Р Е Ш
Е Н И
Е №105
гр.Кюстендил,
01.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на пети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая Стойнева,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева гр.д.№204/2019г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото има за предмет разглеждане на исковата молба на
А.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника адв.Т.Т. ***,
срещу Й.К.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която по реда на чл.422 ал.1 от ГПК е предявен иск с правно основание чл.286 от ЗЗД във вр. с чл.36 от ЗА във
вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на Й., че
същият дължи на П. възнаграждение за предоставена му от последната адвокатска
помощ и съдействие по силата на договор за правна зашита и съдействие, сключен
между страните на 23.05.2015г., в размер на 40 000 лева (размерът на иска
е изменен по реда на чл.214 от ГПК в хода на производството, след намаляване на
същия със сума в размер на 10 866 лева, по отношение на която исковата
претенция е оттеглена).
Ищцата А.П. обосновава правния си интерес от
предявяване на иска на твърдения, че за сумата от 50 866 лева е било проведено заповедно производство по
ч.гр.д.№2471/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е била издадена заповед за
изпълнение против длъжника Й.Й., срещу която последният е депозирал възражение
в срок.
Исковата претенция е основана на твърдение за
наличието на сключен между А.П., от една страна, и Й.Й., от друга, договор за
правна защита и съдействие от дата 23.05.2015г., по силата на който Й., като
доверител, е възложил на П., като довереник, извършването на правни действия от
негово име по досъдебно производство по воден наказателен процес,
представителство пред ЗК „Лев Инс“, както и извършването на необходимите правни
действия пред Софийски градски съд по гр.д.№3277/2016г. на 5 с-в и Софийски
апелативен съд по в.гр.д.№3495/2018г. на 4 с-в, при необходимост от образуване
на гражданско дело. Ищцата сочи, че с договора е било уговорено и заплащането
на възнаграждение за извършените от нея адвокатски услуги в размер на 20 % от
изплатеното обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД. Твърди, че обезщетение е било
изплатено от застрахователното дружество, чрез превод по банковата сметка на Й.,
извършен на неизвестна за нея дата, чиито размер /на обезщетението/ е възлизал
на 200 000 лева, съобразно решение на СГС и на САС, както и, че платената
сума е включвала и законната лихва от 16.03.2016г., възлизаща на 54 866
лева. П. счита, че следващото й се по силата на договора възнаграждение е в
размер на 50 866 лева, като в хода на процеса аргументира довод, че
въпреки наличието на договорка, начинът по който е предвидено заплащането
формира възнаграждение в размер на 40 000 лева и твърди, че въпреки добросъвестното и
своевременно изпълнение на поетите от нейна страна задължения, тази сума не й е
била заплатена от ответника, поради което е дължима.
В рамките на предоставения на Й.Й. срок по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощник адв.В.Д.
от АК-София (с пълномощно, представено в заповедното производство). В отговора
се оспорва основателността на исковата претенция, като се заявяват следните
възражения:
1/Клаузата от договора от 23.05.2015г., сключен между А.П.
и Й.Й., предвиждаща заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 20 % от
общото определено на клиента обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
поради смъртта на неговия син, е нищожна, доколкото накърнява добрите нрави, с
оглед неравностойността на насрещните престации. Липсата на еквивалентност би
довела, според ответника, до получаването от страна на адвоката на необосновано
и несправедливо възнаграждение, което не съответства на извършените от негова
страна правни и фактически действия, които не се отличавали с висока сложност,
тъй като се касаело до типично дело, при което спорът със застрахователя се
концентрира основно върху размера на обезщетението. Изтъква се още, че за да се
следва на адвоката възнаграждение от претендирания порядък, според Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, искът по който осъществява
правна защита и съдействие би следвало или да е с материален интерес в размер
на 4 500 000 лева, или адвокатът да е работил 915 часа при часова
ставна по 60 лева, а в случая материалният интерес е бил 200 000 лева, а
явяването в съдебни заседания не е отнело повече от 10 часа. Обръща се
внимание, че в разрез с твърдяното в исковата молба, на адвокат П. не е било
възложено осъществяването на правна защита и съдействие в наказателно
производство, по отношение на каквото уговарянето на резултативен хонорар е
недопустимо, с оглед чл.36 ал.4 от ЗА, чл.17 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и чл.14 ал.5 от Етичния кодекс на
адвоката.
2/ Договорът за правна зашита и съдействие от
23.05.2015г. се счита за нищожен, поради
липса на предмет, тъй като между същите страни и за същия предмет е бил налице
друг договор, който е бил представен по гражданското дело между Й.Й. и ЗК „Лев
Инс“ АД, по който е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на
адв.П.. При наличието на вече заплатено от Й. възнаграждение по споменатия
договор, се счита, че заплащането на такова по процесния би довело до
неоснователно обогатяване на довереника, който би получил два пъти
възнаграждение за една и съща поръчка, като при това претендираното
възнаграждение надвишава с над 25 пъти уговореното по другия договор.
3/ Прави се възражение, че искът е неоснователен и
недоказан в частта, в която се претендира възнаграждение в размер на 20 % върху
изплатените на Й. лихви върху обезщетението, тъй като подобна уговорка в
представения от ищцата договор липсва.
4/ Повдига се възражение за неточно изпълнение на
задължението по договора от страна на адв.П., която не била изразила становище
по подадена от насрещната страна частна жалба до САС, по която било образувано
гр.д.№3495/2018г., при все, че в настоящата искова молба се претендира хонорар
за това производство. Също така, се твърди, че с исковата молба, подадена от
адв.П., е била претендирана законна лихва върху обезщетението, не от датата на
увреждането – 10.05.2015г., а от датата на депозиране на исковата молба, което
е довело до лишаване на доверителя от получаване на лихва в значителен размер.
5/ Твърди се, че при подписване на процесния договор Й.Й.
не е бил запознат със съдържанието му и с неговите условия, както и, че същият
не е разбрал какво подписва, предвид състоянието, в което се е намирал поради
смъртта на сина му. В отговора се сочи, че Й. е смятал, че единственият договор
между него и адв.П. е този, който е бил представен по гр.д.№3277/2016г. по
описа на СГС, като е бил убеден, че с плащането на 2 000 лева от негова
страна е изпълнил задължението си към адв.П.. Ответникът бил подписал договора
непосредствено след смъртта на неговия син, заедно с много декларации и други
документи. Като потвърждение за твърдението, че Й. не е бил наясно какво
подписва се сочи неизпълнението от негова страна на поетото с процесния договор
задължение да даде на адв.П. нотариално заверено пълномощно. При тези доводи се
прави възражение за нищожност на договора, поради липса на съгласие.
Ответникът претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
ОС-Кюстендил, след като взе предвид доводите и
възраженията на страните и след като се запозна с доказателствата по делото и
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2
от ГПК, намери за установено следното:
При пътно-транспортно произшествие (ПТП) на
10.05.2015г., станало в с.Яхиново, общ.Дупница, е починал И.Й.Й., син на Й.К.Й.
и И. Й. Й., двамата от с.Яхиново.
Според показанията на разпитаната по делото свидетелка
К.Й.К. роднина по сватовство на Й.Й., след инцидента същият водил разговори с
няколко адвокати, които предлагали „някакви проценти“, като в крайна сметка
ангажирал адв.А.П..
Видно от представения с исковата молба договор за
правна защита и съдействие, на 23.05.2015г. между адв.А.П., в качеството й на
довереник, от една страна, и Й.К.Й., в качеството му на доверител, от друга,
бил сключен договор за правна помощ и съдействие, по силата на който
доверителят възложил, а довереникът приел да му окаже правна защита и
съдействие, като извърши следното: да поеме работата по цялостната правна помощ
и процесуално представителство на доверителя при предявяване на претенции за претърпени
имуществени и неимуществени вреди пред застрахователна компания, Гаранционен
фонд, съд и всяко трето лице по повод настъпилото ПТП на 10.05.2015г. с
участието на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДКН КН *** в следствие на което е причинена смъртта на И.Й. Й., като при необходимост
изготви искова молба от името на доверителя и я внесе за разглеждане в
компетентния съд, ведно с всички необходими приложения и доказателства към нея,
като в хода на заведеното дело представлява доверителя и извършва всички
необходими фактически и правни действия за защита интересите му пред съда във
всички инстанции, всяка застрахователна компания и пред всички трети лица.
Страните са предвидили, че договорът има действие до окончателното получаване
от доверителя на обезщетение за претърпените вреди и заплащане на дължимото се
възнаграждение от доверителя на довереника, което същият ще дължи и във всички
случаи, когато откаже поискано съдействие, оттегли пълномощия, дадени на
довереника или не му предостави пълномощно, създаде пречки за изпълняването на
уговореното в договора, развали същия, ползва услугите на друго лице по казуса
– предмет на договора или се откаже от изпълнението му. Предвидено е, че като
възнаграждение за извършеното, доверителят се задължава да заплати на
довереника възнаграждение в размер на 20 % от стойността на обезщетението.
Страните са договорили, че договорът влиза в сила със сключването му, а
доверителят предоставя на довереника нотариално заверено пълномощно да го
представлява.
По повод последната уговорка, налице са данни по
делото, че на 25.05.2015г. Й.Й. е упълномощил адв.А.П. да го представлява по
повод настъпилото на 10.05.2015г. ПТП, в следствие на което е причинена смъртта
на сина му пред всички държавни, съдебни, административни органи, институции,
физически лица, търговски дружества и пр., като от негово име и за негова
сметка предявява претенции за претърпени имуществени и неимуществени вреди и
т.н., представлява го пред съдилищата, депозира искови молби, документи с
претенции към застрахователи и др. Пълномощното е с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя от нотариус Е.к. с рег.№397 на Нотариалната камара с
район на действие РС-Дупница.
Видно от намиращия се на л.39 от делото документ, на
същата дата – 25.05.2015г., Й.Й. е сключил с „Интернешънъл Асет Банк“ АД
договор за откриване на разплащателна сметка в лева, съгласявайки се
разпорежданията по сметката да се извършват само в присъствието на А.И.П..
Според показанията на свидетелката К., когато Й.Й.
подписвал договора с адв.П., същият е бил в емоционален шок от трагичната
загуба на сина му. Договорът се подписал в неговия дом, заедно с други
документи, които адв.П. подавала „лист по лист“, които Й. и съпругата му
подписвали, като през цялото време плачели, не били адекватни и не знаели какво
подписват. Свидетелката, която твърди, че е присъствала в този момент, сочи, че
от разговора е станало ясно, че Йотови са обещали да дадат на адв.П. „някакви
2 000 лева“ и се е наложило роднини и приятели на семейството да събират
пари, за да помогнат да се плати тази сума на адв.П..
От представени от ищцата и приети от съда документи,
се установява, че:
На 29.05.2015г. адв.П., в качеството й на пълномощник
на Й.Й. и И.Й., е депозирала пред ЗК „Лев Инс“ АД заявление с
№0000-1000-61-15-7209 за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, претърпени от Й.в
следствие смъртта на сина им И. Й., настъпила при ПТП, причинено от водача Е.Б.
С. на 10.05.2015г., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
дружеството по полица, валидна до 14.04.2016г., с искане за изплащане на
обезщетения от по 150 000 лева за всеки от пострадалите. От заявление с
вх.№L-789/12.03.2016г.,
подадено от адв.А.П. до ЗК „Лев Инс“ АД, в качеството й на пълномощник на Й.
става ясно, че по повод на първоначалното заявление застрахователят е предложил
да изплати на всеки от двамата пострадали обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на по 75 000 лева, като в подаденото на
12.03.2016г. такова адв.П. е заявила несъгласие с предложените размери и е
поискала преразглеждане на предложението и увеличаване на всяко от
обезщетенията с 20%, като при несъгласие е посочила, че претенциите ще бъдат
предявени пред съд.
На 16.03.2016г. адв.П. е депозирала пред Софийски
градски съд (СГС) искова молба от името на Й.Й. и И. Й. срещу ЗК „Лев Инс“ АД,
предявявайки искове по чл.226 от КЗ (отм.) за присъждане на обезщетения за
претърпените неимуществени вреди в размери от по 200 000 лева за всеки от
ищците. С исковата молба е било отправено и искане за освобождаване на Й.от
заплащане на държавни такси в производството, което е било уважено. По така
образуваното гр.д.№3277/2016г. по описа на СГС на 19.04.2017г. е било проведено
едно съдебно заседание с участието на адв.П., в качеството й на пълномощник на
ищците. На 03.05.2017г. адв.П. е депозирала по делото писмени бележки и с
решение №5788/07.08.2017г. СГС е уважил изцяло предявените искове, осъждайки
ответника ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Й.Й. сумата от 200 000 лева и на И.Й.
сумата от 200 000 лева, представляващи обезщетения за претърпените от
всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им И. Й., настъпила на
10.05.2015г. в следствие на ПТП, причинено виновно от Е.С. при управление на
лек автомобил по време на действието на застрахователен договор за гражданска
отговорност с ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
По настоящото дело е приет договор за правна защита и
съдействие от 19.04.2017г., касаещ образуваното пред СГС гр.д.№3277/2016г.,
според който Й. и И. Й.са договорили с адв.П. осъществяването на процесуално
представителство по същото дело срещу заплащане на възнаграждение в размер на
11000 лева, с удостоверяване заплащането на част от тях в размер на 2 000
лева. С оглед така удостоверената да е била заплатена сума, с решението по
гр.д.№3277/2016г., СГС е осъдил ответника да заплати на ищците и сторените по
делото разноски в размер на 2 000 лева.
Решение №5788/07.08.2017г. е влязло в сила на
15.11.2018г. след като подадена от ответника въззивна жалба е била върната,
поради неотстраняване на нередовности и е било проведено производство по чл.64
от ГПК, по което молба на дружеството за възстановяване на срок за внасяне на
държавна такса за въззивното обжалване е била оставена без уважение (в т.см.вж.
определение №2592/13.08.2018г. по ч.гр.д.№3495/2018г. по описа на САС, л.91-92
от делото).
Видно от представения от ищцата заверен препис от
молба (л.85), на 21.09.2018г. адв.А.П. е подала по гр.д.№3277/2016г. по описа
на СГС молба с вх.№120824/21.09.2018г. за издаване на изпълнителен лист във
основа на влязлото в сила решение в полза на ищците по делото, като е приложила
и квитанция за заплатена държавна такса за издаване на изпълнителния лист.
На 08.10.2018г. по същото дело Й. и Ир.Й. чрез
новоупълномощен адв.М.Д. от АК-София, са депозирали молба-уведомление до съда
(л.87), че оттеглят пълномощията си от адв.А.П. и заявяват, че единствен адв.Д.
има правото да получи изпълнителния лист по делото и да продължи действията в
изпълнителното производство, като са приложили договор за правна защита и
съдействие с посочения адвокат и пълномощно.
С нова молба от 15.11.2018г. Й. вече чрез пълномощник
адв.В.Д. от АК-София, са поискали отново издаване на изпълнителен лист и отново
са се позовали на оттеглените пълномощия на адв.П.. Издаденият по делото
изпълнителен лист, видно от отбелязването върху молбата, е бил получен от адв.Д.
на 22.11.2018г.
Според показанията на разпитаната по делото свидетелка
К.К., едва след провеждането на съдебното заседание по делото пред СГС, в което
е бил разпитан свидетелят П.(заседането на 19.04.2017г.) Й. разбрали за
процента на възнаграждението на адв.П., който е бил посочен в подписаните от
тях договори, като свидетелката предполага, че големият процент е вероятната
причина съпрузите да оттеглят пълномощията на същата.
Не е спорно по делото и се установява от приетите
документи, представени от ЧСИ С.Л. с рег.№927 на Камарата на ЧСИ, с район на
действие Районен съд-София, че въз основа на издадения изпълнителен лист пред
посочения съдебен изпълнител е било образувано изпълнително дело с №20189270402511/2018г.
с взискатели И. Й.а и Й.Й. и длъжник ЗК „Лев Инс“ АД, по което изплащането за
задължението е било разсрочено на седмични вноски от по 50 000 лева, като
от първата внесена сума са били разпределени суми за двамата взискатели, за
адвокатско възнаграждение – 8 076.11 лева и такси към ЧСИ, а от всяка от
следващите постъпили суми е правено разпределение на всеки от взискателите и на
разноски за ЧСИ, като изпълнителното производство е приключило с разпореждане
от 07.11.2018г. на основание чл.433 ал.2 от ГПК с изплащане на всички дължими
суми.
Ищцата представя доказателства, че по силата на
предоставено й пълномощно (л.65 от делото) е имала качеството на повереник на
пострадалия Й.Й. по воденото ДП №28/2015г. по описа на ОСлО-гр.Кюстендил за
престъпление по чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 б.„б“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Релевантните за спора обстоятелства така, както са
изложени по-горе, са установени по несъмнен начин, а преценката им налага
формиране на следните правни изводи:
Исковата претенция е допустима, доколкото същата е
предявена по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, при наличието на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№2471/2018г.
по описа на РС-Дупница, подадено срещу същата възражение от длъжника в рамките
на предвидения в чл.414 от ГПК срок и депозиране на искова молба за
установяване на вземането в срока и при условията на чл.415 от ГПК.
Искът има за предмет вземане по договор за правна
защита и съдействие, който е разновидност на договора за поръчка, уреден в
чл.280 и сл. от ЗЗД и се характеризира със своята принципна възмездност,
произтичаща от разпоредбата на чл.36 от ЗА. Ищцата твърди, че като изправна страна
по сключения договор има вземане за неизпълнената договорена насрещна престация
за заплащане на възнаграждение, което отнася казуса в хипотезата на чл.79 ал.1
пр.1 от ЗЗД. Следователно, приложими са както общите правила на ЗЗД, така и
специалните разпоредби на ЗА.
Упражняването на адвокатската професия е дейност,
предвидена в Конституцията на РБ, за правно съдействие и защита на свободите,
правата и законните интереси на физическите и юридическите лица (чл.2 ал.1 от
ЗА). На адвоката, в съответствие с принципа за възмездност на неговия труд, по
аргумент от чл.36 ал.1 от ЗА, възнаграждение се дължи винаги, като същото може
да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед
изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни
дела и по граждански дела с нематериален интерес (чл.36 ал.4 от ЗА), както и
при предявен в наказателния процес граждански иск (чл.17 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
В конкретния случай, страните са сключили договор за
правна защита и съдействие, който е каузален. Преследваната с този договор цел
е със съдействието на адвоката, като се възползва от неговия професионален опит
и знания, по извънсъдебен или съдебен път, доверителят да удовлетвори предоставеното
му от закона право, като увредено при ПТП лице да получи обезщетение за
претърпените вреди от застрахователя на причинилия произшествието водач на МПС,
а довереникът - да получи за действията си в изпълнение на поръчката
възнаграждение.
Възложената от доверителя Й.Й. на довереника адв.А.П.
работа се отнася до негови граждански права с определен материален интерес,
поради което изключението на чл.36 ал.4 от ЗА и забраната на чл.17 от Наредба
№1/2004г. за договаряне на резултативен хонорар са неприложими и според нормата
на чл.36 ал.4 от ЗА е допустимо уговарянето на възнаграждение в процент върху
определен интерес с оглед изхода на делото.
В случая, предвиденото в договора възнаграждение не е
посочено в абсолютна стойност, но кореспондира на законовите рамки, доколкото е
определяемо и договорено като процент от стойността на обезщетението, което ще
бъде получено.
Сключването на договора за правна защита и съдействие
от 23.05.2015г. между адв.А.П. и Й.Й. представлява доказан по делото факт.
Предметът на договора, като права и задължения на страните по него е ясен и
установим от съдържанието на същия.
Ответникът прави възражение, че договорът не е
произвел действие, поради нищожност на същия, произтичаща от: 1/ липсата на
съгласие от страна на Й., като доверител, за сключването му и 2/ липсата на
предмет на договора, за което излага аргументи, които ще бъдат обсъдени.
Ответникът прави възражение и за нищожност на клаузата
от договора, уреждаща дължимото възнаграждение, като противоречаща на добрите
нрави.
Липсата на съгласие за сключване на процесния договор
се обосновава от страна на Й. с факта, че същият не се е запознал със
съдържанието на договора и неговите условия, не е разбирал какво подписва, дори
не си спомня да го е подписвал, тъй като се е намирал в тежко психическо
състояние в резултат от смъртта на сина му.
Според чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, нищожни са договорите,
при които липсва съгласие. В тази правна хипотеза попадат: 1) договорите,
сключени от малолетни или от поставени под пълно запрещение лица, т.е. от
недееспособни субекти; 2) договорите, сключени от дееспособни лица, в следствие
на упражнено, спорямо тях или техни близки насилие; 3) договорите, при които
волеизявлението е направено на шега или е дадено, като пример, както и 4)
договорите, при които волеизвлението е направено при мислена уговорка, че
страната не желае правните последици и то при положение, че тази уговорка е
доведена до знанието на адресата на волеизявлението.
Явно е, без да е потребно навлизане в по-подробен
анализ на хипотезите на този вид нищожност и съотнасянето им към конкретиката
на спора, че нито един от гореизброените случаи не е налице.
Направените от ответника твърдения, на които основава
тезата си за наличие на този вид нищожност, по-скоро биха могли да бъдат
отнесени към някои от хипотезите на унищожаемост на договорите – чл.28 от ЗЗД -
поради грешка, или чл.31 от ЗЗД - договор, сключен от дееспособно лице, ако то
при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Унищожаемостта на договора не може да бъде въвеждана в процеса по пътя на
възражението, а може да бъде прогласена чрез предявяване на конститутивен иск.
В случая насрещни искови претенции за унищожаване на договора за правна защита
и съдействие не са предявени от ответника, поради което тези възражения не
подлежат на разглеждане в настоящото производство. За пълнота на изложението
може да се посочи и, че ответната страна не ангажира доказателства, които по
категоричен начин да установят правдивостта на твърденията й.
На следващо място се възразява, че договорът, от който
ищцата претендира да черпи права е нищожен, поради липса на предмет, тъй като
между същите страни и за същия предмет е бил сключен друг договор – този, който
е бил представен по гражданското дело, водено между Й.Й. и ЗК „Лев Инс“ АД.
Според чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД, нищожни са договорите,
които имат невъзможен предмет. За да породят правно действие волеизявленията на
страните, те трябва да се отнасят до възможен предмет към момента на
сключването. Уговарянето на невъзможен предмет към този правно значим момент е
пречка договорът да породи правни последици, като невъзможността може да бъде
както фактическа, така и правна.
От събраните по делото доказателства не е възможно да
се обоснове извод, че договорът за правна защита и съдействие между страните е
имал невъзможен предмет, тъй като осъществяването на правата и задълженията по
този договор е било фактически и правно възможно. Твърдението, че този договор
е бил лишен от предмет, поради наличието на друг договор между същите страни и
с идентично съдържание, целящ осъществяване на процесуалното представителство
на Й. в производството по гр.д.№3277/2016г. по описа на СГС, не може да бъде
споделено, тъй като от една страна сключения договор за процесуално
представителство е с по-тесен предмет от процесния договор, а от друга -
договорът по гр.д.№3277/2016г. е сключен много по-късно - през 2017г., поради което не може да обуслови нищожност на предхождащия го
договор от 23.05.2015г. Както се посочи, невъзможността на предмета се
преценява към момента на сключване на договора, а настъпила след този момент
невъзможност не е основание за нищожност.
Изложеното очертава извод, че сключения между страните
на 23.05.2015г. договор не противоречи на императивни законови разпоредби. Освен с
повелителните правни норми, които в случая са съобразени, свободата в
договарянето, прогласена с чл.9 от ЗЗД, следва да бъде съобразена и с добрите
нрави.
Добрите нрави са неписани, установени в обществения
живот нравствено етични правила. Преценката дали определени договорни клаузи са
в противоречие с добрите нрави се прави за всеки конкретен случай и към момента
на сключване на договора, с оглед преследваната със сключения договор цел.
Съдебната практика приема, че накърняване на добрите нрави при сключването на
даден договор е налице, когато има хипотеза на неравностойност на престациите.
Същевременно, не във всички случаи на неравностойност на престациите договорът
би бил нищожен, тъй като това би влязло в разрез със свободата на волята на
страните при сключване на договора. В търсене на отговор на въпроса кога
нееквивалентността води до нищожност поради противоречие с добрите нрави,
съдебната практика е приела, че нищожност поради противоречие с добрите нрави
следва да се приеме за налична тогава, когато неравностойността е такава, че да
е практически сведена до липса на престация, насрещната престация да е
практически нулева, да се касае до значителна, изключително голяма разлика в
престациите. В този смисъл е например решение на ВКС с №24/09.02.2016г. по
гр.д.№2419/15г., ІІІ г.о., според което: „Само
наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на
съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие
с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като
свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите
да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на
нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно
неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил
унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на
престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и
практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща
дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.“. В същото
решение е изведено ясно разбирането, че „значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите
нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева.“.
С процесния договор ответникът е предоставил на ищцата
широк кръг правомощия за реализиране на крайната цел - получаване на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от застрахователна компания
и/или Гаранционен фонд. При тълкуване на договора в съответствие с изискванията
на чл.20 от ЗЗД, съдът стига до извода, че волята на страните е с него да се уредят
правата и задълженията на всяка от тях за постигане на резултат - получаване на
обезщетение от застраховател и/или Гаранционен фонд за претърпените вреди от
смъртта на сина на ответника. В подкрепа на този извод е ясно очертаният в чл.1
предмет на договора, който включва при необходимост и извършването на
процесуални действия и представителство пред съда. Срещу всички извънсъдебни и
съдебни действия, които адв.П. се е задължила да извърши, с цел постигане на
целения резултат, ответникът се е задължил да й заплати възнаграждение в размер
на 20 % от стойността на полученото обезщетение.
Значим за настоящото дело е отговорът на въпроса дали
така договорените от страните насрещни престации към момента на сключване на
договора са явно нееквивалентни.
Изследвайки поетите от страна на довереника задължения
съдът намира, че същите предполагат осъществяване на широк кръг от фактически и
правни действия и допускат разходване на съществен времеви и професионален
ресурс. Адв. П. се е задължила да поеме работата по цялостната правна помощ и
процесуално представителство на Й. при предявяване на претенции за обезщетяване
на претърпените вреди пред застраховател, ГФ, а при необходимост – и пред съд,
като извършва всички необходими действия за защита на интересите му, с цел
получаване на дължимото обезщетение. Следващата се по силата на така сключения
договор престация от страна на ищцата не би могла да се приеме за нулева или
незначителна. Напротив, обемът на така възложената работа, преценен към датата
на сключване на договора, е значителен. Ирелевантно е за дължимата преценка
какви действия на практика се е наложило да бъдат осъществени за изпълнението
на поръчката.
В този смисъл, не може да се приеме, че е налице явна
нееквивалентност на уговорените от страните по договора насрещни престации при
сключването му, която да обуславя нищожност на договора, поради накърняване на
добрите нрави.
Договорът за поръчка е бил изпълнен от страна на
довереника, тъй като се установи, че адв.П. е извършвала фактически и правни
действия по подготовка и подаване на документи пред застрахователя, с цел
изплащане на обезщетение в полза на доверителя Й.Й., а след като не е било
постигнато съгласие относно размера на обезщетението – е подала искова молба в
СГС и е осъществила процесуалното представителство на доверителя. Съдът намира
за доказано, че ищцата е изпълнила добросъвестно и точно поетите с договора за
поръчка задължения, като е действала в защита на интересите на доверителя,
ползвала е предоставените й с договора права, извършила е необходимите
фактически и правни действия във връзка с изпълнение на договора и съобразно
своята практика и професионален опит е претендирала в полза на довереника си
дължимото обезщетение.
Съдът приема за неоснователно възражението на
ответника за неточно изпълнение на задълженията на ищцата по договора,
доколкото с подадената от същата от името на Й. искова молба срещу
застрахователя претендирала законна лихва върху обезщетението не от датата на
увреждането, а от датата на подаване на
исковата молба, с което го лишила от получаване на лихва в значителен
размер. По силата на сключения договор адв.П. е следвало по своя преценка да
извършва действия от името на Й., поради което сочения от ответника факт не
представлява действие, извършено в отклонение от поръчката. Същото важи и за
оплакването във връзка с липсата на предприети действия по подаване на отговор
по частна жалба на застрахователя, която при това е била оставена и без
уважение.
Сключването на един договор обвързва страните със
задължение за своевременно, точно и пълно изпълнение на поетите задължения.
Чл.79 ал.1 от ЗЗД дава на изправната страна възможността, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата или обезщетение за неизпълнение. Предявявайки настоящия иск, ищцата
претендира последиците на чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Несъмнено се доказа по делото, че Й.Й. е получил
обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД в размер на 200 000 лева за претърпените от
него неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина му И.Й., настъпила при
ПТП на 10.05.2015г.
Следващото се по силата на чл.4 от договора за правна
защита и съдействие възнаграждение на адв.А.П. в размер на 20 % от стойността
на обезщетението възлиза на сумата от 40 000 лева. Установи се, че
възнаграждението не е заплатено.
Наличието на плащане в размер на 2 000 лева по
договора за правна защита и съдействие, представен в исковото производство,
няма отношение към настоящата претенция, тъй като представлява частично
изпълнение по друг договор, който макар да е сключен между същите страни е с
различен предмет.
За пълното на изложението следва да се посочи, че
плащане по договора от 23.05.2015г. се дължи, независимо, че в производството
по гр.д.№3277/2016г. по описа на СГС Й.Й. е оттеглил пълномощията на адв.П..
Право на доверителя е да оттегли поръчката във всеки
един момент от действието на договора, но по общото правило на чл.288 ал.1 от ЗЗД оттеглянето на поръчката не освобождава доверителя от задължението да
заплати на довереника сторените разноски и уговореното възнаграждение, а според
специалната норма на чл.26 от ЗА клиентът може по всяко време да оттегли
пълномощията си от адвоката, като при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът
има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се
дължи възнаграждение само за положения труд.
В случая Й.Й. е оттеглил пълномощията на адв.П. малко
преди да се снабди с изпълнителен титул за присъденото му обезщетение в
производството по гр.д.№3277/2016г. по описа на СГС. Макар оттеглянето на касае
поръчката по договора, представен по делото, следва да се отбележи, че не се
установи наличие на основателна причина за оттегляне на пълномощията.
Изложените доводи очертават извод за основателност на
предявения иск за сумата от 40 000 лева, според допуснатото в хода на
производството по делото изменение на размера на претенцията.
Предмет на предявения иск (а също и на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК) не е акцесорна претенция за
установяване дължимост на законна лихва върху исковата сума.
По разноските:
Приетото разрешение по т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, налага съдът да се произнесе и по разноските, включително присъдените
със заповедта за изпълнение, като законна последица от уважаването на
установителния иск.
А.П. е сторила разноски в заповедното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 292.96 лева и за държавна такса в
размер на 1 017.32 лева– общо 2 310.31 лева, които й се следват. На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата и разноските
за исковото производство, които, видно от удостоверяващите ги документи,
налични по делото възлизат общо на сумата от 2 325.31 лева, от които:
1 292.99 лева – за адвокатско възнаграждение; 1 017.32 лева – за
държавна такса и 15.00 лева – за държавна такса за снабдяване със съдебни
удостоверения. Извършване на други разноски по делото, които да следва да се
възложат в тежест на ответника, не е установено.
Поради уважаването на иска, на ответника не се следва
заплащане на разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от А.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
срещу Й.К.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК,
че Й.К.Й. дължи на А.И.П., двамата с посочени по-горе имена и адреси, сумата от
40 000 лева (четиридесет хиляди
лева), представляваща неизплатено възнаграждение за предоставена му от П.
адвокатска помощ и съдействие по силата на договор за правна зашита и
съдействие, сключен между страните на 23.05.2015г.
ОСЪЖДА Й.К.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.И.П.,
с ЕГН **********, с адрес *** следните суми: 2 310.31 лева (две хиляди триста и десет лева и тридесет и
една стотинки), представляваща сторени разноски в производството по
ч.гр.д.№2471/2018г. по описа на Районен съд-Дупница, в това число: за
адвокатско възнаграждение - 1 292.99 лева и за държавна такса - 1 017.32
лева, както и 2 325.31 лева (две хиляди триста и двадесет и пет лева и
тридесет и една стотинки), представляваща сторени разноски в исковото
производство пред настоящата инстанция, в това число: за адвокатско
възнаграждение - 1 292.99 лева и за държавни такси - 1 032.32 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд-София в 2-седмичен срок, считано от датата на получаване на
препис.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: