Р Е
Ш Е Н
И Е № 22
гр.К, 19.01.2010год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кският административен съд, в публичното заседание
на девети декември през две хиляди и девета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
с участието на секретаря А.М., като разгледа докладваното
от съдията адм. дело №533 по описа за
2009год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.138 и сл. от ЗТСУ /отм./.
М.Б.М. *** е подала жалба против Заповед №925/02.06.1993год.
на кмета на Община К, с която е одобрен проект за нов застроителен,
регулационен и кадастрален план на централна градска част на гр.К, в частта за
парцел ХХVІ-6100 в кв.294 на гр.К. Изложени са доводи за нищожност на
административния акт в оспорената му част поради противоречие със закона –
конкретно с нормата на чл.134 ал.4 т.1 от ЗУТ, респ. чл.32 ал.3 от ЗТСУ /отм./,
предвиждащи забрана за изменение на влезли в сила ПУП с цел узаконяване на
незаконно изградени строежи. Твърденията са за това, че масивната едноетажна
сграда в упи ХХVІ-6100 кв.294 е изградена без строителни книжа и е разположена
на недопустимо отстояние от съседния упи ХVІІІ, поради което е незаконна, а с
обжалвания административен акт се предвижда запазване и надстрояване на
сградата, което е в нарушение на материалния закон и представлява основание за
нищожност. Претендира се обявяване за
нищожна на оспорената заповед в частта по отношение на процесния имот.
Ответникът
- кметът на Община К, не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна Специализирани болници за рехабилитация-Национален
комплекс-гр.С, чрез процесуалния си представител адв. Д.Д, изразява становище
за неоснователност на жалбата. Доводите са за това, че сградата в упи ХХVІ-6100
в кв.294 на гр.К е допустима по действащия план; че по отношение на същата са
налице условията по §16 ал.1 и §21 от ПР
на ЗУТ за търпим строеж; че визираните в жалбата основания са за
незаконосъобразност на административния акт, но не и за нищожност на същия.
Прави се искане за отхвърляне на оспорването.
Кският административен
съд, извършвайки преценка на фактическия и доказателствен материал по делото,
на доводите и възраженията на страните, счита жалбата за процесуално допустима,
а разгледана по същество - за неоснователна и я отхвърля. Съображенията са
следните:
Със
заповед №925/02.06.1993год., кметът на община К на осн.чл.75 ал.1 т.2 “б” от
ППЗТСУ, одобрява проект за нов застроителен, регулационен и кадастрален план на
централна градска част на гр.К в граници: бул. Д, улици С, Ал.С, К. М., Г, Г.
В. З, И. М, М, Х. А., П. к. и Х Б, както и квартално-застроителни и силуетни
планова за кв.150, 256, 256а, 256б, 257б, 270, 283, 287, 289, 282, 293, 296,
296а, 297, 297а, 299, 318 и 319 по бул. Б и улиците С, Х. К., Ц. С, С К, М Л.,
Н Р., Б., И. Ш., Ц. М, Ц. О, Х.С., Х Б, Е. Г. и Ц. И. А, според черни, сини и
червени черти и цифри за застроителния план; червени и сини черти и цифри за
регулационния план; черни и кафяви черти и цифри за кадастралния план. Видно от
скица №855/10.11.2009г., изд. от Община К и представляваща извлечение от
оспорения план, в парцел ХVІІІ в кв.294, са нанесени като съществуващи масивна
жилищна сграда /оцветена в червено/, двуетажна масивна жилищна сграда-архитектурен
паметник /оцветена в оранжево/, както и две
сгради в проект /оцветени в кафяво и в лилаво/.
Жалбоподателката
М.Б.М. се легитимира като собственик на дворно място с площ от 749 кв.м,
представляващо имот пл.сн.№6100 в кв.294 на гр.К по плана от 1993год., съотв.
упи ХХVІ, отреден за имот пл.сн.№6100 в кв.294, ведно с построените в него
едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 90 кв.м., навес-гараж със застроена площ от 90 кв.м. и
второстепенна сграда-барака /лятна кухня/ със застроена площ от 54 кв.м., с
нотариален акт №98 том ІІ рег.№4288 дело №98/2006год. на нотариус Д С, в който
е обективиран договор за продажба на недвижим имот. Видно от приложените от
заинтересованата страна писмени доказателства, прехвърлителите по сделката,
като наследници на Г З Б и Р Г Б, се легитимират като собственици на продадения
имот въз основа на заповед №Р-264/26.11.1998год. на областния управител на
Софийска област, с която на осн.чл.2 от ЗВСОНИ е наредено да се отпише от
актовите книги за държавна собственост описания недвижим имот. Същият е бил част от парцел ХVІІІ - 6100 в
кв.294 на гр.К, отреден за Балнеоложки комплект и предоставен за управление на
праводателя на заинтересованото лице СБР-НК, а именно СКК-гр.К, като
предаването на имота на реституираните
собственици е извършено с приемо-предавателен протокол от 12.01.1999год.
