№ 12676
гр. С., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110126659 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от С. П. С., искова молба
срещу ЗК „Л.И.“ АД, с която е предявена искова претенция с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 6000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
24.09.2020 г. около 12:10 ч. л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № СВ ... ВР /собственост
на ищеца/ се движел по път II-82 от гр. С. посока гр. С., управляван от И.П.Д. и на
около 7,600 км. преди гр. С. движещия се зад него л.а. „Опел Астра“, с рег. № СО ...
ВК, управляван от М.О.Б., не спазва дистанция, застига л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с
рег. № СВ ... ВР и го удря в задната му част, в резултат на което реализира ПТП и
причинява щети на автомобила. Твърди, че вината за настъпилото ПТП е на М.О.Б.,
който управлявал автомобил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество. Сочи, че се е обърнал към застрахователя по „Гражданска
отговорност“, в резултат на което при ответното дружество е заведена щета №
22315000-20-301219. Излага, че представители на ответника са поискали
удостоверение за прекратена регистрация на ПТП, каквото твърди, че е представил
заедно с наказателно постановление. Поддържа, че с писмо № 12503/12.11.2020 г.
ответното дружество отказало да заплати обезщетение с аргумент, че липсва влязъл в
сила съдебен акт удостоверяващ виновното поведение на М.О.Б.. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск, ведно със законната лихва от 29.06.2021 г. до
окончателно изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Излагат се твърдения, че в хода на ликвидационната
дейност от страна на дружеството е установено, че стойността необходима за
възстановяване на щетите на л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № СВ ... ВР, надхвърля
70 % от действителната стойност на автомобила, поради което е определено
обезщетение при тотална щета. Сочи, че съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, е необходимо
удостоверение от компетентни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в
1
което да е отбелязано, че прекратяването е поради настъпила тотална щета. Твърди, че
от страна на ищеца е представено удостоверение, в което е посочено, че автомобилът е
с прекратена регистрация и се намира в частен имот, но не е посочено, че е
дерегистриран поради тотална щета. Оспорва иска и по размер и счита, че
претендираното обезщетение не кореспондира със средните пазарни стойности на
автомобила към дата на ПТП. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
6000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, че ответникът е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на л.а. „Опел Астра“, с рег. №
СО ... ВК, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял имуществени вреди в посочения в исковата молба размер, както и че е
отправил към ответника покана за плащане на обезщетение, ведно с представяне на
нужните документи, която е получена от последния.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
изплащане на претендираното обезщетение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че на
24.09.2020 г., около 12:10 часа, на път II-82 от гр. С. посока гр. С., на около 7,600 км.
преди гр. С., е настъпило ПТП между управляван от И.П.Д. лек автомобил л.а. „Сузуки
Гранд Витара“ с рег. № СВ ... ВР, собственост на ищеца, и застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. „Опел Астра“, с рег. № СО ...
ВК, управляван от М.О.Б., че вината за настъпване на произшествието е на водача на
застрахованото при ответника МПС, че л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № СВ ... ВР е
с прекратена регистрация, че ищецът е депозирал при ответника претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 8156/29.06.2021 г. и че същото до
настоящия момент не е изплатено.
Спорно по делото е дали л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № СВ ... ВР е с
прекратена регистрация на основание „тотална щета“ и размерът на дължимото се
застрахователно обезщетение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество, че
ищецът, при условията на пълно и главно доказване, не е установил, че собственият му
лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № СВ ... ВР е с прекратена регистрация,
поради настъпила „тотална щета“. Това твърдение се опровергава по категоричен
начин от приложеното на л. 8 по делото Удостоверение рег. № 433200-
42997/19.04.2021г., издадено от МВР -СДВР, Отдел „Пътна полиция“, в което е
отразено изрично, че регистрацията на процесния автомобил е прекратена на
30.10.2021г. поради „тотална щета“.
По отношение размера на дължимото се обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице „тотална щета“ по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Съгласно цитираната материалноправна разпоредба
тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на
автомобила.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като пълно,
2
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация, се установява, че действителната стойност на лек автомобил „Сузуки
Гранд Витара“ с рег. № СВ ... ВР, опредЕ. към датата на настъпване на процесното
ПТП е 6864.00лв.
Вещото лице е стигнало до извода, че стойността необходима за възстановяване
на МПС-то, изчислена на база средни пазарни цени, е 20103.61лв.
С оглед изложеното, доколкото стойността необходима за възстановяване на
автомобила надвишава около три пъти неговата стойност, съдът намира, че е налице
тотална щета по смисъла на материалноправната разпоредба на чл. 390, ал. 2 КЗ.
От заключението става ясно, че стойността на запазените части е 25% от
действителната стойност на МПС-то или 1716.00лв.
Видно от заключението стойността на дължимото се застрахователно
обезщетение, определено при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части е 5148.00лв., за която сума претенцията следва да бъде уважена, като
над този размер до максимално предявения такъв от 6000.00лв. или за разликата от
852.00лв. искът се явява неоснователен.
По отношение претенцията за лихва върху претендираното застрахователно
обезщетение.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ, лихвите за забава
на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат
от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/.
В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В случая видно от приложеното на л. 11 по делото копие
на претенция, ищецът е представил на ответното дружество удостоверението от СДВР
за прекратена регистрация на процесния автомобил на 29.06.2021г. /датата отразена
върху печата/, обстоятелство което не е спорно между страните, респективно считано
от тази дата дружеството застраховател е в забава и дължи лихва върху уважената част
на претенцията с правно основание чл. 432 КЗ.
По разноските:
При този изход на спора, следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
Предявена е искова претенция за сумата от 6000.00лв., уважената част е в размер на
5148.00лв., респективно отхвърлената в размер на 852.00лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 1040.00лв., от които
240.00лв. – внесена държавна такса, 200.00лв. – депозит за вещо лице и 600.00лв. –
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за частично основателно възражението на
процесуалния представител на ответника, формулирано в проведеното по делото
открито съдебно заседание, за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.,
минималният размер на дължимото се адвокатско възнаграждение с оглед цената на
заявената искова претенция е 450.00лв. Съдът намира, че доколкото делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност в полза на ищеца следва да се признаят
и изплатят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да изплати на
ищеца разноски с оглед уважената част на исковата претенция в размер на 806.52лв.
На ответното дружество следва да се признаят разноски в размер на 300.00лв., от
които 200.00лв. – депозит за вещо лице и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
3
разноски с оглед отхвърлената част на претенциите в размер на 42.60лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на С. П. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., жк. „Младост 3“, бл. 352, вх. 3, ет. 1, ап. 67, на основание чл. 432, ал. 1
ГПК, сумата от 5148.00лв. – застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди от настъпило на 24.09.2020г. ПТП, при което е увреден лек
автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № СВ ... ВР /собственост на ищеца/, ведно
със законна лихва от 29.06.2021г. / датата, на която ответното дружество е
уведомено от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие – чл. 429,
ал. 3 КЗ / до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска, в частта,
за сумата от 852.00лв. / разликата над уважената част до максимално предявения
размер / като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на С. П. С., ЕГН **********, сумата от 806.52лв. – разноски с оглед
уважената част на иска.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на ЗК „Л.И.“ АД , ЕИК *********, сумата от 42.60лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4