Решение по дело №4419/2021 на Софийски градски съд

               Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е   № ……

                             

                                 Гр. София,  09.02.2023 г.

 

 

                      В      И М Е Т О      Н А      Н  А  Р  О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ - „Б” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди  двадесет и втора година в следния състав :

                                          

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                      ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                 Мл. съдия : ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА

 

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия Чернева в. гр. д. № 4419  по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от главен комисар Н.Н.– директор, чрез гл.юрк. К. К., срещу решение № 20000295 от 04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 41512/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 144-ти състав, с което същият е осъден да заплати на Б.В.В. сумата от 1600,00 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение на длъжността „служител в 01 РС ПБЗНС – СД ПБЗНС“ към МВР, надхръвлящо работното време за съответната смяна, за периода от 31.08.2017 г. до 06.07.2020 г. за 226.53 часа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 100,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.10.2017 г. до 31.08.2020 г. В тежест на жалбоподателя са възложени и сторените по делото раноски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение, свеждащи се до невъзможност да се приложат по аналогия нормите от кодекса на труда /КТ/ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски и се прави възражение за прекоменрост на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

Въззивната жалба е връчена на въззиваемия Б.В.В., който в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, не депозира писмен отговор по нея.

С протоколно определение от 17.01.2022 г. исковата молба на Б.В. е оставена без движение от въззивния съд с указания да бъде посочен периода, за който се отнася претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва. В отговор е депозирана молба от 07.02.2022 г., в която се посочва, че периода, за който се отнася претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лухва е от 01.10.2018 г. до 31.08.2020 г.

Пред въззивния съд не се представиха и посочиха нови доказателства.            

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на

19.01.2021 г. и е обжалвано в срок на 28.01.2021 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да уважи исковете СРС е приел, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, поради което трябва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Изложил е мотиви, че трансформацията на нощния труд в дневен е била предвидена в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Съгласно нея, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена, като в следващите два подзаконови нормативни акта - Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. / липсва изрична норма съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0. 143.

С оглед това съдът е приел, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143, като в противен случай държавните служители в МВР биха се поставили в неравностойно положение.

В случая е установено, че ищецът е положил 1584 часа нощен труд за периода 31.08.2017 г. – 06.07.2020 г. При сумарно изчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143 според ССчЕ приета пред първата инстанция размера на положения труд възлиза на 1810. 53 часа. За претендиралия период възнаграждението за положен извънреден труд, възлизащ на 226. 53 часа, преизчислено с коефициента 1, 143 възлиза на 1667. 61 лева.

При тези изводи, СРС е приел, че главния иск следва да се уважи до пълния предявен размер 1600. 00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването му 31.08.2020 г.

По предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът е приел, че акцесорната претенция за обезщетение за забава е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане 01.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба - 31.08.2020 г., чийто размер според ССчЕ възлиза на сумата 100 лв.

Решението на СРС е неправилно.

Според чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22. 00 до 6. 00 часа е нощен.

Нормата на чл. 187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.

Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/.

В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС-III Г0/. Действително с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016 и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016 г, в сила от 2.08.2016 г. /. В чл. 3, ал. 3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22. 00ч до 6. 00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният но щен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25 лв. В т. 5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з407/11.08.2014 г.

Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден труд и за това следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не могат да се споделят мотивите на СРС, че е налице празнота ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още помалко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОР3 за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1, 143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.

Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване.

Според Решение № 197 от 07.10.2019 г по гр. д. № 786/19 г на ВКС, IV ГО при работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1, 143.

В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал.

3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.

Следователно, в конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1, 143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на положен извънреден труд. Искът за заплащане на сумата 1600. 00 лв. възнаграждение за положен извънреден труд от разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за периода 31.08.2017 г. до 06.07.2020 г. е неоснователен.

Поради неоснователност на иска за главната претенция, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за акцесорното вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

         Поради разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно.

По разноските:

С оглед изхода на спора, настоящата инстанция следва да се произнесе и по отношение на разноските в първа инстанция. Разноски се дължат от въззиваемата страна – ищец в първа инстанция на осн. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК в размер на по 100 лева юрисконсултско възнаграждение съответно пред СРС и пред СГС.

По изложените съображения, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20000295 от 04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 41512/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 144-ти състав., с което е осъден ответника Главна дирекция

"Пожарна безопасност и защита на населението"  МВР да заплати на Б.В.В., ЕГН **********, адрес ***, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, сумата от 1600. 00 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение на длъжността „служител в 01 РС ПБЗНС – СД ПБЗНС“ към МВР, надхвърлящо работното време за съответната смяна, за периода от 31.08.2017 г. до 06.07.2020 г. 226.53 часа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 100. 00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от за периода от 01.10.2017 г. до 31.08.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 400. 00 лв., по сметка на Софийски районен съд за държавна такса, както и сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените Б.В.В., ЕГН **********, адрес *** срещу Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"  МВР искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1600. 00 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение на длъжността „служител в 01 РС ПБЗНС – СД ПБЗНС“ към МВР, надхвърлящо работното време за съответната смяна, за периода от 31.08.2017 г. до 06.07.2020 г. 226.53 часа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 100. 00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от за периода от 01.10.2017 г. до 31.08.2020 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Б.В.В., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" МВР сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред СРС и сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

 

Председател:                                       Членове:1./                                                    2./О.М/

 

 

 

                                                   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                      Особено мнение

на съдията – докладчик Десислава Чернева по в. гр. д. № 4419/ 2021 г. по описа на Софийски градски съд

 

            По въпроса: "При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?" с оглед формираната противоречива съдебна практика с Разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на тълкувателно решение.

Доколкото към настоящия момент не е постановено решение по горепосоченото тълкувателно дело, застъпвам съдебната практика, с която е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно действащата към процесния период редакция чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР (преди изменението с ДВ-бр.60/2020 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (понастоящем ал. 7) постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът има качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Както бе посочено по-горе, в действащата за периода разпоредба на чл. 187, ал. 3 МВР е предвидено, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Но от анализа на тази разпоредба става ясно, че посочените в нея 8 часа нощен труд са максимално допустимите за работа през нощта и същите не са определени като нормална продължителност на работното време през нощта, тъй като законодателят е използвал именно термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Поради това, не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители по ЗМВР е била 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време. Нещо повече, съдът намира, че за процесния период в ЗМВР не е имало фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че едва след изменението на чл. 187, ал. 1 ЗМВР с ДВ бр.60/2020 г. вече нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през нощта – на 8 часа.

Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (сега ал. 10). За процесния период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи – Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, в които липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл. 31, ал. 2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. преизчисляването е с коефициент 1.143.

Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл., а е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения уредбата е в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното – 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1.143. Съгласно чл. 9а, ал. 4 НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съответно чл. 9г НРВПО предвижда отработените часове от работника/служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда. Разпоредбата на чл. 9г НРВПО е в сила от 01.01.2018 г., но разпоредбата на чл. 9, ал.2 НСОРЗ е с това съдържание от 2007 г., когато е приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014 г., не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по-конкретно НСОРЗ. Ето защо и поради липсата на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители (до изменението на закона през 2020 г.), вкл. и тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, настоящият съд намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта (чл. 46, ал. 2 ЗНА). В случая става дума за непълнота, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните актове.

Предвид горното и с оглед безспорния факт, че служителите в ГД ПБЗН - МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в ГД ПБЗН - МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, както е било в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна препраща към трудовото законодателство по КТ. Така, съгласно чл. 67, ал. 3 ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им  се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, като чл. 50а, ал. 2 ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.

Предвид горното и при безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби, издадени от министъра на МВР, в случая за процесния период субсидиарно приложение намира чл. 140, ал. 1 КТ относно нормалната продължителност на работното време през нощта – 7 часа при 5-дневна работна седмица, както и правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на районния съд са правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни. Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време  за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.

Горните изводи на настоящия съд не се променят и от постановеното Решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициалното запитване, отправено от РС-Луковит. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, б.“а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. В тази връзка е прието от СЕС, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. В случая, в българското законодателство до 2020 г. не съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, поради което отговора на въпроса по т.1 от решението на СЕС не променя становището на настоящата инстанция, което е изложено по-горе в мотивите. От друга страна, въззивният съд намира, че предвиденото заплащане на нощния труд от 0.25 лв. за всеки отработен час и ободряващи напитки, на което се позовава въззивника, не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка от не по-малко 0.15 лв. е определена и в чл. 8 НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. А това означава, че посоченото допълнително заплащане на час не съставлява компенсаторен механизъм за служителите в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Ето защо се налага извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР с оглед по-голямата продължителност на нощния труд. Наличието на други придобивни като ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др., не могат да бъдат възприети от съда като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд, респ. да обусловят неприложимост на по-дълго работно време през нощта.

 Изложените по-горе изводи на настоящия съд не се променят и от приетото по т. 2 в решението на СЕС, че чл. 20 и чл. 31 ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава-членка нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел. Тук следва отново да се има предвид, че до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-късно. Специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, с което се обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Точно обратното, специфичният характер на работата изисква съблюдаване на работното време подобно на това, определено за работниците от частния сектор, за които КТ не предвижда разграничение независимо от вида и характера на извършваната работа, т.е работно време през нощта съгласно КТ е предвидено и за работа при тежки и/или специфични условия на труд. Неприлагането на нормалната продължителност на нощния труд спрямо работниците от публичния сектор не може да се обоснове и с предоставените им придобивки, защото те касае специфичния характер на работата, а не конкретното полагане на нощен труд. Показателно в тази връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице, както бе посочено по-горе в полза на служителите в МВР, не са предвидени мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.

По изложените съображения, постанових своето особено мнение.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: