Присъда по дело №1805/2019 на Районен съд - Кюстендил

                                             МОТИВИ

Към Присъда на  КРС по НОХД № 1805/2019 година

                               гр. Кюстендил, 30.07.2020 г.

 

 

 

 

 

 

 

На 20.12.2019г.   на осн. чл. 247 от НПК Кюстендилска районна прокуратура е внесла  за разглеждане  в КРС обвинителен акт  против П.Л.А., с ЕГН – ********** ***, за извършени  престъпления от общ характер по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК и  по чл. 325, ал.1, при фактическа обстановка подробно изложена в ОА.

  С разпореждане от  14.01.2020г., съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание с призоваване на страните.  В това разпоредително заседание не е  направено искане за разглеждане на делото по  някои от особените правила и е насрочено открито съдебно заседание с призоваване на страните , свидетелите и вещите лица.  В РЗ, при условията на чл.248, ал.2 от НПК, съдът е приел за съвместно разглеждане предявения от пострадалата С.Д.В. граждански иск за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени  от нея неимуществени вреди , резултат от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане. Съдът е конституирал в наказателното производството пострадалата В. в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

Представителят на държавното обвинение поддържа изцяло внесения в съда обвинителен акт, като залагайки на събраните в хода на досъдебното  производство и на съдебното следствие  доказателствени средства / писмени и гласни/  изразява становище, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по един несъмнен и категоричен начин. Пледира  за постановяване на  осъдителна присъда, с която А. да бъде признат за виновен,  като за престъплението по чл. 325, ал.1 от НК – на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“  за срок от 12 месеца  , а за престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК  на А. да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца. С оглед  наличието на реална съвкупност между двете деяния прокурорът пледира за определяне на едно общо, най-тежка наказание измежду двете, които съдът  ще наложи на подсъдимия, като при определяне на размера на изпитателния срок, за който ще отложи изтърпяването на така определеното общо наказание, представителят на държавното обвинение  иска от съда той да бъде в максимално предвидения  размер.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител поддържа внесеното от районна прокуратура обвинение срещу подсъдимия, като  пледира за признаването му за виновен по всяко едно от обвиненията и  за уважаване на предявения  и приет за съвместно разглеждане граждански иск, в пълен размер.

Защитникът на подсъдимия  излага пред съда съждения за недоказаност на обвиненията и моли с присъдата А. да бъде признат за невиновен по всяко от обвиненията, както и да бъде отхвърлен изцяло предявеният граждански иск.

Кюстендилският районен съд, след като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа и правна страна писмени и гласни доказателства  и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност приема за установено следното :

 

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

 

Подсъдимият П.Л.А. е роден на *** ***. Жител ***. *****, български гражданин,  със средно образование, пенсионер,  не е осъждан / реабилитиран/, с ЕГН - **********.

На 03.11.2019г.  около 13.30 - 14.00 часа   подсъдимият А.  посетил търговски обект, стопанисван от съпруга на пострадалата В. – св. И.В. , в качеството му на  ЕТ „И.В.-Р.“. Търговският обект представлявал – кафене, находящо се в гр. К. , ул.“ 19-ти ф.“№.., на който адрес сем. В. живеят. В този ден на работа в заведението била С. В., като съпругът й също бил в обекта.  Подсъдимият отишъл  в заведението заедно с приятелката си - свид. Д.Г.. Като клиенти  те седнали на една от масите пред обекта. П.А. си поръчал алкохол. След известно време  подсъдимият влязъл в заведението , за да посети тоалетна, като след излизането му седнал на една от вътрешните маси, на която седял и собственикът – св. И.В. заедно с друго лице – св.В.П..  Тъй като времето отвън се влошило, в заведението влязла и св. Д.Г.. Тя седнала  на същата маса. Под влияние на употребения алкохол подсъдимият се държал агресивно и заядливо със св. В., поради което и за да избегне повече конфликти последният станал , напуснал заведението и се прибрал в дома си. А. , П. и Г. останали в заведението.  от масата и се прибрал в дома си.  Тъй като времето отвън се влошило в заведението влязла и св. Д.Г.. Тя седнала при подсъдимия и св. П.. Малко след влизането на Г. във вътрешността на заведението  А.  извадил цигара и я поставил в устата  си. Поради забраната за тютюнопушене в закрити търговски обекти св. С.В. го предупредила да загаси цигарата . Тъй като той отказвал тя неколкократно повторила молбата си.  Вероятно отново под влияние на употребения алкохол подсъдимият  започнал да отправя към св. В. обиди, включително с думите: „Ти коя си ма, курво? Ти не можеш да ми кажеш дали да пуша или не."  Съзнавайки, че подсъдимият е употребил доста алкохол и за да избегне по-нататъшен конфликт, св. Г.  го подканила няколко пъти да си тръгват. А. започнал да псува и нея .

