за дължимост на
неустойката от 15 000 лв., която представлява натрупаното обезщетение за вреди от забавата
до 20.03.2018г.
С оглед съществените характеристики на договора за спогодба, при представянето й,
съдът следва да се позове на нея, без да установява действителните отношения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не представени и приети нови доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и
съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които
се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Допустими са предявените искове от „Билборд“ АД, ЕИК *********,
срещу В.В. Ш.-Д., ЕГН **********, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.365 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, за установяване съществуването на парични
вземания, възникнали на основание по Договор за спогодба от 20.03.2018г. в общ
размер на 66 298,63 лв. /48 821,63 лв. - главница; и 15 000 лв. - неустойка/. Срещу заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК за процесните вземания в
6
полза на ищеца е подадено възражение по чл.414 ГПК в преклузивния срок от ответницата,
а установителните искове по чл.422 ал.1 ГПК са предявени от кредитора в преклузивния
едномесечен срок.
С договор за спогодба от 20.03.2018г., с нотариална заверка на подписите,
„Билборд“ АД, ЕИК *********, като кредитор, „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД,
ЕИК *********, като длъжник, и В.В. Ш.-Д., ЕГН **********, като
съдлъжник, са приели за безспорно установено в отношенията си, че „Ви Джи Ес Дизайн
2001“ ООД е в забава при изпълнение на задължения към кредитора за заплащане на сумата
от 48 821,63лв. и 15 000лв. неустойка за забава. Страните са постигнали съгласие,
длъжникът и съдлъжникът солидарно и безусловно да заплатят на кредитора сумата
от 48 821,63лв. в срок до 20.02.2019г. според чл.1, ал.1 от Договора, съответно в срок до
30.03.2019г., според чл.1, т.1.12 от Договора, съгласно описана в договора
погасителна схема/чл.1 от Договора/; при заплащане на пълния размер на
дължимата сума кредиторът се отказва да търси заплащане на дължимите до момента
неустойки и лихви за забава/чл.3 от Договора/. При сключване на договора
„Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, ЕИК *********, е представлявано от
В.В. Ш.-Д., ЕГН ********** – съдружник в дружеството, която към този
момент не е вписана по партидата на дружеството в търговския регистър като управител на
същото. По делото е представено Приложение № 1 към договор за спогодба от 20.03.2018г.,
подписано от кредитора, длъжникът и съдлъжника, в което са посочени издадени фактури,
удостоверяващи задължения на длъжника към кредитора до претендирания
размер.
Според заключението на приетата по делото съдено - счетоводна експертиза, което
съдът кредитира, като неоспорено от страните, правилно и обосновано: редовно е водено
счетоводството и са спазени изискванията на ЗСч при двустранно заведено счетоводство на
дружество „Билборд“ АД ; редовно са водени счетоводните записи и търговските книги в
дружеството „Билборд“ АД по партидата на клиента дружество „Ви Джи Ес Дизайн 2001“
ООД; дължимата стойност на вземанията на ищеца се равнява на 34300,13 лв.; в договора за
спогодба от 20.03.2018г. „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД се задължава да заплати на
„Билборд“ АД дължимата сума от 48 821,63 лв., която се състои от сумата 34 300,13 лв. по
издадените процесни фактури от ищеца към ответника и 14 521,50 лв. /поръчани
специализирани печатни продукции от ответника, които не могат да бъдат реализирани на
друг клиент и по които не са издадени фактури от ищеца/; „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД
е включило процесните фактури в дневниците за покупките в месеца на издаването им и
е отразило вписания в тях ДДС в Справки декларации за ДДС за съответния месец на
издаването им; процесиите фактури са били включени от дружество
„Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД в Справки декларации по ЗДДС и по
тях е бил ползван данъчен кредит; размерът на законната лихва върху главницата, считано
от датата изпадане на ответника в забава до сключване на спогодбата е в размер 22 430,11
лв. или задължението на „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД възлиза на главница 34 300,13 лв. и
7
лихва 22 430,11 лв. или общо в размер 56 730,24 лв.
При така установеното, настоящият състав на съда настоящият състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд за основателност на исковете в предявените размери,
като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
Съществуването на процесните вземания в претендираните размери се установява от
договор за спогодба от 20.03.2018г. и Приложение № 1 към него, подписани от страните.
