Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 04.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г въззивен състав, в публично заседание на девети октомври през 2018
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
РАДМИЛА
МИРАЗЧИЙСКА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 8627 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 30.01.2018
г. на ответниците С.С.Р. и Б.Й.Р. и по насрещна въззивна жалба от 05.04.2018 г.
на ищците Т.М.А. и А.С.А. против решението от 05.01.2018 г. по гр. дело № 24040/2016
г. на Софийския районен съд, 24 състав.
С въззивната жалба, ответниците обжалват
решението на СРС в частта, с която е признато за установено по отношение на
тях, че ищците Т.М.А. и А.С.А. са собственици на избено помещение № 2 с площ от
3,86 кв.м., при съседи: изток-стълбище, запад-коридор, север-мазе № 3-държавно,
юг – общо помещение, прилежащо към самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 69134.4361.158.7.17, представляващ апартамент № 38, находящ се в гр.София,
ж.к.”*********и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на
избеното помещение.
Според въззивниците решението в обжалваната
част е неправилно и необосновано, като се поддържа, че съдът не е следвало да
кредитира заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
доколкото вещото лице не е работило по проектната документация, установяваща за
кой апартамент кое избено помещение е отредено. На следващо място поддържат, че
неправлино съдът е приел за неоснователно заявеното от ответниците възражение
за придобивна давност, въпреки събраните по делото в тази връзка гласни
доказатества. С оглед изложеното молят решението на СРС да бъде отменено в
частта по иска с правно основание чл.108 ЗС и вместо него да бъде постановено
друго, с което искът да бъде отхвърлен. Не претендират разноски.
Ищците са депозирали отговор на въззивната
жалба, в който поддържат, че последната е неоснователна. Според тях крайният
извод на съда за основателност на иска с правно основание чл.108 ЗС е правилен
и съобразен с константната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.
С насрещната въззивна жалба, ищците обжалват
решението на СРС в частта, с която е отхвърлен предявения от тях иск по чл.45 ЗЗД за сумата от 302,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена сума за адвокатско възнаграждение във
връзка с отправена нотариална покана за доброволно освобождаване на процесното
избено помещение и нотариални такси.
Жалбоподателите-ищци поддържат, че в тази
част решението е неправилно, като СРС дори не е изложил мотиви за извода си, че
претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от поведението на
ответниците. С оглед горното молият решение относно иска по чл.45 ЗЗД да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен
изцяло. Претендират разноски за двете инстанции.
Ответниците оспорват насрещната въззивна
жалба и молят същата да бъде оставена без уважение.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
въззиваемата страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Въззивната
жалба на ответниците е депозира в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима. Същата обаче е неоснователна по следните съображения:
По делото е безспорно установено, че
ищците са собственици на следния недвижим имот: апартамент № 38, находящ се в
гр.София, ж.к.”*********, ведно с избено помещение № 2 с площ от 3,86 кв.м.,
при съседи: изток-стълбище, запад-коридор, север-мазе № 3-държавно и юг-общо
помещение. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което
правилно е кредитирано от СРС, имотът /избеното помещение/, описан в исковата
молба е идентичен с имота, описан в нот.акт № 95, том VII,
рег.№ 6479, дело № 1197/2002 г., доколкото отговаря по площ и съседи, като при
извършения оглед не е установено наличие на друго мазе, отговарящо на
описанието в нот.акт №95/2002 г. Неоснователно е възражението на ответниците,
че съдът не е следвало да кредитира заключението на вещото лице, което било
оспорено от тях. Оспорването е неоснователно, като процесуалния представител
изрично е заявил, че не прави искане за изслушване на повторно заключение,
което да се изготви след запознаване със строително-техническата документация
на сградата.От друга страна по делото се установява, че процесното избено
помещение се ползва именно от ответниците. Последните обаче се легитимират като
собственици на избено помещение № 15, при съседи: изток - коридор, запад –
коридор, север – мазе № 16 и юг – мазе № 14, което помещение е прилежащо към
ап. 27, находящ се в същия вход на сградата. Твърденията на ответниците в
отговора на исковата молба са, че фактически ползват процесното помещение от
1978 г. когато са били наематели на имота, а от 1989 г. са започнали да го
владеят с оглед придобитото от тях право на собственост върху ап.27, като
продължават да го владеят и към настоящия момент, въпреки, че от 1997 г.
собственик на апартамента е тяхната дъщеря, която също има достъп до процесното
избено помещение. Във връзка с възраженията на ищците в отговора на въззивната
жалба досежно изводът на СРС, че още от 1989 г. ответниците владеят
помещението, което ползват и към настоящия момент, следва да се посочи, че това
обстоятелство е без значение за конкретния спор, тъй като дори и да са го владели
непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10 години, последните не биха
могли да го придобият по давност, като съображенията за това са следните:По
въпроса в кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост,
могат да се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в
сградата, е налице трайна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /
решение № 81/04.04.2014 г. по гр.д. № 5556/2013 г., решение № 26/23.02.2017 г.
по гр.д. № 3024/2016 г. на I г.о. на ВКС/, според
която избено помещение в сграда в режим на етажна собственост може да бъде
придобивано по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата, само
ако това не е единственото складово помещение
на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда
наличието на такова помещение. Придобиването по давност на складово помещение,
което би имало за последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова би
противоречало на изискването на закона, което е установено като задължително. В
конкретния случай ищците не притежават друго складово помещение като
принадлежност към жилището им, т.е. процесното такова е единственото складово
помещение към собствения им апартамент № 38, поради което не биха могли да
настъпят последиците на придобивната давност. В практиката на ВКС е пояснено
също така, че не е достатъчно владелецът на избеното помещение да притежава в
същата сграда свое жилище / ответниците са притежавали такова до 1997 г.,
когато са се разпоредили с него чрез договор за дарение/, а е необходимо заедно с това и собственикът на завладяното избено
помещение да има друго складово помещение към своето жилище.
Ето защо, решението на СРС в обжалваната от
ответниците част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Насрещната въззивна жалба на ищците е
депозира в срока по чл.263, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Същата обаче е
неоснователна по следните съображения:
В конкретния случай ищците са изложили
твърдения, че в резултат на виновното и противоправно поведение на ответниците,
изразяващо се в упражняване на фактическата власт без основание върху процесното
избено помещение, което е прилежащо към собственото на ищците жилище,
последните са претърпели имуществени вреди, изразяващи се в разход за адвокатско
възнаграждение за консултация и изготвяне на проект за нотариална покана в
размер на 200,00 лв. и заплатени нотариални такси за връчване на нотариална
покана и изготвяне на констативен протокол в размер на 102,00 лв. При тези
фактически твърдения, СРС правилно е квалифицирал иска като такъв по чл.45 ЗЗД,
като е приел, че твърдените вреди не са пряка и непосредствена последица от
поведението на ответниците, изразяващо се във владение на имота. Настоящият
въззивен състав споделя извода, че в случая не е налице пряка причинна връзка
между увреждането и поведението на ответниците, доколкото защитата на
субективното материално право на ищците не е задължително обусловена от
предприетите от тях действия по
отправяне на покана за освобождаване на неправомерно ползваното от ответниците
помещение, за които са направени претендираните разходи.
С оглед
изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
При този
изход на делото – неоснователност на въззивната жалба и на насрещната
такава,
разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.01.2018
г. по гр. дело № 24040/2016 г. на Софийския районен съд, 24 състав.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1и ал.2 ГПК в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.