Останалите представени от СБР-НК-гр.С. доказателства във връзка с проведеното
реституционно производство, с актуването на недвижими имот като държавна
собственост, както и тяхното отреждане по силата на влезли в сила заповеди за
изменение на застроителни и регулационни планове, вкл. приложения нотариален
акт за собственост №81 том VІІ рег.№7726 дело №1142/2005год., са ирелевантни за
правния спор, поради което съдът не ги обсъжда.
От
приложеното към административната преписка писмо изх.№24-00-867/17.03.2009год.
на кмета на община К, адресирано до РДНСК-гр.К, се установява, че по отношение
на масивната сграда в упи ХХVІ-6100
кв.294 на гр.К, е издадена Заповед №640/17.06.2008год. на кмета на община К, с
която на собствениците е наредено извършването на необходимите дейности и
мероприятия за поправяне и заздравяване на строежа, на осн.чл.195 ал.4 от ЗУТ. От
Акт №281 от 07.02.2001год. и от удостоверение №26-С-77/12.12.2008год. на гл.
архитект на община К, е видно, че масивната едноетажна сграда, построена през
1953год. и състояща се от кухня с площ от 120 кв.м., столова с площ от 180
кв.м. и зала с площ от 90 кв.м., находящи се в парцел ХVІІІ-6100 кв.294 на гр.К,
са частна държавна собственост.
В
съдебното производство е прието експертно заключение вх.№6972/01.12.2009год. на
вещото лице арх.А., което страните не оспорват, а съдът счита за обективно и
компетентно. Констатациите на съдебния експерт, извършени въз основа на
проверка на доказателствения материал по делото и оглед на място, са следните: съобразно одобреният с оспорената заповед
ПУП на централна градска част, процесната сграда се е намирала в парцел
ХVІІІ-6100 кв.294, отреден за Балнеоложки комплекс; същата е отразена като
съществуваща сграда, като е предвидено надстрояването и с два етажа; със
Заповед №282/03.04.2006г. на кмета на
Община К, е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР и ПЗ, с който от
съществуващия УПИ ХVІІІ-Балнеоложки комплекс в кв.294, е обособен нов УПИ ХХVІ
за поземлен имот 6100 в кв.294, като регулационната линия между двата упи,
преминава по имотната граница на поземлен имот 6100, т.е. на 2 метра от
процесната сграда; в проекта за изменение на плана за застрояване, същата е изчертана
с тънка черна линия, както се посочва кадастър, т.е. не е изяснен нейния статут;
в заповедта от 2006год. не е посочено предвиждане за застрояване в новообразувания упи ХХVІ-6100 в
кв.294; визираната заповед не е съобщавана на жалбоподателката, която към този
момент не е била собственик на имота, като е влязла в сила, видно от
констативен протокол от 15.05.2006год. При направена справка в техническата
служба на Община К и в Държавен архив, вещото лице не е намерило строителни
книжа за процесната сграда. В съдебно
заседание, съдебният експерт допълва заключението си като сочи, че регулацията
в частта между новообразувания упи ХХVІ и
упи ХVІІІ не е приложена и на място няма ограда; че отстоянието от процесната
сграда до регулационната линия с упи ХVІІІ от
2 метра, което е в противоречие със законовите изисквания, е вследствие
обособяването на нов упи ХХVІ-6100 със заповедта от 2006год., като до този
момент, вкл. и когато е одобрен ПУП с оспорената заповед, имот 6100 е в
границите на парцел ХVІІІ и не е съществувал проблем с отстоянията до
регулационните линии, вкл. откъм западната фасада на сградата.
Предвид
изложените фактически обстоятелства, които са безспорно установени, съдът счита
жалбата за неоснователна и постановява решение за отхвърлянето и.
Административният акт в оспорената му част се приема за валиден и действителен,
а соченото от оспорващата основание за нищожност - не е налице. Съобразно утвърденото
в правната теория и съдебна практика становище, нищожността на административния
акт изисква наличието на допуснати при издаването му нарушения на правилата за
компетентност на издаващия го административен орган или на правилата за формата
на акта, в резултат на които фактически липсва властническо волеизявление или при такива особено
съществени нарушения на законността, които не могат да бъдат търпими дори
временно / до отмяната на акта като унищожаем/ от съществуващия правен ред. В
контекста на изложеното и след преценка на фактическите обстоятелства,
установени от събрания доказателствен материал, съдът счита, че твърдяното
нарушение на материалния закон не съставлява основание за нищожност на
заповедта в оспорената и част. Поддържаните възражения за противоречие със закона – конкретно с нормата
на чл.134 ал.4 т.1 от ЗУТ, респ. чл.32 ал.3 от ЗТСУ /отм./, предвиждащи забрана
за изменение на влезли в сила ПУП с цел узаконяване на незаконно изградени
строежи, представляват основания за незаконосъобразност на административния акт
от категорията на визираните в разпоредбата на чл.41 ал.3 от ЗАП /отм./, респ. на
чл.146 т.4 от АПК. В случая, доколкото оспорваното е направено далеч след изтичане
на срока за обжалване по чл.37 ал.1 ЗАП вр. с чл.138 от ЗТСУ, и доколкото
жалбата за нищожност може да бъде предявена без ограничения във времето, жалбоподателката е изложила доводи срещу
валидността на административния акт, вместо срещу неговата материална
законосъобразност. Дори и да приемем, че доводите обосновават нарушения на
законността, то анализът на доказателствата изключва основателността им. Предмет
на оспорване е заповед за одобряване на застроителен, регулационен и
кадастрален план на централна градска част на гр.К, с която по отношение застрояването в парцел
ХХVІ-6100 в кв.294 на гр.К, е предвидено надстрояване на съществуващата сграда
с два етажа. Възраженията на оспорващата са, че административният акт в тази
част противоречи на нормата на чл.134 ал.4 т.1 от ЗУТ, респ. чл.32 ал.3 от ЗТСУ
/отм./, предвиждащи забрана за изменение на влезли в сила ПУП с цел узаконяване
на незаконно изградени строежи. Конкретно твърденията са за това, че масивната
едноетажна сграда в упи ХХVІ-6100 кв.294 е изградена без строителни книжа и е
разположена на недопустимо отстояние от съседния упи ХVІІІ, поради което е
незаконна, а с обжалвания административен акт се предвижда запазване и
надстрояване на сградата, което е в нарушение на материалния закон. Същите се
явяват неоснователни. От заключението на вещото лице е видно, че за строежа не
са открити строителни книжа, в който смисъл същият следва да се приеме за незаконен /арг. чл.159
ал.1 т.3 от ЗТСУ/. Същевременно пак от заключението на вещото лице е видно, че
към момента на постановяване на оспорения административен акт, процесната
сграда се е намирала в парцел ХVІІІ-6100 в кв.294 и нарушения на законовите
изисквания за отстояния от регулационните линии със съседните
парцели, на са били налице. Едва с изменението на ПУП-ПР и ПЗ, въз основа на Заповед №282/03.04.2006г. на кмета на Община К, от съществуващия УПИ
ХVІІІ-Балнеоложки комплекс в кв.294, е обособен нов УПИ ХХVІ за поземлен имот
6100 в кв.294, като регулационната линия между двата упи, преминава по имотната
граница на поземлен имот 6100, т.е. на 2 метра от процесната сграда.
Следователно, с обжалваната заповед единствено е предвидено надстрояване на
сградата без промяна на регулацията, респ. без промяна на регулационните линии
с цел създаване на допустими отстояния
/законно разположение по терминологията на закона/, поради което не може да се приеме, че изменението на плана е насочено към
узаконяване на строежа. Нещо повече, съобразно приложимата към момента
на издаване на оспорения административен акт, материалноправна норма, а именно
тази на чл.32 ал.3 от ЗТСУ, забраната за
изменение на ЗРП с цел узаконяване, е въведена само в хипотезите на чл.32 ал.1
т.1 и т.3 от ЗТСУ, т.е при изменение на плана в обществен интерес или за
осигуряване на възможност за целесъобразно застрояване. В настоящия случай,
административният орган одобрява нов застроителен, регулационен и кадастрален
план за централната градска част, поради което не са налице визираните в чл.32
ал.1 т.1 и т.3 ЗТСУ хипотези.
Предвид
изложеното, съдът счита административния акт в оспорената му част за валиден и
действителен, постановен в съответствие с материалния закон, поради което
жалбата подлежи на отхвърляне.
Водим от
горното, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.Б.М. *** срещу Заповед №925/02.06.1993год. на кмета на
Община К, с която е одобрен проект за нов застроителен, регулационен и
кадастрален план на централна градска част на гр.К, в частта за парцел ХХVІ-6100 в кв.294 на гр.К.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: