№ 4138
гр. София, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110203626 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на шести юни две хиляди двадесет и четварта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3626 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. М. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-
000696/ 24. 01. 2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел "ПП", с което на Д. М.,
ЕГН-**********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за 24 месеа, за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДП, на
основание чл.174, ал.3 от ЗДП.
В съдебно заседание жалбоподателят -редовно призован, се явява и ползва процесуален
представител-адв. Д.П. от САК, който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата
съображения. В жалбата се иска отмяна на НП с доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения-нередовност на съставения АУАН, недоказаност на нарушението и
възпрепятстване възможността на жалбоподателя да деде кръвна проба във ВМА. Не се
претендира присъждане на направени разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и
не изпраща представител. Приложени са писмени бележки от гл.юрк*** в които е изложена
позиция за потвърждаване на НП поради осъществен състав на нарушение и правилно
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбаподоталея. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
На 10.01.2024 г. около 17: 30 ч. жалбоподателят Д. М. управлявал лек автомобил "*** и се
движел в гр. София, бул.“Драган Цанков“ с посока от бул. "П.Яворов“ към ул.“Н.Мирчев“ .
Заедно с него била и св. ***. На бул.“Драган Цанков“ пред № 28 водачът бил спрян за
проверка от полицейски служители при 01 РУ-СДВР-св. Н. Г., в хода на която установил, че
е задържан за притежаване на наркотични вещества. Поради това бил подаден сигнал и
поискано съдействие за извършване на тест на водача с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. На място бил изпратен екип на ОПП- СДВР, в
чийто състав бил св. М. Н.- младши автоконтрольор при ОПП СДВР. Поради това му бил
издаден талон за медицинско изследване № 0176513/10.01.2024г. за ВМА като лицето не е
дало кръвна проба за медицинско изследване. Поради констатирано нарушение на чл.174, ал.
3 от ЗДП на място бил съставен АУАН серия GА № 1177723/10.01.2024 г. от акт. М. Н. в
присъствието на св. Н. Г..
Актът бил предявен на жалбоподателя М., който отказал да го подхише.
Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на акт. М. Н., на св. Н. Г.,
св. ***; талон за медицинско изследване № 0176513 за ВМА; справка картон на водач;
Заповед № 8121з-1632/02.12. 2021г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-
13318/23.10.19 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 513з-5632/31.07.2019г.;
Лабораторни резултати от 11.01.24г. и от 12.01.24г.; Докладна записка; Пълномощни и др.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителят М. Н., който описва в детайли
извършената проверка и направените констатации.
Съдът констатира, че е налице неединна доказателствена съвкупност, което налага
анализ на доказателствени източници. Показанията на извършилите проверката в служебно
качество свидетели са обективни и допринасят за изясняването на фактическата обстановка
като са съответни на писмените доказателства. Изключение от доказателствената маса
представляват показанията на св. Ю.М. подлежат на отделен анализ.
Съдът отчита обстоятелствата относно управлението на МПС-то от ж-ля Дж.М.,
времето и мястото на извършване на проверката, както и отказът да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство, че се установяват
от показанията на св. М. Н. и св. Н. Г.. Техните показания са последавателни, единни и
нетенденциозни. Наред с това напълно съответстват на събраните писмени доказателства,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Следва да се отбележи, че св. Н.Г. ясно уточнява,
че във връзка с работата си е задържал ж-ля М. заради притежание на наркотици. Напълно
обяснимо е при спирането му за проверка като водач на МПС и съмнение в насока за
употребяване на наркотични вещества е да бъде поискано съдействие от специализиран екип
на ОПП-СДВР, за да бъде тестван. Неговите показания в цялост се подкрепят от показанията
на актосъставителя, който е приканил водача на лекия автомобил да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества и е възприел отказа. Несъмнено бе установено от тях, че
са разговаряли с водача на лекия автомобил на български език, че същият е с българско
СУМПС, както и че е отказал да подпише съставения му акт. Удостоверяващи изложеното от
св. Н. и св. Г. са наличните писмени доказателства, които съдът кредитира. По тези
аргументи и при липса на категорични оборващи ги доказателства, съдът като не намери
тендинциозност в показанията на посочените свидетели, изгради описаната фактическа
обстановка.
