Решение по дело №3941/2020 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………………/…………………..…,гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 3941 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М.В.М. ***, ЕГН **********, подадена чрез адв. Н.И. от ВАК, против НП № 19-0819-006192 от 18.11.2019год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което са й били наложени адм. наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от същия закон.

В жалбата си въззивницата твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени изцяло.

В съдебно заседание процес. представител на въззивницата поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва фактическата обстановка изложена в НП, а във фазата по същество пледира за отмяна на последното с основен аргумент липса на виновно поведение от страна на неговата подзащитна – субективна несъставомерност на вмененото нарушение.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение за ответната страна в минималния предвиден в чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 07.09.2004год. размер от 100лв.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2019год. в 20:39ч. въззивницата управлявала собственият си лек автомобил „Пежо 106“ с ДК№ В4825СН по бул. „цар Освободител“ в гр.Варна в посока към ПВ Летище, когато била спряна от полицейски екип на Сектор ПП ОД МВР Варна, в който участвал св. А.С.. В хода на проверката било установено, че за управлявания от въззивницата лек автомобил няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. За това нарушение на място св. С. и съставил АУАН № 4765/15.07.2019год. В последствие било установено, че МПС-то било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДП. Издаденият от св. С. АУАН № 4765 бил анулиран като на 26.07.2019год. св. С. издал срещу въззивницата нов АУАН № 4781, в който посочил, че на 15.07.2019год. същата нарушила разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП.

На 27.09.2019год. пол. Инспектор В.Иванова изготвила докладна до началника на сектор ПП в която предложила да бъде извършена проверка с оглед престъпление от общ характер.

С Резолюция от 16.10.2019год. адм. наказателното производство образувано с АУАН 4761/26.07.2019год. било прекратено на основание чл. 33, ал.2 от ЗАНН като било образувано ЗМ № І-412/2019год. по описа на Сектор ПП. Извършена била проверка и в последствие материалите били изпратени на ВРП на ВРП по компетентност с оглед престъпление по чл. 345, ал.2 от ЗДП. Образувана била пр. преписка № 13894/2019год.

С постановление от 04.11.2019год. прокурор при ВРП отказал да образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма данни за извършено престъпление. В постановлението прокурорът приел, че няма виновно поведение от страна на въззивницата и изпратил препис от постановлението началника на Сектор ПП с оглед преценка за наличие на основания за реализиране на адм. наказателна отговорност.

На 08.11.2019год.  началник група в сектор ПП ОДМВР Варна издал срещу въззивницата атакуваното НП № 19-0818-006192, в което посочил, че същата е нарушила разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП тъй като на 15.07.2019год., в 20:39ч., в гр.Варна, по бул. „Цар Освободител“ посока пътен възел „Летище“, до „Автотрейд“ управлява собственият си л.а. „Пежо“ с рег.№ В4825СН, за който след извършена справка се установило, че е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП от 27.06.2019год.  и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП и й наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв. както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. В НП наказващия орган посочи, че същото се издава на основание постановление на ВРП № 13894/19г от 04.11.2019год.  за отказ да се образува наказателно производство по ЗМ 412/2019год. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР Варна.

Като писмени доказателства към АНП са приложени заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, постановление на прокурор при ВРП от 04.11.2019год. с което е отказано образуване на наказателно производство, АУАН № 4781/26.07.2019год., докладна записка изходяща от пол. инспектор В.Иванова, разпечатка от извършена проверка в ГФ, справка за нарушител, както и справка от АИС „КАТ“.

Допълнително в хода на съдебното следствие са служебно изискани от съда и съответно представени и приети справка от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна рег.№ 819000-50109/21.10.2020год. и приложени към нея 2бр. справки от АИС „КАТ“, както и материалите по пр. преписка № 13894/2019год. по описа на ВРП включващи материалите по ЗМ № І-412/2019год. по описа на сектор ПП ОД на МВР Варна.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал А. С.. В тях свидетелят сочи, че въззивницата е била спряна за рутинна проверка при която било установено, че за автомобилът й няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за което нарушение на място й бил съставен АУАН. Сочи че, по време на проверката на място и при извършената справка посредством таблета не бил установил, че автомобилът е с прекратена регистрация. Този факт бил установен в последствие, поради което актът за управление на МПС без гражданска отговорност бил анулиран и той състав нов акт за управление на нерегистрирано МПС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.

От правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство констатира следното:

Наказателното постановление №19-0819-006192/08.11.2019год. е издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН.

В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН при наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно производството срещу въззивницата за същото деяние.

В същото време обаче съдът констатира, че в НП липсват факти свързани със субективната страна на вмененото на въззивника нарушение. Посочено е само че автомобилът бил с прекратена регистрация от определена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП като липсват факти досежно това наясно ли е била въззивницата с факта на прекратяване на регистрацията и то точно на тази дата.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на въззивницата.

Що се касае до изложеното в жалбата становище и за друго нарушение на процес. правила, а именно НП не било съставено въз основа на акта, а въз основа на постановление на прокурора за отказ да образува наказателно производство, то не се споделя от съда доколкото в ЗАНН е предвидена изрично такава хипотеза. Отделен е въпроса, че в случая е налице изрично нарочно разпореждане за прекратяване на АНП образувано със съставянето на АУАН на основание чл. 33, ал.2 от ЗАНН.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая по делото няма спор, че на датата и в часа посочени в НП именно въззивницата е управлявала процесното МПС, което е и нейна собственост. В горната насока са показанията на св. С., АУАН №4765/15.07.2019год. както и справка от АИС КАТ досежно регистрацията на автомобила.

От друга страна от приложената към АНП справка от АИС КАТ се установява, че към тази дата управлявания от въззивницата автомобил е бил с прекратена регистрация като регистрацията е била прекратена на 27.06.2019год.  на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП.

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

Към преписката обаче липсват доказателства, а и в хода на съдебното следствие не са ангажирани такива от страна на АНО за субективната страна на нарушението.

В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, че въззивницата която няма спор, че е собственик на МПС-то описано в НП е бил уведомена за служебно прекратената регистрация. Нещо повече липсват доказателства, че същата изобщо е била уведомена от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от материалите по пр. преписка 13894/2019год., приобщени като доказателства по настоящото дело, уведомление по чл. 574, ал.10 от КТ е било изпратено до въззивницата, но липсват данни то да е било връчено. По-важно обаче е друго. Дори и въпросното уведомление изпратено от ГФ да е било получено от собственика на автомобила (в случая въззивницата), то не дерогира задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-горе по делото

И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна на въззивницата към датата на нарушението посочена в НП, ако и тя да е управлявала автомобила на процесната дата, то няма и как да се приеме, че от субективна страна същата е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. В горната насока е налице константна практика на АС Варна по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС Врана по КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1520/2019год. и мн. други.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Нещо повече точно на липсата на субективна съставомерност е приел и прокурора в постановлението си за отказ да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Последното съдът изрично намира за нужно да отбележи с оглед дадените от прокурора в постановлението за отказ да се образува наказателно производство указания за извършване на преценка с оглед реализиране на адм. наказателната отговорност на въззивницата като е коментирал и чл.140, ал.1 от ЗДП. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.

Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе си не може да обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за съзнаване, че регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото защото прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението (а не от уведомяването) следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива не постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане на мерки по прекратяване на регистрацията. Ще бъде ли изпратено уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат ли изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога, ще бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са факти които водачът на МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не може да предположи единствено и само на база липсата на валидна застрахователна полица. Точно за това и в ЗДП, както и в специалната наредба е предвидено нарочно задължение за съответни служби да уведомят собственика за прекратената служебно, на това основание, регистрация за разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен срок от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е предвидено нарочно уведомяване на собственика.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

Искане за присъждане на разноски е направено от процес. представител на въззиваемата страна в писмени бележки депозирани преди даване ход на делото.

С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение макар и своевременно направено се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-006192 от 08.11.2019год. на началника на група към ОД МВР Варна сектор ПП с което на М.В.М. ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДП са били наложени адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от  6 месеца, за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

                              

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: