Р Е Ш Е Н И Е
Номер 278 15.03.2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, първи
състав, на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2148 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) №
952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013) и с
чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „Лидикар“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Константин Фотинов“ № 1, чрез законния
си представител и чрез пълномощник, против Решение № 32-405913/24.11.2022г.,
издадено от Директора на ТД Митница Бургас. С оспореното
решение, на основание чл.173, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., е отказано
извършването на поправка на митническа декларация с MRN 19BG001007004803R9/04.06.2019г., поискана със
заявление с вх. № 32-381622/29.11.2021г., допълнено със заявление №
32-49231/14.02.2022г.
Според изложените в жалбата доводи, постановеният
административен акт е неправилен, немотивиран и незаконосъобразен - издаден при
неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Възразява се срещу изложените в оспореното решение мотиви, свързани с
установени с Решение № 32-166868/23.05.2022г. на директора на ТД Митница Бургас
за вземане под отчет и заплащане вносно мито и ДДС, като се сочи, че същото е
отменено с решение на директора на Агенция Митници, поради което не следва да
се взима под внимание за настоящия казус. Сочи се също, че митническите органи
не са съобразили задълженията си по чл. 19, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.,
като не са изискали доказателства за осъщественото представителство и не са се
убедили, че този представител може да осигури такива. Изтъква се също, че
отказа за поисканата поправка е неоснователен, защото липсва действие, с което
митническите органи са информирали декларатора и вносителя за намерението си да
извършват проверка на стоката. Според жалбоподателят нито в чл.48 от Регламент
(ЕС) № 952/2013г. и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, нито в чл.173, §3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г., е поставено ограничение по отношение подаването за поправка на
декларация след разрешено. Заявява се, че законодателят не посочва изрично
ограничения за поправки на данни от митническа декларация. Сочи се, че данните
за вида на представителството по пълномощно от 04.06.2019г., от което произтича
задължението на дружеството при поставяне на стока под режим допускане за
свободно обращение, не съответстват на
данните за вида на представителството в подадената митническа декларация, което
от своя страна обосновава подаването на заявление за поправка на митническата
декларация. По същество се иска отмяна на оспорения акт и връщане на преписката
на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за
поправка.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв.В., която поддържа жалбата и моли съда да отмени
оспореното решение, съобразно изложените в нея доводи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, съобразно списък с разноски на л.185. Представя
в срок писмени бележки.
Ответникът - Директор на ТД Митница Бургас към Агенция
Митници, чрез юрисконсулт К., оспорва жалбата и моли съда да отхвърлите жалбата
като неоснователна. Счита, че решението на директора е правилно и
законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия. Счита, че е спазен материалния закон, в конкретния случай е
започнало с поправка, започнала е проверка от митническата администрация, с
което е съставен доклад от инспектората на Агенция Митници, който на стр.10 от
преписката, казва „въпреки това данните, отнасящи се до лице, което подава
митническа декларация не могат да бъдат променени по технически причини, защото
промяна на декларацията по същество и тази поправка не са във връзка с
изпълняваните задължения на декларатора за предоставяне на стоки под режим“. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и правя възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар. Представя административната преписка.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС,
намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК (решението е получено на 12.12.2022 г., а жалбата е подадена на
16.12.2022г.), от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването и е
насочена срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност - на основание чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и
чл.220 от ЗМ, подлежи на оспорване от всяко лице, което е засегнато от него,
като оспорването се осъществява по реда на АПК.
При разглеждане на
оспорването по същество, съдът съобрази следното:
На
04.06.2019г. дружеството- жалбоподател „Лидикар“ ООД е подало в ТД Митница
Бургас, МП Пристанище Бургас център, митническа декларация MRN 19BG001007004803R9, касаеща внос от САЩ на
автомобил Ланд Роувър, деклариран като катастрофирал, с митническа стойност
2150,00 USD. В декларацията като вносител е отбелязан Николай
Димитров Момчилов (кл. 3/15), а като декларатор (кл.3/18) и представител (кл.
