№. 755 / 9.12.2019 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
09.12.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание Н. 21.11.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието Н. прокурора.................................................,като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1493 по описа З. 2019 година, З. да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда Н. чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, „А. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес Н. управление: г. С. б. ". П. Д. №. 2., офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез процесуалния си представител Б.Н.Р., юрисконсулт е предявило иск срещу Т.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и цена Н. иска: xxxx лв.
В исковата си молба твърди, че Н. 15.09.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор З. продажба и прехвърляне Н. В. от дата 27.07.2017г., Н. основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба П. Ф.“ ЕАД, ЕИК xxxx 6и „А. З. събиране Н. В.” ЕАД, ЕИК xxxx , по силата Н. който вземането, произтичащо от Договор З. потребителски кредит №. XXXX от дата 13.08.2015 г. между „БНП Париба П. Ф." ЕАД и Т.С.Д. е прехвърлено в полза Н. „А. З. събиране Н. В.” ООД, ЕИК xxxx изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора З. заем съдържа изрична клауза, която урежда правото Н. кредитора да прехвърли вземането си в полза Н. трети лица. Приложение №. 1 от 15.09.2017 г., представляващо неразделна част от договора З. прехвърляне Н. В., е представено само с данните Н. длъжника Т.С.Д., тъй като данните Н. останалите длъжници са защитени съгласно Закона З. защита Н. личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, З, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД и книжата по делото не се представят само Н. съда.
Съгласно договора З. цесия от 27.07.2017 г., „А. З. събиране Н. В.“ ЕАД в качеството си Н. цесионер се е задължила от името Н. цедента и З. своя сметка да изпраща уведомления З. извършената цесия до длъжниците, З. което А. З. събиране Н. В. има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба П. Ф. С.А., клон България" в качеството му Н. универсален правоприемник Н. „БНП Париба П. Ф.“ ЕАД З. уведомяване Н. длъжниците по реда Н. чл. 99, ал. З от ЗЗД.
В изпълнение Н. изискванията Н. закона, Н. ответника е изпратено по реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление З. извършената цесия, от страна Н. ,,БНП Париба П. Ф.“ ЕАД с изх. №. УПЦ-П-БНП/ XXXX от 19.09.2017 г. с известие З. доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото се върна в цялост като неполучено с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата. Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо З. цесията, ведно с уведомление З. предсрочната изисуемост Н. кредита от 21.02.2019 г., което отново не е получено от адресата.
Представят и молят да се връчи Н. ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението З. извършената цесия и уведомление З. предсрочната изискуемост от страна Н. "БНП Париба П. Ф. С.А., клон България" от 21.02.2019 г.
В исковата молба се твърди, че Н. 13.08.2015 г. между ,,БНП Париба П. Ф." ЕАД, като Кредитор и Т.С.Д. като Кредитополучател е сключен договор З. потребителски кредит с №. PLUS-11397406, при спазване Н. разпоредбите Н. Закона З. потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит Н. Кредитополучателя се уреждат от Договора З. потребителски кредит. Размерът Н. предоставения с този договор кредит е равен Н. сумата, посочена в поле ,,Общ размер Н. кредита", а именно: 5 000,00 лв. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка Н. плащанията, при която застраховката да бъде платена директно Н. застрахователния агент ,,Директ Сървисис” ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер Н. xxxx лв. е разделена Н. равен брой вноски, съответстващи Н. посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски”, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска” и съгласно погасителния план Н. договора З. заем е включена в размера Н. договорната лихва. С подписването Н. договора З. кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати Н. Кредитора и такса ангажимент, която е в размер Н. 175,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент З. срока Н. договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване Н. кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент” от общия размер Н. кредита.
Предоставянето Н. посочената по-горе сума съставлява изпълнение Н. задължението Н. Кредитора да предостави заема и създава задължение З. Кредитополучателя да заплати Н. Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле ,,месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане Н. главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските Н. Кредитора по подготовка и обслужване Н. кредита и определена добавка, съставляваща печалбата Н. Кредитора, като лихвения процент е фиксиран З. срока Н. Договора и е посочен в него, при което общата стойност Н. плащанията по кредита е договорена в размер Н. 12 870,60 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер Н. 7 870,60 лв.