Тъй като не успяла да убеди подсъдимия да загаси цигарата ,  пострадалата С.В. се приближила до масата, на която седял А. ,  издърпала цигарата от устата му и я изнесла навън, като я загасила в пепелник поставен на една от масите. В този момент тя видяла че на маса пред заведението седи св. К.М. , когото познавала като клиент на заведението.  След връщането й във вътрешната част на  търговския обект тя била пресрещната от подсъдимия, който я блъснал няколко пъти в хладилната витрина, разположена в заведението, нанесъл й удари с юмрук в областта на носа и лявата скула на лицето, съборил я на земята, където продължил да я удря с юмруци по главата и в гръдния кош.  През цялото време, докато нанасял удари по В. подсъдимият отправял към нея и  псувни и обиди.

Виждайки какво се случва, св. П. започнал да вика по подсъдимия и да се опитва да го отдръпне от В..  От болката, която причинявали ударите на пострадалата, тя също викала за помощ.  Чувайки виковете й в заведението влязъл и св. К.М..  Последният , с помощта на св. П. успели да отдръпнат П.А. от С.В..

П.А. и Д.Г. незабавно напуснали заведението. С.В. получила помощ от П. и М., подала сигнал на спешния телефон 112 и повикала по телефона и съпруга си. Св. П.  отишъл при св. И.В. и му обяснил какво е станало в заведението . По повод подадения на тел.112 сигнал, в търговския обект пристигнал патрул на РУ Кюстендил, в състав свидетелите М.М. и И.В.. , както и екип на ЦСМП - гр. К..  Били снети обяснения от присъстващите. Пострадалата е закарана в ЦСМП за оказване на медицинска помощ.

 При извършения в ЦСМП К. преглед  било установено, че в резултат на нанесения й побой пострадалата В.  е получила  следните  травматични увреждания - фрактура на носни кости във върховата им част, без дислокация и фрактура на осмо дясно ребро по една линия в близост до гръбначния стълб, масивно кръвонасядане на меки тъкани на лицето,контузия /натъртване на меки тъкани и болка/ на гръдния кош в дясната му странична част.

В хода на ДП е изготвена и приета в хода на съдебното следствие съдебно медицинска експертиза. Според заключението на експерта получените на 03.11.2019г. от С.Д.В. телесни увреждания, са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочен е и механизма , по който описаните увреждания биха могли да се получат-  от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар с или върху такива и е възможно да са получени по време и начин, за които се съобщава от пострадалата и свидетелите П. и М. - от нанесен й побой с ръце /юмруци/, блъскане с удари в околни предмети /хладилна витрина/, събаряне на пода на заведението от друго лице. Становището на експерта , изложено в заключението и доразвито в съдебно заседание, е че разгледани в съвкупност телесните увреждания на В. не е възможно да се получат само при еднократно падане на пода на заведението, каквито са твърденията на подсъдимия и на свид. Г..

 

До горните изводи за възприетата фактическа обстановка съдът стигна анализирайки събраните в хода на ДП и на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства в горния смисъл :

Обясненията на обвиняемия съдът кредитира само в частта , в която твърди, че е бил на посочените дата и час в заведението, стопанисвано от  съпруга на пострадалата, както и че е имал спор с нея по повод желанието му да пуши в закритата част на обекта, както и в частта, в която сочи кои са били лицата по това време в заведението .  В останалата част, в която описва собственото си поведение спрямо В., съдът приема обясненията му за защитна теза, неподкрепена с достатъчно гласни доказателствени средства. В подкрепа на неговото обяснения на случилото се  са само показанията на св. Г., които съдът също не кредитира намирайки ги за вътрешно противоречиви и заинтересовани.  Показанията на последната също бяха приобщени към кредитирания доказателствен материал само в частта, в която описва  присъствието си на случая и лицата, които са били там. Не отрича да е имало спор между подсъдимия и пострадалата , именно заради цигара. В частта, в която описва състоянието на подсъдимия показанията на Г., дадени в хода на съдебното следствие си противоречат с дадените от нея такива в хода на ДП . Според последните , прочетени и предявени на свидетелката  и страните „ подсъдимият  е бил почерпен, а в този момент е доста агресивен“.  По отношение на твърдението на св. Г., че подсъдимият не е нанасял удари на С.В., а двамата са се занесли и са паднали, съдът намира  същото за опит за оневиняване на подсъдимия, с който свидетелката е в много близки отношения.  

Показанията на останалите свидетели – С.В., И.В., К.М. , изслушани в съдебното следствие съдът кредитира изцяло, като последователни и логични. Действително св. И.В. е съпруг на пострадалата, но този факт не наложи  на показанията му да не се дава кредит на доверие , тъй като описаното от него  съответства изцяло с описаната фактическа обстановка от св. К.М., както и от описаната такава в хода на ДП от св. В.П.. Показанията на последния свидетел бяха прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т.4 от НПК.

 

 

                               ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

С деянието си подсъдимият  П.Л.А. е осъществил  от обективна и субективна страна състав на престъпление по смисъла на чл.325 ал.1 от  НК, за това, че на 03.11.2019 г. в гр. К. , в кафене , находящо се на ул.“19-ти ф.“№..  е извършил  непристойни действия , грубо нарушаващи обществения ред  и изразяващи явно неуважение към обществото  .

 От обективна страна е налице извършени от подсъдимия А. непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: държал се е агресивно и арогантно към заобикалящите го лица, отправял е на висок глас обиди и псувни . Посочените действия несъмнено  са неприлични, скандализиращи, явно противоречат на възприетия морал и са станали достояние на множество лица. Деянията на П.А. били извършени на публично място – в заведение /кафене/, в което е имало и други хора. С тях грубо е бил нарушен обществения ред. Действията на подсъдимия са предизвикали силно възмущение у присъстващите - обстоятелство, обуславящо явното неуважение към обществото, което тези деяния са изразили, както и тяхната непристойност. Свидетелите са възприели поведението на А. като неприемливо, възмутително, недопустимо.

От субективна страна  П.А. е извършил хулиганските си деяния при форма на вина пряк умисъл. Същият съзнавал обществено-опасния характер на извършеното - нарушаването на реда и общественото спокойствие, предвиждал е обществено-опасните последици от него - скандализиране на обществото и искал настъпването им. С деянието си  А. скандализирал присъстващите, грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към обществото, като се е изтъкнал като стоящ над същото. С всичките си действия  подсъдимият показал, че не се смята за обвързан от съществуващите социални норми на поведение, че стои над тези норми и се отнася пренебрежително към тях, с деянията си същият изразил открита и брутална демонстрация на незачитане на цялостно установения ред.

При извършване на деянието, подсъдимият  М. е бил със запазена годност да осъзнава свойството и значението постъпките си и да ги ръководи, макар и личностовите характеристики и алкохолната употреба да са му повлияли в значителна степен.

Всички горепосочени обстоятелства обуславят наличието у подсъдимия на пряк умисъл за извършените от него непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, желанието му със същите да изрази явно неуважение към обществото.

С деянието си подсъдимият  А. е осъществил и състав на престъпление по смисъла на чл 131, ал. 1, т. 12 във вр. чл. 130, ал. 1 НК, за това, че на 03.11.2019г. в    търговски обект / кафене/, находящ се в гр.К., ул.“19-ти ф.“№.., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на множество удари с юмруци по главата и гръдния кош  на С.В.  й е причинил, разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяващо се в - фрактура на носни кости във върховата им част, без дислокация и фрактура на осмо дясно ребро по една линия в близост до гръбначния стълб, масивно кръвонасядане на меки тъкани на лицето,контузия /натъртване на меки тъкани и болка/ на гръдния кош в дясната му странична част .

От обективна страна е налице блъскане на пострадалата в хладилна витрина, събарянето й на земята и нанасянето на множество удари с юмруци по главата и тялото. С действията си подсъдимият  е причинил на  В.  разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяващо се в описаните по-горе телесни увреждания, които  вещото лице е определило като такива , причиняващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Този вид телесна повреда изисква да е налице разстройство на здравето, извън случаите на средна и тежка телесна повреда. Касае се за увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Имат се предвид кратковременни разстройства на здравето, изразяващи се в леки увреждания на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и до леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.

От субективна страна  подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си — накърняване на личността на пострадалата, предвиждал е обществено-опасните последици от него — причиняване на наранявания на В. и е искал настъпването на тези последици.

Деянието е извършено по „хулигански подбуди"- същото е предшествано и съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го осъществи, извършено е на публично място, демонстративно, в присъствието на други хора, при отсъствие на личен мотив и лични отношения на вражда или завист между дееца и пострадалия, осъществено е по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата  за забрана на тютюнопушене на закрити обществени места и  отказ да се съобрази с тях, като чрез посегателството подсъдимият е искал да изяви себе си като погази установения ред, да докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото.

                             ПО НАКАЗАНИЯТА

  При определяне вида и размера на наказанията, които следва да изтърпи подсъдимия за всяко едно от деянията, за извършването на които е признат за виновен,  съдът взе предвид всички обстоятелства,  имащи значение за степента на неговата отговорност.  Степента на обществена опасност на всяко от деянието е висока – действително  засегнати са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на човешкото здраве, както и с реда , установен в държавата , който трябва да определя поведението на хората реда в процеса на обществения живот. 

Непристойните действия, осъществени от подсъдимия са се изразили в ругатни и  обидни изрази, както и нанасяне на множество на пострадалата  С.В., извършени на обществено място – в заведение и затова скандални за обществото. Обективното им проявление е било съпроводено от "грубо нарушение на обществения ред", защото чрез действията си подс.А. е изразил явно демонстративното си отношение против установения ред, незачитайки правните норми чрез посегателство върху пострадалата, като тези му действия са целели провокация и скандал. Чрез тях е засегнал нормите на нравствеността. Действията му са извършени, както вече се посочи  на публично място – в търговски обект - кафене, достъпно и пред други лица, поради което са били крайно унизяващи за личността на св. В.. Извършените от дееца действия, насочени спрямо служител в заведението, мястото на извършване на действията /в самото заведение/, поводът за осъществяването им / категоричен отказ да спазва забраната за тютюнопушене в закрити търговски обекти/ разкриват висока обществена опасност на деянията.

Степента на обществена опасност на подсъдимия  не е висока , същият е осъждан , но реабилитиран и няма регистрирани други противообществени прояви.

Съдът намери, че целите на наказателната репресия ще бъдат  постигнати, ако на Апостолов бъдат наложени следните наказания : за престъплението по чл. 325, ал.1– наказание  „ лишаване от свобода“ за срок от  6 месеца и наказание „ обществено порицание“,  за престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл. 130, ал.1 от НК – наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца.

Съобразявайки факта, че към момента на извършване на деянията подсъдимият не е бил осъждан, съдействал е напълно за разкриване на обективната истина  съдът прие, че за постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, в конкретния случай, не е наложително и обществено оправдано наказанията да се изтърпят ефективно. Основен принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства на тежестта на престъплението /чл. 35, т. 3 НК/. Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбата на чл. 54 НК,  съгласно която наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и на целите на визирани в чл. 36 НК. Съгласно посочената разпоредба основна цел на наказанието е да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите. Това обаче не се постига единствено с изолиране на подсъдимия от обществото, в което живее.

Предпоставките за прилагане на института на условното осъждане са налице от законова гледна точка  и целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване.

 В горния смисъл, изтърпяването на всяко едно от наказанията наложени с присъдата, съдът отложи с изпитателен срок , както следва – изтърпяването на наказанието „ лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца за престъплението по чл. 325, ал.1 от НК – за изпитателен срок от 3 години и изтърпяването на наложеното наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца за престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК – за изпитателен срок от 3 г. и 6 месеца.  

Доколкото  с присъдата на подсъдимия са наложени две наказания и  деянията по тях се явяват извършени в условията на  съвкупност, то съдът при условията на чл. 23, ал.1 от НК определи едно общо  най-тежко наказание – „ лишаване от свобода „ за срок от 12 месеца.  Изтърпяването на това общо  , най-тежко наказание  също бе отложено с изпитателен срок от 3 години и 6 месеца, като към това наказание присъедини и наложеното наказание за престъплението по чл. 325, ал.1 от НК – „ обществено  порицание“, като определи начина на изпълнението му.  

 

                       ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК  

 

В хода на съдебното производство по делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалата С.В. за обезщетяване на причинените й от подсъдимия  неимуществин вреди – болки и страдания.

Гражданският иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД  и същият се явява доказан по основание, но е предявен в завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД

, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Ищецът в настоящото производство доказа елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, касаещи причинените му неимуществени вреди. Първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, деянието, е налице – подсъдимият А.  е осъществил престъпния състав на  чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК , което от своя страна покрива признаците на деликта по смисъла на гражданското право. Противоправността и вината са също доказани, като се има предвид постановената присъда. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици, възникнали от деликта. При причиняването на телесната повреда тъжителката несъмнено е претърпяла болки и  страдания.  

            За да обезщети претърпените неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да изходи от нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, според която се обезщетяват всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира размера на исканото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за завишен, след като се съобрази със степента на болките и страдания, за да определи по справедливост тяхната продължителност. След като обсъди в съвкупност всички посочени по–горе аргументи, съдът прецени, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на пострадалата за претърпените от нея неимуществени вреди е в размер на 2500 лева и приема искът до пълния му предявен размер 3000 лева като неоснователен и недоказан. Ведно с присъдената за обезщетение сума, съдът присъди и дължимите разноски върху нея, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.

Причините за извършването  на деянието се коренят в неуважението на подсъдимия към установения порядък в обществото, към  живота и здравето на човека.

 По така изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: