О П Р Е Д Е Л Е Н
И
Е № ...
гр. Враца, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.ч.гр. дело № 528 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба
на И.К.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, подадена чрез адв. М.С., против
Определение № 260015/18.04.2020 г. по гр. д. № 1245/202018 г. по описа на Районен
съд – Козлодуй, с което е оставена без уважение депозирана молба
по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 275/29.10.2019 г. по същото дело
в частта относно присъдените разноски.
С жалбата се сочи, че
се обжалва решението в частта, в която на ищеца са присъдени разноски над
767,92 лв. до присъдения размер от 1 728,00 лв. Поддържа се, че
обжалваното определение е незаконосъобразно. Посочва се, че не се оспорва
размера 400,00 лв., на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца, посочен
в договора за правна защита и съдействие, приложен към исковата молба, както и
присъдените разноски за държавна такса за образуване на делото в размер на
67,92 лв. и за заплатения депозит за вещо лице в размер на 300,00 лв. Твърди
се, че претендираният и присъден допълнителен адвокатски хонорар в размер на
400,00 лв. е прекомерен, тъй като не е съобразен с действителната фактическа и
правна сложност на делото и надхвърля минималния размер, определен в Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се споделя довода на
съдебния състав, че ответникът с процесуалното си поведение е станал причина за
многократното отлагане на делото, като от доказателствата по делото било видно,
че заседанията са отлагани по вина на ищеца или на трети лица.
Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил разноски за
хотел и за гориво в размер на 580,00 лв., тъй като отговорността за разноски е
обективна, цели репарирането на парични средства, изразходени от страната за извършването
на определени процесуални действия и в обхвата ѝ не попадат други
облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Изтъква се,
че извън обхвата на отговорността за разноски са фактическите действия на
страните по събиране на доказателствата, които представят по делото,
командировки, пътни разноски и разноски за хотел и трябва да останат за сметка
на страната, която ги е направила.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови
друго, с което да измени Решение № 275/29.10.2019 г. по по гр. д. № 1245/202018 г. на Районен съд – Козлодуй в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на П. Х. Я. направените от него разноски в
процеса, като намали размера им от 1 728,00 лв. на 767,92 лв. Претендират
се и разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна П. Х. Я., ЕГН: **********, подаден чрез
адв. Г. Г., с който същата се оспорва
като неоснователна. Излагат се доводи, че би могло да се приеме, че делото не
представлява фактическа и правна сложност само ако ответникът е признал иска. Твърди се, че пред първоинстанционния съд ответникът е
упражнявал недобросъвестно процесуалните си права, което е станало причина за
отлагане на делото. Оспорва се твърдението за прекомерност на допълнителното
адвокатско възнаграждение, като се сочи, че при защита по дела с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо се заплаща допълнителен хонорар в размер на
100,00 лв. По отношение на присъдените разноски за хотел и гориво се поддържа,
че същите попадат в обхвата на отговорността за разноски, тъй като са сторени
по повод участието на страната в процеса и тя не би ги направила, ако не е
въвлечена в правния спор не по нейна вина.
Иска се от въззивния
съд да потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт по смисъла на чл. 248, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе
предвид следното от фактическа страна:
Районен съд – Козлодуй е бил сезиран от П. Х. Я. с иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 697,99 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно
със законната лихва от 14.08.2018 г. до изплащане на
претендираната главница, против И.К.К..
С Решение № 275/29.10.2019 г. по по гр. д. № 1245/202018 г. Районен съд – Козлодуй е уважил изцяло предявения иск. Със същото решение ответникът е осъден да
заплати разноски на ищеца от в общ размер от 1 728,00 лв., претендирани с представения от ищеца списък по чл. 80 ГПК,
включващ 67,92 лв. – държавна такса, 300,00 лв. – депозит за вещо лице, 400,00 лв. –
първоначален адвокатски хонорар, 400,00 лв. – допълнителен адвокатски хонорар
за явяване в повече от едно съдебно заседание, 303,00 лв. – разноски за хотел
за явяванията на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание и
277,00лв. – разходи за гориво за управлявания от процесуалния представител лек
автомобил по повод явяването му в съдебно заседание.
С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от
25.11.2019 г. ответникът И.К.К. чрез адв. М.С., е поискал изменение
на решението в частта относно присъдените
разноски.
Ищецът чрез
процесуалния си представител адв. Г. Г., е изразил
становище по молбата, в което поддържа, че искането е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
С обжалваното Определение № 260015/18.04.2020 г. по гр. д. № 1245/202018 г. по описа на Районен
съд – Козлодуй, съдът е приел молбата за изменение на решението за допустима, но
неоснователна. Изложени са мотиви, че съдът
е присъдил разноските в размера, в който са претендирани и е било доказано, че
са извършени, както и че ответникът чрез процесуалното си поведение е станал
причина за многократно отлагане на делото.
При така изложената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По отношение на претендираното и присъдено
адвокатско възнаграждение за защита от един адвокат на ищеца П. Х. Я. съдът
намира следното: От представения договор за правна защита и съдействие на л. 42
от първоинстанционното дело е видно, че между ищеца и процесуалния му
представител е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 480,00 лв. за правни консултации и процесуално представителство пред Районен
съд. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от действащата редакция на Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – 29.05.2018 г.,
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв.
+ 7 % за горницата над 1000 лв. Следователно минималният размер на адвокатския
хонорар по първоинстанционното дело възлиза на 348,86 лв.
По делото е представен
и още един договор за правна защита и съдействие на л. 232 от
първоинстанционното дело, от който се установява, че ищецът е заплатил в брой
на процесуалния си представител допълнителен хонорар в размер на 300,00 лв. „за
повече от едно съдебно заседание“. Съгласно чл. 7, ал. 8 от действащата
редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие – 23.07.2019 г., при защита по дела с повече от две съдебни заседания
за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По делото са проведени общо четири открити съдебни
заседания – на 04.12.2018 г., на 25.01.2019 г., на 27.02.2019 г. и на
23.07.2019 г., поради което минималният размер на допълнителния адвокатски
хонорар при защита по дела с повече от две съдебни заседания възлиза на 200,00 лв. за проведените трето и четвърто
съдебно заседание.
Установеният в закона критерий относно това, дали заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение е прекомерно, е единствено фактическата и
правна сложност на делото. За преценката на същата от значение са видът на
претенцията, обемът на събраните доказателства, броят на проведените съдебни
заседания, извършените по делото процесуални действия, подлежащата на проучване
и анализиране нормативна уредба и съдебна практика и други обстоятелства,
свързани с развитието на съдебното производство.
С оглед изброените по-горе обстоятелства, не може да бъде споделено
становището на жалбоподателя, че делото не е с фактическа сложност. По делото са проведени четири открити съдебни заседания, на които процесуалният представител на
ищеца е взел лично участие, назначени са и са приети две експертизи, изслушани са свидетелските
показания на четирима свидетели, приети са множество писмени доказателства. Всички тези обстоятелства
съдът намира, че обосновават фактическата
сложност
на делото.
По делото се съдържат
доказателства за заплатени в брой от ищеца на процесуалния му представител
780,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съобразно договорения предмет на защитата възнаграждението в размер на
780,00 лв. е съответстващо на обема на реално осъществената такава. Този размер на разноските за адвокатско възнаграждение е над предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 8 от
Наредба № 1/2004 г. минимум, който в случая е 548,86 лв. /348,86 лв. по
първоначалния договор за правна защита и съдействие и 200,00 лв. допълнителен
адвокатски хонорар при защита по дела с повече от две съдебни заседания за
проведените трето и четвърто съдебно заседание/, но с оглед обема от правните действия, извършени по делото, не се явява прекомерен.
По отношение на
претендираните от адвоката на ищеца разноски за нощувки в хотел и транспортни
разходи в общ размер на 580,00 лв. настоящият съдебен състав намира, че същите не следва да бъдат присъждани. По делото са представени
фактури и касови бонове за закупено гориво и разходи за отсядане в хотел, за
които се твърди, че са извършени от адвоката на ищеца по повод пътуване до
седалището на компетентния съд. Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК обаче заплатените от
ищеца такси разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Настоящият съдебен състав намира, че от представените касови бонове не може да
се направи еднозначен извод, че сумите по фактурите са заплатени именно от ищеца, за да бъде осъдена
насрещната страна да му ги заплати. Поради това
претендираните транспортни разходи и разходи за
отсядане в хотел за участие в съдебно заседание не могат да се вменят в тежест на
ответника.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено
определение, с което да бъде изменено Решение № 275/29.10.2019 г. по гр. д. № 1245/202018 г. на Районен
съд – Козлодуй в частта относно разноските, като
размерът на същите се намали от 1 728,00 лв. на 1 147,92 лв.,
включващи 67,92 лв. – държавна такса, 300,00 лв. – депозит за вещо лице и 780,00 лв. –
заплатен адвокатски хонорар
Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
разноски за настоящото производство.
Съгласно константа практика на ВКС разноски за производството по чл. 248 ГПК не
следва да се присъждат, тъй като то има несамостоятелен характер и в него не се
носи отговорност за разноски. Производството по
чл. 248 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез
допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени. В този смисъл процедурата по чл. 248 ГПК е продължение на
съдопроизводството по конкретно дело и не може самостоятелно да породи
задължение за страната да заплаща
разноски за молбата по чл. 248 ГПК. При производството по чл. 248 ГПК спорът не
е предизвикан от ответната по молбата страна и поради това същата не дължи
разноски на молителя /в този смисъл Определение №
114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., ІІ ГО на ВКС; Определение №
627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г., ІІІ ГО на ВКС/. Ето защо и
искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното,
Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 260015/18.04.2020 г. по гр. д. № 1245/202018 г. по описа на Районен
съд – Козлодуй, с което е оставена без уважение депозирана молба
по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 275/29.10.2019 г. по същото дело
в частта относно присъдените разноски, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 275/29.10.2019 г. по гр. д. № 1245/202018 г. на Районен
съд – Козлодуй в частта относно присъдените разноски, като ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН: **********,
да заплати на П. Х. Я., ЕГН: **********, вместо
присъдената от Районен съд – Козлодуй сума от 1 728,00 лв. деловодни разноски, сумата от 1 147,92
лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.