3/19) – „Лидикар“ ООД. За представителя в кл. 3/21 е отбелязан код „3“ – косвено представителство по смисъла на
чл.18, §1 от Кодекса. Към
декларацията не е приложено пълномощно за извършеното представителство (л.178).
Във
връзка с така подадената митническа декларация, на основание чл.48 от Регламент
№ 952/2013, вр. с чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ митническите органи извършили действия
по последващ контрол на данните по декларацията, от които събрали данни и
приели, че митническата стойност на внесения автомобил е 6 400 USD. До „Лидикар“ ООД е изпратено
писмо с изх.№ 32-362501/15.11.2021г. с искане за предоставяне на документация и
даване на писмени обяснения относно извършването на последващ контрол на
стоката от МД с MRN 19BG001007004803R9 (л.150). В отговор с писмо №
32-362501/29.11.2021г. дружеството е представило пълномощно към 04.06.2019г. от
Николах Димитров Момчилов, с което „Лидикар“ ООД е упълномощено да осъществени
пряко представителство по смисъла на чл.18 и чл.19 от Регламент № 952/2013
(л.152).
Със
заявление вх. № 32-381622/29.11.2021г. дружеството-жалбоподател
„Лидикар“ ООД е поискало от директора на ТД Митница Бургас, на основание
чл.173, §3 от Регламент № 952/2013 да бъде извършена поправка на митническа
декларация MRN 19BG001007004803R9, като:
кл.3/21 „код на статуса на представителя“ да бъде поправен от 3 на 2; кл.3/18
„декларатор“ да бъде поправено от Лидикар /BG-България/Бургас/ул.Левски
87/BGC********
на Николай Димитров Момчилов /BG-България/Бургас/к.с.Лазур
39, вх.2, ет.1, ап.29/8000/BGB190520AAAHIT6
(л.176а).
На
13.12.2021г. на основание чл.22 §6 от Регламент № 952/2013 до Николай Димитров
Момчилов и „Лидикар“ ООД е изпратено съобщение рег. № 32-405224 (л.122), че
предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас, с което се
определя нов размер на митническата стойност за стока № 1 от митническа
декларация MRN 19BG001007004803R9. Съобщението е надлежно връчено на „Лидикар“
ООД на 16.12.2021 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.133).
Със
заявление вх. № 32-49231/14.02.2022г., в допълнение на заявление вх. №
32-381622/29.11.2021г. „Лидикар“ ООД е представило заверено копие от пълномощно
(последното е посочено в заявлението като нотариално заверено), с което Николай
Димитров Момчилов е упълномощил „Лидикар“ ООД да подаде от негово име и за
негова сметка заявление за поправка на посочената митническа декларация
(л.175).
На
искането за поправка на митническата декларация с писмо рег. №
32-63316/24.02.2022г. директорът на ТД Митница Бургас е отказал разрешаването
на исканата от жалбоподателя поправка. В мотивите си органът е посочил, че
искането за поправка е направено при условията на чл.173, §2 от Регламент №
952/2013, която разпоредба не разрешава поправка, когато заявлението е
направено след като митническите органи са информирали декларатора и вносителя
за намерението си да извършат проверка на стоките и са разрешили тяхното
вдигане (л.85). Срещу така постановения отказ, на 26.04.2022г. дружеството е
подало жалба до Административен съд – Бургас (л.72), който с Решение №
866/29.06.2022г. по адм.дело № 670/2022г. е отменил писмото и е върнал
преписката на директора на ТД Митница Бургас за ново разглеждане и произнасяне,
съобразно дадените в мотивите на решението указания, по прилагане на закона
(л.68).
В
административната преписка е наличен доклад с рег.№ 32-114212/07.04.2022г.,
съгласуван от ръководителя на инспекторат по чл.46 от Закона за администрацията
в Агенция Митници, относно проверка по сигнал за подадени искания за корекцияя
на митническите декларации по чл.173, §3 от Регламент № 952/2013г. (л.78).