Н. основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.09.2020 г., Н. 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 214,51 лв., при първа погасителна вноска 05.10.2015 г., съгласно погасителен план посочен в Договора З. кредит, в който е посочен падежа Н. всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок З. издължаване Н. всички задължения по кредита е 05.09.2020 г. /дата Н. последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора З. кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си З. плащане Н. погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение Н. вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора З. кредит, при просрочване Н. две или повече месечни вноски, считано от падежната дата Н. втората непогасена вноска, вземането Н. Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение З. забава и всички разноски З. събиране Н. вземането, без да е необходимо изпращане Н. съобщение от Кредитора З. настъпване Н. предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна Н. Кредитополучателя забава З. плащане в срок Н. две месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 05.03.2017 г., която дата представлява падежа Н. осемнадесета погасителна вноска.
Въпреки липсата Н. законово или договорно задължение З. това по отношение Н. Кредитора, Кредитополучателят е уведомен З. обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с известие З. доставяне. В подкрепа Н. гореизложеното, моли съда да има предвид следното: видно от представените по делото доказателства, към момента Н. сключване Н. процесния договор З. кредит, „БНП Париба П. Ф." ЕАД е небанкова финансова институция и като такава попада в обхвата Н. чл. З от ЗКИ, съгласно който небанкова финансова институция е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности Н. което може да бъде отпускане Н. кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане Н. влогове или други възстановими средства. Отпускането Н. кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет Н. дейност Н. Банките по силата Н. чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и З. да упражнява тази дейност финансовата
институция следва да е получила лиценз З. извършване Н. банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта Н. потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ответниците договор З. кредит няма характера Н. договор З. банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор З. заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика Н. ВКС по реда Н. чл. 290 от ГПК, а именно Решение №. 99/01.02.2013 г. по т.д. №. 610/2011 г., І т.о., ТК.
Съгласно условия към договора З. потребителски кредит, при забава в плащането Н. една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение З. забава в размер Н. действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. Н. длъжника е начислена лихва З. забава З. периода от 06.03.2017 г. /денят следващ датата Н. настъпване Н. предсрочната изискуемост/ до датата Н. подаване Н. заявлението в съда, която е в общ размер Н. 1 251,16 лева.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която е погасена до момента, е в размер Н. 4 193,18 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва: 3 747,80 лв., главница: 445,38 лв.
Предвид изложеното З. „А. З. събиране Н. В.” ЕАД, ЕИК xxxx възниква правен интерес З. предявяване Н. претенциите по съдебен ред, с оглед Н. което претендират от длъжника Т.С.Д., като Кредитополучател по Договор З. потребителски кредит №. PLUS-11397406, сключен Н. 13.08.2015 г. да заплати сума в общ размер Н. 9 052,58 лв., от които главница 4 554,62 лв., договорна лихва 3 246.80 и законна лихва З. забава в размер Н. 1 251,16 лв.
Молят съда да постанови съдебен акт, по силата Н. който да се признае З. установено, че Т.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx дължи Н. „А. З. събиране Н. В.“ ЕАД, с ЕИК xxxx , следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по ч.г.д. №. 568/2019 г., ІІІ състав, РС- Монтана, а именно:
- 4 554,62 лв. /четири хиляди и петстотин петдесет и четири лева и 62 стотинки/ - представляващи главница З. периода от 05.02.2017 г. до 05.09.2020 г., по отношение Н. които Н. основание чл. 5 от договора З. кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 05.03.2017 г.
- 3 246,80 лв. /три хиляди и двеста четиридесет и шест лева и 80 стотинки/, представляващи договорна лихва З. периода от 05.02.2017 г. /падеж Н. първа неплатена погасителна вноска/ до 5.09.2020 г. (падеж Н. последна погасителна вноска), по отношение Н. които Н. основание чл. 5 от договора З. кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 05.03.2017 г.
- 1 251,16 лв. /хиляда и двеста петдесет и един лева и 16 стотинки/ считано от 6.0З.2017 т. до датата Н. подаване Н. заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата Н. подаване Н. Заявлението З. издаване Н. Заповед З. изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване Н. дълга, както и да им се присъдят сторените и предявени разноски по ч.г.д. №. 568/2019 г., ІІІ състав, Н. РС- Монтана.
В условията Н. евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове предявени срещу Т.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, молят съда, след като се запознае с всички доказателства по делото и приложи разпоредбите Н. чл. 235 от ГПК, да постанови Решение, с което да се осъди Т.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx да плати Н. „А. З. събиране Н. В.“ ЕАД, с ЕИК xxxx неизплатените по процесния договор суми.
Претендират и направените съдебно-деловодни разноски и в настоящото производство.
Ако, в случай че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител Н. „А. З. събиране Н. В.“ ЕАД, да бъде даден ход и делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, като в случай че в същото заседание бъде допуснато доказателствено искане Н. отсрещната страна, молят да им бъде даден срок З. становище по него, както и да ангажират допълнителни доказателства, а в случай че са налице предпоставките З. постановяване Н. неприсъствено решение срещу ответника, молят такова да бъде постановено.
Ответникът, Т.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден З. отговор не взема становище по иска. Редовно призован не се явява в насрочено съдебно заседание, не направи възражения, не е оспорил и истинността Н. представените документи. Възражението, направено по ч.г.д.№. 568 по описа З. 2019 година Н. МРС е, че не дължи изпълнение Н. вземането по издадената заповед З. изпълнение. Финансово затруднен е и има наложен запор от ЧСИ.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 568 по описа Н. Районен съд Монтана З. 2019 година.
Съдът, след като прецени доводите Н. ищеца, доказателствата по делото и Н. основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема З. установени следните обстоятелства:
Направено е искане З. признаване З. установено съществуване Н. вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред Н. чл. 410 и сл ГПК по договор З. предоставяне Н. потребителски кредит и прехвърляне Н. вземането /цесия/.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК З. съществуване Н. вземане въз основа Н. Договор, с твърдения, че Н. 13.08.2015 г. между ,,БНП Париба П. Ф." ЕАД, като Кредитор и Т.С.Д. като Кредитополучател е сключен договор З. потребителски кредит с №. PLUS-11397406, при спазване Н. разпоредбите Н. Закона З. потребителския кредит. Вземането е прехвърляно с цесия, като ищецът се явява последният, комуто е прехвърлено задължението.
Ищецът, ,А. З. СЪБИРАНЕ Н. В." ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес Н. управление: г. С. б. ". П. Дертлиев " №. 2., офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, има правото да поиска плащане Н. натрупано задължение, предвид твърдението му З. неизпълнение Н. договорни, облигационни отношения, което, с оглед липсата Н. доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл. 410 ГПК. С оглед направеното в това производство по реда Н. чл. 414, ал. 1 ГПК възражение от длъжника срещу издадената заповед З. изпълнение, предявеният установителен иск З. съществуване Н. вземането по договора, е допустим. Разпоредбата Н. чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото З. предявяване от кредитора Н. установителен иск З. съществуване Н. вземането. З. валидното му предявяване кредиторът следва да обоснове и правния интерес, макар че този иск е средство З. защита Н. признатото в заповедното производство вземане и предпоставките З. предявяването му са нормативно установени.
Съгласно разпоредбата Н. чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна Н. ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността Н. представените доказателства, а и не представяне Н. такива, установяващи изпълнение Н. задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът З. това е преклузивен и е пропуснат от страна Н. ответника. Освен това не се яви Н. първото по делото заседание, без да е направил искане З. разглеждане делото в негово отсъствие. Възражението в заповедното производство З. финансово затруднение не е основание З. отхвърляне Н. специалния установителен иск.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
При предявен иск по чл. 415, ал.1 ГПК предмет Н. установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта З. изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при направено възражение от страна Н. длъжника по реда Н. чл. 414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта Н. иска, наличието Н. вече издадена и съществуваща заповед З. изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът З. заплати определена сума в полза Н. заявителя по ч.г.д. №. 568 по описа Н. Районен съд Монтана З. 2019 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 ГПК.
