РЕШЕНИЕ
№ 10650
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110142043 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от Т. С. В. против
[ответник], с която са предявени отрицателни установителни иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 5851,12
лева, ведно със законна лихва, считано от 31.07.2013 г. да изплащане на вземането;
сумата от 2535,57 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.09.2009 г. до 13.03.2013 г.; сумата от 2045,49 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 05.10.2009 г. до 30.07.2013 г.; сумата от 208,64 лева - държавна такса и
сумата от 458,64 лева – възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 17.09.2013 г. по гр.д.№ 32492/2013 г. по описа на СРС, 66-ти
състав, по който е образувано изпълнително дело № 20218520400131 по описа на ЧСИ
К. П., с район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за
принудителното им събиране.
В исковата молба ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 17.09.2013
г. по гр.д.№ 32492/2013 г. по описа на СРС, 66-ти състав, е осъден да заплати на
ответната банка „горепосочените суми“. Поддържа, че въз основа на цитирания
изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело № 20218520400131 по описа
на ЧСИ К. П., с район на действие СГС, по което на 17.06.2021 г. получил покана за
доброволно изпълнение. Твърди, че преди това било образувано и друго изпълнително
1
дело, което било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Счита, че не дължи
процесните суми, тъй като по отношение на същите е настъпила погасителна давност.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да установи недължимостта на процесните суми, тъй като
вземанията по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, съответно не би
могло да бъде осъществявано принудително изпълнение срещу него.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се оспорват
твърденията относно издадения на 17.09.2013 г. по гр.д.№ 32492/2013 г. по описа на
СРС, 66-ти състав изпълнителен лист. Не се спори, че първоначално, въз основа на
същия било образувано изп.д.№ 20138610402039 по описа на ЧСИ Д. В., което е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Сочи се обаче, че последното
изпълнително действие по това дело е било на 18.07.2016 г., като поради обявеното в
Република България извънредно положение, считано от 13 март 2020 г. до 13.05.2020
г., давностни срокове не са текли., както и 7 дни след изтичане на срока за обнародване
на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето. Поддържа се, че в случай,
че банката не е предприела изпълнително действие, при съобразяване на предходното,
вземането щеше да се е погасило по давност до 23.09.2021 г. Сочи се обаче, че преди
тази дата са били предприети изпълнителни действия, с които давността е била
прекъсната. Отделно от предходното, ответникът се позовава и на ППВС №
3/18.11.1980 г., с което бе прието, че по време на изпълнителното производство
давност не тече. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените
искове и присъждане на разноски.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок за писмена защита,
процесуалния представител на ищеца не е депозирал такава.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 17.09.2013 г., издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 32492/2013 г.
по описа на СРС е, че Т. С. В. и Д. Д. Б.-В.а са осъдени да заплатят солидарно на
[ответник] сумата от 5851,12 лева, ведно със законна лихва, считано от 31.07.2013 г. да
изплащане на вземането; сумата от 2535,57 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 05.09.2009 г. до 13.03.2013 г.; сумата от 2045,49 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2009 г. до 30.07.2013 г.; сумата от
208,64 лева - държавна такса и сумата от 458,64 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20138610402039 по описа на ЧСИ д.в. се установява, че същото е образувано на
2
30.09.2013 г. по молба на ответната банка, в качеството на взискател и въз основа на
горепосочения изпълнителен лист.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника, като със запорни съобщения от 30.09.2013 г. е наложил запор върху банкови
сметки на длъжника.
Видно от призовка за принудително изпълнение от 18.07.2016 г. е, че длъжникът
– настоящ ищец е уведомен за насрочен опис на движими вещи.
По изпълнителното дело няма данни за други изпълнителни действия спрямо
настоящия ищец.
С постановление от 13.08.2020 . изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като в мотивите на същото е прието, че последното
изпълнително действие срещу двамата длъжници е било на 18.07.2016 г.
По делото е заверен препис от изпълнително дело № 20218520400131 по описа
на ЧСИ К.П., с рег.№ 852 на КЧСИ, с район на действие СГС, от което се установява,
че същото е образувано на 11.06.2021 г. по молба на ответника, въз основа на
гореописания изпълнителен лист.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустими, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че ищецът не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД само предприемането на действия на принудително
изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Без
правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия
по вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействие на последния не е предвидено
3
от закона като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността
е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради
давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай, по образуваното на 30.09.2013 г. изп.д.№ 20138610402039
по описа на ЧСИ Д. В. не са извършвани изпълнителни действия, които да са довели до
прекъсване на давността, считано от 30.09.2013 г., когато е наложен запор върху
банкови сметки на длъжника – настоящ ищец, поради което изпълнителното
производство се е перемирало на съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК и изпълнителният
процес се е прекратил ex lege на 30.09.2015 г., на която дата е изтекъл двугодишния
срок за предприемане на принудително изпълнение. От този момент всички
предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание, доколкото
са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този
акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Каквото и да е основанието за
4
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания /в този смисъл е Решение № 45/30.03.2017 г. по гр. д. № 61273/2016 г., IV г.о.
на ВКС/. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение е погасено поради давност /в този смисъл е Решение №
325/13.01.2016 г., постановено по гр.д. № 2783/2015 г.,III г.о. на ВКС/.
В конкретния случай, както бе посочено и по-горе последните валидни
изпълнителни действия са изпратените на 30.09.2013 г. съобщения до множество банки
за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника. Считано
от тази дата е започнал да тече срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, който е изтекъл на
30.09.2015 г. Ето защо, независимо от обстоятелството, че съдебният изпълнител не е
постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение поради настъпила
"перемпция", от събраните по делото доказателства се установява, че процесното
изпълнително производство е било прекратено по право – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
считано от 01.10.2015 г. Новата петгодишна давност е започнала да тече от датата на
последното валидно изпълнително действие – 30.09.2013 г., като до изтичането на
петгодишния период по чл.117, ал.2 ГПК на 30.09.2018 г., не е установено прекъсване
на давността (а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника).
Извършените действия след датата на прекратеното по право изпълнително
производство не могат да прекъснат давността /в този смисъл са Решение №
42/26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. IV г.о. на ВКС, Решение № 261486/01.12.2020 г.
на СГС по в. гр. д. № 12066/2019 г./. С оглед предходното, съдът приема, че
насрочването на опис на движими вещи на длъжника на 18.07.2016 г. не е прекъснало
давността. Отделно от предходното, насрочването на опис, без предприемане на това
изпълнително действие, също не е от категорията изпълнителни действия, които могат
да прекъснат давността.
По отношение на обективираните в писмения отговор доводи за приложимост на
задължителните указания на ППВС № 3/18.11.1980г. до 26.06.2015 г., следва да се
отбележи, че според преобладаващата практика на ВКС, давността върху вземания,
предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на
последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес
тече. Изоставя се разбирането, прието в ППВС № 3/1980 г., че давността не тече във
висящия изпълнителен процес, включително по отношение на изпълнителни дела,
образувани преди 26.06.2015 г. /в този смисъл са Решение № 45/30.03.2017 г. по гр. д.
№ 61273/2016 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 131/23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г.,
5
IV г.о. на ВКС, Решение № 12/02.06.2016 г. по т. д. № 3788/2014 г. I т.о. на ВКС,
Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г., IV г.о. на ВКС и др.).
В конкретния случай, производството по изп.д.№ 20138610402039 по описа на
ЧСИ д.в. се е перемирало на 30.09.2015 г., поради което към датата на образуване на
изпълнително дело № 20218520400131 по описа на ЧСИ Катилин Попов, с рег.№ 852
на КЧСИ, с район на действие СГС, е изтекла 5-годишната давност. Погасени по
давност са и останалите вземания на основание чл. 119 ЗЗД, според която разпоредба с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания.
Предвид гореизложеното, предявените искове са основателни и доказани,
поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. По делото не е направено
искане за присъждане на разноски и не е представен списък на разноските по чл.80
ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т. С. В., ЕГН **********
против [фирма] /с предходно наименование [фирма], със седалище и адрес на
управление:[адрес], искове с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът
не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 5851,12 лева, ведно със законна
лихва, считано от 31.07.2013 г. да изплащане на вземането; сумата от 2535,57 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.09.2009 г. до 13.03.2013 г.;
сумата от 2045,49 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2009 г. до
30.07.2013 г.; сумата от 208,64 лева - държавна такса и сумата от 458,64 лева –
възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от
17.09.2013 г. по гр.д.№ 32492/2013 г. по описа на СРС, 66-ти състав, по който е
образувано изпълнително дело № 20218520400131 по описа на ЧСИ К. П., с рег.№ 852
на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за
принудителното им събиране.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6