№ 2689
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г.ева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100505968 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Г.
Л. Я. срещу Решение от 28.12.2020г., постановено по гр. д. № 71731/2018г. по описа на
Софийски районен съд, 36 с-в, в частта, с която е отхвърлен за разликата над 2000,00
лева до пълния предявен размер, предявения от жалбоподателя срещу П.НА Р.Б. иск по
чл. 2, ал. 1 т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Изложени са аргументи за неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД.
Не били съобразени всички обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение за размера на обезщетението и в частност продължителността на
наказателното производство над 5 години.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълен
размер..
Не е постъпил отговор на жалбата.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС намира решението за валидно и
допустимо в обжалваната част. По отношение на правилността му проверката на
СГС е ограничена до оплакванията в жалбите и императивните материални
норми.
1
След преценка на оплакванията в жалбата, твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за частично
основателна.
От фактическа страна и с оглед на обстоятелството, че решението в
осъдителната си част е влязло в сила, като необжалвано от страните следва да се
приеме, че искът е установен по основание. Спорен във въззивното дело е въпросът за
размера на дължимото обезщетение. Във връзка с този въпрос следва да се преценяват
изводите на СРС досежно обстоятелствата имащи значение за определяне на размера
на дължимото обезщетение. Доколкото обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост то и съдът служебно трябва да вземе предвид
всички обстоятелства, които се установяват от доказателствата по делото и имат
значение за размера на обезщетението.
В конкретния случай СРС при определяне на размера на обезщетението е приел,
че ищецът първоначално се е укривал от органите на досъдебното производство, което
е наложило прекратяване на съдебното производство (поради неправилно провеждане
на задочно досъдебно производство) с Решение по ВНОХД 83/2013г. на СГС, с което е
отменена първоинстанционната присъда по НОХД 23127/2011г. на СРС и делото е
върнато на прокурора.
Изводът на СРС, че ищецът Я. се е укривал и затова е лично привлечен като
обвиняем едва през 2013г. е неправилен и в противоречие с материалите по делото.
От докладна записка от 21.11.2011г. по ДП 2317/2009г. се установява само, че
ищецът е търсен на регистрирания му постоянен адрес, но не е намерен и по данни на
К.Г. Х.-живущ на адреса, ищецът не живее на този адрес от 3 години.
Преди това има също докладна записка (от 29.03.2009г.), че не е могло да бъде
призован на същият адрес и със сведения от живуща на адреса, че не живее там.
На 29.11.2011г. е бил обявен за общодържавно издирване и на същият ден в
присъствие на служебен защитник е съставено постановлението за привличане на
обвиняем, предявено е разследването и е приключено ДП с мнение за предаване на съд.
Повече от ясно е, че няма как за един ден да е проведено надлежно
общодържавно издирване и да има данни, че ищецът се укривал. За укриване може да
се говори, ако е установено, че е знаел за воденото срещу него производство, а по
делото няма такива данни. Двете призовки не са връчвани, а в периода от време между
тях няма данни да е бил търсен ищецът или да са предприемани действия от органите
на ДП за установяването на негов адрес.
Обвинителен акт е внесен 2011г. Образувано е НОХД 23127/2011г. на СРС по
което дело ищецът се е явявял и е бил надлежно призоваван и още на 13.12.2011г. е
депозирал молба, с която е посочил и че не е ясно как по други производства е бил
2
намерен и редовно призован, а по настоящото не.
Следователно няма как периодът преди личното предявяване на обвинение на
10.04.2013г. да бъде изключен като релевантен за определяне на размера на
обезщетението. Релевантен е период от 13.12.2011г. (която е най-ранната дата към
която със сигурност ищецът е узнал за наказателното преследване за конкретното
деяние0 до 16.11.2016г. когато е оправдан окончателно. До оправдаването му с влязла в
сила присъда са изминали почти пет години.
Следва да се отбележи, че именно незаконно проведеното задочно досъдебно
производство срещу Я. е станало причина да се отмени присъдата по НОХД
23127/2011г. с посоченото Решение по ВНОХД 83/2013г. на СГС, като е и разяснено
от наказателния съд, че Я. не се е укривал и не е имало основание да се провежда
задочно производство.
Поради горното основателно е оплакването в жалбата, че не е дооценена
продължителността на наказателното производство.
Голямата продължителност на производството, която не може да се приеме за
разумен срок, факта на повдигане на обвинение за тежко умишлено престъпление са
обстоятелства обуславят и по-висок размер на обезщетението.
Същевременно по делото не установено воденото наказателно производство да е
станало пречка за работа, да е било разгласявано от органите на ДП. Не е налагана
мярка за неотклонение. Ищецът вече е бил осъждан с влязла в сила присъда (видно от
справката за съдимост) което следва да се вземе предвид съгласно съдебната практика
(Решение № 60213 от 7.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3462/2020 г., III г. о., ГК). Това са
обстоятелства сочещи на по-ниска степен на увреждане съответно размер на
обезщетение.
Предвид на изложеното СГС намира, че справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди е сумата от 4000,00 лева. До този размер искът е основателен и
решението на СРС с което е отхвърлен за разликата над 2000,00 лева до размер на
сумата от 4000,00 лева е неправилно и следва да се отмени, като се потвърди в
останалата отхвърлителна част.
По разноските:
При този изход на делото въззивникът има право на разноски за въззивна
инстанция за държавна такса в размер на 5,00 лева. други разноски не се претендират.
Водим от горното СГС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 28.12.2020г., постановено по гр. д. № 71731/2018г. по
3
описа на Софийски районен съд, 36 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
Г. Л. Я. с ЕГН ********** против П.НА Р.Б. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
разликата над 2000,00 лева до 4000,00 лева като вместо това:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Л. Я. с ЕГН ********** още 2000,00
/две хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на обвинения
срещу Г. Л. Я. по ДП № 2317/2009 г., пр.пр. № НСН 65/2013 г. по описа на СРП, по
което обвинение е оправдан по ВНОХД 3816/2016г. ВЕДНО със законна лихва върху
сумата, считано от 17.11.2016г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Л. Я. 5,00 лева разноски за въззивната
инстанция.
Потвърждава решението в останалата отхвърлителна част.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4