Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.11.2020
година град С.З.В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.10. 2020 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Стойка
Иванова
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
т.д. № 270 по описа за 2019 година
за да се
произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Т.” АД - гр. Б., *****, ЕИК ***** чрез адвокат Х.Т. против „Е.К.” ООД - гр.
С.З., ул. *****, ЕИК ***** и „А.” ЕООД - гр. С., ул. *****, ЕИК ***** с цена на
иска 200 000 лв.
Твърди се, че „Т.” АД е кредитор на „Е.К.” ООД по
обезпечително ИД № 20138010400260, образувано по Обезпечителна заповед от
24.06.2013г. на БОС по т.д. № 322/2013 г. и ИД 20148010400191 по описа на ЧСИ Т.
Д.,*** действие БОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по т.д. №
154/2014г. на БАС (т.д. № 322/13г. на БОС, в.т.д. № 154/2014г. на БАС, к.т.д. №
39/2015г. на ВКС, в.т.д. № 62/2016г. на БАС, к.гр.д. № 60339/2016г. на ВКС,
в.т.д. № 16/2018г. на БАС, к.т.д. № 2034/2018г. на ВКС) с присъединени
изпълнителни листи на „Т.” АД за съдебни разноски по т.д. № 322/2013г. на БОС, т.д.
№ 266/2013г. на БОС, в.т.д. № 315/2014г. на БАС и т.д. № 305/2013г. на БОС.
Същевременно ищецът е и присъединен взискател по ИД № 2018**0400091 по описа на
ЧСИ И.С., peг. № **, с район на действие ОС С.З., образувано по молба на „А.”
ЕООД против „Е.К.” ООД по изпълнителен лист от 22.02.2018г., издаден по ч.гр.д.
№ 915/2018г. по описа на PC - С.З. в производство по чл. 417, т.9 ГПК. Според
ищеца към настоящия момент дългът на „Е.К.”
ООД към „Т.” АД не е погасен и възлиза общо на 4 174 159.76 лв., според
Удостоверение изх. № 3946/01.08.2019г. и Удостоверение изх. № 4082/13.08.2019г.
по ИД № 191/14г. на ЧСИ Тр. Д., за което длъжникът бил уведомен с Писмо изх. №
3925/31.07.2019г.
Ищецът твърди, че е присъединен в ИД 2018**0400091 по
описа на ЧСИ И.С. за сумата от 2 385 274,59 лв. главница, законна лихва 1376737,64
лв. за периода 21.06.2013 г. - 13.08.2019г. и разноски по гр. дела - 312 076
лв., видно от изпратеното съобщение изх. № 11918/16.08.2019г.
Ищецът твърди, че след запознаване с документите по
изпълнителното дело на ЧСИ И.С. и с тези по ч.гр.д. № 915/2018г. на PC С.З. и
по-конкретно с приложения там Запис на заповед с посочена дата на издаване
17.10.2017г. и като съобразил фактическата обстановка, при която „А.” ЕООД и „Е.К.”
ООД чрез техните управители са действали при съставянето на документа по
чл.417, т.9 ГПК, стигнали до убеждението, че взискателят „А.” ЕООД в
действителност не разполага с валидно вземане от длъжника по Записа на заповед
от 17.10.2017г., тъй като той е абсолютно недействителен - няма достоверна
дата, няма кауза (основание, причина), която да обезпечава и е абсолютно
симулативен (не се желаят последиците му), поради което не поражда никакъв правен
ефект. Подробно излага факти и обстоятелства, въз основа на които счита, че
записа на заповед е недействителен и не може да породи правен ефект, тъй като
според ищеца той е съставен за да симулира дълг в значителен размер във вреда
на “Т.” АД. По надолу посочва доказателствата, на които основава своите
твърдения. Прави искане, ако съдът все пак приеме, че записът на заповед от
17.10.2017г. е действителен и че обезпечава вземане по съществуващо каузално
правоотношение и в този смисъл поражда валидно вземане на „А.” ЕООД за
200 000,00 лв. (от общ размер 300 000.00 лв. по записа), за която сума
взискателят се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист и за събирането на която провежда принудително изпълнение, то ищецът предявява
при условията на евентуалност иск по чл.
135 ЗЗД с твърдение, че абстрактната сделка и евентуалната каузална сделка,
която ценната книга обезпечава, ведно с гражданския процес по ч.гр.д. №
915/18г. на PC - С.З. и изпълнителния процес по ИД № 91/2018г. на ЧСИ И.С. са
относително недействителни по отношение на него, тъй като го увреждат като
кредитор на „Е.К.” ООД.
Във връзка с този предявен иск подробно излага
фактическите обстоятелства, на които той се основава в тяхната хронология по
време на извършване, като излага съображения, че са налице всички елементи на
фактическия състав на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно:
установяване качеството му на кредитор; установяване увреждащия характер на
действията на длъжника; установяване знанието на длъжника за увреждащия
характер на действията му; установяване знанието на съконтрахента /вторият
ответник/ на длъжника за увреждащия характер на действията му.
В заключение, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на „Е.К.” ООД, ЕИК *****, и „А.”
ЕООД, ЕИК *****, че не съществува вземане на „А.” ЕООД, ЕИК ***** срещу „Е.К.”
ООД, ЕИК *****, в размер на 200 000.00 лв., произтичащо от запис на заповед от
17.10.2017г., издаден от „Е.К.” ООД в полза на „А.” ЕООД, представляващо част
от общото вземане по записа в размер на 300 000.00 лв., за което вземане са
издадени заповед № 538/22.02.2018г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
от 22.02.2018г. по ч.гр.д. № 915/2018г. на PC - С.З. и за събирането на което е
образувано ИД № 2018**0400091 по описа на ЧСИ И.С.. Евентуално: Да обяви за относително
недействителни по отношение на ищеца „Т.” АД на:
Запис на заповед от 17.10.2017г., издаден от „Е.К.”
ООД, ЕИК *****, в полза на „А.” ЕООД, ЕИК *****, за сумата от 300000.00 лв.;
Заповед за незабавно изпълнение № 538/22.02.2018г. и
изпълнителен лист от 22.02.2018г., издадени по ч.гр.д. № 915/2018г. на PC С.З.
за вземане за 200 000.00 лв., като част от общото вземане за 300 000.00лв.,
дължимо по запис на заповед от 17.10.2017г., издаден от „Е.К.” ООД, ЕИК *****,
в полза на „А.” ЕООД, ЕЖ *****, ведно със законната лихва от 21.02.2018г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 4000 лв. разноски по делото;
Разпореждане от 23.02.2018г. за образуване на ИД №
2018**0400091 по описа на ЧСИ И.С. и призовка за доброволно изпълнение изх. №
2941/08.03.2018г. за събиране на общо задължение 213 625.83 лв. към
08.03.2019г., от които главница 200 000.00 лв., ведно със законната лихва върху
нея от 21.02.2018г. до изплащане на вземането, която към 08.03.2019г. е
изчислена да възлиза на 833.33 лв., неолихвяема сума в размер на 4000.81 лв.,
11.40 лв. присъдени разноски, както и такса по т.26 от Тарифата за ТРЧСИ с
включено ДДС в размер на 8780.29 лв. в полза на ЧСИ И.С., като изпълнителното
дело е образувано по изпълнителен лист от 22.02.2018г. по ч.гр.д. № 915/2018г.
на PC - С.З., издаден в изпълнение на заповед за незабавно изпълнение №
538/22.02.2018г. по ч.гр.д. № 915/2018г. на PC - С.З. за вземане за 200 000.00
лв., като част от общото вземане за 300 000.00 лв., дължимо по запис на заповед
от 17.10.2017г., издаден от „Е.К.” ООД, ЕИК *****, в полза на „А.” ЕООД, ЕИК *****,
ведно със законната лихва от 21.02.2018г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 4000 лв. разноски по делото.
Постъпил е отговор на исковата молба от „Е.К.“ ООД, с
който ответникът прави на първо място възражение за нередовност на исковата
молба, като твърди, че не е посочена цената на всеки от предявените искове,
които според този ответник са множество на брой. Че е следвало за всеки от
ответниците да бъде посочено по отделно какъв иск се предявява, на каква цена,
за да се определи дължимата държавна такса. Навеждат се и оплаквания, че е
налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и
според ищеца липсвал предявен главен иск. На следващо място посочва, че главният
иск е недопустим, тъй като е преждевременно предявен и за ищеца не било налице
правен интерес от воденето му, че е недопустимо съединяването на искове по
начина, по който е направено в исковата молба и че е недопустимо съединяването
на исковете срещу двама ответници, като аргументира подробно тези си
възражения. Моли съда да остави исковата молба без движение и да прекрати
производството по недопустимите искове.
По същество на предявените искове излага съображения,
че те са неоснователни. По отношение на главния иск посочва, че липсва
индивидуализация на белезите и признаците на недействителност на едностранна
сделка, че не е вярно, че записа на заповед няма достоверна дата; че няма
законово изискване тази едностранна сделка да има гаранционна функция; че няма
законово отражение за издаване на запис на заповед в счетоводството на издателя
и поемателя и че според него всички факти, изложени в исковата молба не са в
състояние да удостоверят съществуването на пороци на едностранната сделка, нито
да я правят абсолютно недействителна. Според ответника неоснователен е и
вторият иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Липсвали предпоставките на този текст
поради отсъствие на увреждащо действие или сделка, липсвало намерение за
увреждане при издаване записа на заповед и възразява срещу настъпването на
законните правни последици от процесуалните действия на ЧСИ за конституиране на
дружеството -ищец в качеството на присъединен взискател, като счита, че са с
невярно съдържание удостоверенията, издадени от ЧСИ Т. Д., въз основа на който
е осъществено присъединяването. Навежда с отговора нови фактически и правни
твърдения, които се изразяват в следното:
Ищецът е незаконосъобразно конституиран
като присъединен взискател, защото удостоверенията за наличието на изпълнително
производство, въз основа на което е удостоверено правото му на вземане пред ЧСИ
И.С. е документ с абсолютно невярно съдържание;
Дружеството - ищец не е предявило иск с правно
основание чл.464 ГПК в настоящото производство и не защитава правата си чрез
отрицателен установителен иск срещу привиден кредитор;
Дружеството - ищец няма качеството на
трето лице, което има фактическа и правна възможност да въведе възражение за
наличие/липса на каузално правоотношение, обект на обезпечителна абстрактна менителнична
сделка;
Издаването на запис на заповед не е основание за
счетоводна операция за издаващото дружеството или за дружеството -поемател.
Записът на заповед като абстрактна сделка, която
отговаря на всички законови изисквания за да има това качество, е достатъчно
основание за възникване на имуществено задължение и ответниците не следва да
установяват и удостоверяват съществуването на каузално правоотношение, което
записът да обезпечава;
Никое от правните действия на двамата ответници, които
са описани в обстоятелствената част на исковата молба не притежава качеството
на акт на злоупотреба с процесуално право или на злоупотреба с материално
гражданско или търговско право;
Записът на заповед не е винаги безвъзмездна сделка и
за да се определи каква е са необходими други предпоставки. В случая
действително съществува обезпечено правоотношение по договор за продажба на
акции от 17.10.2017 г., доказателство за което е приложен към отговора
документ.
Изводите и квалификациите на дружеството - ищец в
обстоятелствената част на исковата молба за добросъвестност/недобросъвестност,
злоупотреба с право (материално и процесуално), знание /незнание/задължение за
знание при проява на дължимата грижа и т.н. са необосновани, нямат връзка с
действителните факти и погрешно прилагат установените в теорията и практиката
критерии за определяне на тяхното действително съдържание и проявление.
Никаква част от фактите, чието установяване по пътя на
настоящото производство, не следва да бъдат установявани вън от самостоятелен съдебен
процес по надлежно предявен иск (когато това е допустимо).
Акциите, обект на изпълнителен запор по изп.д. №
91/2018 г. на ЧСИ И.С., не са били обект на предходен запор;
В хода на изпълнителното производство по изп.д.№
191/2014 г. на ЧСИ Т. Д. са извършвани изпълнителни действия, които не са
намерили отражение в рекапитулацията на вземания и плащания; В рамките на
същото изпълнително дело ищецът е осъществявал процесуални действия, с които е
препятствал нормалното развитие на изпълнителното производство, които
препятстват законосъобразното определяне на законната лихва за забава и
съответно представляват опит да получи облага от собствено противоправно
поведение.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника „А.“
ЕООД, с който се иска оставяне на исковата молба без движение, тъй като
исковете не били индивидуализирани по предмет и цена. Оспорва допустимостта на
предявения главен иск и че той не бил иск по чл. 464 ГПК. Дружеството не било
пасивно легитимирано като ответник. Твърденията за симулативност били
недопустими на основание чл. 124 ГПК, исковете били неправилно съединени и в
заключение счита, че производството по делото следва да бъде прекратено поради
недопустимост на предявените искове. Алтернативно прави възражение за
неоснователност на исковете и излага в тази връзка правни съображения за това и
също оспорва представените от ЧСИ Тр. Д. удостоверения. Оспорва фактическите и
правни твърдения в исковата молба.
Постъпила е допълнителна искова
молба във връзка с депозирания отговор от ответника „Е.К.“ ООД, с която ищецът „Т.” АД взема становище по направените оплаквания за
нередовност на исковата молба в отговорите на ответниците.
Посочва, че е предявил два иска - един отрицателен
установителен иск по чл. 464 ГПК за установяване несъществуващо вземане на „А.”
ЕООД от „Е.К.” ООД и един конститутивен иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД за обявяване
на относителна недействителност на поредица от увреждащи кредитора действия на
ответниците, като цената на главния иск е 200 000.00 лв., за каквато сума е
издадена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист и за
принудителното събиране на която сума е разпоредено от ЧСИ И.С. образуването на
изпълнително дело № 91/18г. и връчване на ПДИ на длъжника.
Цената на евентуалния иск била 300 000.00 лв., за
каквато сума е издаден записът на заповед и с която било обременено имуществото
на длъжника във вреда на ищеца и за част от която, в размер на 200 000.00лв., е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - предмет на
изп.д. № 91/18г. на ЧСИ И.С.. Посочва, че искът за установяване
несъществуването на едно право или правоотношение е един, независимо от броя на
конкретните основания за опороченост. Позовава се на чл.44 ЗЗД. Счита, че искът
за установяване съществуването на едно право или правоотношение, предявен от
трето лице срещу страните в това правоотношение, е един, независимо от броя на
ответниците и независимо от броя на оспорваните като увреждащи ищеца действия и
сделки. На следващо място твърди, че условие за даване ход на делото при
предявен главен иск, обективно свързан с евентуален иск, е да е платена
държавната такса по главния иск. Ако бъде отхвърлен главният, съдът дължи
произнасяне по евентуалния иск и едва в окончателния съдебен акт, с който бъде
отхвърлен и евентуалният иск, ищецът ще бъде осъден да заплати дължимата за
него държавна такса. Излага подробни съображения защо счита, че главният иск по
чл. 464 ГПК е допустим и не е преждевременно предявен и че правата на
присъединения взискател не се изчерпват само при участието му в разпределение.
Твърди, че конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД не е „по-силно средство за
защита” от отрицателния установителен иск. Напротив, искът по чл. 135 ЗЗД е
възможен само при действителна сделка, увреждаща кредитора, поради което може
да бъде предявен или самостоятелно, или в условия на евентуалност спрямо
отрицателния установителен иск, но не и преди него като главен иск. Посочва, че
правната квалификация на един иск е задължение на съда, а не на ищеца поради
което непосочването й не е порок на исковата молба. Взема становище по всички
оплаквания за недопустимост - поради липса на правен интерес, недопустимостта
на съединяване на исковете, недопустимо съединяване на исковете срещу двама
ответници. Моли съда да не оставя исковата молба без движение и да не
прекратява производството като недопустимо. По нататък в ДИМ ищецът изразява
съображения по съществото на исковете, както и по новите фактически и правни
твърдения, които се въвеждат с отговорите. Оспорва възражението за процесуални
нарушения при водене на изпълнителното и исковото производство.
Във връзка със заявения в отговора на исковата молба
факт за наличие на основание за издаване на процесния запис на заповед,
съдържащо се в чл. 4 от договора за продажба на акции от 17.10.2017г., ищецът
прави възражения и оспорвания, като твърди, че договорът за продажба на акции
не носи подписа на Г.П., поради което бил сключен при липса на съгласие.
Твърди, че договорът за продажба на акции от 17.10.2017г. е антидаран и е
създаден за целите на процеса.
Според ищеца договорът не може да се противопостави на
„Т.” АД, защото негов предмет е уговорката за продажба на винкулирани (без
съгласието на СД на „Т.” АД), запорирани (по изп. дело № 260/201 Зг. на ЧСИ Тр.
Д. въз основа на обезпечителна заповед в полза на „Т.” АД по т.д. № 322/201 Зг.
на БОС) и заложени /по договор от 11.11.2014г. като част от търговското
предприятие на „Е.К.” ООД), поименни акции от капитала на „Т.” АД.
Договорът за продажба на акции според ищеца е
недействителен, тъй като липсва индивидуализация на предмета на сделката, тя е
сключена в противоречие със закона и морала и е абсолютно симулативна. Клаузата
за неустойка в чл. 4 от договора за продажба на акции според ищеца е
недействителна, тъй като й липсва основание, противоречи на добрите нрави и в
заключение счита, че щом договора за продажба на акции и уговорката за
неустойка са нищожни, то издадения за нейното обезпечение запис на заповед е за
несъществуващо вземане, т.е. е лишен от основание. Ако съдът приемел, че
клаузата за неустойка е валидна и поражда правно действие, то прави възражение
за нейната относителна недействителност по см. на чл. 135 ЗЗД по подробно
изложени съображения.
Ищецът посочва, че тъй като към момента на депозиране
на исковата молба не е имал информация за съществуването на Договор от
17.10.2017г. за продажба на акции, сключен между „Е.К.” ООД и „А.” ЕООД, вкл.
клаузата за неустойка в чл.4 от договора, като основание на издадения запис на
заповед, моли съда, като прави поясняване и допълване на исковата молба на „Т.”
АД в частта на евентуално предявения срещу двете ответни дружества по чл. 135 ЗЗД, като към списъка от увреждащите ищцовото дружество правни действия в
обстоятелствената и в петитумната част на иска, за които се отнася ищцовата
претенция да бъдат обявени като относително недействителни, да се добави на
първо място уговорката за заплащане на неустойка в размер на 300 000 лв.,
съдържаща се в чл.4 от Договора от 17.10.2017г. за продажба на 2500 акции,
сключен между „Е.К.” ООД и “А.” ЕООД, понеже се явява преюдициална за обявяване
на относителната недействителност на обезпечаващия я запис на заповед от
17.10.2017г. и на последвалата поредица от актове по ч.гр.д. № 915/18г. на PC С.З.
и по изп.дело № 91/18г. на ЧСИ И.С..
Постъпила е допълнителна искова
молба във връзка с депозирания отговор от ответника „А.“ ЕООД, с която ищецът оспорва възраженията
на ответното дружество относно недопустимостта на главния иск, като подържа
становището си, изложено подробно в допълнителната искова молба, подадена по
отношение на първия ответник. Излага подробни съображения по отношение на
твърдението на втория ответник за липса на активна процесуална легитимация,
както и за недопустимостта, за присъединяването на исковете срещу двамата
ответници. Взема становище по направените възражения за неоснователност на
предявените искове. Излага съображения, че представителят на втория ответник - Р.Р.е
свързано лице с лицата, които представляват първия ответник „Е.П.” ООД, като
посочва, че на втория ответник е било известно, че между ищеца и „Е.К.” ООД се
е развил предсъдебен и съдебен спор във връзка с доставка на метали и че е
налице у него намерение за увреждане в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
Развива подробни съображения в тази връзка. Оспорва възражението за злоупотреба
с право при предявяване на исковете и при осъществяване на процесуални действия
като взискател в производството и пред съда.
Излага подробна хронология на процесуални действия като взискател и на
ЧСИ (т.15.5. на стр.16 и 17) и представя допълнителни многобройни доказателства
за извършвани изпълнителни действия от ЧСИ по ИД № 191/2014 г.(т.2 на стр.21),
тяхното оспорване и постановени съдебни актове, с който тези оспорвания са
оставени без разглеждане или без уважение.
Оспорва като недопустимо искането на този ответник по
чл. 193 ГПК за оспорване автентичността и съдържанието на удостоверенията на
ЧСИ Тр. Д.. Противопоставя се на искането да бъдат присъединени посочените от
този ответник изпълнителни дела. Оспорва писмата на „А.” ЕООД и „Е.К.” ООД от
11.02.2018г. и от 13.02.2018г. Счита, че те нямат достоверна дата и са създадени
за целите на процеса.
Постъпил е допълнителен отговор от „Е.К.“ ООД, с който
този ответник поддържа становището за недопустимост на производството по
изложените в отговора на исковата молба съображения.
Въвежда нови основания за недопустимост на корекциите,
внесени с допълнителната искова молба. Посочва, че в правните действия, които
ищецът включва в обхвата на иска по чл. 135 ЗЗД не представляват годен предмет
на иск по чл. 135, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД, поради което този иск е недопустим.
Посочва, че установяването на нищожност на всеки един договор, като източник на
правоотношение, е предмет на отделен отрицателен установителен иск и е различен
от иска по чл. 464 от ГПК и този по чл. 135 от ЗЗД. Посочва, че искът по чл.
135 ЗЗД не може да произведе пряко действие върху изпълнителното производство.
Като коментира съдържанието на допълнителната искова молба, ответникът излага
нови съображения за нередовност на исковата молба и недопустимост на
предявените искове. След това излага съображения във връзка с новите правни и
фактически твърдения на ищеца в допълнителната искова молба, като счита, че те
са неоснователни.
По нататък взема подробно становище по възраженията,
направени в допълнителната искова молба във връзка с договора за продажба на
акции. Излага съображения, че тези възражения са несъстоятелни, че не е налице
липса на съгласие и антидатираност на договора. Посочва, че този договор няма
отношение към дружеството - ищец и че този договор не е недействителен и е
породил своето правно действие, тъй като има предмет, не противоречи на закона
и добрите нрави и не е симулативен.
Постъпил е допълнителен отговор от ответника „А.“
ЕООД, с който твърди, че с допълнителната искова молба е предявен нов иск,
който съществено изменя съдържанието на първоначалната искова молба, като
твърди, че това в рамките на производството е недопустимо.
Поддържа възраженията си за липса на
ясно определен предмет на иска по чл. 464 и че не е надлежна страна по
евентуалния иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Поддържа всички възражения за недопустимост на
предявените искове. Оспорва верността и относимостта към предмета на спора на
всички фактически твърдения на ищеца за свързаност на лица по смисъла на ТЗ.
Оспорва фактическите и правни твърдения, свързани с въведените недостатъци на
договора за продажба на акции от антидатирането на договора до възраженията, че
е сключен с противоречие с добрите нрави. Оспорва възраженията в допълнителната
искова молба по дължимостта на неустойката.
Съдът, след като се запозна подробно със становищата
на страните в хода на извършената размяна на книжа намира, че са предявени два
иска в условията на евентуалност, като главният иск намира своето правно
основание в чл. 464 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК и е с цена на иска 200
000лв., и има за предмет оспорване от взискател на съществуването на вземането
на друг кредитор. Искът е предявен срещу кредитора, чието вземане се оспорва и
срещу длъжника. Заедно с него, като евентуален, е предявен иск за обявяване на
относително недействително по отношение на ищеца уговорка за неустойка в размер
на 300 000лв., съдържащ се в чл.4 от договор от 17.10.2017г. за продажба на 2
500 акции, запис на заповед от 17.10.2017 г., заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 22.02.2018г., издадени по ч.гр.д. № 915/2018г. на PC - С.З.,
разпореждане за образуване на изпълнително дело № 2018**0400091 по описа на ЧСИ
И.С. и призовка за доброволно изпълнение от 08.03.2018г. Този иск е с правно
основание чл. 135 от ЗЗД и е с цена 300 000лв. Платена е дължимата държавна
такса. С допълнителната искова молба, главният иск не е изменен, а допълнен във
връзка с наведеното в отговорите казуално основание на издаването на атакувания
запис на заповед, а именно, че той е издаден като обезпечение по сключен
договор за продажба на акции и включена в този договор клауза за дължима
неустойка в случай на неизпълнение. Съгласно чл. 372, ал. 2 ГПК с
допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната,
като в срока за допълнителна искова молба може да измени предявения иск,
каквото действие според съда ищецът е извършил във връзка с изменението на
първоначално предявения главен иск.
Съдът намира, че не са налице нередовности на исковата
молба, които подробно са разисквани в първоначалните и допълнителните отговори
на ответниците. Искът за установяване на несъществуването на едно право или
правоотношение съдът намира, че е един иск независимо от конкретните основания,
които са посочени и съгласно чл. 44 ЗЗД в случая са приложими правилата относно
договорите и по отношение на индивидуалното волеизявление, което се съдържа в
записа на заповед. Не е налице противоречие между обстоятелствената част и
петитума на предявените искове. Главният иск е отрицателен установителен иск, с
който се твърди, че е несъществуващо вземането по записа на заповед и във
връзка с него са изложени различни фактически и правни доводи, с които ищецът
иска да установи липсата на такова вземане, което му се противопоставя в
изпълнителния процес. Този иск не е преждевременно предявен, тъй като
дружеството е взискател по изп. дело № 91/2018г. на ЧСИ И.С., по което друг
взискател е втория ответник „А.” ЕООД, чието вземане е срещу един и същ длъжник
и за двамата взискатели, а именно първия ответник „Е.К.” ООД. Налице е
хипотезата на чл. 464, ал. 1 от ГПК. Отрицателния установителен иск може да се
предяви от всяко трето за спорното правоотношение лице, когато това
правоотношение накърнява неговата имуществена сфера. В този смисъл правният
интерес се съдържа в твърденията на ищеца, съобразно които и представените
доказателства ищецът се стреми да обоснове основателността на исковите си
претенции. Във връзка с предявения отрицателен установителен иск ищецът
подробно е изложил основанията, въз основа на които счита, че това вземане не
съществува, защото сделката страда от посочените от него пороци и че вземането,
което произтича от тази сделка не може да му се противопостави като взискател в
изпълнителния процес. Според съда съединяването на този главен иск с евентуален
по чл. 135 ЗЗД не е недопустимо, тъй като, ако съдът приеме, че процесният
запис на заповед е действителна сделка, то тогава ищецът в условията на
евентуалност предявява този конститутивен иск, за да се опита да докаже, че
спрямо него са относително недействителни действия, с които длъжникът по
изпълнението го уврежда, като следва да докаже, че длъжникът при извършването
на тези действия е знаел за увреждането. В този смисъл съдът не приема
възраженията на ответниците за недопустимост на иска поради липса на правен
интерес. Съдът не намира за основателно и възражението за недопустимост при
присъединяването на исковете, тъй като основанията на които са предявени не се
изключват и е възможно да съществуват едновременно и независимо едно от друго,
което се разпростира и върху правните последици, в случай на неоснователност на
тези искове и тяхното уважаване. Не е недопустимо и съединяването на исковете
срещу двамата ответници, тъй като в нормата на чл. 464 ГПК изрично е посочено
срещу кой следва да бъде предявен този иск, а именно срещу кредитора, чието
вземане се оспорва и срещу длъжника. При иска по чл. 135 ЗЗД ответниците са
страните по оспорваното увреждащо правоотношение - длъжника и съконтрахента на
длъжника. При това положение те са задължителни другари в процеса. С оглед на
това съдът намира, че не е налице недопустимост на исковете при тяхното
съединяване срещу двамата ответници. С оглед на гореизложеното съдът намира, че
исковата молба и допълнителната искова молба не страдат от пороци, които водят
до нейното оставяне без движение, както и че предявените искове са допустими и
че производството не следва да бъде прекратявано.
Недопустими като предмет на иск по чл.135, ал.1 ЗЗД са
заповед за незабавно изпълнение № 538/22.02.2018 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по
ч. гр. д. № 915/2018 г. на РС – С.З. и
разпореждане от 23.02.2018 г. за образуване на ИД № 2018**0400091 по
описа на ЧСИ И.С. и призовка за доброволно изпълнение на ЧСИ, претендирани от
ищеца като предмет на делото в т.2 на стр.26 от ДИМ (28.10.2019 г.) /стр.287 от
делото/. Това не са актове на последващо разпореждане с предмета на спора по
т.3 от ТР №2/2017 ОСГТК и не са годен обект на отменителен иск по реда на
чл.135 ЗЗД.
Между страните не са спорни обстоятелствата, че
ищцовото дружество „Т.” АД е кредитор на „Е.К.” ООД по обезпечително ИД №
20138010400260, образувано по Обезпечителна заповед от 24.06.2013г. на БОС по
т.д. № 322/2013г. и ИД 20148010400191 по описа на ЧСИ Т. Д.,*** действие БОС,
образувано въз основа на изпълнителен лист по т.д. № 154/2014г. на БАС (т.д. №
322/13г. на БОС, в.т.д. № 154/2014г. на БАС, к.т.д. № 39/2015г. на ВКС, в.т.д.
№'62/2016г. на БАС, к.гр.д. № 60339/2016г. на ВКС, в.т.д. № 16/2018г. на БАС,
к.т.д. № 2034/2018г. на ВКС). С присъединени изпълнителни листи в полза на „Т.“
АД за съдебни разноски по т.д. № 322/2013г. на БОС, т.д. № 266/2013г. на БОС,
в.т.д. № 315/2014г. на БАС и т.д. № 305/2013г. на БОС през 2019 г. са
претендирани допълнителни разноски. Същевременно ищецът е и присъединен
взискател по ИД № 2018**0400091 по описа на ЧСИ И.С., peг. № **, с район на
действие ОС С.З., образувано по молба на „А.” ЕООД против „Е.К.” ООД по
изпълнителен лист от 22.02.2018г., издаден по ч.гр. д. № 915/2018г. по описа на
PC С.З. в производство по чл. 417, т.9 ГПК.
Не е спорно, че е издаден запис на заповед от
17.10.2017г. /оспорва се датата на издаване, а не съществуването на такъв
документ/, че е сключен договор за продажба на акции от 17.10.2017г. /оспорва
се неговата дата, но не и съществуването на този договор/.
Всички други обстоятелства във връзка с развоя на
изпълнителните дела и действителността на изпълнителните основания, които
представлява записа на заповед, и договора, който се твърди, че той обезпечава
са спорни между страните съобразно техните доводи и възражения, които бяха
описано по - горе.
По правилата на разпределение на доказателствената
тежест ищецът следва да докаже, че вземането на втория ответник спрямо първия
ответник в размер на 200 000лв., произтичащо от запис на заповед от
17.10.2017г. не съществува на сочените от него основания за недействителност и
нищожност. Също така ищецът следва да докаже своите твърдения, че договорът за
продажба на акции и клаузата му за неустойка, както и записът на заповед и
издадените въз основа на него по заповедното производство заповед за незабавно
изпълнение, изпълнителен лист, разпореждане на съдебния изпълнител са
относително недействителни като действия, които го увреждат и че длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането, както и че вторият ответник също е
участвал в извършването на тези действия с цел да увреди неговите интереси по
посоченото изпълнително производство на ЧСИ И.С..
Ответниците излагат напълно сходни становища в техните
отговори и последващи процесуални изявления и носят доказателствена тежест за
всички факти в свой интерес по
направените фактически твърдения.
Съдът е приел всички приложени към исковата молба и
двете допълнителни искови молби писмени доказателства, както и тези, които са
приложени към отговорите и допълнителните отговори на двамата ответници.
Назначена е съдебно - счетоводна
експертиза, която след като се запознае с данните по делото да отговори на
въпросите, поставени в ИМ, ДИМ и молбите на първия ответник, към които се е присъединил вторият
ответник. Изискано и приложено е гр.д. №
915/2018г. на PC - С.З., както и изп. дело № 2018**0400091 по описа на ЧСИ И.С.,
както и описаните ИД с №260/2013 и № 191/2014 г. ЧСИ Т. Д. с всички процесуални
действия до датата на прилагането им по делото.
Направени са многобройни оспорвания на истинността на
представяни от двете страни насрещни частни документи, които не са основание за
производство по чл.193 ГПК и всяка страна носи доказателствената тежест за
ползващ я документ.
Искане за събиране на гласни доказателства е направено
в ИМ и ДИМ от дружеството – ищец и при допускането му от съда, от ответниците.
Искането не е конкретизирано и поддържано в съдебно заседание и гласни
доказателства не са допускани и събирани.
Изслушана е съдебно – графологическа експертиза с
основно и допълнително заключение относно автентичността на подписите,
установила, наличието на автентични подписи на Г.П. и Е.П..
Проведено е производство по оспорване истинността на
два броя удостоверения по чл.456, ал.2 и 3 ГПК с № 3946/01.08.2019г. и
№4082/13.08.2019 г. на ЧСИ Т. Д., гр. Б.. За авторството и съдържанието на
удостоверенията са назначени съдебно - графологическа и съдебно – икономическа
експертиза. Заключенията не изключват удостоверителното значение на документите, като издадени от ЧСИ
по процедурата на чл.456 ГПК, а размерът на удостоверените вземания не е
предмет на спор по делото.
Страните са представили подробни защити.
Съдът като обсъди доказателствата и взе предвид
становищата на страните по спора, намира за установено следното:
Ищцовото дружество „Т.” АД е страна в обезпечително
производство срещу „Е.К.” ООД по обезпечително ИД № 20138010400260, образувано
по Обезпечителна заповед от 24.06.2013г. на БОС по т. д. № 322/2013г. и взискател по ИД 20148010400191 по описа на
ЧСИ Т. Д.,*** действие БОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по т. д. № 154/2014г. на БАС (т. д. №
322/13г. на БОС, в. т. д. № 154/2014г. на БАС, к. т. д. № 39/2015г. на ВКС,
в.т.д. №'62/2016г. на БАС, к.гр.д. № 60339/2016г. на ВКС, в.т.д. № 16/2018г. на
БАС, к.т.д. № 2034/2018г. на ВКС). С присъединени изпълнителни листи в полза на
„Т.“ АД за съдебни разноски по т.д. № 322/2013г. на БОС, т.д. № 266/201 Зг. на
БОС, в.т.д. № 315/2014г. на БАС и т.д. № 305/2013г. на БОС през 2019 г. са претендирани
допълнителни разноски. С постановление за допускане на ЧСИ ищецът е присъединен
взискател по ИД № 2018**0400091 по описа на ЧСИ И.С., peг. № **, с район на
действие ОС С.З., образувано по молба на „А.” ЕООД против „Е.К.” ООД по
изпълнителен лист от 22.02.2018г., издаден по ч.гр. д. № 915/2018г. по описа на
PC С.З. в производство по чл. 417, т.9 ГПК.
Възражението на ответниците за оспорване на качеството
присъединен взискател е неоснователно, защото спорът за размера на дълга не
изключва качеството кредитор и правния
интерес за иск по чл.464 ГПК.
Не е спорно, че
е издаден запис на заповед от 17.10.2017г. /оспорва се датата на издаване, а не
съществуването на такъв документ/. Записът на заповед от 17.10.2017г. е издаден
от „Е.К.” ООД, ЕИК *****, в полза на „А.” ЕООД, ЕИК *****, за сумата от 300
000.00 лв.
Страните не спорят, че е сключен договор за продажба
на акции от 17.10.2017г. /оспорват се неговата дата и действителност, но не и съществуването на този договор/.
Договорът от 17.10.2017г. е за продажба
на акции, сключен между „Е.К.” ООД и „А.” ЕООД е за продажба на 2500 акции от
капитала на „Т.“ АД и включва в чл.4
клауза за неустойка в размер на 300 000 лв., вземането по което се обезпечава чрез издаването на запис на
заповед за същата сума.
Не е спорно между страните, че по ч.гр.д. № 915/2018г.
на PC - С.З. са издадени Заповед за
незабавно изпълнение № 538/22.02.2018г. и изпълнителен лист за вземане за 200 000.00 лв., като част от
общото вземане за 300 000.00лв., дължимо по запис на заповед от 17.10.2017г.,
издаден от „Е.К.” ООД, ЕИК *****, в полза на „А.” ЕООД, ЕЖ *****, ведно със
законната лихва от 21.02.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от
4000 лв. разноски по делото.
Страните не спорят за факта на Разпореждане от
23.02.2018г. за образуване на ИД № 2018**0400091 по описа на ЧСИ И.С. и на
съществуването и съдържанието на призовка за доброволно изпълнение изх. №
2941/08.03.2018г. за събиране на общо задължение 213 625.83 лв. към
08.03.2019г., от които главница 200 000.00 лв., ведно със законната лихва върху
нея от 21.02.2018г. до изплащане на вземането, която към 08.03.2019г. е
изчислена да възлиза на 833.33 лв., неолихвяема сума в размер на 4000.81 лв.,
11.40 лв. присъдени разноски, както и такса по т.26 от Тарифата за ТРЧСИ с
включено ДДС в размер на 8780.29 лв. в полза на ЧСИ И.С..
По отношение на спорните факти.
Ищецът твърди наличие на абсолютна недействителност и абсолютна
симулативност на записа на заповед от 17.06.2017 г. Излага, че е стигнал до убеждението, че взискателят „А.” ЕООД в
действителност не разполага с валидно вземане от длъжника по Записа на заповед
от 17.10.2017г., тъй като той е абсолютно недействителен - няма достоверна
дата, няма кауза (основание, причина), която да обезпечава и е абсолютно
симулативен (не се желаят последиците му), поради което не поражда никакъв
правен ефект. Доводите му са изложени подробно на стр. 4 – 9 и номерирани от т.1
до т.36, последвани от допълнително изложение, доводи и коментари в ДИМ от
28.10.2019 г. и с позоваване и препращане към нея по ДИМ от 20.11.2019 г. По
същество фактите за абсолютна недействителност на записа са за липса на
достоверна дата, основание и намерение за задължаване на издателя. Тежестта на
доказване на фактическите твърдения при оспорване на действителността на една
сделка е на онзи, който оспорва. Съдът не намира, че ищецът е доказал при
условията на пълно и главно доказване факти за недостоверност на датата, липса
на кауза или намерение за задължаване, а твърденията му противоречат на събрани
безспорни доказателства или не се отнасят до релевантни за спора факти.
Достоверността на датата на записа на заповед не засяга действителността му и правата
на страните по спора. Запис на заповед може да бъде издаван и за бъдещо
задължение или минало задължение и това не засяга казуалния му характер.
Независимо от това в производството е установена достоверна дата и тя е датата,
на която тъй е представен пред съда и образуването на ч.гр.д. № 915 на РС –
СЗ. Няма пълно и главно доказване на
факти, които да установят за липса на кауза на записа на заповед като
абстрактна сделка или на каузалната обезпечена сделка. Изложените и подробно
коментирани факти за период от време от 2009 г. до настоящото съдебно
производство се сочат да установят
различни лични, семейни (ЧСИ и съпруга), търговски, счетоводни (ГФО, провизии)
и имат значението на доказателствени факти, но не установяват главните факти.
Пълно и главно доказване е възможно и на базата на косвени доказателства, но
веригата на фактите, трябва да изключва съществуването на всяка друга
фактическа възможност. Логическото обосноваване не е доказване и изводите му не
са доказателство за факт. В процеса не е установен конкретен факт, който да изключва цел или
намерение за задължаване на издателя на записа на заповед през 2017 г. и
споровете по провежданото принудителното изпълнение доказват реалността на
извършеното менителнично задължаване.
Идентично е положението с фактическите твърдения
за недействителността на каузалната
сделка. Договорът за продажба на акции според ищеца е недействителен, тъй като
липсва индивидуализация на предмета на сделката, тя е сключена в противоречие
със закона и морала и е абсолютно симулативна, съответно клаузата за неустойка
в чл. 4 от договора за продажба на акции според ищеца е недействителна, тъй
като й липсва основание, противоречи на добрите нрави и в заключение счита, че
щом договора за продажба на акции и уговорката за неустойка са нищожни, то
издадения за нейното обезпечение запис на заповед е за несъществуващо вземане,
т.е. е лишен от основание. При тези твърдения следва в производството да е
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на конкретни
факти на неопределеност и
неопределяемост на предмета на сделката, на противоречие с правни норми на
сключването на договора като основание
за нищожност поради противоречие със закона, или на определени морални правила
(чл.26, ал.1 ЗЗД). За недействителността на клаузата за неустойка установените
факти трябва да удостоверяват към датата на сключване на договора липсата
на цел и воля за задължаване на страната
по договора със задължение за неустойка, факт на противоречие с конкретна
морална норма, която да противоречи на добрите нрави по чл.26, ал.1 ЗЗД.
Тежестта на пълно доказване на тези главни факти е на ищеца. Той не
индивидуализира по правилата на закона конкретните главни факти по дата, място, действие, бездействие,
страни, участници и пр. и не сочи преки доказателства за установяване на такива
главни факти. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени
доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени,
достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява
без съмнение главният факт, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в
истинността или неистинността на съответното твърдение. Установените
доказателствени факти в това производство индицират възможности и вероятности,
но не са в състояние да създават правна сигурност за наличието на релевантните
главни факти. Независимо от това твърдението за липса на индивидуализация на
предмета на сделката е опровергано от съдържанието на договора и не се влияе от
схематизма на езиковото описание. Не са установени конкретни факти на
противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, които могат да бъдат
пряко свързани с предмета на сделката и
акта на сключването и през 2017 г. Противоречието на конкретната сделка
с акции на морала не е фактическо твърдение, а правна оценка.
Третата група фактически твърдения на ищеца са по
раздел II на исковата молба на стр.10 и сл. с последващо излагане на доводи и
коментари в ДИМ. Ищецът индивидуализира
като увреждащи действия по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД. Подлежащите на
доказване главни факти при така определен от ищеца обхват на доказването са
факт на право на вземане и неговия титуляр, факт на увреждащи действия на
длъжника по вземането, факт на знание/незнание на увреждащото действие от
третото лице и факт на възмездност/безвъзмездност на сделката. По отношение на
вида и характера на увреждането ищецът го развива в Раздел II, т.2, стр.10-13 ИМ и го описва като инсцениране
на висящо дело, за да възпрепятстват
усилията на „Т.“ АД по висящото изпълнително дело да се добере до акциите на
длъжника и третира запорираните акции по изпълнителното дело като укрити при
приятелски ЧСИ. Индивидуализираните увреждащи действия са изброени изчерпателно
като издаването на запис на заповед, сключване на договор за покупко - продажба
на акции, самостоятелно увреждащо действие чрез сключване на уговорката на
заплащане на неустойка, в размер на 300
000 лв., съдържаща се в чл.4 от договора от 17.10.2017 г. и на последвалата
поредица от актове по ч.гр.д. № 915/18г. на PC С.З. и по изп.дело № 91/18г. на
ЧСИ И.С..
Съдът не обсъжда фактите по съдебното заповедно
производство – заповед за незабавно изпълнение № 538/22.02.2018 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по
ч. гр. д. № 915/2018 г. на РС – С.З., и тези на ЧСИ в изпълнителното
производство – разпореждане от 23.02.2018 г. за образуване на ИД № 2018**0400091
по описа на ЧСИ И.С., които ищецът е включил в петитума си като предмет на
евентуален иск по чл.135, ал.1 ЗЗД в т.2 на стр.26 от ДИМ (28.10.2019 г.)
/стр.287 от делото/ за обявяване на относителна недействителност като увреждащи
правни действия. Спрямо тях не е допустима съдебна защита по реда на чл.135 ЗЗД
и в тази част производството следва да бъда прекратено.
Съдът приема за установени по достатъчно убедителен
начин фактите на съществуване на право на вземане, независимо от спора за
размерите на отделните парични задължения,
на индивидуализацията на длъжника,
на издаване на запис на заповед, сключване на договор и неговите клаузи и последващите
действия, документирани в съдебни и
съдебно-изпълнителни актове. За другите
факти доказателствената тежест лежи върху ищеца в условията на пълно и главно
доказване. Презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД
за знание на увреждането не се прилага по отношение на увреждащите
действия и сделките на юридическите лица и на отношенията между техните
управителни органи, освен в случаите, когато между персоналния състав на тези
органи лицата са от същия родствен кръг. Няма посочени, представени и събрани преки
доказателства за факти, които удостоверяват положителен главен факт на знание
за увреждане на авторите на действията, за които се твърди да са увреждащи.
Твърденията на ищеца за конкретни факти относно време и място на съдебни
съобщения, мотиви, цели и намерения на физически и юридически лица за водене
на симулативни съдебни и изпълнителни
процеси, за бързина, експедитивост и пр., вкл. за конкретно съдържание на увреждаща цел, не преставляват
твърдения за доказателствени факти относно главния факт на увреждащото знание.
Имат качеството на индиции за други доказателствени факти и не доказват
несъмнено съществуването на този решаващ
главен факт. При отсъствието на доказателства за него обсъждането на
съществуване, характер и момент на твърдяно увреждане не може да има значение за изхода от спора.
В отговора и
допълнителните отговори първият ответник твърди като предмет на спор
злоупотреба с право от страна на ищеца в изпълнителните производства по ИД №
191/2014 г. на ЧСИ Т. Д. насочени към незаконно натрупване на допълнителни
лихвени задължения, координирани действия с ЧСИ за увреждане правата на
длъжника и упражняване на правото на иск по настоящото производство при
противоречие с чл.3 ГПК. В ДИМ (20.11.2019
г.) ищецът оспорва възражението за злоупотреба с право чрез и подробно описва
факти, които твърди като установени. Към исковата молба на ищеца са приложени
документи относно извършвани
изпълнителни действия по изпълнителните дела, които са идентични с документите
по приложените по делото изпълнителните дела. За безспорни на това основание
следва да се признаят за установени следните факти: обезпечително производство
по изп.д.№ 260/2013 г. на ЧСИ Т. Д.,
съдържащо сигнал на ЧСИ срещу
дружеството длъжник за отказ да се изпълни определение на съда до полицията и
отказ да се образува досъдебно производство; молба на «Т.» АД за образуване на
изпълнително дело № 191/2014г. на ЧСИ Тр. Д.;
удостоверение от 01.08.2019 г. по
ИД№ 191/2014г. на ЧСИ Тр. Д., в което са хронологично описани извършени
процесуални действия и получени, събрани и разпределени суми, според което през
периода 12.12.2014 г. – 01.08.2019 г. са постъпили суми по изпълнението (раздел
III на стр. 55 от делото), които не са
разпределяни и за които няма изготвено проекторазпределение; постановления за
разпределение от 07.03.2015 г. и 28.10.2015 г. (по време на спряно изпълнително
производство); извършване на публични продани, определяне на „Т.“ АД като
купувач между 27.07.2015 и 31.07.2015 г.;
издаване на постановления за възлагане през м. август на 2015 г.;
плащане от „Т.“ на ДДС в спечелен търг и постановление за възлагане; първо постановление за спиране на производството от
28.08.2015 г. по искане на взискателя; второ постановление от 18.02.2016 г. за
спиране на спряното производство по искане на длъжника; издаване на
постановления за отмяна на постановленията за възлагане през 2016 г., издадени
в полза на „Т.“; възобновяване на производството на 29.07.2019 г.; откази на „Т.“
от участие в публичните продани през 2015 г.; издаване на постановления за
обявяване на публичните продани от 2015 г. за нестанали през 2019 г., съставяне
на проекторазпределение и разпределение през 2020 г.; съдебни и доказателствени
факти по оспорване на процесуалните действия на ЧСИ и съдебни актове по тях.
Описаните факти имат качеството на доказателствени факти за възможно и вероятно
нарушаване на задължението за добросъвестно и законосъобразно процесуално
поведение на взискателя и/или ЧСИ, но не
установяват при условията на пълно и главно доказване факти, които могат да
бъдат отнесени към конкретен акт на злоупотреба
с процесуално право по чл.3 ГПК от страна на ищеца, което може да се
отрази на допустимостта или надлежността на упражняваното право на иск по
чл.464 ГПК или по чл.135 ЗЗД. Наличието на вероятност дългът на длъжника да е
бил изкуствено увеличен в изпълнителното производство по ИД № 191/2014 г. на
ЧСИ Т. Д. със законни лихви на стойност милиони не променя извода за недоказаност
на преки увреждащи факти с отражение върху правото на иск на ищеца. Поради това
са извън предмета на делото в настоящото производство.
Останалите многобройни факти, установени по искане на
страните в процеса, нямат правно значение за релевантните факти за спора,
поради което по тях не следва да се излагат допълнителни мотиви.
С оглед изложеното относно установените факти
предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.464 ГПК за
установяване несъществуване на вземане на „А.“ ЕООД срещу „Е.К.“ ООД по изп. д.
№ 091/2018 г. на ЧСИ И.С. – С.З.– главен и евентуален следва да бъдат
отхвърлени поради неоснователност и недоказаност.
Поради
неосъществяване на всички елементи на фактическия състав за възникване
на право на защита на кредитора срещу увреждащи го действия на длъжника по реда
на отменителен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени и исковете, главни и евентуални, на „Т.“ срещу
ответниците „А.“ ЕООД и срещу „Е.К.“ ООД за обявяване на относително
недействителни на увреждащи действия на ответниците по издаване на запис на
заповед от 17.06.2017 г., сключване на договор за покупко продажба на 2500
акции от капитала на „Т.“ АД, и на ЧСИ
по изп. д. № 091/2018 г. на ЧСИ И.С. – С.З..
Съобразно правилата на чл. 78 ГПК на ответниците
следва да се присъдят направените по делото разноски по представените списъци,
като на ответника „Е.К.“ ООД следва да се присъдят направените по делото
разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 3500лв, а на ответника „А.“
ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 6636лв., представляващи
възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложеното, Окръжен съд – С.З.Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.” АД - гр. Б., *****,
ЕИК *****, против „Е.К.” ООД - гр. С.З., ул. *****, ЕИК ***** и „А.” ЕООД - гр.
С., ул. *****, ЕИК *****, предявен с правно основание чл.464 ГПК, за да се
признае за установено по отношение на „Е.К.” ООД, ЕИК *****, и „А.” ЕООД, ЕИК *****,
че не съществува вземане на „А.” ЕООД, ЕИК ***** срещу „Е.К.” ООД, ЕИК *****, в
размер на 200 000.00 лв., произтичащо от запис на заповед от 17.10.2017г.,
издаден от „Е.К.” ООД в полза на „А.” ЕООД, представляващо част от общото
вземане по записа в размер на 300 000.00 лв., за което вземане са издадени
заповед № 538/22.02.2018г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
22.02.2018г. по ч.гр.д. № 915/2018г. на PC - С.З. и за събирането на което е
образувано ИД № 2018**0400091 по описа на ЧСИ И.С. като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.” АД - гр. Б., *****,
ЕИК *****, против „Е.К.” ООД - гр. С.З., ул. *****, ЕИК ***** и „А.” ЕООД - гр.
С., ул. *****, ЕИК *****, с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен като евентуален на иска с правно основание
чл.464 ГПК, с който се иска да се обявят
за относително недействителни по отношение на ищеца „Т.” АД на запис на заповед
от 17.10.2017г., издаден от „Е.К.” ООД, ЕИК *****, в полза на „А.” ЕООД, ЕИК *****,
за сумата от 300000.00 лв., договор за покупко – продажба на 2500 бр. акции от
капитала на „Т.“ АД -Б. и на клауза за
неустойка по т.4 от този договор като
неоснователен и недоказан.
ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост производството
по иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен като евентуален от „Т.” АД
- гр. Б., *****, ЕИК *****, против „Е.К.” ООД - гр. С.З., ул. *****, ЕИК *****
и „А.” ЕООД - гр. С., ул. *****, ЕИК ***** в частта, с която се иска обявяване
на относително недействителни следните документи: Заповед за незабавно
изпълнение № 538/22.02.2018г. и изпълнителен лист от 22.02.2018г., издадени по
ч.гр.д. № 915/2018г. на PC - С.З. за вземане за 200 000.00 лв.; разпореждане от
23.02.2018г. за образуване на ИД № 2018**0400091 по описа на ЧСИ И.С. и
призовка за доброволно изпълнение изх. № 2941/08.03.2018 г. за събиране на общо
задължение 213 625.83 лв. към 08.03.2019г., от които главница 200 000.00 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от 21.02.2018г.
ОСЪЖДА „Т.” АД - гр. Б., *****, ЕИК *****
да заплати направените съдебни разноски в размер на 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/
от „Е.К.” ООД - гр. С.З., ул. *****, ЕИК
***** и в размер на 6 636 лв. /шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева/ на
„А.” ЕООД - гр. С., ул. *****, ЕИК *****, съобразно приложените списъци с
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски апелативен съд, а в частта,
с която се прекратява производството, която има характер на определение, в
едноседмичен срок от съобщаването на страните пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: