Решение по дело №3096/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1251
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Татяна Иванова Маслинкова
Дело: 20195330103096
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

      

Номер 1251                  13.04.2020   Година           Град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – Пловдив                                                                 І брачен състав

На тринадесети април две хиляди и двадесета година

В публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

 

                                               Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  3096                                                         по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по иск по чл. 144  вр. чл. 139 вр. чл. 140 ал.1 т.2 вр.149 от СК, предявен от А.П. против А.П.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като след навършване на пълнолетие ищецът продължава образованието си в гимназия. Били необходими средства за издръжка и образованието му. Нямал доходи или имущество. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка от 300,00 лева месечно.

Отговор е постъпил от назначения за ответника особен представител. В отговора се твърди заплащането на издръжка в претендирания размер би затруднила ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако същите продължават образованието си в средни и висши учебни заведения и не могат да се издържат от доходите си, като такава издръжка не се дължи, ако тя съставлява особено затруднение за родителя. Следователно, релевантните факти в настоящето производство са дали ищецът продължава образованието си след навършване на пълнолетие в средно и висше учебно заведение, както и дали може да се издържа от доходите и имуществото си. Какви са възможностите на ответника да заплаща издръжка. При разпределение на доказателствената тежест ищецът е страната, която следва да проведе пълно доказване на исковата си претенция.

Ответникът е баща на ищеца. С предходно решение на Районен съд – Пловдив е бил осъден да заплаща издръжка от 150 лева до навършване на пълнолетие. Ищецът е навършил пълнолетие на 06.02.2019г.

Относно обстоятелството дали ищецът учи редовно в средно и висше учебно заведение, по делото има представени писмени доказателства, че е ученик през учебната 2018г./2019г. в * клас в **.

От показанията на свидетеля Ц. се установи, че ищецът учи редовна форма на обучение средно образование. Необходими са му средства за дрехи, учебни помагала, предстои му абитуриентски бал. Ищецът и майка му нямат доходи. Ответникът няма други низходящи. Не страда от заболявания, които да се отразяват на трудоспособността му.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля като незаинтересовани и в съответствие с доказателствата по делото.

Ищецът няма данни да притежава имущество, работел е 9 дни през ноември 2019г. и е получил 120 лв. облагаем доход. Относно доходите на ответника не се установи да работи по трудово правоотношение, да притежава имущество, какво образование притежава, да има доходи от някакъв източник. Последно е работел през 2017г. като общ работник. Като съобрази липсата на установени доходи за ответника и необходимостта да осигурява средства за базисните си потребности, съдът приема, че присъждането на дори минимален размер издръжка в полза на ищеца би представлявало особено затруднение за ответника да я покрива. Поради това и не са налице законовите предпоставки искът да бъде уважен.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се доказва основанието за дължимостта на издръжка от родител на пълнолетно лице, продължаващо образованието си в средно учебно заведение. Ищецът безспорно се нуждае от средства, за да завърши образованието си. Ответникът не се установи да е във възможност да осигурява издръжка без това да представлява особено затруднение за него, каквото е изискването на чл. 144 от СК. Ето защо и съдът прие, че липсват законовите предпоставки да бъде уважен предявеният иск, а именно възможност за ответника да дава издръжка дори и в минимален законов размер, без особено затруднение. По изложените съображения и съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.

Ответникът не е направил разноски.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 144  вр. чл. 139 вр. чл. 140 ал.1 т.2 от СК, предявен от А.А.П. ЕГН ********** против А.С.П. ЕГН ********** за заплащане на месечна издръжка от 300 лева /триста лева/, считано от 22.02.2019г.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Пловдив.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

         Вярно с оригинала!

         РЦ