Установява
се от представената по делото административна преписка, че на 23.05.2022 г. от
директора на ТД Митница Бургас е издадено решение № 32-166868, с което е
приключило производството по провеждания последващ митнически контрол на МД с
MRN 19BG001007004803R9 и съответно са определени допълнителни задължения за
мито и ДДС по проверяваната декларация (л.103-114). Като длъжници по
установените задължения са определени Николай Димитров Момчилов и „Лидикар“ ООД,
което е отменено изцяло от горестоящия административен орган, както вече бе
посочено.
В изпълнение на решение № 866/29.06.2022 г. по
адм.дело № 670/2022 г. на Адм. съд- гр.Бургас, с писмо рег. № 32-303419/09.09.2022
г., на основание
чл. 22, §6
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи уведомили
дружеството-жалбоподател, че предстои издаване на решение на директора на ТД
Митница Бургас, с което се постановява неблагоприятен за „Лидикар“ ООД
резултат, а именно отказ за допускане поправка на митническа декларация МД с MRN
19BG001007004803R9/04.06.2019г. направено със заявление с рег.№
32-49231/14.02.2022г. (л.60). В писмото са изложени мотивите, на които ще се
основава решението и е предоставен тридесетдневен срок за изразяване на
становище по тях. Съобщението е връчено на „Лидикар“ ООД на 13.09.2022г., видно
от известие за доставяне (л.67). На 12.10.2022г. дружеството представя становище,
в което изразява несъгласие с мотивите за отхвърляне на отправеното искане за
поправка на митническата декларация (л.55).
С докладна записка рег.№ 32-400846/21.11.2022г. е
предложено на директора на ТД на Митница Бургас да издаде ИАА за отказ от
поправка на митническа декларация MRN 19BG001007004803R9 (л.45)
На 24.11.2022 г. от директора на ТД Митница Бургас е
издадено оспореното в настоящото производство решение № 32-405913, с което е
прието, че отправеното искане със заявление с рег. № 32-49231/14.02.2022 г., в
допълнение на заявление с рег.№ 32-381622/29.11.2021г., не следва да бъде
уважено (л.34-43). Видно от изложените в акта мотиви, административният орган
приема, че не следва да се разреши исканата поправка, тъй като към момента на
подаване на заявлението дружеството вече е било уведомено, че по отношение на
митническата декларация се провежда последващ контрол на основание чл.48 от Регламент
№ 952/2013, вр. с чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ и предстои издаване на решение, с което
ще бъдат определени нови митнически задължения за мито и ДДС. Посочва се, че при подаване
на декларацията пред митническото учреждение не е представено пълномощно и
такова не било описано в приложените към МД документи. Отбелязано е, че на
митническата декларация е извършен документен контрол, чрез проверка на
представените придружаващи документи, като не е изискано представяне на други
документи за целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в
приетите митнически декларации. Според адм. орган, дружеството е дългогодишен
партньор и извършва редовно действия и формалности, като митнически
представител, предвид което и на основание чл.19, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 не е изискано представянето на доказателства за упълномощаване в
конкретния случай. Прието е, че поправката на представителството ще доведе до
промяна на декларатора, а последният на основание чл. 15, §2 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. се явява отговорен за точността и пълнотата на информацията,
предоставена в декларацията, автентичността, точността и валидността на всички
документи, придружаващи декларацията, както и изпълнението на всички задължения,
свързани с поставянето на стоките под съответния митнически режим, т.е. би
означавало друго лице да гарантира точността на тези данни. Органът счита, че
данните за лицето, което подава декларация, не могат да бъдат изменени на
основание чл. 173, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. по технически причини,
тъй като променят декларацията по същество и тази поправка не е във връзка с
изпълнението на задълженията на декларатора за поставяне на стоките под режим.
Изложено е, че искането за промяната на декларатора, чрез представяне на
нотариално заверено пълномощно от вносителя Николай Димитров Момчилов с дата
10.02.2022 г. е неотносимо към митническа декларация подадена 2019г. и
означава, че първоначално вписаното лице като декларатор не е отговорно за точността
и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията и за автентичността,
точността и валидността на всички документи, които я придружават. Решаващият
орган е посочил още, че на основание чл. 174, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г., митническата декларация не „анулира“ след вдигането на стоките, освен при
обстоятелствата по чл. 148 от Делегиран Регламент (ЕС) № 2015/2446, които в
конкретния случай не са налице. В допълнение, по направените от жалбоподателя
възражения, решаващият орган е уточнил, че решение № Р-245/28.06,2022 г. не е в
пряка връзка с настоящото производство. Посочил е, че съгласно чл.19, §2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническите органи имат право да изискат
доказателство, за упълномощаване по отношение на митническите представители,
като в това право не е вменен елемент със задължителен характер. Изтъква се
също, че съгласно чл. 172, §1 от МКС митническите органи са длъжни незабавно да
приемат митническите декларации, които отговарят на условията предвидени в Дял
V, I лава 2 от МКС, при условие че стоките за които се отнасят са представени
пред митническите органи, поради което, предварителна проверка на данните в
митническата декларация по отношение на вида представителство не е необходимо
условие митническата декларация да бъде приета. Според органа, поправка на
определени елементи от данни в митническите декларации, които променят по
съществено митническите декларации, подадени по реда на чл. 170 от МКС, не са
възможни, дори непосредствено след приемане на митническите декларации т.е,
данните, отнасящи се до лицето, което подава митническата декларация, не могат
да бъдат променени по технически причини, защото променят декларацията по
същество и тези поправки не са във връзка с изпълнението на задълженията на
декларатора за поставянето на стоките под режим. Предвид изложеното и на
основание чл.173, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. директора на ТД Митница
Бургас не разрешава поправка, когато заявлението е направено след като
митническите органи са информирали декларатора и вносителя за намерението си да
извършат проверка на стоките и са разрешили вдигането на стоките, в хипотезите
на които попада и искане на „Лидикар“ ООД за поправка на МД с MRN
19BG00100704803R9 от 04.06.2019 г. Решението е връчено на „Лидикар“ ООД на 12.12.2022
г., видно от известие за доставяне (л.44).
При така
направените фактически констатации, въз основа на приложените по делото писмени
доказателства, съдът обосновава следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Решение № 32-405913 от 24.11.2022г. на директора на
Митница Бургас е издадено от компетентен
орган, съобразно чл.173, §1 от Регламент № 952/2013, чл.5 т.1 от Регламент
№ 952/2013 и чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ. Решението е издадено в писмена форма, като в него са посочени
издателят, адресата, фактическите и правни основания за издаването му.
В хода на административното
производството, приключило с издаване на оспореното решение, съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на производствените правила, които да са довели до неговата
незаконосъобразност. Това е така, защото жалбоподателят е уведомен за
образуваното производство, съответно предоставена му е възможност да изрази
становище и да ангажира допълнителни доказателства и правото му на защита не е
нарушено.
При съобразяване на издадения акт с материалноправните изисквания и целите на
закона, съдът констатира следното:
По делото не е спорно, че пълномощното от
04.06.2019г., което е издадено от физическото лице Николай Димитров Момчилов на
„Лидикар“ ООД за представителство не е подадено първоначално към
митническата декларация и че същото е представена на митническите органи едва
на 29.11.2021г., след като са поиска това с писмо от 15.11.2021г. (л.150). В
случая, не е спорно и обстоятелството, че по отношение на МД с MRN
19BG001007004803R9 са заплатени декларираните митнически задължения и стоките
са разрешени за вдигане преди подаване на заявлението за поправка на
митническата декларация. Безспорно е и обстоятелството, че е извършен последващ
контрол по чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ вследствие
на който е издадено решение за определяне нов размер на митническата стойност
на стоката от МД с MRN 19BG001007004803R9 от 04.06.2019г. При тези данни,
действително „Лидикар“ ООД е солидарен длъжник по него, с оглед отбелязването
му като косвен представител.
Спорното в случаят е дали следва да се допусне
поправка на митническата декларация, с оглед вида на представителството на
„Лидикар“ ООД отразено в подадената митническа декларация и съответно промяна
на субекта-декларатор.
Съгласно чл.18, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
всяко лице може да определи свой митнически представител. Това представителство
може да бъде пряко, когато
митническият представител действа от името и за сметка на друго лице, или косвено, когато митническият
представител действа от свое име, но за сметка на друго лице.
Според чл.19, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. във
взаимоотношенията си с митническите органи митническият представител заявява,
че действа за сметка на лицето, което представлява, и посочва дали
представителството е пряко или косвено.
От представената по делото преписка се установява,
че към датата на подаване на митническата декларация – 04.06.2019г. дружеството
жалбоподател е разполагал с пълномощно, видно от което вносителя по декларация
– Н.М. е упълномощил „Лидикар“ ООД да осъществява пряко представителство,
по смисъла на чл.18 и чл.19 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. (л.177), т.е да действа от
името и за сметка на Момчилов. В съответствие с т.11 от пълномощното
дружеството има право да подава митнически декларации. Това пълномощно, макар и
представено на по-късен етап, не е оспорено като валидно волеизявление от
ответната страна. Единственият довод на ответника за отхвърляне на искането за
поправка е обстоятелството в тази насока, е, че процесното пълномощно не е
нотариално заверено. Това обаче по никакъв начин не компрометира наличието на
самото волеизявление, тъй като подобно изискване към пълномощното не съществува
в нормативната уредба. С допълнително подаденото заявление на поправка на МД с MRN
19BG001007004803R9/04.06.2019г. е представено и копие на нотариално заверено
пълномощно от 10.02.2022г., според което Н.М., вносител на стоката по
митническата декларация упълномощава „Лидикар“ ООД да подава от негово име и за
негова сметка на основание чл.173, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. заявление за поправка на данните от
ел.д. №3/18 „Декларатор“ и ел.д. № 3/21 „Код на статута на представителя“ от
процесната митническа декларация. Следователно, подавайки заявлението и
неговото допълнение, фирмата действа освен по своя воля и по изрично искане на
физическото лице- вносител на стоката, което също желае извършване промяна на
вида на представителството, респективно на субекта-декларатор, в каквато насока
и фирмата –представител и физическото лице правят еднопосочно искане.
Според доклад с рег.№
32-114212/07.04.2022г., съгласуван от ръководителя на инспекторат по чл.46 от
Закона за администрацията в Агенция Митници, митническите служители приели
процесната декларация е следвало да изискат доказателства за упълномощаване или
да приложат разпоредбата на чл.19 §1, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.,
според която лица, които пропуснат да заявят, че действат като митнически
представители, или които заявят, че действат като такива, без да са
упълномощени за това, се считат, че действат от свое име и за своя сметка. В
тази връзка съдът не споделя изложените в оспореното решение мотиви, че при
подаване на процесната декларация, служителите на основание чл. чл.19, §3
от Регламент (ЕС) № 952/2013г. не са изисквали представяне на доказателства за
упълномощаване в конкретния случай, доколкото не са били налице каквито и да е
данни, че вносителя Момчилов е осъществявал друг внос на стоки в МБ Свободна
зона Бургас и МП Пристанище Бургас, преди датата на регистриране на
декларацията от 04.06.2019г. Т.е не са били налични доказателства, че „Лидикар“
ООД е упълномощавано редовно от това физическо лице, вписано като вносител по
МД, по която се иска корекция, за да може да се приеме, че дружеството действа
като митнически представител, извършващ редовно действия и формалности по
смисъла на чл.19, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Такива не са ангажирани и в
хода на съдебното производство, нито въобще се твърди системност в
представителството по отношение на това конкретно физическо лице.
От представените пред митническите органи
доказателства, необорени в съдебното производство се установява, че „Лидикар“
ООД е упълномощено да осъществява само пряко
представителство – да действа от името и за сметка на Николай Димитров Момчилов,
поради което няма правно основание за осъществяването на косвено представителство
и тази констатация обуславя извода, че действително е отразено погрешно в
подадената митническа декларация, че фирмата е косвен представител, с
произтичащите от това правни последици за липса на основание за солидарно
задължение и различен декларатор. Подавайки митническата декларация
действително дружеството неправилно е посочило себе си като косвен
представител, а от там и като декларатор, доколкото същото няма тези качества. Съдът
намира, че ответният орган неправилно тълкува разпоредбата на чл.173, §1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Според §1 от същата по заявление на декларатора
митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки
на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета. При
поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално
декларираните. Съгласно §2 на чл.173 не се разрешават поправки, когато заявлението
е направено, след като митническите органи са: ‚а“ информирали декларатора за
намерението си да извършат проверка на стоките; „б“ установили, че данните в
митническата декларация са неверни; „в“ разрешили вдигането на стоките. В §3 на
чл.173 е предвидена възможност за поправка на декларацията и след вдигане на
стоките, като в този случай заявлението следва да е подадено в срок от три
години от датата на приемане на митническата декларация и поправката да е с цел
деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките
под съответния митнически режим.
В настоящата хипотеза не намира приложение чл.173,
§2, буква „а“ от Регламент № 952/2013г., доколкото същата е свързана с
извършване на проверка на стоките по чл.188 от регламента, а не за извършване
на последващ контрол на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.84,
ал.1, т.1 от ЗМ, за който вече има данни, че лицето е било информирано. В този
смисъл, неправилно органа приема, че с уведомяването на лицето за предстоящото
извършване на последващ контрол, лицето е уведомено за извършване на проверка
по смисъла на чл.173, §2, буква „а“ от Регламент № 952/2013г., поради
което изложените от жалбоподателя доводи
в тази връзка са основателни.
Основателни са и доводите на жалбоподателя за
неправилно тълкуване на чл.173, §3 от Регламент № 952/2013г. Разпоредбата от
посочения Регламент предвижда, че поправки се допускат след вдигане на стоките по
заявление на декларатора в три годишен срок от датата на приемане на митническата
декларация, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от
поставянето на стоките под съответния митнически режим. Разпоредбата определя
срокът, в който може да се поиска поправянето на митническата декларация и той очевидно
е спазен. Както вече се посочи, безспорно стоката е вдигната, като в случаят
следва да се определи налице е другата предпоставка за приложението на тази
разпоредба, а именно поправката да е с цел деклараторът да изпълни задълженията
си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. От
доказателства по делото, противоположно на приетото от ответния орган, се
установява, че макар и висящо към настоящият момент, има производство по което
са определени допълнителен размер на вносното мито и ДДС. Определянето на
допълнителни митнически задължения несъмнено е част от задължението,
произтичащо от митническия режим, под който е поставена стоката по МД с MRN
19BG001007004803R9/04.06.2019г, поради което е налице основание за допускане на
исканата поправка, доколкото е налице търсената цел, а именно с промяна на декларатор,
който по силата на приетите писмени доказателства следва да бъде физическото
лице Николай Димитров Момчилов. Именно последният следва да изпълни
задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически
режим, с оглед висящата процедура по определяне на различна данъчна основа, а
оттам и различен размер на вносно мито и дължимо ДДС. В тази връзка, с промяна
на представителството и субекта-декларатор дружеството –жалбоподател не следва
да има солидарни задължения. Това е така, защото солидарността им произтича от
наличието на отразеното в митническата декларация косвено представителство, в
каквато насока е констатирано погрешно отразяване на изричното писмено волеизявление
на вносителя- упълномощител, обективирано в приложеното по-късно пълномощно.
Вярно е, че подавайки митническата декларация „Лидикар“ ООД не е представила
това пълномощно, но както е установено и
е безспорно по делото митническите органи приели декларацията не са изискали
въобще подобно приложение, за да се твърди, че с бездействието си подателят на
декларацията е пропуснал възможността да иска такава поправка. Предвид
изложеното, не е налице и основание за приложение на чл.173, §2, буква „в“ от
Регламент № 952/2013г., а е следвало на основание чл.173, §3 от Регламент №
952/2013г. ответният орган да допусне поправка на декларацията.
Предвид изложеното, че съобразно доказателствата по
делото действителният декларатор е следвало да бъде Николай Димитров Момчилов,
то безспорно е налице правен интерес „Лидикар“ ООД, при наличие на пълномощно в
тази насока, да уведоми митническите органи, че без да има право се е вписал в
митническата декларация за декларатор респ. косвен представител /солидарен
длъжник/ и да поиска поправката й. Ако се възприемат доводите на органа-издател
на оспореното по това дело решение, това означава да се допусне лице, което
няма право да се вписва в митническа декларация нито като декларатор, нито като
косвен представител, доколкото действа като пряк такъв, да злоупотребява с
права, които не са му били предоставени, както и да отговаря солидарно за
задължения относно вноса на стока, по който не е обвързан. Както вече бе
посочено, подаденото искане за поправка е направено и при изрично
упълномощаване /нотариално заверено/ от името на посоченото физическо
лице-вносител, като той категорично заявява, че иска да бъде извършена поправка
на така констатираната грешка за вида на представителството, респективно за
субекта-декларатор. В този смисъл, постановеният адм. акт, макар да е подаден
по заявление на фирмата, а не от името и на физическото лице, се явява
неблагоприятен акт както за заявителя, така и за физическото лице, защото този
заявител представлява и самият вносител. В случаят, са налице еднопосочни
искания /волеизявления/ и от двата правни субекта. В този смисъл, оспореният по
делото адм. акт не е благоприятен за лицето Николай Димитров Момчилов,
доколкото се отказа извършване на поправка искана и от самия него, за което е
упълномощил фирмата да подаде заявление и липсва правно основание за
конституирането му като заинтересована
страна по това дело. Това е така, защото съгласно чл.162, ал.2 от АПК като
такива страни следва да бъдат конституирани само лицата, за които оспореният
акт е благоприятен. Обобщено, макар
да е подадено едно заявление, с направено към него допълнение, описани по-горе,
искането за поправка изхожда реално от двете лица- солидарни длъжници, които са
определени като такива, съгласно отмененото от по-горестоящия орган решение, с
което са били определени нова данъчна основа на внесената стока /автомобил/ и
оттам различен размер на вносно мито и ДДС.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена, а
оспорваният административен акт – да бъде отменен.
Предвид факта, че съдът не може
да се произнесе по съществото на искането, следва преписката да се изпрати на
органа за постановяване на нов акт, при съблюдаване на дадените указания по
тълкуване и прилагане на закона, във връзка с направеното искане за поправка на
митническа декларация с MRN 19BG001007004803R9 от 04.06.2019г., поискана със
заявление с вх. №
32-381622/29.11.2021г., допълнено със заявление № 32-49231/14.02.2022г., изразяваща
се поправяне на отразеното в кл.3/21 „Код на статуса на представителя“, а
именно от 3 на 2, а в кл.3/18 „Декларатор“, вместо „Лидикар“ ООД / BG-България/ Бургас/ ул.Левски 87/ BGC14701517, да бъде посочен Николай Димитров
Момчилов/ BG-България/ Бургас/ к.с.Лазур 39, вх.2, ет.1, ап.29/ 8000/ BGB190520AAAHIT6.
На основание чл.174 от АПК следва
да се определи едномесечен срок за новото произнасяне на адм. орган, считано от
влизане на настоящото съдебно решение в законна сила.
При този изход на спора и на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 450,00 лева, от които
50,00 лева за платена държавна такса и 400,00 лева, за платено в брой,
съобразно Договор за правна защита и съдействие от 16.12.2022г. (л.186)
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно
направеното от процесуалния представител на ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, пратено на пълномощника на
жалбоподателя, доколкото същото е под определения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. размер на минималните адвокатски възнаграждения, тъй като
настоящото производство е административно дело без определен материален
интерес, тъй като е производство по искане за поправка на данни в митническа
декларация и е приложима именно тази хипотеза.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 32-405913/24.11.2022г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА
преписката, на основание чл.173, ал. 2 АПК на ответния административен орган за
ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ, на
основание чл.174 АПК едномесечен срок за издаване на новия административен акт,
считано от влизане на настоящия съдебен акт в законна сила.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати
на „Лидикар“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Константин Фотинов“ № 1, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, общ
размер на разноските по делото за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба от страните, в 14-дневен срок от съобщаването, пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: