РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Благоевград, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210100641 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Б*****, представлявано от управителя ****** против Д. С. П., ЕГН
**********, с адрес: обл. Б****, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.
С. П., с ЕГН **********, с адрес: обл. Б****, че има задължение към „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД - Благоевград, с ЕИК *****, в общ размер на 614,26 лв., от които 490,86
лв. - главница представляващи стойността на доставена, но неизплатена ВиК услуга за
периода от 31.08.2018 г. до 30.09.2018 г. и 123,40 лв. - лихва за забава, дължима за периода
от 19.11.2018 г. до 27.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска
до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се да бъдат присъдени сторените разноски по ч. гр. д. № 82/2022 г. по описа
на Районен съд - Благоевград и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на подадено Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД —
Благоевград против длъжника Д. С. П., с ЕГН ****, с адрес: обл. Б****, е образувано ч. гр.
дело № 82/2022 г., по описа на Районен съд - Благоевград, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
На основание чл. 422 от ГПК и в указания от Районен съд - Благоевград едномесечен
срок, с настоящата искова молба предявява обективно съединени установителни искове
срещу ответника.
Поддържа се в исковата молба, че съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, "Потребители" на ВиК услуги са
юридически или физически лица — собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят „ВиК” услуги, на юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. В чл. 8, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи получаването на услугите „ВиК" се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
1
съответен регулаторен орган, създаден със закон ши в изпълнение на концесионен договор.
Общите Условия се изготвят от „ВиК” ЕООД и се одобряват от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) към МС на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ. Същите влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на
договор между доставчика на „ВиК” услуги и потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане от страна напотребителите. До настоящия момент в сила са били
Общите Условия за предоставяне на „ВиК” услуги на потребителите, одобрени с Решение
№ ОУ - 09/11.08.2014 г.
Твърди се, че Д. С. П., с ЕГН ****, с адрес: обл. Б****, с индивидуален абонатен номер
1149775 съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Благоевград,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., е длъжна да заплаща дължимите
суми за ползваните ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране. В настоящия
случай предоставените и ползваните „ВиК“ услуги от потребителя Д. С. П., с ЕГН ****, са
за имот находящ се на адрес: село ******.
Сочи се в исковата молба, че доставчикът на ВиК услугите, „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД - Благоевград издал 1 фактура по индивидуален абонатен номер
1149775 на Д. С. П., с ЕГН ****, в които се вписват показанията на водомера в имот,
находящ се в село ******. По тази абонатен номер са отчетени показания, които са
таксувани с посочени единични цени за „ВиК“ услуга „вода“ и върху общата дължима сума,
се начислява данък върху добавената стойност в размер на 20 на сто върху данъчната
основа. Така изчислена сумата по фактурата се дължи в 30 - дневен срок от датата на
издаването й по аргумент на чл. 33, ал. 2 от Общите условия. След този срок се начислява
лихва за забава от първия ден след изтичането на 30 - дневния срок за плащане на
дължимото.
Сочи се, че както в нормативната уредба, така и с разпоредбата на чл. 44 от Общите
условия е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
ползваните „ВиК“ услуги, потребителят дължи на оператора обезщетение в размер на
законната лихва по аргумент на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване
на падежа до деня на постъпването на дължимата сума по сметка на доставчика
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Благоевград. Твърди се, че за този период
ответникът не е заплащал дължимите по издадената фактура суми на определения с Общите
условия падеж, който е 30-дневен след датата на фактуриране, заради което е изпаднал в
забава
Твърди се от ищеца, че за периода от 31.08.2018 г. до 30.09.2018 г., на Д. С. П., с абонатен
№ 1149775, с адрес: обл. Б****, като в проведено съдебно заседание на 20.01.2023 г е
конкретизирано, че се касае за имот в село ****** е издадена 1 (една) фактура, както следва:
Фактура № **********/17.10.2018 г., съдържаща информация за отчетени кубици 505,000 за
времето от 31.08.2018 г. до 30.09.2018 г., за които се дължи сума в размер на 614,26
/шестстотин и четиринадесет лева и двадесет и шест стотинки/ лв. с ДДС, за услуга - вода.
Начислената лихва за 1015 дни е в размер на 123,40 /сто двадесет и три лева и четиридесет
стотинки/.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
С разпореждане № 970/11.04.2022г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за
редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 14.04.2022г. на С*** С.а –
дъщеря, пълнолетна.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване
на съобщението на 09.05.2022 г. е постъпил писмен отговор, с който се оспорват
предявените искове като неоснователни.
Оспорва се твърдението, че дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД -
2
Благоевград, чрез законния си представител е подписвало какъвто и да било облигационен
договор с ответника по делото за използване на ВиК услуги, за да възникне качеството му на
потребител на такива услуги с цитирания в исковата молба индивидуален абонатен номер
1149775, поради което се считат тези за неоснователни.
Оспорват се и всички останали твърдения в исковата молба и претендираните суми по
приложената фактура към исковата молба досежно обстоятелството, че никога и по никакъв
начин не е бил ползвател и консуматор на описаните в исковата молба услуги.
Твърди се, че по никакъв начин не е възникнало неизпълнение на задължения от страна
на ответника по посочената в исковата молба фактура.
Оспорва се стойността на отразените кубици във фактурата, а именно 505, при положение,
че същите са нанесени в графа –„служ.", т.е. служебно, при това само за едномесечен
отчетен период от 31.08.2018г. до 30.09.2018г., като се твърди, че това е едно значително
голямо количество, което ответникът сочи, че за посочения период никога не би могъл да
консумира като евентуален потребител.
Отделно от горното, се твърди, че на основание чл.111.6.“в" от ЗЗД плащанията на ВиК
услуги сами по себе си представляват периодични плащания, поради което се счита, че е
налице изтекла тригодишна погасителна давност на претендираната в исковата молба сума
по посочената фактура и мораторната лихва.
С Определение № 706/17.05.2022 г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител юрисконсулт Н. С., поддържа подадената искова
молба, като в подкрепа на твърденията си излага, подробни съображения в писмена защита,
която представя. В писмената защита се позовава на издаването на процесната фактура въз
основа на извършена проверка, при която е констатирано незаконно присъединяване към
ВиК системата. Претендира сторените разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител адвокат **** Х. и от пълномощника С*** С.а, които оспорват
предявения иск и се искат да бъде отхвърлен, като подробни съображения излага в писмена
защита, в която се сочи, че от представените по делото писмени доказателства не е
установено, че ответникът е потребител на ВиК услуги, че е разходвал отразените във
фактурата кубици и, че посочения в исковата молба абонатен номер принадлежи на
ответника. Претендира сторените разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са
приети и приобщени към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 82/2022г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград,
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което съдът е издал Заповед № 57/23.01.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Д. С. П., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: обл. Б****, да заплати на кредитора
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – БЛАГОЕВГРАД , ЕИК: *****, с адрес
(седалище/адрес управление): гр. Б****, чрез законния представител инж. Мартин Ивайлов
П. – Управител, следните суми : -сумата от 490,86 лв. (четиристотин и деветдесет лева и
осемдесет и шест стотинки), представляващи главница за доставени, но незаплатени ВиК
услуги за имот находящ се в обл. ******, абонатен № 1023762, за периода от 31.08.2018 г. до
30.09.2018 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор Водоснабдяване и Канализация ЕООД Благоевград,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. (ОУ), потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. В чл. 44 от ОУ (чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) е предвидено, че
при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
3
потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване
на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора, ВЕДНО
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 17.01.2022г.
до окончателното изплащане на дължимото; -сумата от 123,40 лв. (сто двадесет и три лева и
четиридесет стотинки) представляваща лихва за периода от 19.11.2018 г. до 27.08.2021 г.; -
сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева , представляваща заплатена държавна такса.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на 01.02.2022г., като в
законоустановения срок на 17.02.2022г. е постъпило възражение. С Разпореждане от
18.02.2022г. съдът е приел постъпилото възражение, като е указал на заявителя, че може да
предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе
дължимата държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения
срок.
Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен иск,
от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК на 22.02.2022г., ищецът е депозирал на
14.03.2022г. настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 82/2022г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград.
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за
ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал. 1 от
Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. Благоевград. По делото са представени и приети Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД Благоевград.
Приета като доказателства по делото, като представена по заповедното производство, е
Справка-извлечение № 1088 за дължими суми към ищцовото дружество на името на
ответника Д. С. П., абонат 1149775, с адрес с. *****а, от която се установява, че е издадена
фактура № **********/17.10.2018г. за периода от 31.08.2018г. до 30.09.2018г. с общо
дължима сума от 490,86 лв. за услуга вода и лихва в размер на 123,40 лв.
По делото е приета като доказателства фактура, издадена от ищцовото дружество, както
следва: Фактура № **********/17.10.2018г. г., съдържаща информация за служеб. кубици
505, за времето от 31.08.2018г. до 30.09.2018г., за които е начислена сумата в размер на
614,26 лв. с ДДС, за услуга – вода.
По делото е прието като доказателство представеното от ищцовото дружество писмо от
„ВиК“ ЕООД Благоевград с изх. № ПИ-05-63/28.05.2018 година, от което е видно, че при
извършена от служителите на отдел „Реализация при „ВиК“ ЕООД Благоевград за
състоянието и експлоатацията на вътрешните ВиК мрежи и инсталации в имота на
ответника, находящ се в село *****“, като е констатирано незаконно присъединяване към
ВиК системата, за което е съставен констативен протокол № 0245/10.05.2018 година.
Посочено е, че е констатирано нарушение на чл. 5, т. 2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребление, съгласно който потребителите са длъжни да ползват ВиК
услугите само чрез законно изградени и присъединени към ВиК системата отклонения. Сочи
се, че на основание чл. 50, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, изразходваните, отведените и пречистените количества вода при
незаконното отклонение се определят по реда на чл. 49 от Общите услови, а именно
изчислени 1024куб.м., възлизащи на стойност 995,20 лева, за което са изготвени справки.
Представен е Констативен протокол № 0245/10.05.2018 година, от който е видно, че при
извършената проверка е установено в имота, собственост на Д. П., че има
нерегламентирано ползване на вода, като срещу така съставения констативен протокол е
постъпило и възражение от Д. П. и Елена П.а.
По делото от страна на ищцовото дружество е представена цялата документация във
връзка с изготвен доклад, като от същите е видно, че от името на Д. П. не са открити
4
заявления за провеждане на процедура по присъединяване към водопроводната мрежа на м.
„Въчевица“, като видно от приложеното по делото писмо на „ВиК“ ЕООД– Данни за
съществуващи ВиК мрежи за ПИ с идентификатор 27231.52.260, местността Въчевица,
землището на село Еленово, обл. Благоевград, е че за процесния имот няма изградени ВиК
мрежи.
Други доказателства във връзка с разпределената доказателствена тежест ищцовото
дружество не е ангажирало.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.288, във връзка с чл.286 от ТЗ, във връзка с
чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.294 от ТЗ, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на
паричното вземане са допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 82/2022г. по описа на Районен съд – гр.
Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед № 57/23.01.2022г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в законоустановения срок е подал
възражение, като ищцовото дружество в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.
415, ал. 1 от ГПК, за спазването на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е подал настоящата искова молба.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Доказателствената тежест: Ищецът следва да докаже, че между страните се е развило
заповедно производство; подаване в срока по чл.414, ал.2 от ГПК на възражение от
длъжника, подаване в срока по чл.415, ал.1 от ГПК на установителния иск от заявителя;
ищецът следва да установи при пълно и главно доказване фактът, че между страните е било
сключено соченото по вид правоотношение по доставка на ВиК услуги, т.е. да установи
съдържанието на същото - т.е. правата и задълженията на страните, доколкото спорното
вземане се поддържа на договорно основание в ИМ, както и че е изправна страна по
същото, както и че за ответната страна като потребител е възникнало задължение –
изискуемо и ликвидно такова в посочения в исковата молба размер и основание, както за
главницата, така и за акцесорното вземане за лихва.
Ответникът носи тежестта да докаже плащане на задълженията.
Правоотношенията между страните по делото се регулират от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени
от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според пар. 1, ал. 1, т. 2 от
ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и според чл. 3
от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е
залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба
регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено
вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
5
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на
първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2,
ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – Благоевград,
както и имотът да е водснабден.
В случая ответникът оспорва, че е потребител на услуги, предоставени от ищеца за
процесния период. Видно от приложеното по делото писмо на „ВиК“ ЕООД– Данни за
съществуващи ВиК мрежи за ПИ с идентификатор 27231.52.260, местността Въчевица,
землището на село Еленово, обл. Благоевград, е че за процесния имот няма изградени ВиК
мрежи. Следователно не се доказа имотът, за който ищцовото дружество в исковата молба
твърди, че е доставял вода да е водоснабден. В тази връзка не са налице данни страните по
делото да са се намирали в облигационни правоотношения, спрямо които да се прилагат ОУ
на ищеца.
На следващо място ищеца не представи доказателства, че е бил изправна страна и че е
доставял твърдените услуги, които са правилно начислени и определени по размер
периодично отчитане на количеството доставена вода съгласно установени правила.
На първо място се установи от твърденията на ищеца в съдебно заседание, поддържани и
в писмената защита, че не се касае до доставена и потребена вода, каквито са основанията,
посочени както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба, а се
касае до начислена санкция във връзка с констатирано незаконно присъединяване към ВиК
ситемата. Такива обаче основания съдът не следва да разглежда, доколкото не са наведени в
исковата молба и в заявлението, поради което е недопустимо разглеждането им в това
производство.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая от самите изявления на ищеца се налага
извода на неоснователност на предявения иск на посочените основания, а именно доставена
и незаплатена вода.
На следващо място съгласно Наредба №4/14.09.2004г. и Общите условия ищецът има
задължението да доставя на потребителите вода с питейно качества, съгласно изискванията
на действащото законодателство и/или да отвежда и/или пречиства отпадъчни води /чл.7 т.1
от Общите условия/; да отчита показанията на средствата за измерване при условията и
сроковете, определени в Общите условия и да издава фактури или други разходно-
оправдателни документи, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството /чл.7 т.6
от ОУ/.
Съгласно чл.22 от ОУ изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и/или в имотите на
потребителите. Показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с
точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от: 3 месеца - за потребители по чл. 3, т.1 /за
питейно-битови нужди/- чл.23 ал.1 т.2 ОУ. В чл.23 от ОУ е регламентиран подробно реда и
начина на отчитане на водомерите, а чл.24 ал.4 от ОУ регламентиран реда за определяне и
начисляване на количеството изразходвана питейна вода в случаите на отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице до водомера, или при неосигуряване на достъп
повече от една година. Съгласно чл.33 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури
при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а потребителите са
длъжни да заплатят дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата
на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В настоящия
случай няма как да е било налице такова отчитане, доколкото процесния имот няма данни да
е присъединен към водопроводната мрежа.
Предвид изложеното твърденията в исковата молба, че за процесни имот са отчетени
показани, които са таксувани с единични цени за ВИК услуги са недоказани, като самите
изявления на процесуалния представител в съдебно заседание, че се касае всъщност до
констатирано незаконно присъединяване, опровергават твърденията.
6
Ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест не е установило нито
количеството потребена вода в имота на ответника през процесния период /карнет/, нито
начина на отчитането съгласно правилата, регламентирани в Общите условия, действали
през процесния период и съгласно Наредбата. Напротив твърди, че претендираната сума
представлява санкция за незаконно присъединяване. Според ОУ, количествата доставена
вода се отчитат посредством показания на водомер, в присъствието на потребителя или
негов представител, който подписва показанията. Подобна е разпоредбата на чл.32, ал.4 от
Наредбата. По делото не са представени карнети за процесния период, от които да се
установи дали има подпис на ответника или негов представител. Няма данни и да са
изпълнени условията за служебно начислявани количества вода според броя на обитателите,
каквото е отразяването във фактурата за служебно начислена сума. Това представлява
неизпълнение на задълженията на общите условия от страна на „В и К” ЕООД, тъй като
правилата относно периодичността и начините на отчитане на потребената вода са приети в
полза и на двете страни по договора.
Съгласно чл. 154 ГПК всяка страна следва да докаже твърдените от нея факти, като при
действие на диспозитивното начало на гражданския процес, недоказването от страна на
„ВиК” ЕООД на претендираното вземане налага отхвърляне на иска за главница.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на предпоставки за
начисляване на количества вода, без същите да са отчитани през процесния период от време
в имота, съответно не доказва за него да е доставяна и изразходвана вода или да са ползвани
други ВиК услуги от ответника и той да е материалноправно легитимиран да отговаря за
твърдените вземания. Твърденията му за констатирано незаконно присъединяване не могат
да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Ето защо, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с
искането за законна лихва.
Поради неоснователността на иска за главница, неоснователен се явява и искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на
168, 12 лв., което обуславя и неговото отхвърляне.
По разноските.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство. В случая с оглед отхвърляне на
исковете на ищеца не се дължат разноски както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза
на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, като видно от представените по делото
доказателства-договор за правна защита и съдействие, ответникът е сторил разноски за
адвокатско възнаграждение-платено в брой, в размер на 450, 00 лв., които следва ищцовото
дружество да бъде осъдено да му заплати.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б*****,
представлявано от управителя ****** срещу Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: обл. Б****,
обективно кумулативно съединените установителни искови претенции с правно основание
чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с
чл.288, във връзка с чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.294 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на Д. С. П., ЕГН **********, с
адрес: обл. Б****, че има задължение към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД -
7
Благоевград, ЕИК *****, в общ размер на 614,26 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и
двадесет и шест стоитинки/, от които 490,86 лв. /четиристотин и деветдесет лева и
осемдесет и шест стотинки/ - главница представляващи стойността на доставена, но
неизплатена ВиК услуга за периода от 31.08.2018 г. до 30.09.2018 г. и 123,40 лв. /сто
двадесет и три лева и четиридесет стотинки/ - лихва за забава, дължима за периода от
19.11.2018 г. до 27.08.2021 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до съда-17.01.2022г. до реалното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 57/23.01.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 82/2022г. по описа на
РС-Благоевград.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Б*****, представлявано от управителя ****** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: обл. Б****сумата от 450, 00 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8