Целта Н. предявяването Н. иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието Н. вземането, към момента Н. подаване Н. заявлението, З. което е издадена заповед З. изпълнение, но вече със сила Н. присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта З. изпълнение представлява пречка З. влизането и в сила. При уважаването Н. иска З. съществуване Н. вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта З. изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа Н. нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата Н. чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването Н. заповед З. изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването Н. предявения установителен иск. Освен че са указани последиците Н. страните, в случая Н. ответника, от неспазването Н. сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства.
Съгласно разпоредбата Н. чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор Н. исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане З. разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване Н. неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата Н. чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. Н. страните са указани последиците от неспазването Н. сроковете З. размяна Н. книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед Н. посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед Н. направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки З. постановяване Н. неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л.45 и 46 от делото, връчено му по месторабота, и не е представил в срок отговор Н. исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане З. разглеждане Н. делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определението от 08.10.2019 г. по реда Н. чл. 140 ГПК Н. страните са указани последиците от неспазването Н. сроковете З. размяна Н. книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед Н. посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът признае З. установено съществуването Н. вземането Н. ищеца, съобразно издадената Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл. 410 ГПК №. 364 от 07.03.2019 година по ч.г.д.№. 568 по описа Н. Районен съд Монтана З. 2019 година.
Уважаването Н. главния иск сочи Н. извода, че съдът не следва да се произнася по така заявения евентуален иск.
Съобразно с изхода Н. делото и Н. основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати Н. ищеца направените по делото разноски З. заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Н. основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение Н. Т.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, като Кредитополучател по договор З. потребителски кредит №. PLUS-11397406, сключен Н. 13.08.2015г., че към 05.03.2019 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ Н., ,А. З. СЪБИРАНЕ Н. В." ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес Н. управление: г. С. б. ". П. Дертлиев " №. 2., офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, З. следните суми:
- 4 554,62 лв. /четири хиляди и петстотин петдесет и четири лева и 62 стотинки/ - представляващи главница З. периода от 05.02.2017 г. до 05.09.2020 г., по отношение Н. които Н. основание чл. 5 от договора З. кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 05.03.2017 г.
- 3 246,80 лв. /три хиляди и двеста четиридесет и шест лева и 80 стотинки/, представляващи договорна лихва З. периода от 05.02.2017 г. /падеж Н. първа неплатена погасителна вноска/ до 5.09.2020 г. (падеж Н. последна погасителна вноска), по отношение Н. които Н. основание чл. 5 от договора З. кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 05.03.2017 г.
- 1 251,16 лв. /хиляда и двеста петдесет и един лева и 16 стотинки/ мораторна лихва, начислена в периода от 06.03.2017 т. до 04.03.2019 година, законна лихва върху главницата, считано от 05.03.2019 година - датата Н. подаване Н. Заявлението З. издаване Н. Заповед З. изпълнение до окончателното погасяване Н. дълга, съгласно издадена Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл. 410 ГПК №. 364 от 07.03.2019 година по ч.г.д.№. 568 по описа З. 2019 година Н. Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Т.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ Н., ,А. З. СЪБИРАНЕ Н. В." ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес Н. управление: г. С. б. ". П. Дертлиев " №. 2., офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 181.05 лева – платена държавна такса и сумата от 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, З. което е издадена Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл. 410 ГПК №. 364 от 07.03.2019 г. по частно гражданско дело №. 568 по описа З. 2019 година Н. Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Т.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ Н., „А. З. СЪБИРАНЕ Н. В." ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес Н. управление: г. С. б. ". П. Дертлиев " №. 2., офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 181.05 лв. З. доплатената държавна такса З. исковото производство и 350.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Неприсъственото решение не подлежи Н. обжалване.
Преписи от решението да се връчат Н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: