НОХД № 2047/2018 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подcъдимия П.С.З. ***
за престъпление по чл.343б ал.3 от НК за това, че на 28.08.2018 год. в
гр.Пазарджик, на кръстовището между ул.“Свобода“ и ул.“Вихрен“ е управлявал моторно
превозно средство – т. а. “М. С.“ с рег. № РА…, след употреба на наркотични
вещества – канабис, установено по надлежния ред – Наредба № 1/19.07.2017г. за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, посредством проба с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен № ARHJ 0009.
Производството пред първата инстанция е проведено по
реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, при условията
на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият се явява
лично и със защитник. Декларира, че се признава за виновен, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и отказва да се събират
доказателства за тези факти. Дава допълнителни обяснения за факти, които не са
описани в обстоятелствената част на ОА и които не са в конкуренция с тях.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда с аргумент, че
деянието е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Алтернативно пледира
за налагане на наказание с приложението на чл.55 от НК. Подсъдимият се
присъединява към становището на защитника си.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и пледира за осъдителна
присъда с налагане на наказание лишаване от свобода.
Районният съд обсъди и прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
на разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна
следното:
Към инкриминираната дата подсъдимият П.З. бил
правоспособен водач на МПС. Същият до момента не е бил наказван за извършени
нарушения по ЗДвП.
На 28.08.2018г. вечерта, св.В. К. и неговият
колега М. У. – служители в група „ООР” към сектор „Охранителна полиция” в РУ на
МВР-Пазарджик, били в състав на автопатрул, като се намирали на кръстовището на
ул.“С.“ и ул.“В.“. Около 19.30 часа през кръстовището преминал т. а. “М. С.“ с
рег. № РА 8200 КК, който бил управляван от подсъдимият. Със светлинен и звуков
сигнал, подаден от патрулния автомобил, полицейските служители спрели автомобила
управляван от подсъдимия на ул.”В.” пред № 2.
След като самоличността на водача била
установена, полицейските служители разбрали, че същият е неправоспособен.
Понеже подс.З. бил със зачервени очи и видимо неспокоен, полицейските служители
го отвели в сградата на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик. Там подс.З. бил
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата била
отрицателна. На подсъдимия бил извършен и тест с техническо средство „Drager Drug Test 5000“, модел
ARHJ, с фабричен номер 0009, за употреба на наркотични вещества. Пробата била
положителна, като отчела наличие на наркотично вещество – канабис. По този
повод на подс.З. бил издаден талон за изследване с бланков № 0043304, след
което същия бил отведен в „МБАЛ Пазарджик”, където обаче отказал да даде кръвна
проба за химическо изследване.
По повод на това било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества
с рег.№ 1006р-11098/29.08.2018г., проверката на подсъдимия е започнала в 20:06ч.
и е приключила в 20:11ч. на 28.08.2018г. Извършена е била с техническо средство
„Drager Drug
Test 5000“,
модел ARHJ, с фабричен номер 0009, което е отчело употреба на канабис.
Видно от приетата като писмено доказателство
по делото заповед № 8121з-1186/13.09.2017г. на министъра на МВР, издадена на
основание чл.1, ал.4 и ал.5 от Наредба № 1/19.07.2017г. за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и на
основание чл.33, т.9 от ЗМВР, въпросното техническо средство „Drager Drug
Test 5000“
с тестова касета „Drager Drug
Test 5000
Test-Kit“ е одобрен тип техническо средство, с което се извършва проверка за употреба на наркотични
вещества или техни анвалози от водачите на моторни превозни средства.
Видно от приетата като писмено доказателство
по делото справка за нарушител/водач от сектор „ПП” при ОД на МВР- гр.Пазарджик,
подс.З. е неправоспособен водач на МПС.
Видно от приложената справка за съдимост на
подсъдимият, същият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а ал.1 от НК с решение по АНД № 2065/13г. на ПРС, влязло в сила на
03.01.2014г., за извършено престъпление по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, като му е наложено административно наказание глоба в размера на 1000 лева.
Отделно от това е бил осъждан по НОХД № 2085/2015г. на РС-Пазарджик с влязла в
сила присъда-спразумение на 16.11.2015г. за престъпление по чл.354а ал.3, т.1
от НК, като му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок
от три години. Въпросният изпитателен срок е изтекъл на 15.11.2018г., но преди
това подс.З. е извършил настоящото престъпление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на самопризнаието на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част
на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят
самопризнанието - показанията на свидетелите С. В., В. К. и А. Л., а също и от писмените
доказателства и вещественото доказателство – 1 бр. тестова касета „Drager Drug Test 5000 STK 6“, приобщени
към доказателствения материал в ДП.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото
писмени, гласни и веществено доказателства, т.к. те са непротиворечиви и
взаимно се допълват, като по един безпротиворечив начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
Съдът не даде вяра единствено на дадените от
подсъдимия допълнителни обяснения в съдебната фаза на процеса за факти, които
не са описани в обстоятелствената част на ОА, но не са и в конкуренция с тях, а
именно за причините, поради които е шофирал след употреба на наркотично
вещество на инкриминираната дата.
В своите допълнителни обяснения подс.З.
сочи, че нямал никакво намерение да шофира, т.к. това правел правоспособния
Ангел Лазаров, с кого заедно вършили работа с процесното МПС. Сочи обаче, че в
един момент на Лазаров му станало лошо и той се принудил да шофира автомобила,
за да го откара до болница.
В подкрепа на тези твърдения на
подсъдимия обаче не са налице никакви убедителни гласни или писмени
доказателства. Действително св.Лазаров дава показания, в които подробно
разказва, как на процесната дата двамата с подсъдимия вършили работа с товарния
автомобил, като откарали някакви мебели до бунище и следвало да откарат тример
за косачка на ремонт. Сочи, че преди да откарат тримера спукали гума на
автомобила и посетили вулканизатор в района на стадиона в гр.Пазарджик. Сочи,
че след едва след като гумата била отремонтирана на него му прилошало и не
можел да шофира, поради което подс.З. се качил да кара буса, за да откарат
тримера за ремонт. Само това е достатъчно, за да бъдат изключени като
достоверни обясненията на подсъдимия относно причините, поради което е шофирал
процесното МПС след употреба на наркотик.
Вярно е, че по делото е налице лист за
преглед на пациент в „Спешно отделение” на „МБАЛ Пазарджик”, от който е видно,
че на 29.08.2018г. в периода 00:28ч. - 00:57ч. св.Лазаров е бил прегледан като
пациент в болничното заведение. В тази насока показания дава и св.Лазаров, като
пояснява, че чакал пред „СО” около четири часа преди да бъде приет и прегледан
като пациент. Всичко това обаче не би могло да придаде достоверност на
обясненията на подсъдимия за причините, поради които е шофирал преди да бъде
спрян за проверка, т. к. несъмнено здравословното състояние на Лазаров съвсем
не е било толкова тежко. От анамнезата в листа за преглед на пациент става
ясно, че Лазаров се е оплакал, че докато шофирал му причерняло, като е отрекъл
загуба на съзнание, гадене и повръщане, болки в гърдите. Пак от отразеното в
листа за преглед е видно, че му е поставена диагноза Вторична хипертония,
неуточнена, но пък при описването на обективното му състояние е посочено, че
кръвното му налягане е 130/85, т.е. почти в нормални граници.
Не следва да се забравя и това, че дори
наистина здравословното състояние на св.Лазаров, когато му е прилошало, да е
налагало незабавно откарване в болнично заведение, то не е имало никаква пречка
подс.З. да повика екип на „Спешна помощ” посредством телефонно обаждане на тел.
112 или пък да повика таксиметров автомобил, с който да откара Лазаров до
болницата.
На последно място, но не по значение,
съдът не даде вяра на подс.З., че се качил да кара автомобила, само за да откара
Лазаров в болницата и поради още един безспорен факт. В своите показания
св.Кръстев недвусмислено сочи, че автомобилът управляван от подсъдимия е бил
спрян на ул.”В.” пред № 2. Това значи, че автомобилът е идвал от ул.”С.”,
преминал е през кръстовището и се е насочил по ул.”В.”, в която посока не се
намира болнично заведение. За съда е ноторно, че ако З. е искал да откара спътника
си в „МБАЛ Пазарджик”, то е следвало след напускането на ул.”С.”, в района на
кръстовището да завие по ул.”С. К.”, в каквато именно посока е посоченото
болнично заведение. Това обаче не е направено, очевидно защото З. не карал Л. в
болницата, а е откарвал тримера на ремонт, както сочи в показанията си и самият
Л..
По всички тези съображения съдът не
възприе тезата на защитата, че деянието на подс.З. е малозначително по смисъла
на чл.9 ал.2 от НК, респ. не уважи искането на неговото оправдаване. Както се
посочи и по-горе, дори действително здравословното състояние на св.Лазаров да е
налагало спешното му откарване в лечебно заведение, за което съдът изложи вече
своите резерви, то за подс.Зравков е имало поне две алтернативи за начина, по
който да стане това – телефонно обаждане на тел.112 за повикване на екип на
„Спешна помощ” или наемане на таксиметров автомобил. Казано с други думи
откарването на Лазаров от самия З. в болнично заведение не е била единствената
възможност за запазване на живота или здравето на първия, с оглед на което не
би могло да се приеме и че подсъдимият е действал при условията на крайна
необходимост по смисъла на чл.13 от НК. Още повече, че тук отново следва да се
напомни заявеното в показанията на св.Лазаров, а именно, че след като му
прилошало, подс.З. се качил да шофира, за да откарат тримера за косачка на ремонт.
При така възприетата фактическа обстановка и въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че подс.З. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343 ал.3 от НК, като на на 28.08.2018 год. в гр.Пазарджик, на кръстовището между
ул.“С.“ и ул.“В.“ е управлявал моторно превозно средство – т. а. “М. С.“ с рег.
№ …, след употреба на наркотични вещества – канабис.
Авторството на деянието и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказват по един
несъмнен начин. Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като деецът е съзнавал обстоятелството, че
управлява МПС след употреба на наркотично вещество – канабис,
което е абсолютно забранено. Предвиждал
е конкретно и е искал настъпването на общественоопоасните последици на деянието
си.
Употребата на процесното наркотично вещество е
установена в съответствие с императивните изисквания на Наредба №
1/19.07.2017г. за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, а именно посредством тест
с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с
фабричен № ARHJ 0009.
В чл.6 ал.9 от наредбата е предвидено, че употребата
на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на тест за
установяване на употреба в случаите на отказ на лицето за даване на проби за
изследване, какъвто е налице и в настоящия казус.
Марихуаната /коноп, канабис/ е наркотично
вещество и е включена в Приложение № 1 към чл. 3, т.1, Списък І от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като
растение с висока степен на риск за общественото здраве.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както
и от разпоредбите на чл.54 и сл. от НК - относно индивидуализацията на същото.
Обществената опасност на деянието е висока
с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната. Включено
е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по транспорта и
съобщенията”. С него се засягат важни обществени и лични интереси. От друга
страна съдът прецени обществената опасност на конкретно извършеното от
подсъдимия деяние, която е също висока, предвид обстоятелството, че подсъдимият
е неправоспособен, но въпреки това е управлявал автомобила по улици в областния
град.
Преценявайки личността на подсъдимият съдът
отчете, че същият е с висока степен на обществена опасност, т.к. е осъждан за
извършено престъпление от ОХ, а преди това е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК, пак за извършено престъпление от
ОХ, независимо че по местоживеене е положително охарактеризиран.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в личността на подсъдимият, в ниското му
правосъзнание и култура, в изграденото у него и очевидно демонстрирано на
инкриминираната дата чувство за безнаказаност.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства се отчетоха добрите характеристични данни по
местоживеене, направеното самопризнание, оказаното съдействие на полицейските и
разследващи органи още в ДП, доколкото подсъдимият не е отказал да бъде
изпробван за употреба както на алкохол, така и на друго упойващо вещество, а
също и тежкото материално положение и имотно състояние. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени обремененото съдебно минало и фактът,
че е управлявал автомобила без да е правоспособен водач на МПС.
При тези данни и като отчете наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, спазвайки разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при
което, обсъждайки обстоятелствата по чл.54 и сл. от НК, намери че на подс.З.
следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, а
именно една година лишаване от свобода, с което ще се постигнат целите по
чл.36 от НК.
Отделно от това и на основание чл.57
ал.2 от НК съдът наложи на подс.З. кумулативно предвиденото в закона наказание
глоба в размер на 500 лева, което също намери за съответно на извършеното
престъпление. Конкретния размер на глобата бе съобразен с наличните смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства, но основно с материалното положение и имотно
състояние на дееца.
След като определи горепосочения размер на
наказанието лишаване от свобода, съдът намали същото с една трета, т.е. с четири
месеца и осъди подс.З. на осем месеца лишаване от свобода.
Съдът не приложи института на условно осъждане по
смисъла на чл.66 от НК, т.к. преди настоящото деяние подсъдимият е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
Както вече бе подробно посочено по-горе,
преди настоящото деяние подс.З. е бил осъждан
по НОХД № 2085/2015г. на РС-Пазарджик с влязла в сила присъда-споразумение на 16.11.2015г.,
като му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване
е било отложено за изпитателен срок от три години. Настоящото деяние, което е
умишлено престъпление от ОХ, подс.Зравков е извършил на 28.08.2018г., т.е. в
рамките на горепосочения изпитателен срок. Като законова последица от всичко
това, съдът приложи разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК и постанови подс.З. да
изтърпи отделно наказанието от четири
месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 2085/2015г.
На основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС
съдът определи общ първоначален режим на изтърпяване на наказанията лишаване от
свобода, доколкото в конкретния казус не е налице никоя от хипотезите на чл.57
ал.1, т.1 или т.2 от ЗИНЗС. Вярно е, че по настоящото дело З. бе осъден на
лишаване от свобода за умишлено престъпление /чл.343б ал.3 от НК/, извършено в
изпитателния срок на условното осъждане по горецитираното НОХД № 2085/15г., за
което бе постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, но в същото
време сборът от двете наказания не надвишава две години, каквото е изискването
на чл.57 ал.1, т.2 бук. „в” от ЗИНЗС.
Съдът постанови след влизане на
присъдата в сила вещественото доказателство - 1 брой тестова касета от
техническо средство „Drager Drug Test 5000 STK 6” с
фабр. № 0009, находяща се по делото, да се отнеме в полза на
държавата и поради липсата на икономическа стойност да се унищожи.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: