№ 3360
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110141965 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ........ против А. Н. К..
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 48, находящ се в гр. .............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 3 229, 08 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 704, 67 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
09.11.2022 г.;
сумата 17, 92 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.08.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 3, 44 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2019 г. –
15.09.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.12.2022 г. по
ч.гр.д. № 67378/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата А. Н. К. чрез назначения особен представител адв. М., с който
оспорва исковете. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение
между страните през исковия период. Оспорва Общите условия на ищеца да
са одобрени от КЕВР. Оспорва ищецът да е лицензиран да извършва доставка
на топлинна енергия. Оспорва качеството клиент на топлинна енергия за
исковия период. Оспорва имотът да е топлоснабден, както и технологичните
разходи да са били отчетени от ищеца. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 09.12.2022 г. от ........ е сезирала СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Н. К..
С разпореждане от 16.12.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 79, 10 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .............,
дело № 363/2018 г. от 12.09.2018 г. А. Н. К. придобива собствеността на
апартамент № 48, находящ се в гр. .............., ет. 9, със застроена площ от 60,
28 кв.м., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и сервизни помещения.
Със заявление-декларация от 03.12.2018 г. А. Н. К. е поискала
откриване на партида за имота на нейно име.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .............. от
01.07.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
..............., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е
съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Представен е договор от 23.07.2002 г., сключен между ЕС с адрес: гр.
.............. като възложител и ............... като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна
цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални
сметки – 4, 20 лв. на измервателен уред.
Представен е договор, сключен между ........ – възложител и ............... –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
2
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От страна на ищеца са представени 2 бр. общи фактури с получател – А.
Н. К.: обща фактура от 31.07.2021 г. за отчетния период м.05.2020 г. –
м.04.2021 г. и обща фактура от 31.07.2020 г. за отчетния период м.05.2019 г. –
м.04.2020 г., втората от които не е относима към предмета на спора,
доколкото касае период, предхождащ исковия – м.05.2020 г. – м.04.2021 г.
Видно от представената от третото лице-помагач индивидуална справка
за отопление и топла вода за отчетния период м.05.2020 г. – м.04.2021 г.,
налице е сума за доплащане в размер на 183 лв.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция
се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота при 4
бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО; топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация – на база пълната отопляема кубатура от 152 м3, и
топлинна енергия за БГВ – въз основа на отчета на 1 бр. водомер, извършен
от ФДР.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
м.05.2020 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата 1 203, 24 лв., формирана като
сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 020, 24 лв. и сумата
за доплащане от изравнителни сметки в размер на 183 лв. В посочената сума
не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Вещото лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение за периода
м.08.2020 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата 17, 92 лв.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от вещото лице ........... И., че за исковия период има плащане в
размер на сумата 1, 64 лв. по общата фактура от 31.07.2020 г., отразено в
същата, представена по делото. От страна на вещото лице са констатирани и
плащане в размер на 791, 73 лв. и прихващане със сумата 188, 53 лв., които
обаче касаят отчетния период м.05.2019 г. – м.04.2020 г., видно от таблица №
1 от констативно-съобразителната част на ССЕ, който е извън исковия период
3
м.05.2020 г. – м.04.2021 г. По тази причина следва да бъде съобразено
единствено плащането, което попада в исковия период, в размер на сумата 1,
64 лв. Вещото лице е посочило, че при ищеца е отразено непогасено
задължение за цена на дялово разпределение в размер на сумата 17, 92 лв. В
останалата част съдът не кредитира заключението, доколкото същото е взело
предвид и отразени при ищеца задължения за период, който предхожда
исковия и не е част от предмета на спора.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
4
цената на доставената топлинна енергия.
Установи се по делото, че с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ............., дело № 363/2018 г. от 12.09.2018 г. ответницата А.
Н. К. е придобила правото на собственост на процесния имот. От качеството й
на собственик произтича и качеството й на клиент на топлинна енергия за
битови нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение на ответницата с ищцовото дружество през
исковия период, като възраженията в обратен смисъл се явяват
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
5
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
м.05.2020 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата 1 203, 24 лв., формирана като
сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 020, 24 лв. и сумата
за доплащане от изравнителни сметки в размер на 183 лв.
Като се вземе предвид констатираното от заключението на ССЕ
плащане в размер на сумата 1, 64 лв. за исковия период, налице е непогасен
остатък в размер на сумата от 1 201, 60 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за мораторна
лихва върху стойността на топлинната енергия в размер на сумата 262, 94 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
6
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Установи се по делото, че за исковия период м.08.2020 г. – м.04.2021 г.
от страна на ............... е извършвана услугата дялово разпределение за
процесния имот на стойност исковата сума 17, 92 лв., опред........... при
съобразяване заключението на СТЕ и ССЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 48, 39 лв. разноски за
заповедното и сумата 441, 95 лв. разноски за исковото производство,
съобразно уважената част от исковете.
Ответницата има право на разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Н. К., ЕГН ********** дължи
на ........, ЕИК .........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 1 201, 60 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 48, находящ се в гр. ............, ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 09.12.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 262, 94 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
09.11.2022 г.;
сумата 17, 92 лв. цена на извършено разпределение на топлинна енергия
за периода м.08.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 09.12.2022 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.12.2022 г. по
ч.гр.д. № 67378/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1 201, 60 лв. до пълния предявен
размер от 3 229, 08 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, иска
за сумата над 262, 94 лв. до пълния предявен размер от 704, 67 лв. мораторна
лихва върху нея, както и иска за сумата 3, 44 лв. мораторна лихва върху
цената на дяловото разпределение за периода 31.12.2019 г. – 15.09.2021 г. –
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. Н. К., ЕГН ********** да заплати на ........, ЕИК .........., на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 48, 39 лв. разноски за заповедното
и сумата 441, 95 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца ................
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8