№ 21325
гр. София, 14.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110106369 по описа за 2025 година
С искова молба вх. № 36794/03.02.2025г. ищцата В. Л. Т. е предявила против ******
обективно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен
заем № 778350 от 18.10.2023г. поради противоречие със закона, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 5 лева, частично предявен иск от сумата от 3578,24 лева, представляваща
недължимо платена сума от ищцата по нищожен договор за паричен заем № 778350 от
18.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.01.2025г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем
№ 778350 от 18.10.2023г., въз основа на който на ищцата е предоставена сума в общ размер
от 5000 лева срещу задължение да я върне на 21 месечни вноски в срок до 18.07.2025г. По
договора се дължала възнаградителна лихва при посочен в договора ГПР в размер на
49,341%. Поддържа, че съгласно клаузата по чл. 8 от договора ищцата имала задължение да
обезпечи вземането на ответното дружество съобразно условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от
приложимите към договора общи условия, изискващи ищцата да предостави поне две
обезпечения измежду поръчител/и, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху
движимо имущество, банкова гаранция и/или ценна книга, издадена в полза на ответното
дружество. Твърди, че съгласно чл. 8 от договора, при неизпълнение на условията за
предоставяне на обезпечение, ищцата дължала фиксирана неустойка в размер на 4536,33
лева, платима разсрочено, съобразно погасителния план към договора. Твърди, че на
18.10.2023 г. между страните бил сключен договор за поръчителство към договора за заем.
Ищцата усвоила заемната сума в размер на 5000 лева, като за периода от 18.11.2023г. до
18.03.2024 г. погасила сума в общ размер от 2765 лева, а на 27.03.2024 г. погасила и
останалата част от задълженията по договора за заем в размер от 5813,24 лева. Поддържа, че
договорът за заем имал характеристиките на потребителски договор. Твърди, че в договора е
посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,341%, без да е предоставена
информация какви компоненти включва, като същевременно в погасителния план към
договора общо дължимата сума по същия била посочената като сбор от главница, лихва и
неустойка по чл. 8 от договора в общ размер на 11613 лева. Поддържа, че заплащането на
неустойка обуславяло получаването на заемната сума и не преследвало същинските за
неустойката цели, така и изискването за предоставяне на обезпечение под формата на
поръчителство съдържало множество ограничения, които правели изпълнението на
задължението практически невъзможно за потребителя и поради това било уговорено в
1
негова вреда. Неустойката била включена в погасителния план към договора и задължението
било разсрочено, но в договора липсвала уговорка, според която заемополучателят се
освобождавал от задължението за плащане на неустойка при последващо предоставяне на
обезпечение. В случая неустоечната клауза била уговорена като санкция за неизпълнение на
задължение, различно от главното по договора, и се дължала независимо дали ищцата плаща
дължимите погасителни вноски, така и била в прекомерен размер, доколкото се равнявала на
90,72% от заетата сума по договора за кредит и надхвърляла повече от два пъти размера на
възнаградителната лихва. Неустойката съставлявала допълнително възнаграждение за
кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като с
невключването на тази сума в ГПР се целяло въвеждане на потребителя в заблуждение
относно действителните и значително завишени разходи по заема, с оглед на което била
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - не бил посочен ГПР, с оглед на което
целият договор бил недействителен. Навежда доводи за нарушаване на нормата на чл.19,
ал.4 ЗПК, доколкото включването на неустойката в размера на ГПР би довело до
надхвърляне размера на законната лихва повече от пет пъти, като освен това счита, че
дължимостта на неустойката е свързана с усвояването и управлението на кредита по
смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК. Ищцата твърди, че от сключване на договора до датата на
депозиране на исковата молба заплатила всички задължения по договора в общ размер от
8578,24 лева, като с оглед недействителността на договора, сумите за неустойка и лихви в
общ размер от 3578,24 лева били получени от ответника без правно основание. Моли се
исковете да бъдат уважени, като в полза на ищцата бъдат присъдени и сторените по делото
разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане за събиране
на доказателства по чл. 190 ГПК, както и за допускане на съдебно – счетоводна експертиза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че
при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания, с
което оспорва доводите на ищцата, поддържайки, че договорът е валиден. Твърди, че ищцата
е заплатила в полза на ответника сума в общ размер от 7479,24 лева. Поддържа, че
вземането за неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не следва да се
включва при изчисляване на размера на ГПР. Посочва, че клаузата за неустойка е
индивидуално договорена между страните, като такава би била дължима след сключване на
договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението
си, поради което неустойката не следвало да бъде включвана при изчисление на ГПР.
Процесният договор съдържал информация за лихвения процент по заема, както и за
условията за прилагането му. Ищцата не предоставила обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем. Възразява срещу доводите на
ищцата, че клаузата за неустойка поставяла неизпълними условия. Навежда и съображения,
че в процесният договор за заем бил посочен ГПР, както и била посочена общата сума,
дължима от потребителя. Релевира и довод, че обезпеченията не целят заобикаляне на
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като от тези обезпечения не възниквали разноски по
кредита, които да е следвало да бъдат включени в ГПР. Оспорва договорът за заем да
накърнява добрите нрави, както и твърдяното в исковата молба неоснователно разместване
на блага в имуществените сфери на страните по договора. Моли за отхвърляне на
предявените искове.Претендира разноски.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са обективно съединени установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
2
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че е сключен договор за паричен заем № 778350 от 18.10.2023г. с твърдените
в исковата молба клаузи, по който в полза на ищцата е предоставена и усвоена сумата от
5000 лева, както и че към датата на исковата молба ищцата е заплатила всички вноски по
договора съгласно погасителния план.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.
4 от ЗПК в доказателствена тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния
договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващо клаузите по чл. 6 -
предвиждаща задължение за предоставяне в тридневен срок на обезпечение (поне две
обезпечения измежду поръчител/и, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху
движимо имущество, банкова гаранция и/или ценна книга, издадена в полза на ответното
дружество), чл. 8 - предвиждащ неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен
срок, както и клаузата, определяща размера на ГПР, както и че процесният договор за
потребителски кредит страда от твърдените в исковата молба пороци. В тежест на ответника
е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се
заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите са равноправни и не излизат извън
присъщите на неустойката функции.
С оглед конкретните твърдения в исковата молба, в доказателствена тежест на ищцата е
да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен паричен заем №
778350 от 18.10.2023г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че
не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи - чл. 6, предвиждаща
задължение за предоставяне в тридневен срок на обезпечение (поне две обезпечения
измежду поръчител/и, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо
имущество, банкова гаранция и/или ценна книга, издадена в полза на ответното дружество),
чл. 8 предвиждащ неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, както и
клаузата, определяща размера на ГПР, а именно: че клаузите са равноправни, че не
представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР,
съответно, в случай на включването му, не се нарушава императивната норма за
максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е
да докаже пълно и главно по делото, че е сключила с ответника договор за паричен заем №
778350 от 18.10.2023г.; че е заплатила твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в
патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищцата в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни
клаузи в договора за паричен заем № 778350 от 18.10.2023г., въз основа на които са
извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по
договора.
Искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е обусловен от обуславящия иск за нищожност,
доколкото в предмета на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата,
съответно наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящия иск).
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
3
спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще
бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно.
Искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника по да представи справка за
извършени от ищеца плащания по договора за кредит следва да бъде оставено без уважение,
тъй като не се явява необходимо, с оглед допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 19.06.2025 г. от 10:30 часа, за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва,че най- късно
до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, вкл. справка в счетоводството на ответника, да отговори на всички формулирани
въпроси в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 350 лева,
вносим от ищцата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. И., като в призовката бъде посочено, че заключението
следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с
преписи за страните.
УКАЗВА на вещото лице при изготвяне на експертизата да извърши справка в
счетоводството на ******.
УКАЗВА на ответника, че следва да окаже съдействие на вещото лице, като му
предостави достъп до счетоводните книги и други документи, необходими за изготвяне на
експертното заключение, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неоказване на съдействие на
вещото лице съдът ще прецени поведението му съобразно всички обстоятелства по делото,
като може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищцата се връчи
и препис от отговора на исковата молба.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5