Р Е Ш Е Н И Е
Номер 74 Година 22.01.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря С.А.
Прокурор Дарин
Христов
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 2404 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна
жалба подадена Държавна агенция за метрологичен и технически надзор против
решение № 260287/08.10.2020г. постановено по н.а.х.д. № 1558/2020г. по описа на
Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно. Не се споделят мотивите на съда с които е обоснована отмяна
на издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи за съставомерност на
констатираното деяние и правомерно ангажиране на отговорността на Община Камено,
на соченото правно основание. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване
на наказателното постановление.
Ответникът – Община Камено представлявана от кмета Ж.В.,
редовно уведомен, оспорва касационната жалба като неоснователна и прави искане
да бъде отхвърлена.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава
заключение за оставяне в сила на съдебния акт.
Административен съд Бургас намира, че касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение, Районен съд Бургас е отменил
наказателно постановление №
НЯСС-30/28.02.2020г., издадено от заместник-председателя на ДАМТН, с което на
Община Камено за нарушение на чл.190а, ал.2, вр. чл.138а, ал.3, т.5 от Закон за
водите (ЗВ) и на основание чл.83 от ЗАНН вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. За да
постанови решението съдът е приел, че в административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено
в противоречие с разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, което е нарушило правото на защита на санкционираното лице да разбере при какви факти
се обвинява и за какво нарушение се санкционира. По същество съдът е обосновал
извод за несъставомерност на деянието, като е приел, че не се установява от
доказателствата по делото съответствие между имота, посочен в АУАН и НП и този
в протокол от проверка и констативен протокол, както и не се установява и точно
на коя част от язовира е извършен обход и оглед и е констатирана необходимост
от почистване и подравняване на короната. Прието е, че липсата на точно
описание на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението
ограничава възможността за защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, с оглед на което наказателното постановление е отменено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът
следи служебно.
С оспореното наказателно постановление Община Камено е
санкционирана за нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ, за това, че на 21.08.2019г. при извършена проверка на
язовир Лъджата, находящ се в поземлен имот № 000602 в землището на с.Трояново, община
Камено, актуван с акт за публична общинска собственост № 25/30.10.1997г. е
установено неизпълнение на задължителни предписания на комисия, назначена със заповед
РД-10- 146/10.09.2018г. на Областен управител на област Бургас, дадени в
констативен протокол № 8/20.09.2018г., а именно „да се подравни короната и се почисти язовирната стена от дървесна и
храстовидна растителност срок 30.05.2019г.”. За проверката е съставен КП 06-01-108/ 21.08.2019г., като е установено чрез обход и оглед на малка язовирна стена и
съоръженията към нея, че короната е проходима, но неравна, с множество дупки и
слягания от коловози по цялата ѝ дължина, дупките са с приблизителни
размери около 3-5м. по дължина, 1-2 м. ширина и 30-60 см. дълбочина.
Съгласно чл.190а, ал.2 от ЗВ собствениците
на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по
ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5.
Съгласно чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ се
наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни
предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 – от 1000 до
20 000 лв.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че към
момента на извършена от контролни органи на ДАМТН последваща проверка на язовир Лъджата,
задължителното предписание по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ със срок за изпълнение 30.05.2019г.
не е било изпълнено от собственика на язовира - Община Камено. Деянието е
съставомерно от обективна страна и правилно е квалифицирано от административнонаказващия
орган по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Мотивите на първоинстанционния
съд за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното
административнонаказателно производство не се споделят от настоящия касационен
състав.
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Видно от
тяхното съдържание, коректно и четливо са посочени мястото и обстоятелствата,
касаещи извършеното административно нарушение, както и фактическите основания
за ангажиране на административно наказателната отговорност на ответника по
касация.
Действително установеното от
първоинстанционния съд разминаване в номерацията означаваща местонахождението
на поземления имот, в който се намира процесният язовир е налице, като в АУАН и
НП същият е отбелязан с № 000602, а в Протокол №8/20.09.2018г. от проверка на
състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и
съоръженията към нея, както и в Констативен протокол №06-01-108/21.08.2019г. от
проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатация е с № 602000. Посоченото разминаване представлява техническа
грешка при изписването, като допускането ѝ не води до неяснота относно
деянието за което е ангажирана отговорността на Община Камено и нейното право
на защита не е ограничено, като язовирът е достатъчно обстоятелствено индивидуализиран
с име, землище на населеното място и акт за общинска собственост с който е
актуван.
Не се споделят и мотивите на
районния съд за неяснота относно техническото и експлоатационно състояние на
язовир Лъджата. При първоначалната проверка е направен обход и оглед на
язовирната стена и съоръженията към нея, при който е установено, че водният и
въздушен откос са обрасли с висока тревна, храстовидна и дървесна растителност,
а короната е неравна, със слягания и хлътвания. От контролните длъжностни лица
са дадени предписания да се подравни короната на язовира и да се почисти
язовирната стена от дървесна и храстовидна растителност. При повторната проверка,
за този промеждутък от време категорично е установено, че язовирната стена е
останала в непочистено състояние, отново с налична гъста растителност, а
короната отново е установена като неравна, с дупки и слягания, въпреки дадените
предписания да се подравни същата, което обосновава съставомерност на деянието.
Въпреки изложеното, обжалваното решение е
правилно като краен резултат, тъй като при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения.
В случая, отговорността на Община Камено е
ангажирана
в противоречие с нормата на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според
която не се образува административно наказателно производство, ако не е
съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. За
конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен
нарушителят е деня следващ деня който е определен като краен срок за изпълнение
на дадените задължителни предписания, като това установяване не е предпоставено
от актове или действия на други органи или лица. Обратното разбиране, че срокът
по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от датата на действително извършената
проверка е необосновано и в противоречие с разума на закона, тъй като би се предоставила
възможност на този орган неоправдано дълго да бездейства, въпреки че за
констатиране на неизпълнението на предписанието неговите действия не са
обусловени от нищо друго, освен от наличие на добра вола и организация. В този
смисъл от бездействието си през периода от 31.05.2019г. до 21.08.2019г., когато реално
е извършена проверката за изпълнение на предписанието, наказващия орган не може
да черпи права.
След като предписанията е
следвало да бъдат изпълнени до 30.05.2019г., за административнонаказващия орган
е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване
на тяхното изпълнение още на 31.05.2019г., съответно от тази дата може да се
установи нарушението, като е достатъчно да се констатира само факта на
бездействие. Ето защо срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече на
31.05.2019г. и последният ден, в който може да се установи бездействието и да
се образува административнонаказателно производство е 31.08.2019г. В случая, проверката
макар и да е извършена на 21.08.2019г., акта за установяване на административно
нарушение, с който се образува административнонаказателно производство,
съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, е съставен на 06.11.2019г., след като срока по
чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл.
Неспазването
на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото наказателно
постановление в степен, обуславяща неговата отмяна, без да е необходимо спора
да се разглежда по същество.
Мотивиран
от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260287/08.10.2020г.
постановено по н.а.х.д. № 1558/2020г. по описа на Районен съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.