Безспорно, към момента на сключването на договора дружеството длъжник е
представлявано от лице без представителна власт – съдружника В.В. Ш.-Д., но същото не се
е противопоставило веднага след узнаването на извършените от негово име и за негова
сметка действия, по който факт не се спори, а и същият се установява от доказателствата по
делото – на 13.05.2019г. на основание чл.50, ал.2 ГПК съдът е приел, че препис от
исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на страната, но по делото
липсват данни за противопоставяне. Предвид изложеното, на основание чл.301 ТЗ се
следва да се приеме, че дружеството е потвърдило извършените от негово име действия без
представителна власт при сключване на договора за спогодба от 20.03.2018г., и страните
са валидно обвързани от договора.
В сроковете в договора за спогодба от 20.03.2018г. – до 30.03.2019г., длъжникът и
съдлъжникът не са заплатили задълженията си към кредитора, в тази насока не са
ангажирани доказателства, поради което настоящият състав на съда приема, че вземанията
по договора са станали ликвидни и изискуеми в претендираните размери по отношение на
всеки един от солидарните длъжници, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 365 ЗЗД, вр. с
чл. 92 ЗЗД и чл.101, ал.1, изр. последно ЗЗД, съответно предявените искове са основателни.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за допуснати нарушение
при преценка на установените по делото факти и обстоятелство от страна на
ищеца – че е изработил стоката, изразходвал е материали за нея, отразил я е в
счетоводството като стока на склад, съответно изписал е тази стока от склада си, като я е
предал на превозвач или я е доставил директно на другата страна по доставка, и по
отношение преценка на счетоводното отразяване на процесните фактури и ползването на
данъчен кредит по тях, и липсата на произнасяне по наличието на неизпълнение на всяка
една от договорените доставки. С договора за спогодба страните са признали
съществуването на задължения от страна на „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД в посочените
размери, поради което не е налице необходимост от установяване на посочените от
ответника факти и обстоятелства с други доказателствени средства. Въпреки това, според
заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, „Ви Джи Ес Дизайн
2001“ ООД е включило процесните фактури, описани в приложение № 1 към
договора, в дневниците за покупките в месеца на издаването им, отразило е вписания в тях
8
ДДС в Справки декларации за ДДС за съответния месец на издаването им, и е ползвало
данъчен кредит, което според трайната практика на ВКС е недвусмислено признание на
задължението по тях и доказателство за фактическо приемане на изпълнените
работи, съответно за възникването на задължение за плащане/ Решение № 45 от 28.03.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 333/2011 г., II т. о., ТК/.
При постановяване на обжалването решение, първоинстанционният съд е съобразил
разрешението по т.5в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.
№4/2013 г., ОСГТК, според което - Предпоставките за влизане в сила на заповедта по
отношение на главния длъжник и поръчителя се преценяват поотделно. Заповедният съд
дава по реда на чл. 415 ГПК указания за предявяване на иск за установяване на вземането
само по отношение на подалия възражението длъжник. В случая, длъжникът и съдлъжникът
по договора за спогодба са обикновени другари, по смисъла на чл.216, ал.1 ГПК, и
кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки един от тях, съгласно
разпоредбата на чл.122, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Солидарната отговорност на длъжника и
съдлъжника следва от уговореното в договора за спогодба от 20.03.2018г. и разпоредбата на
чл.121 ЗЗД, вр. с чл.101, ал.1, изр. последно ЗЗД, който обективира волеизявление
на страните за встъпване на В.В. Ш.-Д. в задължения на „Ви Джи
Ес Дизайн 2001“ ООД към „Билборд“ АД в посочените размери. Дали „Ви Джи Ес Дизайн
2001“ ООД има интерес от процеса или не е ирелеванто за правата на кредитора, съответно
по отношение на възможността да бъде ангажирана отговорността на другия солидарен
длъжник, предвид разпоредбата на чл.122 ЗЗД, вр. с чл.101, ал.1, изр. последно ЗЗД.
Предвид изложеното, поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния
и въззивният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените разноски по въззивното производство в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 830лв., за което са представени доказателства,
че е заплатено/ договор за правна защита и съдействие от 27.08.2020г./.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл. 1 ГПК и чл.272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 619 от 23.04.2020г., постановено по т.д.№397/2019г. на
Софийски градски съд, търговско отделение, VI-4 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК В.В. Ш.-Д., ЕГН **********, да заплати на
9
„Билборд“ АД, ЕИК *********, сумата от 830лв. /осемстотин и тридесет лева/ - разноски
за адвокатско възнаграждение по въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10