Съдът констатира, че обстоятелствата относно управляването на л.а и спирането за
проверка се потвърждава от показанията на св. ***. Тя не е присъствала на проверката, като
се е наложило да се отдалечи от мястото, но твърди че Дж.М. е казал, че „се притеснява да
2
даде тест, за да не бъде фалшифициран“, както и че не са посетили ВМА поради указаното
от полицейския служител да оставят първо колата си. Доколкото данни за заинтересованост
от страна на нито един от присъстващите служители не бяха събрани, а твърденията за
проява на агресивни и нерегралемнитарин действия от страна на полицейския служител
спрямо водача на лекия автомобил останаха изолирани и без да имат опора в последващи
дествия по сигнализиране от страна на жалбоподателя по надлежния ред в съответното РУ
на СДВР, съдът счете показанията за заинтересовани и не ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в предвидения от закона срок,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН, а за неуредените
случаи чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34 от
ЗАНН, от компетентни органи, и в законоустановените ред и форма. Съгласно чл. 42, т. 4 от
ЗАНН и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и в НП следва да бъде описано както самото
нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено. Налице е идентичност между
фактическото описание на вмененото на жалбоподателя за осъществено нарушение при
дадената правната му квалификация, както и ясно и пълно описание на обстоятелствата по
извършването му както в АУАН, така и в НП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП съдържа няколко самостоятелни състави на
административно нарушение, един от които е отказ за тестване с техническо средство за
установяване употребата наркотични вещества и техни аналози от страна на водач в процес
на управляване на МПС. При извършване на проверка и последвал отказ за тестване за
употреба на наркотични вещества от страна на водач на МПС е без значение дали е
обективирал или не воля да даде кръвна проба за химическо изследване. В случая се касае до
отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни
аналози, като правната квалификация на нарушението е точна, ясна и съответна на
фактическото описание. Нарушението е извършено виновно – при форма на вината пряк
умисъл, доколкото жалбоподателят Д. М. е съзнавал задължението си като водач на МПС-то
на процесната дата да предостави възможност на служителите на ОПП-СДВР да извършат
проба с техническо средство, но не е изпълнил това свое задължение, съзнавал е
общественоопасните последици, които ще настъпят, и е целял именно тях. Обстоятелството,
че впоследствие е посетил лаборатория и е направил тест не водят до несъставомерност на
вмененото нарушение. Твърденията му в тази насока са ирелевантни, тъй като законът не
дава възможност на водачите алтернативно да изберат дали да бъдат изпробвани с
техническо средство, или да дадат биологични проби в медицинско заведение. Напротив,
задължението, вменено на водачите на МПС за даване на проба с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техните аналози, е безусловно предвидено в закона и
съставлява самостоятелно нарушение на закона. В случай, че като водач на МПС-то има
каквито и да е опасения относно валидността на резултатите от техническите средства, не е
възпрепятствана възможността да обори евентуален положителен резултат с техническо
средство, чрез даване на биологични проби в медицинско заведение. Следва да се отбележи,
че представените в тази насока писмени доказателства са към дати, по-късни от тази на
проверката, поради което не могат да бъдат отчетени като достоверни доказателства.
3
За извършеното нарушение законодателят е предвидил кумулативна санкция в абсолютен
размер - 2000 лева глоба и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца,
поради което съдът, с оглед правомощията си в настоящото производство не дължи по-
нататъшно обсъждане на размера на определеното наказание.
По изложените аргументи съдът прие, че атакуваното НП се явява правилно и
законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която е направила
искане в тази насока в писмените бележки, постъпили по делото.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, този състав счита, че
юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-000696/ 24. 01. 2024
г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел "ПП", с което на Д. М., ЕГН-**********, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и Лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеа, за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДП, на основание чл.174,
ал.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА Д. М., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4